Повторен гаф или заговор дирижиран откъм Русия?

На 5 януари 2022 г., малко след 18:00 часа, се случи нещо немислимо, поне в познатата ни досега военна история на България.

Министърът на отбраната, генерал Стефан Янев излязъл от Министерството на отбраната и се срещнал с двайсетина участници в митинг, свикан в негова подкрепа пред министерството. Така и остана неизвестно дали подкрепата е в „личното“ или „официалното“ му качество. Участниците носели плакати „Никога срещу Русия!“, „Подкрепяме министъра на отбраната“ и „България – зона на мира“, видно от пуснатото в мрежата видео. Генералът бил посрещнат с бурни аплодисменти от участниците и се ръкувал с тях. Той казал само, че „ключовата дума е национален интерес – това търсим, това пазим, така че бъдете спокойни, ще направим каквото е необходимо“(?!).

По всичко личи, че мероприятието е организирано от лицето Румен Дечев, яростен привърженик на Русия, социализма и комунизма, иначе представящ се за политолог (каквото и да значи това).

Скандалната новина закономерно и масово бе неглижирана от големите медии. Своевременно за събитието съобщиха „Дневник“ (!) и „Блиц“.

Изумление пък предизвиква коментара на ген. Събев от Атлантическия съвет. Той се изрази обтекаемо и твърде деликатно по въпроса… не бил разбрал, дали Янев е присъствал на митинга и т.н.

Неразбория

Независимо от това, по-рано същия ден (5 януари 2022 г.), българският премиер Кирил Петков заяви в интервю за Bloomberg, че щяло да има дискусии за допълнители военни части на НАТО в България.

Това, което той спести на широката публика, е информацията, че още през 2016 г. изтече десетгодишният договор със САЩ за българските съоръжения и полигони (а не „американски бази“), които се предоставят за съвместно ползване и за обучение на български и американски войници, както и войници от други страни, членки на НАТО (чуждестранните части пребивават временно).

Досега не беше сключвано споразумение за постоянно военно присъствие на около 3700 военнослужещи, каквото е желанието на САЩ. Във връзка с това американците вече оглеждат терени, където могат да построят сгради и жилища за своите военни. Така че пред премиера стои този проблем и решението му не може повече да се отлага и укрива от обществото.

Изобщо, когато външният министър говори едно, министърът на отбраната – друго, а премиерът го оспорва и твърди, че се отнася до лична позиция, която не касае кабинета, това представлява не толкова скандален факт, колкото се явява изключителна опасност за националната сигурност.

Изглежда, като че ли Кирил Петков, образно казано, се гърчи между зависимостта от президента Радев, с неговите проруски позиции и неотменимите ангажименти към НАТО.

Всъщност, тук може и да няма особена загадка. Възможно е отговорът да се крие във връзките и зависимостите на Кирил Петков и близките му, с органите на Държавна сигурност и бившите им агенти.

Измяна

А иначе, позицията на министър Янев е изключително уязвима и граничи с предателство. С гореописаната си преднамерена и нагла постъпка, той фактически оказва морална подкрепа на вероятния противник (Русия) и така подронва морала и бойната готовност на българската армия, която е част от военната структура на Североатлантическия пакт. Това, без съмнение е така, поради факта, че Русия официално е обявила НАТО за Главен противник.

При подобни гафове в цивилизованите страни с военен министър, той най-малкото незабавно се уволнява, а с него се заема военната прокуратура, по подозрение в държавна измяна. Затова и реакцията на премиера по инцидента ще бъде от особена важност и ще излъчи послание не само към обществото в страната, но и към съюзниците.

Всъщност, единственото правилно решение в случая е оставка или уволнение на министъра, и то незабавно. Не е тайна, че България се смята в някои среди в НАТО за уязвима точка във военно-политическата система на Съюза. Има опасност при неудачна (или никаква) реакция от страна на Петков по случая, България да се окаже в положението на най-слабо звено в НАТО.

Нечуваните досега в българската военна история действия на министър Янев, по всичко личи, че не са случайни, а са пряко свързани с напрегнатата геополитическа обстановка около Украйна и с ултиматума на Путин към НАТО. Тези действия съвсем очевидно имат характеристика на съгласувана акция по време и място с руската страна.

Неслучайно те съвпаднаха с изказвания и призиви на разни публични личности, известни като руски агенти за влияние, между които: Велизар Енчев (агент на ПГУ, генерична връзка с АБпФК, син), Валентин Вацев (агент Велинов ДС, управление VІ-І-ІV, по всичко личи, че има генерична връзка с АБпФК), Румен Петков (по всичко личи, че има генерична връзка с АБпФК), както и споменатия по-горе Румен Дечев и редица други.

