Кой подкрепя Хамас: Иранският режим (част 2)
Иран има дългогодишна вражда с Израел, затова открито подпомага неговите врагове и се противопоставя на съюзниците му
Това е продължение от част 1, Кой подкрепя Хамас: Китайската комунистическа партия (ККП)
Кой подкрепя палестинската военна групировка Хамас, която нанесе смъртоносен удар над южната част на Израел по въздух, земя и вода, в ранните часове на 7 октомври 2023 г.?
Хамас е считана за водещата политическа сила в Палестина, макар президентът на страната Махмуд Абас да е представител на конкурентната на Хамас партия, Фатах. Хамас е обявена за терористична организация от САЩ и ЕС.
Обичайно демократичният (западен) свят застава на страната на Израел, докато държавите, които често окачествяваме като диктатури, а също и ислямските по вероизповедание страни, се асоциират по-скоро с каузата на Палестина. Но както ще видите, има изключения.
В следващите няколко статии ви представяме последни данни, като настоящата е посветена на подкрепата от Иран.
Палестинска държава „от реката до морето“
Иран има дългогодишна вражда с Израел. Затова открито подпомага неговите врагове и се противопоставя на съюзниците му.
В деня на нападението на Хамас срещу Израел, Иран го нарече „успех“, а съветник на върховния лидер на Иран, Али Хаменей, поздрави палестинските бойци за най-голямата атака срещу Израел от години.
„Поздравяваме палестинските бойци и ще ги подкрепяме до освобождаването на Палестина и Йерусалим“, каза Яхя Рахим Сафави, цитиран от световните медии.
Същия ден, държавната иранска телевизия показа видео от парламента с депутати ставащи от банките и скандиращи „Смърт на Израел“ и „Палестина е победител, Израел ще бъде унищожен“.
В този дух бяха и думите на президента Ебрахим Раиси от 11 ноември 2023 г., по време на свикана по спешност среща на високо равнище на арабските и мюсюлмански лидери в Рияд, столицата на Саудитска Арабия. Там Раиси призова ислямските правителства да обявят израелската армия за терористична организация и да скъсат всички връзки с „ционисткия режим“, включително в областта на търговията и енергетиката.
По негови думи, единственото решение на кризата е „създаването на палестинска държава от реката до морето„, което може да се разбира като изличаване на Израел, тъй като на изток страната граничи с река Йордан, а на запад – със Средиземно море. Раиси каза също, че „военната машина на ционисткия режим и нейното гориво принадлежат на САЩ“ и че „несъмнено американското правителство е командирът и главният съучастник в това престъпление“.
Дълг към бунтовниците
През последните четири десетилетия иранският режим стратегически изгражда мрежа от въоръжени групи по границите на Израел, наречена „съпротивителна ос“. С нейна помощ Иран цели да обкръжи Израел и така да подхранва нестабилност и тероризъм, в противовес на Запада, твърдят експерти. Тези групи са основно Хамас, Хизбула и Ислямски джихад. И трите са определени като терористични организации от САЩ.
Иран подпомага Хамас с оръжия и пари в размер на 100 млн. долара (182 млн. лв.) годишно, превръщайки ги във втората най-голяма терористична група в палестинския анклав, казва израелският министър на отбраната Йоав Галант през април 2023 г. Ползвайки ирански технологии, Хамас произвежда в Газа свои собствени дронове, а каквото не произвежда, внася на черно през тунели под границата с Египет.
Първата най-голяма група е сирийската Хизбула, с финансиране от Иран в размер на 700 млн. долара (1.278 млрд. лв.) годишно. Огромни суми текат и към сирийския лидер Башар Асад и йеменската групировка хути.
Лидери на Хамас хвалят Иран, че ги снабдява с „пари, оборудване, [военно] обучение“ и ракети с голям обсег, с които да удрят Израел.
Хамас са подпомагани също от Катар – с над 150 млн. долара (274 млн. лв.) през 2019 г., 100 млн. долара (182 млн. лв.) през 2020 г. и 360 млн. долара (658 млн. лв.) през 2021 г. Властите в Доха твърдят, че подкрепят правителството в Газа, не терористите. Помощ оказват още Турция, Малайзия, Алжир и Кувейт.
