Целувката на Бойко и Кирил

Метафората на Георг Хегел „Смърт в нежна прегръдка“ е чудесна за илюстриране на страха, който изпитват ППДБ и присъдружните им политолози, социолози и анализатори, бизнесмени от каквото и да е съприкосновение с ГЕРБ. И като че ли страховете им имат своето основание във времето назад.

Какво стана с „Обединени патриоти“: националистическа коалиция, включваща партиите ВМРО-БНД, НФСБ и „Атака“? Някои се споминаха, изчезнаха от хоризонта, няма ги вече. Други поради дълбоки, исторически корени са на политическата сцена, но извън парламента.

Какво стана и с „Реформаторския блок“? Картинката е горе-долу същата. Отломки от него се преорганизираха, преформатираха, потърсиха нова ракета носител с надеждата и вярата, че ще оцелеят. Дали? Едва ли. Да търсиш упование в структура като ПП („Продължаваме Промяната“) с неясен произход, цели, идейна платформа и тежка незрялост, е просто тъжно.

Прави ли са напиращите към властта ППДБ да изпитват такъв екзистенциален страх от прегръдката на Борисов? Разбира се, че не. Ако доказателствата за техните страхове са съдбините на бивши коалиционни партньори на ГЕРБ, то те са абсолютно повърхностни и невалидни. Ако животът и съществуването на партиите в България зависеше от ГЕРБ, то тогава защо, как и кога умряха партиите, които никога не са били в коалиция или партньорство с ГЕРБ? Кой умъртви и изпрати в небитието партията „Нов избор“, РЗС („Ред Законност и Справедливост“), „Евролевица“, НДСВ, „Новото време“ и т.н.

Не, тези партии ги няма не защото ГЕРБ се появи на сцената. Някои от тях излиняха и изчезнаха много преди появата на партията на Борисов. Тях ги няма защото или са ситуационни – родени от времето в определен контекст и нужда, каквито са СДС и НДСВ, например, или защото са без идейна платформа и без социална база, с едничка цел да отбележат 1% и да вземат едни дребни пари.

Корупцията

Другият аргумент за смъртоносната прегръдка на ГЕРБ е дълбочината и мащабите на корупцията през последните 12 години. И този аргумент е доста несъстоятелен. Първо, корупцията не е нещо абстрактно. Тя е конкретна с конкретна отговорност на конкретни хора. Второ, тя не е същностна за определени държави, народи, партии и времена. Корупцията е била, е и ще бъде винаги и навсякъде, където има човек и човешки общества. Корупцията не е сметище, което като го изринеш и си решаваш проблема, нито е мечка, която като я пребориш и тя ще избяга в гората.

Корупцията в България е с дълбоки корени назад в времето, но най-силно избуява и се превръща в манталитет по време на социализма – времето на тотален дефицит и тотална държавна собственост. И, ако някой очаква, че този манталитет на: „моето си е мое, държавното общо“, „те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя“, „учи, мама, за да не работиш“ „имаш ли връзки“ и т.н., и т.н“, може да бъде променен за 12, 33 или 50 години, е изпаднал в дълбока заблуда. Истината е ,че никоя партия не може да носи цялата вина и отговорност, че не е преборила веднъж и завинаги корупцията. Това е общо дело, обща работа на всички партии и хора и се простира много напред във времето.

Прегръдката

Да се върнем към преградката на Борисов. Тя може да има и друг прочит: „Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие“. Това са думи на незабравимия пловдивски поет Добромир Тонев. Ако в тази метафора се съдържа истина, то жертва ли се Борисов? Едва ли! ГЕРБ и Борисов нито искат да умъртвят която и да е партия със задушаваща прегръдка, нито се предлагат за жертвен агнец.

Тази партия не просто оцеля, а се оказа най-дълголетната. Тя е на политическия терен нечуваните за нашето „ново време“ 12 години и това някому не се харесва, дразни го, пречи му.

А как да се утвърди партийна система, която е в основата на демокрацията и демократичните процеси, ако партиите не могат да оцеляват повече от няколко години? Ако си развъждаме само партии-еднодневки? Никак.

Затова тази настървеност ГЕРБ да бъде изчегъртана, умъртвена, ликвидирана, унищожена, е ни повече, ни по-малко симптом на тоталитарно мислене. Защото днес пречи ГЕРБ, утре ще бъде друга партия, в други ден всички партии. И тогава? Тогава, може би, ще стане ясна целта на този „някой“ – да се възпроизведат събитията от 19 май 1934 г., когато е отменена Търновската конституция, разпуска се Народното събрание и се забраняват политическите партии в страната. На практика се отменя самата Демокрация. И, ако този „някой“ успее, после накъде?