„Преломният XXI век“: визия за нов световен ред

Огледалната зала в северното крило на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ събра на 18 ноември 2024 г. преподаватели, общественици и студенти за премиерата на книгата „Преломният XXI век“ на именития проф. Александър Томов, председател на Българска Социалдемокрация – Евролевица, преподавател по политология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и бивш вицепремиер на България (1990-1991 г. ).

Сред гостите на събитието бяха политологът проф. Светослав Малинов, политикът Георги Пирински, проф. Лъчезар Аврамов, проф. Димитър Иванов, проф. Виктор Йоцов и други.

„Преломният XXI век“ е финалната книга от една трилогия: продължение на „Четвъртата цивилизация“, издадена през 1996 г. и „Новите глобални сили и Европа“, публикувана през 2017 г.

„Между трите книги има директна вътрешна органическа връзка и може да е нескромно да го кажа, но нямам промени във възгледите си от 1996 г. досега“, започна изложението си проф. Томов.

И продължи изложението си: „През декември 1990 г. тъкмо бях избран за вицепремиер на България и бях в Москва. Отидох там спешно, защото имаше километрови опашки за бензин. Бяха нарушени договорите. Бяха прекъснати каналите за доставка. Решихме въпроса. Но по-важното беше, че Варшавският договор щеше бъде разпуснат. Имах кратка среща с Михаил Горбачов и едночасова среща с вицепрезидента на СССР, Генадий Янаев. И разбрах, че те са с възгледа, че светът трябва да се промени. Варшавският договор трябва да се разпусне. Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ) трябва да се преустрои. И тъй като бях избран за вицепрезидент на СИВ, в края на юни 1991 г. разпуснахме СИВ в Будапеща, а седмица по-късно във Варшава беше разпуснат Варшавският договор.“

От този момент насетне започва дискусия: какво ще стане със света? Накъде отива? И какъв ще бъде новият свят?

Две гледни точки

През 1993 г. проф. Томов става част от дебата, след като е поканен за директор в американския East West Studies Institute. Там той работи с видни политици като Анатолий Чубайс (приближен на руския президент Борис Елцин), Казимеж Марцинкевич (бивш премиер на Полша) и много други.

Оформят се две гледни точки. Първата е на Хенри Кисинджър, който предлага умерен възглед за новия свят. Според него не бива да се влиза в конфронтация с Русия и Китай.

Втората гледна точка е на Збигнев Бжежински: тя доминира в края на 90-те години и началото на новия век. Според бившия съветник по националната сигурност на САЩ, светът след Студената война ще бъде съвършено различен и еднополюсен. Всъщност, Бжежински не използва думата „еднополюсен“, а казва така: не по наша вина САЩ остават единствената глобална сила. Съветският съюз е извън играта. Китай е много слаб и беден, а ако напредне много, ще има тежки проблеми. Япония, която преди е считана за кандидат глобална сила, не може да оправдае очакванията. Така Съединените щати трябва да играят ролята на световен полицай.

Срещу тази теза се обявява нобеловият лауреат икономист Джоузеф Стиглиц, но е приета от управляващото мнозинство в администрацията на президента Бил Клинтън. По-късно нейна реализация виждаме в бивша Югославия, в Либия, в общо 21 конфликта в света; в разширението на НАТО; в идеята, че светът ще бъде доминантен и че неолибералната доктрина и демокрацията трябва да бъде гарантирани със съотвените военни ресурси, уточни проф. Томов. На тази ос се създава и азиатското НАТО – АУКУС. Тезата на Бжежински кореспондира с идеята на проф. Франсис Фукуяма за края на историята и последния човек.

Проф. Томов обаче е на друго мнение.

„Аз не приех тази теза. В своите книги се опитвам да докажа, че светът ще е многополярен; че Китай ще излезе на преден план. Защото няма как САЩ да издържат икономически, ако играят ролята на глобален полицай, просто е много скъпо. Това постоянно ще качва американския публичен дълг.“

В книгата си „Новите глобални сили и Европа“ родният политик доказва, че в началото на 21-и век постепенно се формират четири глобални сили – САЩ, Китай, Индия и Русия.

За Русия получава най-много критики: каква глобална сила може да е Русия с такова ниско производство? Но проф. Томов създава индекс за глобално влияние (global impact index), в който включва критерия наличие на природни ресурси. Така ако Русия е измервана според своя БВП, наистина не може да се счита за глобална сила. Но ако се оценят ликвидните ресурси, с които разполага страната, се получава друга картина. Но освен благодарение на ресурсите, Русия нямаше да оцелее, ако не бяха и пазарите на Китай.

Невиждана технологична вълна

Как проф. Томов мотивира своята визия за нов световен ред?

