Проф. Вили Лилков: Интимната изповед на ДС за социалистическата икономика

Каква е истината за икономиката на България по времето на комунизма? Печеливши ли са били предприятията? Какво разкриват т.нар. литерни досиета на Държавна сигурност (ДС)? И защо мнозина вярват, че икономиката ни преди 1989 г. е била силно развита?

По тези горещи въпроси разговаряхме с изследователя на литерните досиета и един от първите български демократични активисти, проф. Вили Лилков.

Проф. Вили Лилков е физик и доктор по неутронна физика. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в МГУ „Св. Иван Рилски“. Общински съветник и зам.-председател на Столичния общински съвет (1999-2014 г.), и народен представител в 43-то Народно събрание (2014-2017). Автор на книгите „Бивши хора“ (2017 г.) и „Погубената България“ (2019 г.) (в съавторство с Христо Христов) и „Доблест и наказание“ (2021 г.).

Новетика: Какво представляват литерните досиета?

Проф. Вили Лилков: През годините на управлението на БКП, Държавна сигурност (ДС) и МВР се превръщат в инструмент за регулиране на стопанския живот, като използват секретни сътрудници и водят литерни досиета на стопанските предприятия.

В тях се съдържат данни за личния състав на обекта, пропускателен режим и охрана, опазване на държавната тайна и други, както и указания, справки и материали за основните агентурно-оперативни мероприятия. Задължителен елемент са и списъците на вражеските контрареволюционни елементи и техните наследници, като потенциални провокатори и извършители на саботажи и вредителства, както и списъци на секретните сътрудници с псевдоними и копия от техните сведения.

Най-интересната част от досиетата са информационните материали – справки, доклади, отчети, анализи, обзори и други материали за стопанския обект, за които казвам, че представляват интимната изповед на ДС за социалистическата икономика.

Най-целенасочено по литерните дела се работи от началото на 60-те години до рухването на комунизма в НРБ. До края на 80-те години, почти всички предприятия и ведомства са обхванати в мрежата на службите за сигурност и според каталога в Комисията по досиетата, броят им достига 7076. Повечето от тях след 1989 г. са унищожени или попадат в частни ръце, но наличните дела, някои от които се състоят от по няколко тома, със стотици документи, дават възможност да се добие реална представа за по-важните характеристики и събития в различните сектори и предприятия, както и за икономическото състояние на страната.

Новетика: Как се натъкнахте на литерните досиета? Срещнахте ли съпротива да ги разкриете?

Проф. Вили Лилков: По принцип знаех за тях, защото ДС е разработвала литерни дела по много направления, например по определена линия – американска, гръцка, турска и други, по линия на чуждестранни студенти, специализанти, моряци, противодържавни елементи и за провежданите в НРБ международни съвещания, конгреси, симпозиуми, изложения и други, в които участват и представители на капиталистически страни.

Правителствените трасета, обкръжението на партийни и правителствени резиденции и на сградите на МВР също имат литерни досиета. Всички хора в техните обкръжения, които имат селски и беден произход, са определени като хора с „прогресивни разбирания“ и „с правилно отношение към народната власт“, а хората с буржоазен произход са класифицирани като „ненадеждни“. В тях фигурират и списъци на лица от обкръжението, предимно членове на БКП или активисти на ОФ, на които МВР може да разчита „за бързо изучаване на обстановката и на интересуващите ни лица“.

В каталога на Комисията по досиетата присъстват литерни досиета по групи, като „бивши хора“, „царски офицери“, „бивши фашистки организации“, „бивша земеделска опозиция“, „анархисти“ и други. Срещал съм и литерни дела „контрареволюционни елементи и други вражески елементи“ за жилищни комплекси в София – „Младост“, „Люлин“, „Надежда“, „Разсадника“, „Красна поляна“ и други, за разпределението им в микрорайоните в тях или в отделни ОФ секции на различните квартали, в които живее все още „недоубитата буржоазия“.

