Премятане на МОЧА/ПСА

От болната глава на здравата

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

 

Свидетели сме на нова заблудителска кампания относно монумента (известен като МОЧА/ПСА), кощунствено стърчащ насред София.

Отзвук от тези машинации се появи вчера в Мрежата, под формата на отворено писмо до „управляващите“ Столична община. В него се твърди, че за нищоправенето по въпроса за демонтажа на МОЧА/ПСА е виновна Столична община (по-точно „управляващите“?).

Очевидно сме свидетели на явен опит за измиване на гузна политическа съвест с лъжливи, при това саморазобличаващи се твърдения. А самото писмо представлява доста неграмотен документ, съдържащ предимно политически лозунги в характерен левичарски стил.

Защото въпросът за демонтажа на съветския монумент отдавна е изяснен.

Той е ДЪРЖАВНА собственост и трябва да бъде демонтиран със съдействие от страна на ДЪРЖАВАТА. Столична община вече се е произнесла официално по казуса и дори е правила безуспешен опит за демонтаж в миналото. (1)

Това, че някаква политическа партия (ДБ), бидейки на власт, не го е сторила, не е проблем на обществото, а на посочената партия.

Затова буди изумление посоченото (нескопосано) отворено писмо на общински депутат от тази партия (виж по-горе). При това от самото писмо донякъде става ясно, че Софийска община няма никакво отношение към стопирането на процедурата по демонтажа (която трябва да бъде санкционирана от ДЪРЖАВАТА). Видно е, че става въпрос за примитивен опит по прехвърляне политическа отговорност от ДБ върху Столична община.

Явно въпросното лъжливо произведение има за цел да заблуди несведущата публика и да „обясни“ защо гнусното творение, известно като МОЧА/ПСА, все още стърчи най-нагло насред столицата (2) въпреки седеммесечното участие в държавното управление, от страна на посочената партия, през което време не беше направено НИЩО по въпроса (не съвсем, вместо това бяха харизани 400 000 лв. за ремонта на знаковото комунистическо капище „Дом на БКП“, известно още като „Чинията“, което затиска със страшна сила костите на някой си Хаджи Димитър и другарите му).

Нищо чудно да очакваме идните дни нови политически и пиар акции, както и манипулации по въпроса, съпроводени с лъжлива пропаганда, в промарксистки, пролевичарски стил…

Така или иначе, тази публикация буди недоумение и съжаление сред по-информираната част от четящата публика.

Във връзка с изложеното дотук, все си мислим, че в журналистиката трябва да важи максимата, че „… истина-та е свята“…

Надяваме се, че под някаква форма, в общественото пространство ще се вземат мерки за защита на Истината, от подобни „фалшиви новини“.

(1) Справка – Иван Сотиров, председател на УС на сдружение ДОМ
(2) София е може би единствената световна столица, където НЯМА паметник на националната армия (по-точно имаше, но беше разрушен от дедовците на същите тези, които отказаха да демонтират МОЧА/ПСА). Същевременно, България е единствената страна в света, където са били разрушавани и премествани паметници на паднали в националните войни войници и офицери (не става въпрос за падналите в Гражданската война в България, тук паметниците са вероятно хиляди, но САМО на победителите), а пък запазените паметници тънат в немара…

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

 

Александър Тацов

е по специалност инженер. Работил е в Технически университет - София, а понастоящем в частния технологичен бизнес. От години се занимава с изследвания в областта на политическото, научното и идейното обществено развитие, в обхвата на писаната история.

1 коментар

  1. Прекрасна статия. И съвпадаща с моето мнение. В София и България, всички ключови и значими местенца, площади, кръстовища, паркове са задръстени с БКП и руски паметници и символи. Само един пример, който не е толкова непознат. Над Пловдив се извисява корпулентната фигура на руски войник, който не е и стъпвал в Пловдив, а долу в краката му стои скромния бюст на Левски. Типично по български, нихилистично, продажно, тъжно. Държава с хилядолетна история почита едно парче от 45 години. Да пренебрегнем идеологията! Просто факти! Ако се родят нови герои, нови събития, те няма къде да се отбележат в архитектурните пространства, освен в някое кьоше, пред някоя малка сграда, в дъното на градинка. Само да спомена детската играчка „Гарибалди“ на едноименния площад в София или скритата, скромна фигура на писателя Георги Марков в една градинка. Забранено ни е да имаме нови герои. Последните умряха на 10 ноември 1989 г., точка. Всичко останало не се признава, е, ако случайно споменете някоя дата след въпросната, ще се намери армия от скептични ментори, които да ти обяснят, че никъде нищо сериозно не се е случило в тая държава напоследък. А да не говорим за минали, много често фундаментални събития, паметник на военна победа, определила бъдещето на държавата… паметник на Независимостта… паметници на личности, войни, основатели, духовници…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Свързани статии

Back to top button