Проф. Вили Лилков: Атентатът в „Света Неделя“ – кой го поръча и защо? (видео)

Кой организира атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.? Каква беше целта на най-мащабния терористичен акт в света преди 11 септември 2001 г.? И защо истината не се знае и днес, 99 години по-късно?

Пространна и увлекателна лекция подкрепена с множество любопитни документални факти изнесе проф. Вили Лилков пред пълната Огледална зала в Ректората на Софийския университет на 28 февруари 2024 г. по покана на Студентско сдружение „Полити“ и Студентски дипломатически клуб.

По-долу ви представяме текста на лекцията.

* * *

Атентатът в църквата „Света Неделя“ е събитие, чиято 100-годишнина ще бъде отбелязана догодина, през 2025 г. Заслужава си да си спомним за това злодейство, което води класацията сред атентатите в световен мащаб. Защото за него обикновено се говори по следния начин: да, през 1925 г. комунистите са направили атентат, който е послужил на полицията и правителството да извърши погром над прогресивните сили и да ликвидира БКП. Но никой не говори за причините за този атентат: това дело на луди глави в комунистическата партия ли е? Или пък е дълго замисляно дело на Москва и завършек на политика, която БКП започва да води през 1919 г., когато се болшевизира?

След 9 септември 1944 г. веднага изчезват преките свидетелства за този атентат: вестници, книги, както и участници или свидетели от другата страна – полицаи, военни, политици, журналисти. Нещо повече, книгата на известния български полицай Пане Бичев – наречен кошмарът на червените терористи и който е разплитал всички мрежи на българските болшевики в онези години – изчезва. Тя е скрита в т. нар. „секретен фонд“ на библиотеките и е забранена. А самият Пане Бичев е убит през ноември 1944 г. Т.е., живите свидетели изчезват, а оживелите са в дълбоко мълчание.

И още: българските историци услужливо започват да разказват една съвсем друга версия за атентата: че Царят е знаел за взрива и затова е закъснял, понеже и той е бил замесен… Друга версия: БКП не носи каквато и да било отговорност, а нападението е било организирано от българската полиция, за да ѝ даде повод да се разправи с БКП – така твърдят Георги Димитров и Васил Коларов. Дори в „Кратка история на БКП“ от 1981 г. пише нещо като: на 16 април 1925 г. по време на опело в църквата „Света Неделя“ избухна взрив; десетки хора загинаха, което даде повод на полицията да нанесе погром върху БКП. Т.е., истината е непрекъснато прикривана през всички тези години.

Но ако поговорим за шестте години преди 1925 г., когато БКП се болшевизира, ще разберем, че атентатът е логично следствие от действията на Коминтерна и Москва, които от 1919 г. целенасочено предвизвикат болшевишки пожар, за да запалят революцията в Европа и оттам в целия свят. България, Унгария и Германия са избрани за прицелни точки на Коминтерна и Москва, и тук са инвестирани огромно количество пари, оръжия, енергия. Много хора са хвърлени в месомелачката на една буквално гражданска война, за да се стигне до 1925 г.

Така моят разказ ще започне от 25 май 1919 г., когато в софийския театър „Ренесанс“ Българската работническа социалдемократическа партия тесни социалисти (БРСДП т.с.) се преименува на БКП и българските тесни социалисти стават комунисти – с много песни, декламации, настроение. Със закани и заклинания срещу капитализма българските комунисти се превръщат в болшевики и приемат БКП да стане секция на Комунистическия интернационал (Коминтерна) – световната организация на комунистите с ръководен център Москва. Целта на Коминтерна е да обедини комунистите от целия свят, да подпали световна революция и да направи световна социалистическа държава. Българските комунисти приемат идеите на Октомврийската революция, битката срещу капитализма и всички легални нелегални форми на борба, в т. ч. въоръжената, с цел ликвидиране на буржоазния строй и буржоазията като класа.

Нещо повече, Димитър Благоев закрива конгреса на БРСДП (т.с.) със следните думи: „Довиждане! Догодина в Съветската социалистическа република“. Идеята България да стане част от СССР не напуска българските комунисти почти до края на 70-те години на 20-и век. Дори след като вземат властта, в условията на НРБ, те се опитват два пъти да превърнат България в съветска република. Знаете за тези опити на Тодор Живков, които по различни начини са били „охладени“ от Москва през онези години.