Първият аргумент е необичайната по характер технологична вълна, на която ставаме свидетели: тя е много по-мощна и всеобхватна от всички досегашни технологични вълни и индустриалната революция (19-20-и век), счита политологът.

„Новите технологии променят света по невъобразим начин. И не позволяват на нито една страна да доминира едностранно. Никога досега не сме имали период с подобно ускорение на промените.“

Например интернет е открит в американските военни лаборатории през 1979 г., през 1985 г. започва да се прилага, а днес 82% от световното население ползва интернет. Във всяко бедно семейство в Бангладеш и Африка този, който притежава компютър, вижда, че има друг свят.

„Това води до необичайна глобална социализация, която не се е случвала досега. И до епохални промени.“

Масовата употреба на интернет води и до още нещо: промяна в съзнанието.

„Мой колега обяви, че се е родило първото глобално бебе. Т.е. след поколението Z хората ще имат напълно променено, глобално съзнание.“

А на какво се дължи миграцията по света? Основното обяснение е – на интернет, заяви проф. Томов. От 84 млн. мигранти през 80-те години днес вече имаме 320 млн. Най-големият мост за миграция е Мексико-САЩ.

„Бедните виждат, че има друг живот и искат да отидат при богатите. Това е разрушителна вълна. За да спре, не е достатъчно само да се построят железни завеси. Трябват промени в глобалната политика: как бедните да станат по-малко бедни; как да има социална политика; и по този начин да се предпазят останалите по-богати държави.“

Друг елемент на новата технологична революция е изкуственият интелект (ИИ). Според проф. Томов, ИИ ще революционизира самия начин на живот, включително общуването между хората. И ще резултира в невероятно ускорение на общественото развитие. Само две години след създаването на ИИ, вече 23% от световното население работи с него.

Интернет, изкуственият интелект (ИИ), квантовите компютри и новите оръжия – всичко това води до нов свят, нова структура, нов световен ред. Налице е промяна на балансите в света, на съотношенията между световните сили. Без някоя от тези четири глобални сили не може да се решат световните проблеми, наблегна проф. Томов.

Нападателни оръжия

Вторият аргумент е, че през последните години нападателните оръжия преобладават над отбранителните.

„Изобретиха ядрен реактор, който стои вътре в ракетата. Тази ядрена ракета може да обиколи света 25 пъти и срещу нея няма защитен механизъм. Следователно това, което наблюдаваме в момента, са параметрите или на нова Студена война, или на нов световен ред. Няма трети вариант. Ако има натиск и няма нов световен ред, във всички случаи ще се получи ескалация с опасност от нова Студена война – а тя лесно може да прерасне в термоядрена война. Заплахата за човечеството е колосална.“

Новите типове оръжия водят до още една огромна опасност – т. нар. „близък космос“, по който има вече колосални открития, главно в САЩ, около Илон Мъск, отбеляза политологът. Това означава космосът да се милитаризира. Т.е. на 100 км над земята да има оръжия. Затова трябва да се търси изцяло ново решение на ситуацията.

Новите оръжия също поставят света в пълна взаимозависимост – няма никакъв шанс една държава да преобладава освен през глобална война, т.е. унищожение на човечеството, смята проф. Томов.

Всички четири глобални сили – включително Индия, която редовно се подценява – имат достатъчно оръжия да направят световна война. Мир не може да се гарантира, ако не се променят световните баланси и не се преразгледат международните споразумения.

Китай вече натрупва огромно количество оръжия. А най-бързо оръжия сега натрупва Индия, разкри политологът. Страната се развива с колосални темпове (6% годишен икономически растеж през последните години; 60 милиона милионери, 250 милиона млади индийци са преминали от бедна към средна класа).

Друг аспект е използването на съвършено нови материали – металът се заменя с титан, паладий, ванадий, никел и други. До 2050 г. 30% от световното производство ще бъде радикално променено. Това е оценката на сериозни световни специалисти, с които проф. Томов е разговарял на неотдавнашна конфренция в Бахрейн.

Трета страна на въпроса е енергетиката. Водородните и новият тип ядрени технологии дават възможност за революции в енергийните възможности на света. С посочения от Тръмп нов енергиен министър се очакват големи промени в световния енергиен сектор.

Наред с оръжията, вече сме свидетели и на нови транспортни средства: дронове и градски транспорт в Китай без шофьори, съвършено нови модели на метро и т.н.

Къде е Европа?

Още от ПСВ насам се забелязва следната тенденция: страните, които първи овладяват новите технологии, се опитват да наложат волята си над света: под формата на колониални империи и опити за империалистическо влияние.

Но сега имаме ново явление, което не може лесно да бъде обяснено, каза проф. Томов. Едновременно в 10-15 центъра на света възникват мощни технологични промени: четирите глобални сили, половината страни от Г20 и още няколко по-малки държави.

