Проф. Вили Лилков: „Нашите хора“ държат богатствата на България от комунизма до днес

Кой зае мястото на ликвидирания от комунистите държавен елит след 9 септември 1944 г.? Как висшата номенклатура на БКП и ДС се облагодетелстваха, като си сложиха етикет на „активни борци против фашизма и капитализма“? И как техните наследници станаха днешните управляващи на България?

Това разкрива новата документална книга „Наши хора по класификацията на БКП“ на проф. Вили Лилков. Ето какво разказа той специално за „Новетика“.

Новетика: Какво Ви провокира да напишете книгата „Наши хора“?

Проф. Вили Лилков: Книгата „Наши хора по класификацията на БКП“ е реплика на „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“, която написахме през 2017 г. с Христо Христов.

В нея разказваме за това как МВР и Държавна сигурност (ДС) със стоящата зад тях Българска комунистическа партия (БКП) ликвидират българския елит, за това как оцелелите след вакханалията около 9 септември 1944 г. са вкарвани в концлагери, национализирани, отнемали са им пенсиите и са им прилагани всички възможни репресии, прехвърлени по-късно и върху децата и внуците им.

Всъщност книгата „Бивши хора“ породи въпроса кой идва на тяхно място след 9 септември 1944 г. Книгата „Наши хора по класификацията на БКП“ дава отговор на този въпрос.

Тя е документален разказ, защото се основава на около 1400 документа, които са цитирани и проверими. На първо място това са наскоро разсекретените протоколи на Политбюро на ЦК на БКП, тъй като България се е управлявала от Политбюро – много тесен партиен кръг, който стои високо в йерархията на червената номенклатура и който е действал секретно. Документите от неговите заседания са секретни до съвсем скоро, а взетите решения са били императивни за всички структури в държавата.

Ползвам и много архивни документи на ДС. Но едни от най-важните са свидетелствата на хора, които са участвали в управлението: спомени в техни книги, както и спомени на партизани. Голямо значение в тази книга имат и документите, които излязоха под формата на сборници за България и Коминтерна.

В крайна сметка, БКП се появява през 1919 г. като секция на Kомунистическия интернационал и е много тясно свързана със Съветския съюз и с неговата болшевишка комунистическа партия. Всъщност, генезисът на българските болшевики и комунисти от 1919 г. е руски. Читателят ще разбере, че всичко, което е правила, говорила и следвала БКП до 9 септември 1944 г. и след това до 1989 г., е пряко изпълнение волята на Москва, при това подкрепено с много, много пари, оръжие, заговори, тероризъм и разбойничество.

Новетика: Кои са „нашите хора“?

Проф. Вили Лилков: Заслужилите това определение са хората, които са били верни на комунистическата партия – партийни функционери, ятаци, партизани, участници в терористични акции и разбойническото движение през 20-те години на миналия век. Това са основно хора, които заедно със своите семейства след 9 септември се възползват от това, че БКП взема властта, окупират важните длъжности в държавата и получават много бързо привилегирован статут.

Трябва да се знае, че Народният съд и по-късно БКП отнемат пенсиите на хиляди хора и ги дават като стимули на новата класа – т.нар. „наши хора“, които получават като привилегии и възможности за учение, жилища и назначаване на ключови постове.

Постепенно в годините се оформя и голямата група на активните борци против фашизма и капитализма (АБпФК), които ползват многобройни привилегии пред останалите граждани. Генезисът на тези хора е същият като на съпротивителното движение срещу буржоазната държава. Той е предимно селски. Над 80% от тях са хора от най-бедните и изостанали селски слоеве на българското общество. След 9 септември тази прослойка получава възможност да окупира всичко в държавата и базирайки се от една страна на твърдото съветско присъствие в България и от друга – на мощта на армията, ДС и МВР – те налагат терор над останалата част от населението и постепенно се превръщат в привилегирована каста, начело на която стои Политбюро на ЦК на БКП и всички нейни подразделения.

Новетика: Насилствено ли беше наложен комунизмът в България?

Проф. Вили Лилков: Третият комунистически интернационал – който е световна терористична мрежа – още със своето създаване дава задача на комунистите по света: разрушаване на буржоазната държава и налагане на болшевишки строй с цел да се създаде световна комунистическа държава. Българските комунисти възприемат тази идея и мечтаят да станат част от една световна съветска държава, пренебрегвайки българските национални интереси. Така тези хора изпълняват чужда политическа воля. След 1919 г. в България са инвестирани огромни средства от Москва с цел осъществяване на комунистическа революция. Вкарват се оръжия, обучени терористи и хора с манталитет, различен от българския. Именно те налагат една чужда диктатура, възползвайки се от ситуацията около Втората световна война.

