Проф. Антоанета Христова: Има ли спасение за България?

На какво се дължи увеличеният рейтинг на партиите „Възраждане“ и ГЕРБ, съгласно новите социологически проучвания на „Галъп“, „Алфа Рисърч“ и „Тренд“? Какви са очакванията за новия политически проект на Стефан Янев? Какво е истинското отношение на българина към войната в Украйна, популизма и консерватизма? И какъв лидер и управление ще предпочете при следващи избори?

Анализ на политическите, социални и икономически обществени нагласи специално за „Новетика“ направи професор Антоанета Христова, политически психолог в Института за изследване на населението и човека на БАН.

Новетика: Как си обяснявате електоралния възход на „Възраждане“?

Проф. Антоанета Христова: Възходът на „Възраждане“ е директно свързан с русофилските настроения на част от избирателите и с нагласата за неутралитет. Тъй като през последните години политиците от ЕС и САЩ не се възприемат от част от българското общество като полезни, партньорски ориентирани и подкрепящи развитието на страната, то всяка позиция и послание на партиите – свързани с по-голяма степен на независимост от всички и всичко – се чува и се превръща в плюс за този, който го използва. Затова и позицията на „Възраждане“ се припознава от част от българите.

Дори може да се каже, че населението не е толкова про-руско, колкото про-неутрално. Тъй като в последно време войната дойде в повече и на българите. Българинът не е военнолюбив по своята природа. Затова по-точната дефиниция е, че той е „неутрален“. За българина всички са лоши. Много повече са критичните нагласи и към едните, и към другите, отколкото одобряващите. Кой ли не е лъгал българина? Чувството е „всички са маскари“ и „защо да заставам на позицията на единия или другия?“. Затова този вид говорене за патриотизъм и независимост от големите сили импонира на по-голяма част от избирателите.

Това не значи обаче, че ако подобна позиция (дори не толкова крайна) се появи в следващите месеци, същите тези хора няма да се прелеят към по-умерената политическа сила. Тук визирам евентуалния очакван нов проект на Стефан Янев.

В момента „Възраждане“ са единствената алтернатива за националистично настроените. Но, щом се появи Янев – който изглежда много по-балансиран и се очаква да има патриотично говорене – той ще отнеме проценти от „Възраждане“. А също от БСП, ИТН и дори от ПП. Тези четири партии ще бъдат донорите на бъдещата формация на Янев. Разбира се, че първо обаче, трябва да се появи и да заяви политическите си ценности.

Новетика: Популист ли ще бъде Янев?

Проф. Антоанета Христова: Още не може да се каже. Той твърди, че няма да е популист. Популизмът има точни индикации: да отричаш всичко преди теб, да имаш крайно и реваншистко говорене, да се обръщаш към всички и на практика към никого, да обещаваш справедливост, която реално не може да бъде реализирана и да тъпчеш закона – както сега се случва в България. Сегашното управление е модел за популизъм, достоен за учебник.

Янев не ми изглежда краен и мисля, че няма да приложи „наказателното“ поведение, характерно за популистите. Също така, Янев изглежда като човек на Радев, а Радев изглежда като президент, който иска колкото може по-бързо и тактично да се разграничи от настоящите управляващи. Поради това на Радев е необходима нова формация, която да изразява него самия.

Освен това Радев може да претърпи много сериозна промяна в поведението си в бъдеще, предвид случилия се срив в България по отношение на политическо и икономическо развитие. Убедена съм , че в момента България търпи много тежка финансова турбуленция и вероятно тя ще бъде в основата на бъдещата политическа огромна и тежка криза, която вероятно ще доведе до нови избори.

Под финансова турбуленция имам предвид заемите, които се вземат ежеседмично и начина на харченето, което е проинфлационно. Аз не съм икономист, но мога да ви кажа, че за сериозни направления в бюджета – които при това са гласувани – няма пари. Това ще стане ясно в следващите седмици.

Новетика: Казвате, че над 70% от българите са консервативни. Тогава защо ни управляват популисти?

Проф. Антоанета Христова: Да, това показва ново изследване на БАН, което предстои да бъде публикувано. Резултатите от изследването не показват популистки настроено население. А напротив: силно консервативно население с изключително слабо представени либерални нагласи. Ако трябва да търсим асоциации, ние сме по-скоро страна тип „Унгария“. Търсим си и такъв тип лидер. Ориентациите на избирателите не съответстват на управляващата формула от гледна точка на представителност.

Новетика: Искат ли българите предсрочни избори?

Проф. Антоанета Христова: Всички медии в момента тръбят, че обществото не желае предсрочни избори. Това категорично не отговаря на коректната интерпретация.

Социологическите изследвания показват повърхностната снимка. Зад нея има дълбинна интерпретация, която трябва да се направи много професионално.

Да вземем за пример резултатите на „Алфа Рисърч“: 45% казват „не“ на предсрочните избори, 35% казват „да“, останалите 20% не знаят. Това обаче не означава, че тези 20% не искат предсрочни избори. Това означава, че част от тези, които са казали, че не желаят и всички, които са казали, че не знаят, търсят алтернатива и са готови да „скочат“ в момента, в който я открият. Но, това не предполага интепретация, че не се желаят предсрочни избори. Аз дори вярвам, че ако имаше по-коректно скалиране, щеше да се получат други резултати.

