Проф. Вили Лилков: „Антикомунизмът ще бъде жив, докато поне един човек в България твърди, че при Тато беше по-добре“

32 години след падането на Берлинската стена и на комунизма в Източна Европа и България, близкото ни минало продължава да е предмет на разгорещени спорове, за и против.

Успешен ли беше преходът на България от комунизъм към демокрация? Какви вреди нанесе комунизмът на българина? Защо след повече от 30 години свобода сме напът да изберем вдигнатия юмрук? И как се проявява комунизмът днес у нас и по света?

По тези актуални въпроси разговаряхме на историческата дата 10 ноември, с един от първите демократични активисти у нас: проф. Вили Лилков.

Проф. Вили Лилков е физик и доктор по неутронна физика. Дългогодишен ръководител на катедрата по физика в МГУ „Св. Иван Рилски“. Общински съветник и зам.-председател на Столичния общински съвет (1999-2014 г.), и народен представител в 43-то Народно събрание (2014-2017). Автор на книгите „Бивши хора“ (2017 г.) и „Погубената България“ (2019 г.) (в съавторство с Христо Христов) и „Доблест и наказание“ (2021 г.).

Новетика: Какво разказвате на своите деца за 10 ноември? Кой е най-яркият Ви спомен от този ден?

Проф. Вили Лилков: Падането на Берлинската стена и свалянето на Тодор Живков от поста генерален секретар на БКП се случиха за по-малко от 24 часа. Изглеждаше невероятно, въпреки че от месеци чувствахме, че режимът отслабва, хората говореха по-свободно, слушането на радиостанциите „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“ не бе съпроводено със страх, духът на промяната постепенно завладяваше все повече хора.

След това времето рязко ускори своя ход – започнаха шествия, митинги, споделяхме вестници и списания, всеки ден прекарвахме часове по улиците и площадите. Появи се и нещо немислимо дотогава – опозиция на БКП! И когато чух за първи път на митингите скандирания „Долу БКП“, усетих, че страхът от комунистите вече си е отишъл.

Най-яркият ми спомен от първите години бяха дебатите и битките за премахването на чл. 1 в Конституцията, който утвърждаваше ръководната роля на БКП. В съзнанието ми се е запечатал плакат, който бе издигнат на един от митингите на БКП пред мавзолея: „И ние сме за демокрация, но да запазим член Първи!“ Дълги години комунистите не можеха да си представят, че властта не им е гарантирана завинаги.

Новетика: Успя ли преходът в България?

Проф. Вили Лилков: Големите цели на прехода са постигнати – тоталитарната система, наложена от БКП, е разградена, България е член на Европейския съюз и НАТО, неефективният централизиран икономически модел, довел страната до три тежки фалита, е заменен с пазарна икономика, която даде възможност за разгръщане на инициативата на предприемчивите хора, стандартът на живот на българите се подобри, демократичните институции, с всичките забележки, които имаме, работят.

България излезе от съветската орбита и се присъедини към свободния свят, което беше мечта на няколко поколения. Това реално се случи и приказките, че „нищо не се е променило“, че „преходът е провален“, които чувам понякога дори от хора с претенции, издават чувство на неудовлетвореност от личния живот или нежелание за признаване на собствени провали, и не може да се приемат като обективна оценка на прехода!

Новетика: Свободата по-голяма ли ценност беше тогава, отколкото е сега?

Проф. Вили Лилков: Тогава вдишвахме свободата всеки ден. Случваха се немислими неща – появи се свободна преса, учредяваха се партии, по телевизията се говореше свободно, научавахме за комунистическите изстъпления след „девети“, за концлагерите и унищожените човешки съдби, младите хора научаваха тайни, крити дълги години от тях в семействата, комунистическите лидери признаха публично икономическия фалит на държавата и бързаха да прехвърлят вината на Тодор Живков, дори влязоха в църквите. Това бяха дни на освобождаване на хората от догмите, страха и лъжата, и импулс за скъсване с комунизма.

Днес демократичните свободи са гарантирани и като всяко нещо, което е даденост, то по-малко се цени, но лошото е, че днес със свободата се злоупотребява и тя се отделя от отговорността и задълженията, които всеки от нас има, като гаранция за свободата и правата на другите!

Новетика: Как бихте отговорил на българите, които продължават да твърдят, че комунизъм в България не е имало, а само социализъм? Че идеята на комунизма била добра, просто приложението не сполучило?

Проф. Вили Лилков: Краткият ми отговор е, че комунистическият експеримент, приложен на всички континенти, при различни условия, тотално се провали и завърши с разруха и милиони човешки жертви. Точка! Затова влизането ми в спорове, особено три десетилетия след падането на комунизма, и то с хора, които са съвременници на онова време, няма смисъл.