Не съм имал никакви проблеми при изучаването на този архив, нещо повече, и организацията, и обслужването в читалнята на Комисията по досиетата са безупречни!

Новетика: Каква е целта на литерните дела? С какво се различават от доносите на тайните агенти?

Проф. Вили Лилков: Една от причините за разработване на литерните дела в икономиката е, че след 1944 г. се появяват сериозни затруднения в управлението и производството на много предприятия, те силно задлъжняват към БНБ и изпадат в пълна зависимост от държавните дотации.

Наред с това се увеличава корупцията на всички нива, съставят се нереални планове и се представят фалшифицирани отчети за извършената работа. Прахосничеството на суровини и материали в производството е смайващо, загубите от рекламации и брак, и обемът на незавършеното строителство нарастват с всяка година.

За периода 1946–1952 г. поради нереално планиране, 606 производствени обекта в страната остават незавършени. В голяма част от индустриалните предприятия се влагат суровини, труд и енергия за продукция, която се реализира на по-ниска цена от тази на ресурсите, използвани за нейното производство. Дефицитът на стоки от първа необходимост за населението, в съчетание с нискокачествени и залежали стоки в търговската мрежа, е основна характеристика на вътрешния пазар. Износът на голяма част от българската продукция на капиталистическите пазари е на загуба.

Първоначално, под наблюдение и контрол на ДС и МВР, е поставена тази част от икономиката, която е с най-голямо значение за страната и в която проблемите от гледна точка на сигурността, икономическата ефективност, корупцията и лошото управление са най-изявени. В мрежата на ДС попадат БНБ, БДЖ, БГА „Балкан“, всички стопански обединения, обектите за добив на полезни изкопаеми и строителни материали и за тяхната преработка, заводи, жп депа и участъци, предприятията в сектор „Енергетика“ – топло- и водноелектрически централи и други.

ЦКС и кооперативните съюзи на градско и окръжно ниво също са под наблюдение, както и селското стопанство – от Постоянната комисия по селско стопанство при СИВ, през аграрно-промишлените комплекси до ТКЗС-тата в най-малките села. Не са забравени ЦУМ и Халите или важни обекти като БТА, БНТ, НДК, радиопредавателните станции в София и страната и други.

Работата на задграничните фирми на НРБ и поведението на българските работници и специалисти зад граница също са под наблюдението на ДС, а информацията в повечето случаи е за ниско качество на работа, неизпълнение на договорите, корупция, кражби, фалити и лоша реклама за страната.

Литерни дела се откриват и на туристически обекти, хотели и курортни комплекси, на капиталистически представителства и транспортни фирми, на направления, които активно се използват за бягство през държавната граница, както и на лагери за бегълци в чужбина и други.

За разлика от политическите досиета на вражеските контрареволюционни елементи, в литерните дела по линия на икономиката отсъства нападателният и агресивен език, както и планове за компрометиране, разобличаване, интерниране и съд над враговете. Почти всички информации, справки, отчети и анализи на секретните сътрудници представят реалната ситуация откровено и със загриженост за производствените резултати и финансовото състояние на съответното предприятие или сектор в икономиката.

ДС се отнася внимателно към тези материали и често ги подлага на проверка, защото те се изпращат до всички отговорни нива в държавата – от градските и окръжните комитети на БКП, до Политбюро на ЦК на БКП.

Новетика: Какво показват литерните досиета? Дайте няколко примера с известни български предприятия.

Проф. Вили Лилков: Съществена част от този архив е посветена на лошата трудова и технологична дисциплина на социалистическия работник, които предопределят огромния брак, произвеждан от стотици фабрики и заводи. Хиляди са информациите на експерти и секретни сътрудници за амортизираните производствени фондове и тежките условия на работа, за планираните загуби, работата на дотации и фалшификациите на стопанските резултати.