Кастата

Оказа се, че позицията на министър Янев е не само негова лична, но се споделя и от подведомственото му министерство, а също и от по-голямата част на генералитета, спадащ към кастата АБпФК.

Затвърдява се мнението, че определени кръгове в МО, подкрепяни от президентството, работят, за да отслабят България във военно отношение и фактически да я превърнат в своего рода „троянски кон“ на Русия в НАТО. В това няма нищо необяснимо. Министерството на отбраната е едно от четирите министерства, които имат най-висока наситеност с генерични наследници от Кастата АБпФК – Деца, Внуци и Близки роднини (останалите министерства са МВнР, МОН и МВР).

Ролята на президентството в този заговор е известна вече от пет години. Тази върхушка направи всичко възможно според силите си, по време на прехода, за да забави процеса на реформиране на българската армия и на превъоръжаването ѝ с модерно натовско оръжие. Реформите се бавеха, превъоръжаването се отлагаше по всички възможни начини, включително и чрез корупционни действия. Внушаваше се, че докато тече реформата, ще бъдем под защитата на НАТО и няма място за тревога относно сигурността на страната.

Абсурди

И какво се оказа?

Сега, когато реформата е стигнала доникъде, а пък армията е недоокомплектована с личен състав и въоръжена с остаряло съветско оръжие и техника (единствен напредък има при ВВС, но закъснението там може да се окаже фатално), сега вече нямаме нужда от защитата на НАТО!

Като че ли целта на „реформата“ е била преди всичко отслабване отбранителната способност на страната ни, а не обратното. Положението е такова, че без подкрепа от НАТО, при една война ние сме загубени, а Русия може да заповяда.

От военното министерство обаче имат готов отговор, при това нагъл и брутален. Позицията, защитавана от генерал Янев, щяла да бъде отстоявана при изготвянето на официална позиция на България, „ако няма съществена промяна в геополитическата среда“. Това се казва от Министерството на отбраната в отговор на въпроси от страна на „Дневник“ на 24 декември 2021 г.

Интересно какво разбират в министерството, под „съществена промяна в геополитическата среда“. В сравнение със сегашната взривоопасна военно-политическа обстановка близо до границите ни, за всеки здравомислещ човек, тази „съществена промяна“ би означавало нещо като война.

Излиза, че ако започне война, чак тогава България ще трябва да преразгледа своята настояща позиция, която според министерството в момента изглежда нещо като неутралитет (!). Това е смехотворно, разбира се. Когато започне войната, вече ще е късно да се говори за промяна на позиции. Тогава ще заговорят топовете…

Развръзката

Някои могат да ни обявят за черногледци и песимисти. Цялата човешка история обаче ни учи, че мирът се осигурява само и единствено от силата (Si vis pacem para bellum!), а обратното е абсурд. А именно този абсурд искат да ни сервират МО, министър Янев и техният ментор, президентът Радев.

Очертава се застрашителен сценарий.

Руската агентура в България започна рязко да се активизира, след като през последната година отпадна заплахата от прокурорски разследвания на чужди разузнавателни дейности. Освен това главният прокурор фактически е под обсада. По този начин разследването срещу президента Радев за изтичане на секретна информация от президентството е замразено. Като евентуалното отстраняване на омразния Гешев окончателно ще погребе процедурата. Всичко това създава твърде комфортна среда за руската агентура и дейността ѝ силно се разрасна.

Така или иначе, скоро със сигурност ще разберем, дали гафовете на Янев са случайни или са звена от кампания, разработена в щабове далеч на североизток от България. При това замислена като част от всеобхватен план за разбиване на НАТО отвътре. На предстоящите срещи на Съюза ще стане ясно, дали България ще извърши обструкции или ще се съгласи с общите съюзни планове. Защото има някои индикации, че акцията на министъра (без съмнение инициирана от президента) е просто едно предварително опипване на почвата.

Вероятно целта е проучване на общественото мнение относно идеята за неутралитет на България по отношение военната организация на НАТО. Нещо, което е отдавнашна мечта на кремълските стратези. Да не забравяме, че политиката на СССР по отношение на НАТО беше подобна. Той издейства неутралитета на Австрия, за да може при евентуална война да нанесе удар през неутралните Австрия и Швейцария, право в сърцето на Европа. Тук идеята може би е, през България да се отвори коридор към Сърбия, най-предания съюзник на Русия в Европа.

Тогава какво е решението за България?

Единственият логичен извод е, че за България има само два избора: с НАТО в Европа, като просперираща независима и демократична държава, или с Русия в Евразия, под формата на нещо като „Задунайская губерния“, управлявана от наместници, назначени измежду Внуците и Близките роднини от Кастата АБпФК!

От което пък следва, че гръбнакът на руската агентура в България трябва веднъж завинаги да бъде прекършен. Иначе, пред страната няма бъдеще…