Смятам, че наша работа като анализатори е да предоставяме фактите, а не да ги свръхинтерпретираме. Затова съм малко ядосана на своите колеги. Когато виждаш, че държавата се срива, не може да казваш, че хората не искат избори. Трябва да правиш много точна интерпретация на данните, които получаваш и да бъдеш малко по-коректен.

Реалната видимост на изборите, всъщност притиска и политиците, защото те трябва да се подготвят и предложат истинска силна и реална алтернатива. Така агенциите трябва да са коректни към гражданите и политиците, а не да ги пускат по терена с уверение, че „избирателите не искат и това не е на дневен ред“ и „стойте и чакайте Петков да се срине напълно“.

Новетика: Защо тогава няма масови протести по улиците?

Проф. Антоанета Христова: Българинът няма да излезе на протести по начина, по който медиите си въобразяват. Българинът не вярва на никого. Той ще излезе на протести едва когато има 5 долара в джоба, както беше през Жанвиденовата зима. Още не се е стигнало дотам; още имаме какво да ядем.

Освен това, по времето на Жан Виденов имаше Съюз на демократичните сили (СДС), който се ползваше с авторитет. След това при огромната зърнена криза имаше надежда, когато се появиха ГЕРБ и Тройната коалиция.

Сега българинът ще излезе на протест едва когато нещата се сринат и когато не може да върже бюджета за месеца. Това е икономическият фактор и той става все по-видим с всеки изминал ден. Това не значи обаче, че трябва нещата да бъдат оставени да се сринат, защото това е безотговорна позиция.

Някои все още имат надежда, че Четворната коалиция ще се закрепи и че в нея някак „ще се разберат“. Не, няма да се закрепят – по две причини. Първата: защото показаха, че не знаят как да управляват държавата в интерес на гражданите и втората: защото това е вредно за България.

Новетика: С какво заслужихме сегашното управление?

Проф. Антоанета Христова: С това, че не допускахме, че до такава степен можем да станем жертва на определени интереси.

Но нека не казваме, че ние сме избрали това управление. Първо, 60% не излязоха да гласуват. Второ, машините ни дадоха този резултат. Машините са много по-страшни от манипулацията с хартиените бюлетини. Това е доказано с експерименти на Комисията по национална сигурност на Конгреса на САЩ, в които се гласува за едно име, а машината ти дава друго име. В резултат на това машинното гласуване е определено като заплаха за националната сигурност и САЩ приемат, че никога няма да го допуснат.

Ситуацията у нас е много страшна. Никой не иска да чете. Никой не се интересува от другата гледна точка. Унищожихме образованието и уважението към хората, които знаят и които се стремят към висока компетентност. Тези хора сега не са интересни и на медиите. Те са по-скоро обект на атака. България в момента се срива.

Новетика: Ако днес има избори, каква ще бъде активността?

Проф. Антоанета Христова: Това ще зависи от две неща: колко политически сили ще участват и какво ще бъде политическото им говорене. Но, съм убедена, че при всички случаи ще има много сериозно разместване.

Сигурна съм, че ако няма машини, които да ни излъжат, ПП по никакъв начин не може да вземе първо, второ или дори трето място. Предполагам, че БСП и „Възраждане“ ще имат сериозни проблеми. И като резултат от изборите допускам много повече възможност в ръцете на ГЕРБ и на бъдещата партия на Янев, ако се появи.

В момента има голямо търсене на лидери. Когато разгледаш различните таргет групи и кого те припознават като лидер, ще видиш, че на едно от местата е Бойко Борисов, а на другото е Румен Радев. Т.е., при лидерското търсене, център-дясно ще бъде покрито от ГЕРБ и Бойко Борисов, център-ляво, но патриотично и консервативно ляво! – от Янев като представител на Радев, включително отчитайки неговата харизма за определени групи избиратели.

Част от привържениците на ПП ще се прелеят към ДБ. Така ДБ ще възвърне част от своите избиратели, но няма да бъде решаващ фактор.

„Възраждане“ ще спаднат като проценти, защото все пак са крайни. Българинът не е краен, но обеднявайки, може да се радикализира. А радикализирайки се, може да припознае „Възраждане“. Това важи за онези българи, които ще влязат в спиралата на бедността, прибавяйки недоволство, несъгласие, особено по въпроса за Северна Македония или войната в Украйна. Така те могат да останат твърди привърженици на „Възраждане“.

Колкото повече стои в Четворната коалиция, толкова повече БСП няма бъдеще. А Янев идва, за да „вземе“ голяма част от избирателите им. В БСП ще останат само най-възрастните, които имат романтичен спомен за БКП/БСП. По-младите искат нещо различно и ще се насочат към нова, патриотична алтернатива, каквато ще предложи Янев.

Новетика: Отслабна ли омразата към ГЕРБ?