Цялата политика на БКП от 1919 г. насетне е насочена именно натам: подпалване в България на болшевишки пожар, който да обхване Балканите и оттам Европа, и България да стане част от балканска социалистическа федерация – която пък да бъде част от една световна комунистическа държава.

Когато БКП става част от Коминтерна, тя приема да се подчинява на нейните правила, да изпълнява безусловно всичките ѝ заповеди и да предава на Москва протоколите от своите заседания и тези на своите структури. Никой от висшето ръководство на БКП не може да бъде назначен и сменен без желанието на Коминтерна. Коминтерна изпраща в България свои представители, като за пръв представител е определен Владимир Милютин. Той взема участие в заседанията на БКП, настройва „оптиката“ на нашите комунисти, докладва в Москва и непрекъснато им донася нейните послания. Към България потичат потоци от пари, нелегална литература и оръжия за подготовка на българската социалистическа революция.

Това са годините, в които управлява правителството на Александър Стамболийски. Тогава на власт са селяните и политиката на цепеницата. Също Стамболийски често заплашва опозицията, че ще даде властта на комунистите. В онези години комунистите се ползват с известно благосклонно отношение от БЗНС. В тези условия комунистите започват бясно въоръжаване. По спомени на известния съветски разузнавач Иван Винаров, БРСДП се въоръжава още по време на Първата световна война, но тогава целта е много по-различна. Докато след 1919 г. започва да се работи целенасочено в сътрудничество с Коминтерна – от Москва пристигат гемии с оръжия, които се разпределят в бази в Бургас и около Варна. Оръжие пристига и през северозападната граница, от Сърбия.

Професионални революционери

По онова време в БКП се случва нещо много интересно. До 1919 г. БРСДП са добре представени в местната власт и парламента – сред тях има много интелигентни хора, познати общественици. С болшевизирането на БКП и с приемането методите на революционния терор и въоръжаването, от БКП постепенно започват да се оттеглят онези с по-високо положение в обществото. На тяхно място идват професионалните революционери.

На 11-ия конгрес на руската комунистическа партия през 1922 г. Ленин казва:

Несериозно е да се уповаваме в политиката на убеденост, преданост и прочие душевни качества. Членовете и симпатизантите на партията трябва да следват професионалните революционери, които не трябва да работят във фабриката по 11 часа на ден. Ние трябва да се погрижим те да живеят от партийни средства.

Появяват се професионалните революционери. В БКП това е коренен преврат. На мястото на социалдемократите – хора с високо образование от Париж, Берн и Женева – идват хора с едно-единствено задължение: да изпълняват строго повелите на Коминтерна. От тях се изисква дързост, смелост и безпардонност. За което те изискват да им се заплаща.

Идеология

Каква идеология изповядват професионалните революционери? Най-точно го е казал Мартин Лацис, заместник на Феликс Дзержински, шефът на ВЧК (предшественик на КГБ), и един от идеолозите на болшевизма. В обръщение към революционерите Лацис казва:

Ние не водим война срещу отделни лица, а изтребваме буржоазията като класа. Не търсете в следствието материали и доказателства, че обвиняемият е действал със слово или дело против съветската власт. Първият въпрос, който сме длъжни да му зададем, е към коя класа принадлежи, какъв е произходът му, образованието, възпитанието и професията. Тези въпроси решават неговата съдба. Това е същността на червения терор. За нас няма и не може да съществуват старите устои на моралността. Нашият морал е нов, нашата хуманност е абсолютна, на нас всичко ни е разрешено.

Ето от какво се ръководят и българските болшевики. Начело на БКП в България и комунистическото движение започват да се появяват професионални революционери обучени в специални школи в Москва. През 20-те години на миналия век към Съветския съюз има огромен наплив от хора предани на идеите на комунизма, от престъпници и всякакви авантюристи – някои вземат участие в Октомврийската революция. Много български комунисти и анархисти също участват в нея. Т.е., там се създава среда, която гостоприемно приема симпатизанти на комунистическата партия от цяла Европа. Обучават ги в съответни университети, в институти по червена професура, в подривно дело и тероризъм. И накрая се получава завършеният тип на терориста, който прехвърлят в България за извършване на всякаква подривна дейност.

