Полетът на мислите

Посрещнах изгрева на слънцето с усмивка и тихо започна деня,
забързан и разговорлив, като на игра.
До мен се спря една бъбривка и сладка песен запя.
От клонка на клонка, весел танц заигра.

Полетяха ми мислите с нишката на песента
и поеха по света, да намерят моята мечта.
Летяха леко и безгрижно, кат отронено листо,
без мисъл за болка и тъга.

Притихнаха и се заслушаха в прибоя,
да чуят песента за героя,
да поиграят с вълните,
да заличат спомени мрачни.

Надникнаха в дома ми за миг,
а там – безгласна тишина.
Усмихнаха се на слънцето с топла надежда.
Зарадваха се на дъжда и помечтаха пречистени.

Полетяха в небето, да търсят моята звезда,
за да ме върне отново у дома.
Изведнъж – гръм се разтресе, светкавица блесна,
земята потръпна и сънят ми замлъкна.
Мечтите избледняха и изчезна младостта.