Проф. Антоанета Христова: ГЕРБ леко увеличи подкрепата си, но позитивният ефект от незаконния арест на Борисов е в това, че ГЕРБ сега са изключително сплотени. Т.е. там няма разпадни процеси, за разлика от другите партии. Със своето решение да арестува Борисов, Кирил Петков произведе обратен на търсения ефект. Той искаше това да разстрои привържениците на ГЕРБ, а постигна точно обратното. Така в момента има много сплотена ГЕРБ и едни разпадащи се други партии.

Това дава добра перспектива на ГЕРБ. Но, те трябва да се заявят много по-категорично като алтернатива. Все още изглеждат изчакващи и преценяващи. А докато те изчакват и преценяват, държавата върви надолу. И това сриване засяга всеки български гражданин: и богатия предприемач, и средната класа, и бедните. Все пак може би се изчакват някакви важни събития. Не искам да съм твърде критична, тъй като ГЕРБ преживя тежки атаки, и то в голяма степен несправедливи.

ГЕРБ са също много здрава опозиция по отношение на всички значими въпроси. Във всеки брифинг те правят две неща, които са много важни: показват грешката и решението. Това много малко хора и политици го правят.

За момента, ГЕРБ като че ли не успяват да привлекат нови привърженици. Те са абсолютно убедителни за онези избиратели, които и до момента са ги одобрявали. Но, с другите имат проблем. Защото другите бяха излъганите: тези, които искаха смяната на ГЕРБ и се поддадоха на омразата и реваншизма. Те сега трябва да изминат много дълъг път, за да разберат, че никога реваншизмът и абсолютното отрицание не водят до добър резултат в една демокрация. Затова, останалата част от избирателите не са стигнали до този етап, да чуят ГЕРБ. Такива избиратели може би няма да изберат ГЕРБ, но повече няма да изберат и популисти като ПП. Те вероятно чакат нова алтернатива. Онези 60%, които не излязоха да гласуват и които смятат, че „всички са маскари“, ще продължат да бъдат или пасивни, или ще гласуват за нова алтернатива, или ще се насочат към силната, доминираща опозиция, търсейки сигурност.

Има и нещо друго. Това е процес на осъзнаване на развитието в политиката. Ако ГЕРБ покажат, че са устойчива партия и оцеляват след толкова много избори и революции срещу тях, това може да ги превърне в сериозната център-дясно партия. Ние в България тепърва се учим на политически идеологии. Виждаме, че и левицата не си знае мястото, и десницата се колебае.

Освен това трябва да отбележим, че в началото на COVID кризата на ГЕРБ се наложи да прави нетипични за център-дясно реформи: те покриха ниша по време, когато левите ценности бяха актуални и хората имаха нужда от помощ. Така ГЕРБ реализираха леви политики, за да овладеят кризата. И се справиха доста добре, въпреки че нарушиха някои правила на пазарната икономика.

И още нещо, което не се казва ясно: всички инхаус процедури се оказват изключително далновидни. Т.е. да дадат парите по-рано, за да могат строителите да си купят материали предвид последващите кризи, изглежда доста далновидно. Целесъобразността се превръща в пръчката, с която сега те биват „удряни“. Много примери могат да се дадат за несправедливи атаки и необяснени добре политики от страна на предишните управляващи.

Новетика: Мнозина твърдят, че ПП са по-добри, защото при ГЕРБ е имало огромна корупция?

Проф. Антоанета Христова: По теория всички популистки партии се свързват с най-голямата корупция в историята на съответната държава. Т.е. реалността като отговор на такъв тип аргумент е, че корупцията при ПП се очаква да бъде много по-голяма от тази на ГЕРБ. Ще видим накрая. Корупция винаги има. Въпросът е да бъде максимално ограничавана.

Защо моята теза е, че ГЕРБ бяха по-добрата алтернатива за България? ГЕРБ мина дълъг период на управление, в който направи грешки, поучи се от някои и не от други. Но, в крайна сметка е много по-готова да управлява държава в криза (и е доказала, че може да я извади от криза), отколкото който и да е друг неопитен политик. Още по-малко някой, който е популист и който е дошъл на крилете на популизма. Дори да няма лоши намерения, качвайки се на крилете на популизма, той става рисков за държавата. Няма популистко правителство, което да си е тръгнало и да не е оставило държавата разбита. Това беше най-грешният избор, който можеше да ни се случи.

Смятам, че много хора вече започнаха да разбират това. Но, и още толкова все още не го разбират. Моята гледна точка е различна от тази на политиците, които смятат, че трябва да изчакаме още. Моята гледна точка е, че не може да чакаме човек да узрее докрай в подобна ситуация. Трябва да се поеме отговорно управлението на държавата. Изходът е: незабавни предсрочни избори, отговорно поведение и правителство на спасението. За тази цел трябва да се съберат политически сили, които да се обединят около приоритети за спасение на държавата, да си стиснат ръцете и да направят програма за спасяване от кризите. Тези политики трябва да обхванат сферите на финанси, здравеопазване, икономика и външна политика. Готовността за поемане по този път би бил тест за национална отговорност.