Притихнали в очакване: цяла България сега вази гледа, господин Президент!

Пред избори за глава на държавата сме. Народът, както обикновено, си е разделен. Едни застават зад сегашния президент Радев с патос на слизащ от балкана партизанин. Други харесват приличащия на френски просвещенец, но без перука, професор.

Въпреки многото кандидати за поста, накрая ще останат двама. Народът ще се раздели на две в своето решение. Така става при всички избори във всички страни. Няма нищо страшно и странно.

Откъде тогава идва тази истерика, която се излива в ефира и Фейсбук пространството? Изказват се социолози, политолози, експерти, обикновени хора и отвсякъде струи усещането за нещо фатално и необратимо, за нещо страшно, ако победи единият или другият. Откъде дойде това усещане за обреченост?

От юмрука, разбира се. Юмрукът раздели хората на почтени и непочтени, на мутри и не мутри, на свои и чужди, на тези, които са за „промяна“ и тези, които са за „статуквото“. И ето, сега дойде моментът, в който да разберем защо сегашният президент раздели хората на два полюсни лагера, по какви критерии и на какъв принцип.

Започнаха телевизионните дебати между кандидатите и естествено най-очакваният е между двамата фаворити – единият генерал, човек на реда и дисциплината, на форматираното и праволинейно мислене. Другият професор – човек на търсене на истината чрез знание, човек с обрани маниери и тих тон. Единият ще се запомни с издигнатия юмрук, другия с протегнатата ръка.

Очаквано е досегашният президент и сегашен кандидат за президент Румен Радев да иска публично и категорично да обясни какво значи свитият юмрук, накъде води и какво цели. И да спрат всякакви спекулации за насилие и омраза, които му вменяват, че е насадил сред хората.

Очаквано е проф. Герджиков да избягва прекия сблъсък с човека от площада, човека, който твърди, че всички българи стоят зад него, още повече, че е съвсем нов на терена на политиката.

Да, ама не, както би казал Петко Бочаров. Случи се точно обратното.

Проф. Анастас Герджиков призова Румен Радев на публичен дебат, а кандидат президентът за втори мандат, Румен Радев, поне досега мълчи и отбива топката. Защо? Дали от гордост и надменност или от страх. Как да разберем? Единственият начин е президентът Радев да слезе от своята кула от слонова кост, да напусне своята зона на комфорт и да се изправи лице срещу лице не пред проф. Герджиков, а пред българите, и да отговаря. Да отговаря на въпросите на журналистите, на въпросите на своя опонент, на въпросите на хората. Да каже с думи прости накъде сочи неговият юмрук, какво ни обещава. Друг е въпросът какво ни завещава!

Ние, избирателите, имаме право да научим, да знаем и да изберем. Да избираме не на сляпо, а да бъдем мотивирани от идеи, защитени с аргументи. Същото очакваме и от другия претендент – учения, който тръгва към политиката с отворена длан, готова за диалог и заедност, в бъдещето да докаже, че е искрен и знае какво прави. Ние, избирателите, искаме да чуем и да разберем чрез думи и жестове кой лъже и кой е искрен. И да изберем.

Но за да се случи това, Румен Радев трябва да преглътне егото си или да преодолее страха. Засега не знаем кое го възпира, но и двете не са в негова полза.

Ние, българите, сме в очакване!