Лично аз останах изненадан от големия брой трудови злополуки (в периода 1970-1973 г. средно на един работен ден са загивали по двама работници), авариите и пожарите, масовите кражби, нехайството и безотговорността в производството. Не са малко и документите за губещия износ и ограбването на задграничните дружества, за работата в условия на реален фалит на фабрики и заводи, на АПК и ТКЗС, както и за дейността на научно-техническото разузнаване, което чрез кражби на научно-технически информации, изделия, машини и технологии от капиталистическите страни се превръща в „двигател на прогреса“ в сферата на електрониката, фармацията, битовата химия, военното производство и други.

Примерите са хиляди! Още в първия си доклад за дейността през 1947 г. служба „Производство“ при отдел I на ДС констатира, че в почти всички сектори на националното стопанство е настъпил хаос. ДС докладва за повсеместни повреди на машини, прахосване на материали и суровини, производство на големи количества брак, унищожаване на продукция поради неправилно съхранение и транспорт, липса на координация между звената в плановите комисии, производството и търговията, бездействие на работници и машини, пожари и аварии, залежаване на стоки в складовете, което блокира производствени мощности на много места в страната.

В доклад на Станко Тодоров за изпълнението на третата петилетка (1958–1962 г.) се посочва, че продукцията на леката промишленост трудно се реализира на пазарите в страните от СИВ. Министърът на финансите Димитър Попов докладва: „1. Материалните разходи за единица продукция растат. 2. Няма задълбочени проучвания на крупните инвестиции, за целесъобразността им, за реализацията и себестойността на продукцията. 3. Мощностите не се натоварват, преразходът на материали расте, липсва мотивация за икономии. 4. Разсипничеството и нехайството нарастват. 5. Неспазването на трудова и технологична дисциплина и безотговорното отношение към машините и за резултатите от производствената дейност са характерни за работещите в много предприятия.“

Качеството на продукцията е толкова ниско, че през 1963 г. ръководството на Министерството на вътрешната търговия забранява на търговските организации до април 1964 г. да закупуват стоки от 636 държавни и кооперативни предприятия! Това не е ли абсурдно?

През 1970 г. на Национално съвещание, ДС представя данни, че в системата на Министерството на машиностроенето само 33,6% от цялата произведена продукция е първо качество, а качество с оценка „К“, т.е. над средното световно ниво, получава само 0,1% от продукцията за 1970 г. Всичко останало (около 66,3%) е с най-ниска оценка за качество – „двойка“.

През 1975 г. и 1976 г. само в ДСО „Търговия на едро“ 16% от общата стокова наличност са залежали стоки и свръхнормативни запаси и започва масово бракуване. Примери: В завод „Китка“ – Нови пазар в края на 1975 г. и началото на 1976 г. 5 милиона броя порцеланови изделия са без пазар, а към 31 декември 1976 г. 151 000 броя хладилници с ниски експлоатационни качества залежават в търговската мрежа и складовете.

И през следващите години е така, дори картината изглежда по-зле, а ако започнем да говорим за ефективността на електрониката, металургията или селското стопанство, няма да ни стигнат няколко дни!

Новетика: Доколко липсата на частна собственост е причина за незадоволителните икономически резултати?

Проф. Вили Лилков: Разбира се, че на първо място стои въпросът за собствеността и отговорността в икономиката. Липсата на частна собственост върху средствата за производство и обявяването на работническата класа за най-прогресивна и класа-господар предопределя какво ще се случва в стопанските предприятия.

Но въпросът за частната собственост изобщо не се поставя в литерните дела, защото това би засегнало устоите на комунистическата доктрина. Българските комунисти до 1989 г. твърдо вярват, че техните икономически постановки са верни и винаги обясняват провалите и неуспехите с вражеска дейност, като временни затруднения или грешки от субективен характер. Верността към марксизма и ленинизма е абсолютна!