Ето какво пише Васил Коларов по този въпрос през 1925 г.:

Бомба, отрова, разстрел. Ето нашата нова психология. Според БКП промяната на обществото е допустимо да се извърши при пълно незачитане на законността, правилата и етичните норми, и чрез освобождаване на съвестта от всякакви задръжки.

Ето и цитат от „Работнически вестник“ от 14 август 1920 г., за да добиете представа колко свободна е била в онези години пресата.

Комунизмът си поставя за цел разрушението на парламентаризма. Заради това може да става дума за използване на буржоазните държавни учреждения с цел те да бъдат разрушени… За да извоюва съветската власт, трябва да има готови хора, които да се справят в първия момент с буржоазията.

През тези години в съветска Русия има немалка българска политическа емиграция. Според някои изчисления, тя представлява 17% от цялата политическа емиграция в Русия и е на второ място по брой след поляците. Така ние можем да си обясним защо българските комунисти са толкова верни на Москва. Между тях има дълбок генезис и връзки. За тези хора Виктор Серж, псевдоним на Виктор Кибалчич (известен терорист и анархист от началото на 20-и век, участвал в т. нар. Парижка банда на Боно; извършвал много обири на банки, впоследствие отива в Съветския съюз и работи в Коминтерна) казва следното:

Извън Русия и България никъде няма истински комунисти.

Може би точно затова Димитър Талев пише в своя роман „На завой“ години по-късно:

За съжаление, сестро, последният правоверен болшевик на света ще умре в България.

Талев е знаел какво говори и си е поел последствията за тези думи: задържането в лагера „Куциян“, изселването в Луковит; добре, че е оцелял.

Потоци с пари

Малко преди конгреса на БРСДП (т.с.) през 1919 г. първата финансова помощ за българските комунисти пристига под формата на скъпоценности. Пренася я емисар на Коминтерна. След конгреса се получава още една помощ, този път в размер на 3 млн. лв. под формата на скъпоценности, които са „изпрани“ в Париж и Виена от търговци на бижута и са вкарани в България като пари за издръжка на БКП и за въоръжаване.

БКП започва да се въоръжава и да се готви за революция. Тезата, че септемврийският метеж и априлските събития са били инцидентни, изобщо не е вярна. Имаме целенасочена подготовка под ръководството на Москва за извършване на революция в България.

Българските комунисти се поставят изцяло в услуга на съветското разузнаване. Огромни групи хора – журналисти, писатели, политици, във въоръжените сили, полицията и всички останали институции – стават агенти на болшевишкото разузнаване. Създават резиденти и групи, които започват да работят в интерес на Съветска Русия срещу много добро заплащане. Един пример: Тома Измирлиев, братът на Христо Смирненски, е резидент на съветското разузнаване. Със съветски пари издава много вестници, списания – „Маскарад“, „Звънар“ – около които формира литературни кръгове, все наши мастити литератори, писатели, т.н. Така парите, които влизат в България от Москва, покваряват цели поколения, общности и групи българи.

В България се появяват и платените революционери. Всичко в БКП започва да се заплаща – на заплати са назначени членовете на ЦК на БКП, на околийските и областните комитети, на терористичните групи, които извършват нападения, на куриери и технически сътрудници. В България единствената партия между 1919 г. и 1944 г. с платен партиен апарат е БКП.

Сто избрани български комунисти получават заплати по-високи от тези на полкови командири. Заплатата на полкови командир е била втора по ранг в държавата след председател на касационен съд – с месечна заплата от 4000 лв. Ръководителите на военната организация получават по 100 долара (около 13 000 лв.), около четири пъти по-висока от най-високата заплата. Това са все високо платени терористи. Партийните активисти са също платени. Всеки член на областен щаб получава 3000 лв. За сравнение – 3150 лв. е заплатата на професор в Софийския университет. Квартирните са били 2000-3000 лв. за всеки, пътувал из страната. Секретарите на БКП, редакторите на „Работнически вестник“ и „Ново време“ получават месечно по 15 000 лв. Сред тях е бил и Димитър Благоев. Много от яташките къщи действат като платени убежища. Тази практика продължава до 1944 г. Ятаците били лесно разпознавани по необичайните покупки, които правели в местния магазин – луксозни стоки, коняк. Към 1925 г. партийните организации във всяка област получават по около 80 000 лв. на месец. Цялата тази платена система действа координирано в услуга на съветското разузнаване и в подготовка на революцията.

