Проф. Антоанета Христова: Много партии, слабо общество

Какви са обществените нагласи след последните горещи събития на политическата сцена у нас: новите социологически проучвания, преподреждащи първите три партии в следващия парламент, интервюто на Слави Трифонов по БНТ, двойното гражданство на служебния икономически министър Кирил Петков и потенциалния му нов политически проект? Кой има интерес от още една партия на управленческия небосклон и сигурен ли е вторият мандат на президента Румен Радев?

По тези актуални теми разговаряхме с професор Антоанета Христова, политически психолог в Института за изследване на населението и човека на БАН.

Новетика: Как стана така, че имиджът на министър Кирил Петков се подобри, въпреки, че е нарушил Конституцията?

Проф. Антоанета Христова: Първата причина е, че му беше направен много силен ПР през медиите на Иво Прокопиев. Когато има статии, които възхваляват неговите качества и които го идентифицират с Демократична България (ДБ), става очевидна директната връзка между одобрението на избирателите на ДБ и ПР-а на Прокопиевите медии. Така Петков започва да се асоциира позитивно и започва да бъде разпознаван като „нашия човек“.

За съжаление, в политиката, изборите по-често се водят от емоциите. В момента в България, обществото е силно разделено по отношение на лица в политиката: едни изпитват неприязън, дори омраза към тях, други ги харесват и възприемат като спасители.

Това ярко емоционално разделение, разпределено между любовта и омразата, прави така, че емоцията да изкривява възприятията за „нашия човек“.

Възприятието за света на всеки един от нас се основава на много изкривявания (т.нар. biases, англ.), които на свой ред зависят от нашите пристрастия.

Тези изкривявания се проявиха особено силно при голяма част от избирателите на ДБ и при хората, за които всичко анти-ГЕРБ е правилно, независимо какво е то. Тяхната потребност е предимно от наказание, затова те не виждат кой е Кирил Петков, те виждат в него човека, който се опитва да извади аргументи срещу ГЕРБ и не прилича на Рашков (като образ, който носи асоциация с тоталитарната държава). Но, всички останали, които се интересуват от политика все още, оценяват тези хора по-реалистично.

В групата на все още желаещите да наказват Бойко Борисов спадат симпатизанти на „Има такъв народ“ (ИТН) и формацията на Мая Манолова, ИБГНИ (в контекста не отбелязвам избирателите на БСП). ИТН и ИБГНИ имат избиратели, които попадат в групата на крайните емоционални негативисти към предишното управление. За тях служебното правителството е средство за получаване чувство на удовлетвореност.

Като допълнение към мотива да харесват Петков е и фактът, че той участва в правителство, което единствено се занимава с това да рови, за да търси аргументи и доказателства срещу управлението на Борисов. Подобно мислене не включва сложна система за оценка и вземане на решение. Подвластни на изкривените възприятия, за които отбелязах, не могат да се направят разумни и рационални преценки на обстоятелствата и на другите хора.

Тези хора дори не разсъждават по линията „целта оправдава средствата“. Те просто го приемат като „нашия човек“. Това е особеното, което трябва да се разбере: тук няма рационално мислене; става въпрос за тотално приписване от типа: „той е от нашия екип“, „нападат го, защото постига това, което искаме той да направи, и затова ние трябва да го защитим“ и „какво, като има двойно гражданство, какво са се захванали за това“.

А по повод предложението на ИТН за отпадане изискването за двойно гражданство за участници в управлението на страната, аз твърдо смятам, че ние трябва да запазим настоящия закон и хората, които биват избирани на високи позиции в управлението трябва да имат само българско гражданство. Това е свързано с лоялността, законодателството и интегритета на управляващия спрямо нацията. Националната сигурност директно може да бъде застрашена.

Новетика: Усилено се говори, че министрите от служебния кабинет Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков може да направят нова партия. Дали зад този потенциален проект не стои президентът Радев?

Проф. Антоанета Христова: Не виждам интереса му тук. Радев няма интерес да разбива своите гласоподаватели в 3-4 формации.

Радев има избиратели, които са изцяло от БСП. Те винаги ще гласуват за левицата и няма да подкрепят партия на Радев.

Гласоподавателите на ГЕРБ също няма да гласуват за него, макар че някои от тях го направиха миналия път. Те няма да гласуват и за Кирил Петков и негова партия, тъй като сред тях се наблюдава масово разочарование – особено сред тези, които не гледат толкова емоционално на него.

В същото време, такава партия може да отнеме гласоподаватели от ДБ. Но те са достатъчно малко, за да има някой интерес да ги разбива.

Единствената полза за Радев от такава партия би била – ако той не бъде избран за втори мандат – лесно да скочи в партийна кариера и да бъде припознат като неин лидер.

Дали обаче, ако Кирил Петков стане лидер на такава партия, утре ще се съгласи да му отстъпи лидерската позиция? Не вярвам.

Нова партия на Кирил Петков само ще фрагментира политическото пространство и няма да донесе полза за когото и да било.

Надеждата за тази партия е в хората, които не гласуват. Проблемът е, че те очевидно са силно разочаровани от всички. А образът на Кирил Петков вече не е идеален и неизвестен.

Новетика: Как се промениха обществените нагласи след последното интервю на Слави Трифонов по БНТ?

Проф. Антоанета Христова: Това интервю не му изигра добра роля като медийно събитие, тъй като той не успя да даде достатъчно убедителни отговори на въпросите към него.