9 септември не идва по естествен път. Той не идва с усилията на партизаните, а в багажното отделение на Червената армия. Комунизмът е режим, наложен у нас от чужда окупационна сила.

Новетика: Нали комунистите искат равенство и по-добър живот за всички?

Проф. Вили Лилков: Трябва да се каже, че всеки политически режим в историята на цивилизования свят винаги обещава по-добър живот и благосъстояние. Болшевиките избират оръжието на демагогията – непрекъснато говорят за равенство и добруване, а методите им са на убийства и терор. БКП е майстор в демагогията, но зад нея се крие много жестока практика на унищожение на политическия противник. На комунистите не е присъща никаква демокрация. Те са радикални в своите действия и избират терора и насилието за налагане на диктатурата на пролетариата и разрушаване на буржоазната държава.

В този смисъл, всички аргументи, с които комунистите обосновават своите действия, са демагогия. Защото навсякъде по света, където се налагат комунистически режими, жертвите надхвърлят общо 100 милиона души. Всъщност, налагането на тази идеология е причинило смъртта на над 100 милиона души. За сравнение, нацизмът или хитлерофашизмът е причинил над 10 милиона жертви. Така че пораженията, които комунистите със своята демагогия са донесли на човечеството, са десетократно по-страшни от тези нанесени от хитлерофашизма.

Още повече, навсякъде по света комунизмът се срути под собствената си тежест, създавайки много по-големи противоречия. Едно от тях е, че хората, които пропагандираха комунизма в името на равенството и да няма богати – по-късно се стремяха да живеят като буржоа; не се свеняха да трупат блага и привилегии, и живееха в двусмислие и пълно лицемерие. Червената върхушка в България живееше двойнствен живот, тъй като на пленумите, събранията и конгресите те обявяваха едно, а в личното си битие всеки се опитваше да повтаря живота на т. нар. „презряна буржоазия“.

Новетика: Активните борци уникално явление ли са за България?

Проф. Вили Лилков: Навсякъде в социалистическите страни съществува институт на борците срещу фашизма и капитализма. Но трябва да кажем следното: България е държава, където фашизъм не е имало. Затова активни борци срещу фашизма не може да има. Да, в България е имало монархически институт, имало е еднолична власт на царя в определени моменти, но фашизъм не е имало. Нито е имало фашистка партия на власт, нито е имало фашистки методи на управление на обществото.

Тезата за фашизма в България е измислена и налагана от болшевиките още от 1919 г., когато фашизъм дори не е имало в Европа. На българските комунисти дойде много удобно повтарянето на тази теза, за да могат да обосноват своите привилегии и да подчертаят своя героизъм в борбата за свалянето на монархическата власт и за разрушаването на капитализма в България. През ноември 2022 г. 22-ма видни български историци се подписаха под сериозен документ, с който обосноваха, че в България фашизъм не е имало. Това са учени от БАН, СУ, НБУ и ВТУ. Това се признава дори от руски историци.

В този смисъл титлата „активен борец срещу фашизма“ е в голяма степен фалшифицирана и измислена, но даваше възможност на много хора да получават привилегии. Така тази върхушка се обособи като каста в българското общество – със своя вътрешна йерархия, т.е. различни екстри в зависимост от заслугите.

По думите на Тодор Живков – които съм цитирал в книгата съгласно документи на Политбюро – българските АБпФК са получавали най-широк кръг от привилегии в целия бивш социалистически лагер. В момент на откровение Живков по време на среща с членове на АБпФК казва: „Другари, ние държим в нашата икономика директори без образование само защото са активни борци против фашизма и капитализма. Това го няма никъде в социалистическия лагер и нашите колеги ни се чудят.“

Нещо повече: председателят на комитета на АБпФК, д-р Владимир Бонев, докладва пред Тодор Живков, че в резултат на особените грижи на БКП за АБпФК, средната продължителност на живота им е по-голяма от на редовите граждани. Т.е. толкова сериозни са били грижите и екстрите, с които се обгражда тази върхушка, че те дори живеят по-дълго.