Юнският преврат

Едно от изискванията на Коминтерна е, когато една партия стане член, да изгради нелегална въоръжена организация, която да изпълнява терористичните поръчки – миниране, саботажи, убийства, т.н.

Ето какво казва Антон Недялков, първи ръководител на военната организация на БКП, в книгата си „Военната организация на БКП 1920-1923“, която издава през 1969 г. и която партията някак изпуска да цензурира.

Търсеха се връзки с оръжейни майстори, магазинери във войсковите части за закупуване или кражба на оръжие. На военната организация се отпускаха средства от ЦК за закупуване на оръжие или за подкупване на военни лица, но главната доставка идваше от СССР.

БКП се въоръжава и се стига до момента на преврата на 9 юни 1923 г. Нито едно разузнаване не успява да го засече; той идва и като гръм от ясно небе за българските комунисти. БКП е буквално парализирана. Към 24-25 юни ситуацията е вече спокойна. БЗНС и дружбашите са свалени от власт, и всички приказки, че е имало юнско въстание, че едва ли не целият народ се е вдигнал на бунт срещу превратаджиите на Александър Цанков, изобщо не са верни.

Изказвам публична благодарност към доц. Лъчезар Стоянов, който успя да събере доста документи от Коминтерна и да ги превърне в два тома „България и Коминтерна“ – от тях ясно се вижда, че БКП изобщо не е реагирала или е действала инцидентно в полза на правителството на Александър Стамболийски. Този преврат е обаче превърнат от българските историци в грандиозно юнско въстание от страна на комунистите.

По общи данни в преврата загиват 35 души: от превратаджиите и от правителството на Стамболийски. В българската история обаче пише:

Юнското въстание, разпростряло се в почти цялата страна, обхванало повече от 100 000 души. Стотици жертви даде трудовият народ в този първи въоръжен сблъсък с буржоазната реакция.

Нищо подобно! Всички сведения показват, че то е минало съвсем безпроблемно – и за БКП, и за народа. След преврата правителството изгонва 400 руски агенти, служители на руския Червен кръст, който по онова време има сериозно присъствие в България.

Реакцията на Коминтерна в тази ситуация е светкавична. Те не могат да допуснат, че БКП са проспали революционния момент – да се вклинят, да подкрепят правителството на Стамболийски и да запалят революционния пожар. Започва огромен натиск върху БКП веднага да подготви въстание.

Григорий Зиновиев, шеф на Коминтерна осъжда неутралната позиция на БКП:

Нашата партия в България пропусна момента.

Също се обръща към българските комунисти с думите:

Къде ви е въстанието? Толкова пари инвестирахме, а въстание няма.

Така на 23 юни 1923 г. по време на пленум на Изпълнителния комитет на Коминтерна е решено:

В България има гражданска война, налице са благоприятни условия за революция и ние трябва да дадем урок на останалите комунистически партии, и да утвърдим авторитета на Коминтерна.

В този дух са всички послания идващи от Москва и специално Васил Коларов пристига в България, да „натисне“ БКП да се подготви за въстание.

Има много интересни свидетелства на Никола Сакаров, дългогодишен депутат, член на БКП, който по-късно се оттегля. Той казва следното:

През юли 1923 г., когато в софийската организация се дебатираше писмото-заповед на Зиновиев за революция, в събранието присъстваше и дядо Благоев. Тогава за пръв път дойде и Васил Коларов, който се беше завърнал от Русия. Дядо Благоев го посрещна много сърдито и почти го наруга, като му каза: „Махни се оттук. Ти си дошъл да разтуриш моята партия“.

Една скоба: Васил Коларов е изключително мрачна личност. Той провежда политиката на Коминтерна безусловно, без отклонения и без жал към българския народ. В същото време обаче, когато хвърля хиляди млади българи в братоубийствена гражданска война, предавайки им заповеди от Коминтерна, неговите деца учат на Запад.

