Проектът „Радев“ в трета фаза

Има ли някой, който все още се съмнява, че ПП са основен инструмент за реализирането на проекта „Радев“, сътворен там някъде из коридорите на Кремъл?

Замисълът на този проект беше осветлен в едно, може би, пренебрегвано интервю на ген. Леонид Решетников. В него ясно бяха очертани двете условия, необходими за разгръщането на проекта и довеждането му до успешен край – курс на изток.

Първо: Възкачване на Радев на президентския стол.

Второ: Смяна на елита.

Крайна цел: Евразия.

Самият проект се развива в шест фази, в рамките на няколко години.

Първа фаза – избирането на Радев за президент. Тя завършва с пълен успех през 2016 г.

Втора фаза – смяната на политическия елит и преизбирането на Радев за втори президентски мандат.

Тази фаза започва през лятото на 2020 г. чрез яростта на шепа хора на площада. Те бяха поведени от юмрука на Радев, партията на Борисов загуби изборите и падна от власт. Започна смяната на елита чрез т.н. „чагъртане“.

Последва преизбиране на Радев за втори мандат с енергията на площада, от която се родиха разни образувания като „Мутри вън“, „Отровното трио“, ПП, включително с подкрепата на „Да, България“, ДСБ и ИТН. Дребни партийки, които се събраха от една обща цел – промяна или смяна на статуквото. Само че никой не каза какво следва. А и никой не се интересуваше. Мотото беше: „Да ги свалим, после ще мислим“.

Но това, което всъщност се случи беше, че пътят на Радев към президентска република започна да се отваря и разчиства. Започва

Трета фаза от „Проекта Радев“, чиято крайна цел е обръщане посоката на България от запад на изток. Това е най-дългата фаза, която върви вече четвърта година. В този период става все по-видимо коя е целта и кои са главните участници в нея.

Това е времето, в което е преизбиран Радев за президент и се ражда легендата, че именно той е новата надежда за България и този, който има силата и енергията да я защити. Това е новият спасител и месия.

Това е времето, когато се влагат огромни усилия да бъде компрометирана политическата система и разбит парламентарният модел. И това се случва чрез появата на все повече проруски политически проекти. Парламентът е раздробен и разнопосочен, което го прави неспособен да излъчи управление. Институциите са в застинало състояние, хората – обезверени. Всъщност това е и целта – да станат видими несъстоятелността на партиите и партийната система като цяло, а оттук – и парламентът и парламентаризмът.

Особено внимание трябва да се обърне НЕ на „Възраждане“, която не крие привързаността си към Русия и открито полага усилия България да смени посоката от ЕС към Евразия. Вниманието трябва да бъде насочено към „Продължаваме Промяната“ – първият политически проект на Радев.

Те са много комични, защото всичките им усилия да се правят на евроатлантици катастрофират в откровените им действия в полза дискредитиране на политическата система и парламентаризма, а и демокрацията като цяло. Всичко, което правят и измислят, е все с цел блокаж на държавата и засилване недоверието към всички институции.

То не бях меморандуми, то не бяха сглобки, то не бяха равно отдалечени премиери, декларации разни, все инструменти за блокиране на каквито и да е разговори за осигуряване на управление. И в крайна сметка държавата пропада все повече и повече, пропада все по-надолу и по-надолу. Държавата изчезва.

Апогеят на разрушителната им природа, разбира се, е изнасилването на Конституцията, нейното поругаване и обезсилване. Тук не може да бъде оневинена и ГЕРБ за нейната самоубийствена подкрепа. Каква е причината, е обект на друг анализ.

Колко трябва да си сляп, за да не виждаш за кого и за какво работят тези момчета и момичета от ПП с присъединилите се към тях ДБ?

От цялата тази разруха съвсем естествено е да избуяват идеи като „демокрацията не е добро нещо“, „ЕС само ни ограничава и нищо не ни дава“, „Парламентарната република е неспособна да управлява“, „моделът е изчерпан“, „трябва да се смени системата“ и накрая спасението да се привиди в „президентска република“, и то по подобие на Руската федерация. Твърдата ръка става от желана по-желана. Някой трябва да събере парчетата на държавата и каквото е останало от нея. Тази задача може да бъде изпълнена само от избраника на Москва Румен Радев.

Четири години вече България се гърчи в безвремие и неспособност политическите сили да осъществяват каквото и да е управление. Четири години родилни мъки, от които не се ражда нищо. В същото време инфлация, безводие, пожари, застинали проекти. И ето, че лансирането на идеята за „твърдата ръка чрез президентска република“ става все по-приемлива и желана.

През това време, ден след ден, чрез завладяване на медиите и брутална пропаганда, се внушава схващането, че спасителят е този, който вдъхнови площадната революция. Само Румен Радев, избраникът на Москва може да въведе ред и нещата да си дойдат на мястото. И затова Румен Радев най-сетне трябва да застане открито начело на свой политически проект, да спечели с огромно мнозинство и да започне последната фаза на „Проекта Радев“.

И когато това се случи, най-после целите на площада ще намерят своя финал, тълпата ще е удовлетворена (мутрите вече са вън). Москва също ще бъде доволна, защото партията оглавена от Радев, ще има достатъчно голямо мнозинство в парламента, за да се осигури смяната на модела – от парламентарна в президентска република.

С влизане на Радев в политиката със собствена партия и като партиен лидер започва

Четвърта фаза от „Проекта Радев“.

Тя предстои да се случи, а очакванията са Радев, победител на изборите, и неговата партия да влезе в парламента с огромно мнозинство. Следва новият месия да измете всичкия боклук от замърсения политически терен и да настане ред.

Пета фаза на „Проетка Радев“ следва логиката на четвърта фаза.

Имайки мнозинство в парламента и подкрепата на партии като „Възраждане“, МЕЧ, ИТН и може би още някоя друга, ще последва бърза смяна на Конституцията и възвестяване на президентска република, като променената Конституция включва отмяна на ограничението за участие в изборите за президент. Така ще се отвори пътят на Радев да се кандидатира за трети път. Разбира се, по подобие на Путин, след трети мандат ще последва четвърти, пети и т.н , „докато смъртта ни раздели“. Но за да се случат тези фундаментални промени в Конституцията, ще е необходимо свикването на ВНС. Това, обаче е твърде рисковано. Ето защо

Шеста фаза – финална е възможно да се състои с Референдум за излизане от ЕС и НАТО.

При успех, а такъв ще има, следва БРИКС. Проектът е завършен!

Ето в това се състои значимостта и кратката история на една партия като „Продължаваме Промяната“, която е основен инструмент за реализирането на „Проекта Радев“. После ще изчезне, защото вече няма да е нужна никому. Ето това ни чака, ако продължаваме да се правим на слепи и да не виждаме, че ПП не са никакви опоненти на Радев, а са неговото най-мощно оръжие и не вярвам все още някой да се съмнява в това.

Бог да пази България!