Дълги години след 9 септември 1944 г. ДС и МВР са твърдо убедени, че зад всеки стопански провал, произведен брак, авария или пожар в производството трябва да бъде търсен врагът-саботьор. ДС е в основата на стотици групови и индивидуални съдебни процеси, по които за „саботаж“ или „шпионаж“ са осъдени хиляди „бивши хора“ и контрареволюционни елементи. Да не говорим за уволненията и прочистването на икономиката от „вражески елементи“.

Новетика: Имало ли е печеливши предприятия?

Проф. Вили Лилков: Има и добри примери, но принципът е печалбата им да се изземва и да се връща като дотация за тези, които произвеждат продукция със себестойност по-висока от цената, на която тя се реализира на пазара. Но тъй като дотациите са в много по-голям размер, се налага непрекъснато да се теглят кредити от чужбина. Например средната стойност на материалните разходи на 100 лв. стокова продукция в седем от най-големите текстилни фабрики в Габрово и Сливен за 1978 г. е 218,36 лв. Ако към тези разходи се включат и загубите от износа им, разходите за 100 лв. стокова продукция достигат 231,27 лв.

Само за периода 1980–1989 г. дотациите са увеличени със 179,1% и стават естествена част от планирането на много предприятия. През осмата петилетка (1981–1985 г.) ефективността на стопанската дейност намалява с ускорени темпове – рентабилността на 100 лв. производствени фондове намалява с 37%, а фондоемкостта нараства с 10,6%, независимо че общият размер на капиталовите инвестиции за периода е 4,25 милиарда лв.!

В този период, производствените фондове в МК „Ленин“ – Перник нарастват 2,5 пъти, но стоковата продукция се увеличава само 1,08 пъти, а рентабилността на 100 лв. производствени фондове пада до 19,79%. През 1985 г. себестойността на стоковата продукция за 100 лв. е 104,92 лв., планираната загуба е превишена с 8 милиона лв. Комбинатът получава временна финансова помощ от МФ от 40 милиона лв., а дългът към БНБ за капитални вложения в размер на 308 милиона лв. не се погасява поради липса на средства; непланираните разходи от глоби, денгуби, неустойки и други. са за 5 милиона лв., а общата загуба е достигнала космическите 45,5 милиона лв. Производството на всеки продукт от комбината е на загуба с изключение на калайдисаното бяло тенеке!

На 23 ноември 1989 г. секретарят на ЦК на БКП Емил Христов представя доклад „Състояние на икономиката и пътища за развитие“, в който признава, че страната се намира в „предфалитно“ състояние. Високорентабилните предприятия в НРБ са около 10%, а останалите 90% не са! Към доклада си той прилага справка за социалния минимум на човек от населението, според която над 70% от населението на страната през 1987 г. е живяло под екзистенциалния минимум.

Новетика: Средно колко време държавата е продължавала да спонсорира конкретно губещо предприятие? Има ли държавно предприятие, обявило фалит по време на комунизма?

Проф. Вили Лилков: Има закрити предприятия, особено нерентабилните цехове по селата и малките градове, но те са рядкост на фона на огромната индустрия, която държавата развива. Има предприятия, които десетки години работят само на дотации, с ниско качество и голям брак, нещо повече – в тях се раздават премии за добре свършена работа, когато планираната загуба не е надвишена!

През седмата петилетка (1976–1980 г.) загубите от бракувана продукция растат и по темп изпреварват прираста на производството и средно за цялата икономика надхвърлят близо два пъти норматива за допустим брак.

През 1978 г. в ДСО „Търговия на едро“ 70% от конфекцията не отговаря на БДС и се оценяват като качествени стоки, които не са такива, поради това, че са дефицитни. В чугунолеярния комбинат „Веслец“ – Враца през 1975 г. средният процент на брака е 27% за целия комбинат, а за отделни изделия той е 70-80%. През 1983 г. средният брак в комбината е 45%, а ръководството отчита 15-20%. През 1988 г. себестойността на 100 лв. произведена продукция в комбината е 115,16 лв, загубата е в размер на 7,40 милиона лв., което е повод за раздаване на премии, защото планираната загуба е 9,24 милиона лв.!