И в този контекст следва въпросът: къде е Европа? И отговорът на проф. Томов е следният.

„Европа изостана. Европа в момента е една прислужница. Първо защото няма политика на единна глобална сила. Ако имаше такава политика, нямаше да ги има настоящите войни около нас. Европа щеше да бъде ценена и мнението на г-н Борел нямаше да е само за медиите, а щеше да бъде решаващо за Русия и Близкия изток. Докладът на Марио Драги представлява нова доктрина за Европа и трябва да се прочете. Но тя изисква политически промени.“

Политическа социализация

Ако се проследи историята, се вижда, че всяка нова технология е водила едновременно до политическа социализация на ниво страна, регион и свят; и увеличаване личното пространство на човека и жаждата за свобода.

„Две страни на един медал. Нито неолибералният капитализъм е бъдеще, нито тоталитарните режими с ограничаване. Бъдещето е съчетанието между двете. Т.е. ние вървим към нов идеен синтез. Колкото повече се развива човечеството, толкова по-единно и интегрирано става. Всяка нова технологична революция води до по-силна интеграция.“

За пример проф. Томов даде избора на Тръмп през ноември 2024 г.

„За него са гласуваха хора, които никога не са подкрепяли републиканците. Те просто се бунтуват срещу сегашната ситуация: искат промяна, не искат войни, не искат миграция, не искат хаос. Това също е част от битката за нов световен ред.“

Но как човечеството да съчетае тези две неща: по-голяма социализация и по-голяма свобода? Това е големият и най-важен проблем, казва проф. Томов, и добави, че той може да бъде решен със специфични нови механизми за държавна регулация.

Какво следва?

След краха на СССР и залезлия – според проф. Томов – еднополюсен свят на Бжежински, сега изгряват четирите нови глобални сили САЩ, Китай, Индия и Русия. Тези сили доминират, защото имат болшинството население, оръжие, т.н.

Но това не е затворен свят, казва политологът, а ще има още претенденти за тази роля – в лицето на Индонезия, Бразилия. Пример за това е БРИКС, за която индийският министър-председател Моди казва, че не е антизападна, а незападна структура. Т.е. БРИКС искат да бъдат различни.

И понеже нито една от глобалните сили няма да отстъпи, за да се гарантира мир, е необходимо възстановяване на споразуменията между всички регионални и глобални сили. Пример за това са посланията по време на срещата на Г20 в Бразилия: тревогата расте с всеки изминал ден: за климата, за оръжията, за космоса и за регулиране глобалната миграция.

Оттук и основната идея на книгата: в глобалните системи е необходим нов идеен синтез на социализация и свобода.

Преди да даде възможност за въпроси, проф. Томов направи следното заключение.

„Младите ще живеят в интересно време – в китайския смисъл. Навремето ние се борихме и затова успяхме да запазим мира. Мисля, че и младите ще го запазят.

С Тръмп идва промяна, която е за доброто на света. Както бях и убеден, че ще спечели. Защото няма как американското население да поеме пасивите в жизненото си равнище. А това жизнено равнище дойде не само заради Ковид, а и по силата на много сериозни грешки в политиката на демократите. Тръмп ще води националистическа, егоистична политика – но всички глобални сили водят подобна политика.

Очаквам много сериозни промени. Европа има два избора: или нови брекзити, или Европа да си стъпи на крака и да се обедини около общи идеи. Ако това не се случи, в Европа ще има дезинтеграционни процеси.

Големият въпрос е да се стигне до нови споразумения за ограничаване на ракетите, на опасните оръжия, за демилитаризация на космоса и гаранции за следващите години, за климатичните промени, миграцията – все проблеми, по които светът не може да търпи изчакване. Особено във въоръжението и космоса. Много от идеите на Горбачов, някога заметени под килима, сега вероятно ще се възстановят.“

БРИКС и сеньоражът на САЩ

Проф. Йоцов, преподавател по икономика в СУ, попита как стои въпросът със сеньоража, тъй като САЩ печелят половин трлн. щ.д. само заради това, че доларът е световна резервна валута, което им дава огромно предимство. А една от идеите на БРИКС е именно да лиши Америка от това предимство. И дали е сериозно желанието на Турция да стане член на БРИКС.

Проф. Томов обясни, че желанието на Ердоган Турция да стане член на БРИКС не е блъф, но че там решението ще е тежко, защото Турция е член на НАТО.

Сега 40 държави кандидатстват за членство в БРИКС. Сред тях са Турция, Саудитска Арабия. Защо? Защото те съзират едно нещо, което много им отърва, разкри политологът, а именно: БРИКС е организация, в която доминира икономическият интерес.

