Радев – измамената камила или щастлив баща?

Преговорите между бъдещите коалиционни партньори приключиха. Или поне видимата им част.

Започва истинската работа на 47-ото Народно събрание с мандатоносител „Продължаваме промяната“ (ПП). Все още публично се говори за общи посоки, цели и приоритети. Все още очакваме с нетърпение имената на бъдещите министри.

Най-очакваното, обаче, е дали ПП, чийто родител е президентът Румен Радев, ще се еманципира. Ще започне ли свой самостоятелен живот, ще прояви ли свой характер и ще води ли политика, която е в интерес на всички българи? Или ще продължи като покорен син да работи за мечтата на баща си, за да се гордее той с тях.

А мечтата на Радев е известна – той да управлява, за да не се краде. Най-вече да управлява.

„Новетика“ вече писа, че това може да се случи по два начина. Първият е чрез президентска република, което означава нова Конституция. Вторият е, Радев да напусне поста си на президент, да застане начело на създадената от него партия и да управлява като министър-председател.

Първото, ако се случи, едва ли ще е скоро. Второто, обаче, може да се случи по-бързо, като Радев запази президентския си пост. Тогава ще бъдем свидетели на задкулисие в най-чист вид.

Президентството ще се превърне в единен център на законодателна инициатива, управленски и кадрови решения, чрез мнозинството на своята партия в Парламента и в Министерския съвет.

Дали, обаче, младите и амбициозни момчета от ПП, вкусили вече от властта и омагьосани от народната любов, са склонни да бъдат проводник на президентските амбиции или са готови да се еманципират и започнат да пишат своя собствена политическа биография?

Има признаци, че новите умни, интелигентни и образовани управляващи ще слушат баща си. Самият факт, че Бойко Рашков, по думите на Асен Василев, ще бъде в техния кабинет, е доказателство, че линията на преследване на ГЕРБ, неговия лидер и последователи, ще продължи. Това е желано и харесвано от Радев, който явно никога няма да спре да се бори с Борисов.

Корнелия Нинова няма да бъде председател на НС, защото Радев не я иска, както се чу в общественото пространство.

Още един индикатор подсказва, че „детето“ ще слуша баща си и ще следва волята му: ще се постави на масата за разглеждане „Конституцията на президента“.

Дотук добре! Президентът може да похвали и да погали по главата отрочето си. Но само дотук.

Усеща се, че ще има съпротива и процес на оттласкване на ПП от влиянието на Радев и това се вижда от малките проблясъци на инакомислие.

Новият председател на НС много твърдо заяви, че България е парламентарна република и такава ще остане. Ще се разгледа проектът на президента и ще бъдат наложени промени, само ако са наистина добри. Тук имаме условно наклонение, което се чете повече в посока „не“. Прочетено между редовете, значи „не храни илюзии“.

Но най-сериозният разделител тепърва предстои да се очертае и това е – ще каже ли новото правителство на България „да“ за започване на преговорния процес за влизането на Република Северна Македония в ЕС. Налице са ясни признаци, че това ще се случи.

Първо: мирогледните нагласи на младите, космополитни водачи на ПП. Те гледат на света като на глобално село, където всички са заедно, имат общи цели и ценности, а самосъзнанието за родова принадлежност и дълбоките корени за национална идентичност просто пречат.

Второ: като космополити, възпитани и формирани като морал и възгледи, те пасват идеално на позицията на Брюксел, който смята ината на България за неразбираем и неприемлив.

Трето: в Скопие са уверени, че българското вето ще падне скоро. „Ние сме оптимисти, защото имаме информация. Имаме пълна информация за случващото се между Скопие и София“, казва македонският вицепремиер Артан Груби.

Защо обаче ние, българите, нямаме тази информация? Ние знаем, че Радев е твърдо зад отстояване на българската позиция по въпроса за Северна Македония дотогава, докато не се изпълнят българските условия. А те са неизпълними, поне до този момент, за съседката ни. Тогава какво и от кого знаят в Скопие, че нещата ще тръгнат в желаната от тях посока?

И ето тук е взривоопасният момент за отношенията между Радев и ПП. Освен ако единият от двата субекта не лицемерничи или откровено лъже. Вече знаем, че лъжата не е особено презирана и от двете страни. Напротив, тя лежи в основата на кариерното израстване на водачите на партията на Радев. Но дали самият Радев лъже, че е на твърда позиция по отношение на претенциите на Република Северна Македония и позицията на България, или неговото чедо ПП ще го изиграе?

Какво ще се случи, ако новото правителство застане срещу президента по въпроса за Северна Македония? Дали детето ще изпълни волята на баща си или ще тръгне по свой път? Дали Радев ще се окаже щастлив родител на политическо отроче или ще го видим в ролята на измамената камила, която горко плаче над изгубената си мечта?

Става много интересно. Но и нищо чудно, нито ново. Още Зигмунд Фройд е описал и обяснил единоборството „баща – син“. Винаги творението отхвърля създателя. Така, както Радев отхвърли БСП, така и ПП ще отхвърли Радев. Вечната битка между баща и син, битката между поколенията. Нищо страшно. Просто наблюдаваме и се учим.