Има и още: най-високата номенклатура – хората от ЦК на БКП и Политбюро – са се ползвали от невероятни привилегии и това се вижда от документите, които публикувам в книгата. Те са си подарявали жилища, давали са си сериозни материални помощи ежегодно, получавали са безплатно обзавеждането на апартаментите. Да не говорим, че на членовете на Политбюро на ЦК на БКП са плащали дори консумативите за етажната собственост, които са понякога жълти стотинки, само и само тези хора да живеят в комунизма, както са си го представяли. Всички тези привилегии са били за сметка на българския народ.

Новетика: Как живеят „нашите хора“ днес?

Проф. Вили Лилков: Това е сложен въпрос. По-голямата част от тях живеят живота на нормалните български граждани. От промените през 1989 г. се възползваха основно кадрите на ДС и стопанската номенклатура, които държаха в свои ръце от една страна информацията и каналите, от друга – като мениджъри – управлението на предприятията и икономиката. И тъй като бяха близо до информацията и собствеността, успяха да ги трансформират в своя полза.

Книгата завършва с една глава, в която се описва как „нашите хора“ стават банкери. Чрез безусловни документи се вижда как се източва банковата система, като подготовката за това започва преди 1989 г., как се създават частните банки, които са окупирани от кадри на БКП, ДС и Комсомола. Как след това тези частни банки, нароили се от държавните банки, източват пари и ги насочват в частни ръце. Как тези пари са изнесени в чужбина и как след известно време – около 30 години – тези пари се връщат по различни пътища в България, вече като собственост на наследниците на „нашите хора“, и тези наследници ни казват: добър ден, ние сме новите управляващи.

Всъщност, един тесен сегмент от висшата номенклатура успя да трансформира собствеността на социалистическата държава и да я вземе в свои ръце. Тук отварям една скоба. Успоредно с тези процеси на ограбване – в основата на които стоеше тази номенклатура, ДС, БКП и Комсомолът – участваха и много криминални типове. Защото в мрежата на ДС бяха попаднали и много криминални типове, които тази върхушка използва и влезе в симбиоза с тях. Тази симбиоза проникна и в управлението на държавата и днес виждаме, че по неговите върхове непрекъснато избухват скандали, в дъното на които стоят криминални схеми и типове от времето на прехода, както и хора свързани с ДС и бившата номенклатура. Днес на практика виждаме резултата от тези процеси и можем да си направим извод за генезиса на днешните милионери, които управляват икономиката.

Успоредно с тях има и много честни и почтени хора, които благодарение на предприемчивост и образование са успели в бизнеса. Но голямата част от богатствата на социалистическата държава отидоха в ръцете на тази върхушка – т. нар. „наши хора“ и техните наследници.

Новетика: Сред тях са и настоящи политици?

Проф. Вили Лилков: „Нашите хора“ се появяват в различни моменти с различни лица. Именно тази номенклатура и нейните наследници намират начини да влизат и в политиката, като през всички тези години са работили заедно с криминалния контингент, заедно са създавали схемите и днес заедно управляват и самата държава. Това е олигархията – сливане на власт, криминален контингент и пари – в генезиса на която стоят старата номенклатура и ДС.

Българите могат да я разпознаят, като четат повече и се доверяват повече на документите, и разбира се, ако искат да разберат истината. За съжаление, масата продължава да е подлвластна на хибридни атаки и фалшива пропаганда, вярват в митологии. И в много голяма степен са заложници на една фалшифицирана история.

Всъщност, книгата „Наши хора“ се опитва да подреди нещата и да даде достатъчно документален материал на българина, за да може той да осмисли близкото си минало. Тази година се навършват 100 години от Септемврийското въстание. Ако човек прочете книгата „Наши хора“, както и книгата на проф. Веселин Янчев „Провалът на едно поръчано въстание“, ще разбере, че то е било инспирирано от Москва, че е било прокарано у нас с помощта на руски болшевики и мисионери, с много пари и с типичната болшевишка арогантност и безогледност в подбирането на средствата.

Новетика: Ако станете кмет на София, как ще изобличите комунистическите престъпления?

Проф. Вили Лилков: Това принципно е задача на историците, журналистите, учителите и почтените хора. Защото всеки трябва да допринася по малко. Като гражданин, аз участвам, като пиша книги. Като активен общественик, го правя, като изнасям лекции и говоря за тези неща. Ще го правя и като кмет.

Една от моите задачи като кмет на столицата е да освободя града от комунистическата символика във всичките ѝ аспекти. Защото тези символи представляват фалшификация на историята и създават грешни внушения. Те продължават да разделят обществото. Затова премахването на символите е много важен въпрос. Аз заемам ясна позиция, подкрепена с документи и очаквам другите да ме следват.