Септемврийското въстание

Под натиска на Коминтерна започва трескава подготовка за въстание. То е замислено като въстание, но се превръща само в метеж, защото обхваща малка територия от страната и е много бързо овладяно. Може да се приеме като бунт срещу властта.

На 2 септември 1923 г. БКП извършва мобилизация. Събират своите хора, проверяват оръжията и готовността. Всичко това става известно на полицията. Затова тя разпорежда на 12 септември да бъдат арестувани 2500 водачи на БКП, да бъдат затворени клубовете им, да бъде спрян техният вестник – надеждата е, че след това предупреждение от властта българските комунисти няма да посмеят да въстанат. Да, обаче тук се включват Георги Димитров, Васил Коларов и други емисари на Коминтерна, за да вдигнат народа на битка. Много от дружбашите (свалените от власт членове на БЗНС) с готовност се включват в метежа, за да възстановят позициите, загубени само месеци по-рано.

Метежът е потушен. Арестувани са много комунисти. И тук започват големите спекулации. По думите на Георги Димитров, който бързо се измъква с Васил Коларов в Сърбия и оттам във Виена, са убити 5000 души – комунисти и въстаници. Нищо подобно! Официално самата БКП признава в книгата-албум „Звезди във вековете“ (1969 г.), че са загинали общо 864 комунисти. Толкова са обаче и жертвите, които дава полицията, военните и доброволците, застанали срещу метежа. Т.е., преекспонира се броят на убитите комунисти, а за другите жертви изобщо не се говори. Тези данни са потвърдени в книгата „Провалът на едно поръчано въстание“ на проф. Веселин Янчев, но лъжата все още битува.

Така метежът никога не става въстание. Това се случва благодарение действията на полицията, която разбива почти всички младежки организации на БКП с изключение на тези в северозапада – там се наливат много пари с помощта на Гаврил Генов през западната граница и бунтът добива по-широки размери.

Имайте предвид: метежът е съпроводен с ужасни жестокости от страна на участниците му. Достатъчно е да се прочете книгата на протойерей Йордан Попов от град Фердинанд.

Какво се случва след метежа? На 28 септември Коларов пише от Виена отворено писмо към българския народ:

Избухването на септемврийското въстание е следствие от повсеместния убийствен терор на правителството, който принуди селяните да избягат в горите. Но тъй като те не се чувстват там добре и сигурни, се върнаха в селата и вдигнаха въстание за самоотбрана.

На 4 октомври Коларов пише във вестник „Правда“:

Въстанието е възникнало стихийно, предизвикано от терора на властта, а БКП го е оглавила въпреки очаквания провал.

Коларов обвинява за въстанието „кръвожадните врагове на народа, които започнаха гражданската война“.

На 9 октомври Зиновиев от Коминтерна казва в статия в „Правда“:

БКП е длъжна да започне отново въоръжена борба.

Отново през октомври 1923 г. Коларов и Димитров пишат отворено писмо до работниците и селяните в България, и обвиняват властта за въстанието. Димитров пише:

Народът стремящ се към осъществяването на един идеал, никъде не се отдаде на изстъпление, грабежи или актове на отмъщение. Банките бяха строго охранявани, имотите на всички – пазени, малцината врагове на революцията бяха обезвредени, но никъде не бяха малтретирани и бити.

Реалността обаче е точно обратната. Особено в северозападна България.

Какво се случва после? Всички комунисти, които обявяват септемврийското въстание/метеж за авантюра, които обвиняват Коларов и Димитров за подстрекатели, са изгонени от БКП. Навсякъде са сменени ръководствата, Коларов и Димитров са легитимирани като ръководители на БКП, и партията започва отново подготовка за въстание. Това става в края на 1924 г. и началото на 1925 г.

Сделка с разбойници и анархисти

Въпросът тук е: как така, след като БКП е напълно разбита, ще се готви за въстание? Но заповедите на Коминтерна трябва да се изпълняват. БКП не наброява повече от 2500 души. Няма хора. Тогава какво правят българските комунисти?