Резултатът от това интервю е, че неговите верни и неразочаровани избиратели продължават да го подкрепят и приемат аргументите му за неучастие в различни формати на управление.

Аз в голяма степен разбирам тезата на Трифонов за много по-категорично поемане на отговорност в политиката. Смятам, че тази теза заслужава уважение, защото всякаква форма на коалиционно управление и разбиване на политическото пространство прави държавата слаба и зависима от договорки, и връзва ръцете на управлението.

Коалиционните управления винаги завършват с недоволство от страна на гражданите и рязко спадане подкрепата към участващите в тях партии. Колкото е по-самостоятелно едно управление, толкова повече избирателят може да му приписва отговорността за неуспехите. И съответно да се аргументира успехът или неуспехът на една политическа партия.

Затова тази теза на Слави Трифонов има смисъл да бъде дебатирана. Но, не вярвам масово хората да разберат това. Защото виждам, че той е атакуван за други неща, които имат достатъчно основания: например, че тръгна да разрушава, без да е създал среда и без да е намерил механизмите за промяна, че предлага лица, които не са убедителни и т.н.

Самостоятелното управление като цел може да се постигне с просто вдигане на процентите за влизане в парламента, т.е. да влязат по-малко играчи. Щом влязат по-малко, разпределението на гласовете ще бъде такова, че вероятността една политическа партия да спечели и формира правителство, е много по-голяма. Колкото са по-ниски праговете за влизане, толкова по-раздробен ще бъде парламентът.

Затова казвам, че това е тема на голям дебат, който трябва да бъде изговорен, за да може хората да станат по-чувствителни към темата и да започнат да мислят по въпроса. А не просто да се чуват популистки тези, като „колкото повече партии, толкова повече се отразяват нагласите на обществото“. Това не отговаря на истината. Колкото повече партии има, толкова по-фрагментирано, нехомогенно и слабо е обществото.

Новетика: Как виждате конфигурацията в следващия парламент, предвид последните проучвания, сочещи ГЕРБ-СДС като първа, ДБ втора и ИТН трета политическа сила?

Проф. Антоанета Христова: Отново не виждам как ще направят правителство. Единственият начин е – чисто математически – правителство, сформирано около партия ГЕРБ, ако тя е първият спечелил.

Дали ГЕРБ-СДС ще успеят да сформират правителство, зависи от много фактори: каква ще е разликата с втория спечелил, как ще потръгне кампанията им за кандидат-президент (когото те още не са издигнали), дали ще бъде успешна тази кампания и дали Радев все още ще бъде президент. Също ще зависи от готовността други партии да влязат в коалиция с тях. Има много неизвестни. Мисля, че ако са налице обстоятелства ГЕРБ да може да управлява, няма да откаже.

Борисов вече се опитва да покаже, че си прави изводи от досегашното управление, че планира промени, промотира млади хора и полага усилия да бъде различен. Но, вероятно е необходимо да направи още много, за да му се повярва.

Сред избирателите започва осъзнаване относно факта, че ИТН и партиите на протеста не успяват да донесат жадуваната промяна.

Лошото е, че например хората, които са разочаровани от ИТН, казват, че няма да гласуват. Което означава, че процентът на гласоподаване по време на изборите може да падне още повече.

Необходима е достатъчна активност, за да имаме легитимни избори, и хората този път трябва да гласуват за „по-малкото зло“. Колкото и да е омръзнал този призив, истината е, че в момента имаме следната дилема: или по-малкото зло, или ужас без край.

Новетика: Сигурен ли е вторият мандат на президента Румен Радев?

Проф. Антоанета Христова: Не. Всичко зависи колко силна ще е опонентната кандидатура, издигната или подкрепена от ГЕРБ-СДС.

В момента Радев е с категорична подкрепа от избирателите на БСП, на ИБГНИ и на по-малки партии като „Възраждане“. В останалата част от спектъра нещата не стоят така стабилно за него. Той трябва да живее в голяма илюзия, ако смята, че подкрепата, която имаше като кандидат-президент на първия мандат, ще се повтори.

Работата на правителството, чийто ментор е Радев, е приветствана, само от желаещите да наказват, което отбелязахме по-горе. Предвид реалните политики, които се налага да бъдат прилагани във времена на криза, до този момент правителството не дава добри резултати – COVID-19 криза, икономическа криза. А тези кризи ще се задълбочават. Очевидно е, че експертният капацитет не е достатъчен и гражданите все повече започват да го усещат. Именно затова, Радев искаше да смени служебното правителство с редовно. Но не се получи. Сега негативите се трупат на неговите рамене.

Новетика: Кой е горещият въпрос, който Ви вълнува сега, като политически психолог?

Проф. Антоанета Христова: Разделението между хората. Обществото е много тежко разделено. Притеснява ме, че нямаме национална кауза и че се превърнахме в общество, съставено от индивидуалисти, всеки от които оцелява сам за себе си. Притеснява ме, че лесно допуснахме да се намразим.

Но, най-вече ме тревожи нивото на образование, което е толкова ниско, че произвеждаме хора, които не могат да мислят и преценяват обществените процеси. Защото за това все пак е необходимо да се учи елементарна логика и да се познава това, което движи развитието на света и обществото. Смятам, че това е базисно знание и то трябва да се учи в училище, за да не бъдем лесни жертви на инженерни проекти.