Ревизиите, извършени от Комитета за държавен и народен контрол в 6424 селскостопански и производствени предприятия в страната показват, че през 1978, 1979 и 1980 г. щетите само от „неоправдани разходи и загуби“ надхвърлят 2 милиарда лв.! По темпове на растеж на неоправданите разходи и загуби първо място заема Централният кооперативен съюз (ЦКС), в който за три години те се увеличават пет пъти.

През 1985 г. БНБ извършва проверки в предприятия, в които са разкрити некачествени, негодни и нестандартни стоки за половин милиард лв.

Новетика: Защо много българи все още вярват, че икономиката ни през комунизма е била силно развита?

Проф. Вили Лилков: Причината е, че през годините на комунистическото управление пропагандата е изключително ефективна! В нея комунистите нямат равни! Истината се знае само от малко посветени, а освен това изричането ѝ на глас беше опасно.

От друга страна, за трите финансови фалита на НРБ и огромната задлъжнялост на страната никой не говори до 1989 г. След тази дата нямаше осъдени за икономическата катастрофа, много от най-добрите предприятия попаднаха в ръцете на стопанската номенклатура. Парите, вложени в много медийни проекти, бяха свързани с мафиотски кръгове, в които ортаци бяха хора от ДС, криминален контингент и лица, пряко свързани с видни комунистически фамилии, и те пряко обслужваха (и продължават до днес!) митологията за социалистическия рай!

Но все пак по този въпрос много факти и данни станаха известни, много статии бяха публикувани, много хора дори са преки свидетели и участници в икономическия живот отпреди 1990 г. Който може да разсъждава и иска да бъде честен, няма начин да бъде подведен.

А другите, някои от които дори станаха успешни капиталисти, продължават да описват икономическите успехи на соца, пишат книги, участват в предавания по радиа и телевизии и говорят за „България, която загубихме“, а забравят, че години наред ходехме с пазарски чанти в джоба, за да купим някаква дефицитна стока и се редяхме на опашки пред магазините, дори без да питаме какво се продава!

Новетика: Каква е връзката между данните в литерните досиета и трите фалита на България по времето на комунизма?

Проф. Вили Лилков: Връзката е пряка – за да работят губещи предприятия с дотации, за да се поддържа производство с огромен брак и губещ износ в капиталистическите страни, за да се поддържа на изкуствено дишане фалиралото селско стопанство, за да се гарантира работа на огромна част от хора, които на практика нищо не работят, се налага да се теглят кредити, които идва време да се връщат.

Така НРБ е първата държава от социалистическите държави в Европа, която фалира през 60-те години и единствената държава в Северното полукълбо, която за 45 години фалира три пъти!

Новетика: Разбрахме, че тези Ваши изследвания ще излязат под формата на книга. Кога да я очакваме на пазара?

Проф. Вили Лилков: Книгата ще бъде представена официално през пролетта. Заглавието ѝ е „Стопанските абсурди на българския комунизъм“. В нея са цитирани над 1300 документа, основно информация от литерните дела, от отчетите на БНБ, които дълги години бяха недостъпни, от разсекретените анализи и доклади на ръководителите на ДС и МВР, и признанията на комунистическите вождове след 1989 г.

Всички те безкомпромисно разбиват митовете на комунистическата пропаганда за цветущото състояние на икономиката в НРБ и показват истинското лице на разрухата, която БКП остави след себе си, защото най-силното оръжие срещу лъжата е истината, а срещу заблудите – документите!

Изкушавам се да припомня на соцносталгиците думите на Тодор Живков, казани малко преди да бъде снет от поста си на генерален секретар на БКП:

„Политбюро твърдо застана на тази позиция, че ние имаме работа с недоразвито общество – социализъмът е едно недоносче, ето това е самата истина!“

„Всичко, което ви говорихме за социализъма, все едно, че църния дявол ви го е казвал!“