Подп. Любомир Маринов: До дни драстични промени за военна помощ към Украйна

Ще даде ли България военна помощ на Украйна в крайна сметка? Какви оръжия и муниции може да предоставим и как? Каква е целта на Путин с тази война и на какво се дължи успешната отбрана на украинците?

По тези и още горещи въпроси разговаряхме с инж. о.р. (офицер от резерва) подп. Любомир Маринов, координатор за Плевен на Съюза на офицерите от резерва (СОР) „Атлантик“ – сдружение на български офицери с пронатовска и проевропейска ориентация, и с декларирана патриотична позиция в съответствие с националния интерес на България.

Новетика: Как ще коментирате позицията на България спрямо войната в Украйна?

Подп. Любомир Маринов: Ситуацията в България започна да се стабилизира. И премиерът Петков, и президентът Радев разбраха, че връщане назад няма и най-после синхронизираха изказванията си.

Мисля, че в крайна сметка ще дадем военна помощ на Украйна. Очаквайте в рамките на десетина-двайсетина дни драстични промени в позицията на определени политически сили и в позицията на България като цяло.

Тонът беше зададен с деликатно погалване по вратлето, по време на визитата на американския военен министър. Неговите думи на дипломатически език можеха да бъдат преведени така: „Въпросът не е толкова сложен; от вас не зависи чак толкова много; надали можете да допринесете за постигане на крайната цел, но пък показва къде ще се позиционирате в редичката – в челните места или на опашката, а двойкаджиите никой не ги обича“.

Новетика: Как България да предостави военна помощ на Украйна?

Подп. Любомир Маринов: Това може да стане само с решение на министъра на отбраната и във връзка с членството ни в НАТО. Всички страни членки на НАТО са поели ангажимент и са предоставили военна помощ, включително въоръжение, техника и други. Дори държави извън НАТО са дали помощ. Ако се чака някоя партия да внесе предложение в НС, това е „замазване“ на проблема и отлагане във във времето.

Това, което прави правителството в момента, е шиканиране на процеса, заради натиска на БСП и Корнелия Нинова и с цел защитаване на русофилските настроения в България, т.е. набиране на гласове за бъдещи извънредни избори.

Съгласно закона, в държавния резерв с военновременните запаси се съхраняват съоръжения и боеприпаси, които след определен срок трябва да бъдат извадени и използвани, и на тяхно място да се сложат нови.

Така това е най-безболезненият вариант: от военния резерв да се извади всичко с изтичащ срок на годност и да се даде на Украйна. Украинците ще го използват, без съмнение. Както виждаме, хората там воюват успешно и си защитават собствеността.

По същия начин навремето дадохме боеприпаси на македонците, изцяло безвъзмездно.

Новетика: Каква военна техника можем да предоставим?

Подп. Любомир Маринов: Въоръжение и боеприпаси в неограничено количество: патрони, снаряди, мини. Държавата има достатъчно ресурси и правителството е взело достатъчно кредити, за да си позволи един такъв разход от порядъка на няколко милиона лева. Също самолетите МИГ-29 и ракетните системи С-300 – те са с почти изтекъл срок на годност, така че скоро трябва да бъдат бракувани. Затова е добре да бъдат използвани сега за Украйна.

Проблемът да не даваме военна помощ не е липса на въоръжение и муниции, а че Петата колона у нас работи в интерес на Русия.

Новетика: Вярно ли е, че ако дадем военна помощ, това е включване във войната?

Подп. Любомир Маринов: Това е абсолютно несъстоятелен аргумент. Ние сме страна членка на Европейския съюз (ЕС), защитаваме европейски и хуманни ценности. А какво хуманно има във войната? Виждаме поголовно избиване на населението, разрушаване на градовете.

Вчера излезе съобщение, че един от руските генерали е бил ликвидиран в Украйна. Това е същият, който преди година-две срина сирийския Алепо до земята. А сега е сринал Мариупол по същия начин. Това ми говори, че в Украйна се изпращат откровени главорези, които си задоволяват егото, като водят военни действия.

Войната в Украйна е безобразие. Единственото „хубаво“ е, че Путин се реализира като велик пълководец. По време на Втората световна война, на Хитлер му трябваха цели шест години бойни действия, за да се обедини целият свят срещу него. Путин постигна това за три-четири седмици. Значи е „добър“ майстор.