Натрупаха се планини от факти и документи за същността на българския комунизъм, за неговите престъпления и икономически провали „в името на човека“ и който е искал да разбере истината, го е направил.

Впрочем, сещам се за откровението на Тодор Живков пред журналисти в резиденция „Бояна“ на 1 ноември 1989 г., когато той казва, че „социализъмът е едно недоносче“, а няколко дни преди това пред актива на БКП се извинява, че „всичко, което ви говорихме за социализма, все едно, че църния дявол ви го е казвал!“

Всички заклинания и действия на българските комунисти бяха насочени към изграждането на „единния, светъл комунизъм“, в името на който бяха избити хиляди българи, а животът на стотици хиляди семейства бе съсипан, и България наследи от него една рухнала, неефективна и неконкурентноспособна икономика.

Новетика: Защо „демокрация“ се превърна в мръсна дума? Кой и как отврати хората?

Проф. Вили Лилков: Защото демокрацията е хубаво нещо, но не е за прости хора! Докато една част от българите са убедени демократи и действат по демократичните стандарти, има една друга България, която дълги години ще тъгува за комунизма. На тези хора Тодор Живков беше „лика-прилика“ и затова често казвам, че антикомунизмът ще бъде жив, докато поне един човек в България твърди, че „при Тато беше по-добре!“

Новетика: Кои качества у българина уби комунизмът?

Проф. Вили Лилков: На първо място отчуждението от труда, заради отнемането на собствеността, откъсването от земята и наложената уравновиловка.

Цензурата и организираната пропаганда, тоталното следене и доносничеството доведоха до това, че хората не смееха да изразяват свободно личното си мнение и заживяха с две лица – едно пред официалната власт и нейните институции, и друго, в тесните кръгове на семейството и приятелите. Това лицемерие пропи душите на поколения българи и скъсването с този манталитет изисква дълго време.

Същевременно, част от българите живееха с усещането, че държавата е длъжна да решава всичките им проблеми, което доведе до притъпяване на чувството за отговорност, дори за собствения живот. Много хора днес прехвърлят на държавата и общината всички отговорности, без да се интересуват за цената, която се плаща и без да се замислят, къде е тяхната отговорност.

Новетика: Защо след 30 години свободен живот, без диктатура, българинът не може да разпознава лъжата от истината, защо вярва в месии, защо още копнее за твърдата ръка и е пленен от юмрука?

Проф. Вили Лилков: Нека да уточним – не всички копнеят за комунизма! И това са българите, които са взели живота си в своите ръце, които рискуват, инвестират, трудят се и носят отговорност за своята съдба и не мрънкат. Много от тях осигуряват работни места и плащат данъци, даряват, помагат, понякога губят, но не се отказват.

Вярата в месии е за тези, които чакат „някой да ни оправи“ и „държавата да даде“ – там е най-добрата почва за хората с юмрука.

Новетика: Защо след 30 години преход у нас все още няма истинска десница?

Проф. Вили Лилков: Българската десница от 90-те години изпълни своята мисия въпреки отчаяната съпротива на комунистите.

Съюзът на демократичните сили (СДС) и неговото правителство в периода 1997-2001 г. извърши тежки реформи, отвори нови хоризонти за страната и придвижи времето напред, но плати тежка политическа цена.

Аз много често казвам, че българската десница вгради себе си в основите на европейска България. Нещо повече, под натиска на българската десница и БКП се промени, а това не е малко, като се има предвид, че тя десетилетия наред бе вярна до смърт на СССР и изцяло доминирана от болшевики.

Новетика: Какви са днешните проявления на комунизма? Как да ги различим и да им противодействаме?

Проф. Вили Лилков: Днес истинският политически разлом е не разделението „ляво-дясно“, а „либерално-консервативно“, и българите, макар и бавно, се разделят по тази ос.

Под маската на либерализъм и политическа коректност, съвременните марксисти, като своите предшественици, които се бореха за равни права и използваха работническата класа, като авангард в класовата борба, днес насочват борбата си срещу неравноправието на малцинствените групи. Неравноправието много често не съществува, но се внушава и пропагандира, като се използват изключения, които истерично се представят пред обществото като правило. Те удобно се крият зад малцинствата, като ги подстрекават, наричайки себе си „прогресивни“.

По-старите поколения българи помнят много добре „прогресивните сили“ и кой стоеше зад тях, както и жестокостта, с която в борбата за равноправие унищожиха правата и свободите на милиони хора по света.