Една от идеите на БРИКС е намаляване ролята на долара. За последните пет години делът на долара в световните транзакции (сеньораж) е спаднал с около 20%. Няма по-голяма заплаха за Америка от това, с изключение на ракетите, каза авторът. Наскоро Китай продаде за над 50 млрд. щ.д. своите американски бондове, за да купи злато. Зад този ход стои същата амбиция.

Търговията между страните-членки на БРИКС е в национални валути. Към октомври 2024 г. 50% от продажбата на петрол е в юани. Естествено, това помпа юана и е проблем за Америка.

Затова Тръмп подкрепя биткойна, една от криптовалутите, защото трябва да реши проблема с американския дълг, който сега е 35.5 трлн. щ.д. Всяка година дългът расте с по 1 трлн. щ.д. Досега той беше финансиран с печатане на долари.

В Казан ‘2024 се обсъждаше вариант – който Китай спря – да се приеме обща валута за страните-членки на БРИКС. Името ѝ е юнит. Но този процес върви и Тръмп търси алтернативни решения в тази посока.

Сега 48% от световните транзакции са в долари; те рязко са намалели. Еврото е по същия начин – ще продължи да пада, особено ако остане зависимо от долара, обясни авторът на новата книга.

Нагон за печалба и антиглобализъм

Пред гостите на премиерата излезе Георги Пирински и повдигна въпроса: дали революцията в новите технологии води до прогрес?

За пример даде книгата на нобелиста Дарън Ачемоглу „Власт и прогрес“, където той издига следната теза: новите технологии и новите революции в сферата на производство в условията на пазарна икономика са мотивирани от желанието за реализиране на печалба – за капиталите вложени в нововъведенията. Оставен сам на себе си, този мотив води до обогатяване на собствениците за сметка на огромното мнозинство хора в дадена държава. Според Ачемоглу, за да води едно технологично нововъведение до прогрес за цялото общество, е необходима т. нар. балансираща и противодействаща сила, която може да бъде само идваща от наетите в реализирането на тази нова технология. Изводът е, че без такава балансираща сила, която да ограничава нагона за свръхпечалби, настъпва поляризация, която води до разпад и разрушаване на обществото и международния ред. Подобна идея може да се приложи и спрямо Тръмп, отбеляза Пирински.

След това запита: какво се влага в понятието „социализация“? И сподели своето разбиране:

„За мен това са отношения в сферата на икономиката. Не може да се докаже, че повече социализация води до повече свобода. Ако вземете ставащото сега в САЩ, то е деглобализация. Или десоциализация, по Вашата терминология. В САЩ сега се случва възраждане на представата на Америка за национална държава, като противодействаща сила на безконтролната глобализация.“

Проф. Томов отвърна, че тук става дума за понятиен спор. И обясни, че социализация за първи път се използва от Хегел (Vergesselschaft), след което Маркс го взема и превръща в обобществяване. Това е широко понятие и означава нарастване на обществената зависимост.

След това сподели защо процесът на глобализация ще продължи независимо какво ще направи Тръмп.

„Тръмп иска да защити Америка от тежките проблеми на американското общество. Той действително изрази мнението на болшинството. Но това не спира глобалните тенденции в света. Макар да защитава интересите на Америка, Тръмп ще постигне споразумение с Русия – за Украйна и за ракетите със среден и далечен обсег, защото това е заплаха за американците. Ще постигне споразумение и с Китай. В началото ще им вдигне митата; Китай ще отвърне реципрочно. И накрая ше търсят пресечна точка. Затова казвам, че има два сценария: или нова глобална термоядрена война, или нов световен ред.“

Нови брекзити?

Проф. Светослав Малинов, ръководител на катедра „Политология“ в СУ, изказа мнение, че в Европа няма да има повече брекзити, защото дори този във Великобритания губи подкрепа.

Проф. Томов коментира, че безспорно най-интеграционният фактор в Европа е еврото. Ако нещо пази Европа, това е общата валута. Тя е спасила Гърция от излизане от ЕС. В момента държи Унгария, Словакия. От друга страна това наистина не е достатъчно, призна домакинът на премиерата. И това е, защото Европа изостава от другите. Това не е песимизъм, а факт. За да си върне ролята, на Европа са необходими обща инвестиционна политика и обща външна политика. Докато това липсва, Европа няма да има влияние.

И докато глобалните сили не се разберат, ще продължават да се водят войни – и то много по-опасни от тази в Газа. Пример за това е Тайван. Обстановката там е толкова напрегната и нажежена, че просто трябва да се търси решение, предупреди авторът.

Независимо от всичко проф. Томов остава оптимист. Предния ден слушал интервю с български професор от City University в Лондон, а преди това в Сорбоната. Нейното име е Даниела Азманова, студентка от първия випуск „Политология“ на СУ.

„Произвеждаме професори, които са добри учени“, завърши гордо премиерата проф. Томов.