Това, което съм наблюдавал в Русия, е, че като изключим Москва и Санкт Петербург, излезе ли човек на 20-30 км от тях, се връща в по-миналия век. Държавата е в много тежко състояние. И може би затова Путин започна тази война: за да избегне вътрешния разлом, а после да се оправдае: ето, вижте, ние не сме агресивни, а те ни нападнаха. Путин свири на струната на сиромахомилството: ето, ние сме патриоти, ние се борим за нашата родина и страдаме за нея.

Новетика: Как ще коментирате изявлението от онзи ден на Русия, че „основните задачи от първия етап на спецоперацията в Украйна са завършени“?

Подп. Любомир Маринов: Това е върхът на съветската контра-пропаганда и дезинформация, и апогеят на хибридната война, която Русия провежда спрямо Европа и света. Това са лъжи, с които Русия заблуждава населението си, че, видите ли, „там има едни жертви и едни убити, но те са за родината… ние постигнахме нашата цел…“ Това е просто за измама на руското население. Както виждате, дори руснаците вече започнаха лека-полека да проглеждат и да протестират, макар и поединично.

Едната цел на Русия с тази война е пълно овладяване на черноморското крайбрежие (в Украйна за Путин са важни Херсон и Одеса) и създаване на бази и региони, от които да атакува натовските държави, особено Полша и Румъния. България – по-малко, понеже разчита на част от населението, което е с позитивни нагласи към Русия. Т.е. Русия иска да използва черноморското крайбрежие като плацдарм за евентуални бойни действия срещу НАТО.

Втората ѝ идея е да прокара коридор за евентуална помощ към Сърбия. Понеже Сърбия е заобиколена от европейски/натовски държави, там има руски бази и особено сега, когато затвориха въздушното пространство и сухопътните граници, Русия няма достъп до тях. По пътя към Сърбия, Русия се опитва да „разклати“ нашата държава, а при евентуален успех, България може да излезе от ЕС и НАТО.

Помните ли, че през 2019 г. имаше опит за покушение над премиера на Черна гора? Оказа, че офицери на ГРУ са организирали опита за убийството. Част от тях бяха заловени, другите избягаха в Сърбия. Сръбският президент Александър Вучич официално призна, че държавата му е допуснала грешка, като не е засекла руските разузнавачи. Информационна агенция ТАНЮГ тогава обяви, че близо до дома на президента е намерен зареден гранатомет и патрони. Така руснаците намекнаха на Вучич: „Внимавай какво говориш“. На другия ден в Белград кацна Лавров и си прибра разузнавачите. А на следващите президентски избори Москва помогна на Вучич да спечели отново. Сега той е верен послушник на Русия и Путин.

Единственият канал, по който сега Русия може да стигне до Сърбия, минава през България. Ако България е натовска държава, това няма как да стане. Особено при тези санкции, всяка доставка на оръжия и боеприпаси за Сърбия е невъзможна.

Новетика: Как украинците успяват да удържат настъпленията на руската армия?

Подп. Любомир Маринов: С изключителен патриотизъм и героизъм. Такова нещо аз дори като офицер не съм виждал другаде!

Краят на Путин е предрешен и е въпрос на време. Не можеш да застанеш срещу целия свят. Въпросът е как ще свърши: дали като Муамар Кадафи в Либия или като Саддам Хюсеин в Ирак. Може и да избяга… Вече виждаме, че конфискуваха вилите на дъщерите му…

Този път Западът беше безупречен! Направи това, което трябваше да направи още през 2014 г. при окупацията на Крим.

От Путин обаче може да се очаква всичко. Това е неуравновесен човек с шизофренни прояви. Единствено разчитам на здравия разум на офицерите около него и на тези, които участват в управлението на армията. Защото качеството ѝ се видя. Видя се и колко е нареждна.

Нали си спомняте как преди няколко години танкът „Армата“ – великия танк на Русия, който щеше да сваля самолети, хеликоптери и да унищожава противникови танкове от 15 км – закъса на тренировката на Червения площад и дори производството му беше спряно? Сега руснаците се бият със стари машини от времето на нашето участие във Варшавския договор.