В България след Първата световна война на много места действат разбойнически банди. Има много завърнали се от фронта, много оръжие, няма работа. Такива банди действат основно в Хасковско, Странджа планина, Източните Родопи, Шуменско, Варненско, Плевенско, Ловешко, Павликени. Те са гонени от полицията заради извършване на жестоки обири и убийства. Най-известните са Курдоолу (в Шуменско и Варненско), Страшимир Страшимиров-Страшния, Мехмед Реза-Пискюлията, Атанас Премянов-Главореза, Дочо Узунов, анархистите Васил Икономов, Тинко Симов и много други.

Тогава БКП се обръща към тях и им предлага сделка: ние ще ви плащаме заплати, ще ви осигуряваме оръжие, а заедно – комунисти, анархисти и разбойници – ще направим чети. Тези чети трябва да поддържат революционната обстановка в страната, да подлагат населението на терор, да атакуват полицията и властта – така да създават впечатлението у народа, че нещо трябва да се промени и да има основание за въстание.

Така се формират свирепи разбойнически чети. Например четата на Митьо Ганев в Хасковско. Той е абсолютен садист и убиец. И четите на Атанас Премянов, на Курдоолу и други. Всички тези политически чети нанасят невероятни удари на населението: правят грабежи, една част от парите заделят за БКП, другата поделят помежду си. Но всички са на заплати. След 9 септември 1944 г. всички тези чети са обявени за антифашистки и всички оцелели могат да кандидатстват за званието „активен борец против фашизма и капитализма“ (АБпФК). Наследниците на загиналите също получават всички права на АБпФК.

Благословия от ЦК на БКП

Българските комунисти и историци след 9 септември 1944 г. отказват категорично, че в ЦК на БКП са знаели за атентата в църквата „Света Неделя“. Те непрекъснато твърдят, че това е дело на военното крило; че да, БКП се е готвела за въоръжена борба, но атентатът не е влизал изобщо в плановете на ЦК на БКП.

Това е една много гнусна лъжа. Вълко Червенков в своите спомени казва следното:

Аз бях убеден – както и повечето нелегални бойци на партията – че ние се готвим правилно за ново въстание, че революционната ситуация нараства. В продължение на три месеца ЦК не можа да вземе решение за решително отхвърляне на предложението на военния отдел. В Чека (групата за екзекуции) ние гласувахме единодушно за атентата. Ние чакахме с нетърпение той да стане, защото бяхме убедени, че по този начин ще успеем.

Димитър Златарев, един от организаторите на атентата, казва:

Зад „голямата работа“ е целият централен комитет на БКП.

Видният функционер на БКП Младен Стоянов казва:

В изпълнителното бюро на ЦК се получи писмо от Виена, в което Марек (Станке Димитров) и Виктор (Георги Димитров) дават съгласие за атентата.

Много са документите, които показват, че лично Георги Димитров е одобрил този атентат и е знаел за него. Нещо повече, за атентата планът е бил изготвен в Коминтерна и съгласуван в задграничното бюро във Виена от НКВД агента Виктор Месторович.

В писмо до военната комисия при ЦК на БКП Станке Димитров пише:

Аз смятам, че трябва, а Георги Димитров смята, че може.

Какво обаче пише в „Кратка история на България“ (1981 г.) за този атентат?

На 16 април, по време на опелото на генерала избухна взрив. Десетки хора загинаха, но управляващите останаха невредими. Атентатът бе дългоочакваният от реакцията повод, за да изпълни своя пъклен план.

Какъв е бил обаче планът на комунистите? Това се разбира от отчета на министър Иван Русев пред НС на 30 декември 1924 г. Там той цитира инструкция подготвена от един от атентаторите Иван Минков и препечатана от правилниците на Коминтерна:

Колкото повече освобождаващата се класа или народът си е служил с разрушение или безпощадност в избиване на противниците, толкова неговите шансове за успех са били по-големи и той е успявал да излиза победител. Единният фронт при революциите трябва да подражава на турците, не на нашите въстаници, в излишни чувства на човеколюбие. Постъпвайте така, както постъпваха турците. Пожар, огън, клане на всичко, което се изправи пред вас като буржоазия. Когато почне революцията, не спазвайте никакво правило на човечност и други дивотии.

Полицията в Пловдив намира инструкция с 13 точки, какво трябва да се направи, когато избухне новото въстание. Ето две от тях:

Точка номер 4: На враговете пред къщите им да се поставят часови или експлозиви, и в случай на действие от тяхна страна да се хвърлят във въздуха.
Точка номер 7: Заловените врагове се разоръжават и в момента затварят се в някоя стая и добре се пазят. Тези, които се противопоставят, да се убиват на място.

Сюблимният момент

Няколко седмици преди 16 април 1925 г. комунистите имат намерение да убият шефа на полицията, на неговото погребение да се събере елитът и там да взривят църквата. Когато обаче полицията научава за този план, поставя сериозна охрана на шефа, затова комунистите сменят целта.

Цел става генерал Константин Георгиев, убит пред църквата „Свети Седмочисленици“ на 14 април, когато отива на вечерна служба със своята внучка. Неговият убиец Атанас Тодовичин успява да избяга в Съветския съюз, където по-късно е ликвидиран при сталинските чистки. Опелото за генерала се извършва в църквата „Света Неделя“, където хора от военното крило на партията с помощта на други комунисти и земеделци дружбаши от Единния фронт залагат 25-килограмов взрив, смесен с димяща сярна киселина. В тази акция им помага клисарят на църквата Задгорски. Има доста сериозна организация. Коста Янков е напълно в течение. Марко Фридман е един от организаторите. Иван Минков… Цяла плеяда от „герои“ са заети с този атентат.

В резултат от взрива загиват 150 души, над 500 души са ранени. България е покрусена. Царят се спасява по чудо, защото два дни преди това срещу него е извършен атентат в Арабаконак от група анархисти, които успяват да убият неговия приближен, етнолога Делчо Илчев. Царят отива на неговото погребение в Панагюрище и закъснява за опелото в „Света Неделя“.

Има и още една щастлива случайност. Малко преди да започне опелото, митрополит Стефан, който води службата, нарежда покойникът да се премести встрани от централния купол. Така цялото множество се отместват от епицентъра на взрива. Иначе жертвите щяха да бъдат много повече. Може би Божията ръка се е намесила в този трагичен момент.

Имайте предвид следното: защо е избрана църквата? Да, там се събират много и важни хора. Но има и един тънък, перверзен замисъл: комунист в църква не влиза. Те много добре знаят, че никой от техните хора няма да пострада. Това е отбелязано от политика Петър Пешев в неговите спомени. Той казва и още нещо: целенасочено с покани, емисари на комунистите ходят по домовете на запасни офицери, да ги канят на опелото на генерал Георгиев, уж от името на Съюза на запасните офицери. Канили са ги, за да ги убият в църквата.

Това е едно вероломно дело и е много прав журналистът от вестник „Слово“ от 30 април 1925 г., който казва:

Атентатът в „Света Неделя“ няма равен по безчеловечие в човешката история.

Това потвърждават две свидетелства. Едното на атентатора Димитър Златарев:

Гледах в черквата да се постави взривът в пода и да не остане нито един жив. Аз виждах, че там ще се събере отбор сволоч и че няма да бъдат избити всички. Исках да ми дадат гранати; обещаха ми, но не ми дадоха. Понеже искахме да ги избием с детонация, аз казах да се даде отровен газ и да ги изтровим. Дадоха един килограм димяща сярна киселина и казаха, че е достатъчна. И наистина много от ранените умряха от отравянето.

Второто е от Цола Драгойчева, която е заловена през 1925 г., три пъти осъждана на смърт и три пъти опрощавана. Накрая дори я помилват затова, че ражда дете в затвора. Архивите разкриват какво е писала през 1925 г. в затвора, докато е била бременна и е имала малко просветление на съзнанието:

Парите в партията оказаха много пагубно влияние. И при най-елементарно възлагане на член на партията на каквато и да било работа той чакаше възнаграждение. Партийни членове гледаха на партията като сиропиталище. Това създаваше дух на разложение. Да се кара по този път е безумие от политическо гледище. Аз чувствах, че ние не церим, а нанасяме все по-дълбоки рани на народа, чиито сили вече изтощихме. Мнозина мислеха като мен и изпълняваха безпрекословно едно безумие. Върхът му беше атентатът в „Света Неделя“. Пиша го за ония, на които обещахме щастие, а ги тласнахме към мизерия.