Неслучайно на 29 октомври 2023 г. президентът Ебрахим Раиси заяви в платформата X, че „Иран счита за свой дълг да подкрепя бунтовниците“.
Дни по-късно, на 9 ноември 2023 г. в Токио, Иран отхвърли призива на Г7 да спре подкрепата си към Хамас и сирийската Хизбула, както и „дестабилизацията“ на Близкия изток.
Говорителят на външното министерство Насер Канани заяви, че Иран се е ангажирал с „постоянни усилия да спре атаките на ционисткия режим-агресор срещу беззащитните граждани“ в Газа. И че очаква от външните министри от Г7 да осъдят нарушенията на човешките права от страна на Израел.
Реакцията на Техеран беше в отговор на искането на развитите икономики да организират „хуманитарни паузи и коридори“ във войната между Израел и Хамас, довела досега до 1400 основно цивилни жертви и 240 заложници, по данни на израелските власти. И до още 11 000 убити в ивицата Газа, повечето жени и деца, според Хамас.
В същото време Иран даде да се разбере, че войната срещу Израел може да се разрасне. И инструктира Хамас по време на среща на 31 октомври 2023 г. в Доха между иранския външен министър Хосеин Амир-Абдолахян и лидера на политическия кабинет на Хамас, Исмаил Хания.
„Бунтовническите групи вземат свои собствени решения и не чакат непременно политически инструкции. Следователно, ако военните престъпления на ционисткия режим продължат и ако обсегът на конфликта се разшири, всички страни ще бъдат повлияни от последствията“, каза на срещата иранският дипломат, като наблегна, че САЩ също са страна и че там и по цял свят се провеждат „невиждани антиизраелски демонстрации“.
Има данни, че заместник-командирът на Хамас Салех ал-Арури се е срещнал в ливанската столица Бейрут, с лидерите на Хизбула, Хасан Насрала и на Ислямски джихад – Зияд Нахала. Тримата се договорили да поддържат ежедневна координация за „победа над Израел“.
Защо Иран печели
Иран е основният печеливш от нападението на Хамас над Израел, според анализатори. От войната има най-малко три изхода, всички от които са в полза на Иран.
Първо, твърдият отговор на Израел може да отблъсне Саудитска Арабия и други арабски страни от подкрепяните от САЩ усилия за нормализиране отношенията с Израел.
Второ, ако Израел счете за необходимо да навлезе още в Газа, за да елиминира заплахата, това може да провокира нов палестински бунт в Източен Йерусалим и Западния бряг, което от своя страна може да доведе до още по-широкомащабна реакция от Израел и още по-голяма нестабилност.
И трето, Израел може да постигне целите си – да премахне заплахата от инфилтратори и да постигне мир – с минимална употреба на сила, но едва ли ще го направи. И при двата случая, ролята на Иран остава непокътната.
История на враждата Иран-Израел
Решаващият фактор формирал външната политика на Иран е свалянето през 1979 г. на проамериканския шах и предаването на властта в ръцете на шиитския революционен режим. Този режим е силно антиамерикански и антиизраелски.
Революцията е насочена не само срещу корумпираната иранска монархия, твърдят лидерите на бунтовниците; тя цели борба срещу потисничеството и несправедливостта навсякъде, особено при правителства подкрепяни от САЩ – и най-вече това на Израел.
За иранските лидери, Израел и САЩ символизират аморалност, несправедливост и най-голямата заплаха за мюсюлманската общност и сигурността на Иран.
Враждебността на Иран идва и от близките отношения между шаха и Израел и ролята му в потисничеството на иранския народ. Заедно с ЦРУ, израелските служби МОСАД помагат за организиране тайната полиция на шаха, САВАК. Мерките срещу дисидентите са крути: масови арести, мъчения, принудително изселване и убийства на хиляди иранци.
Очаквайте скоро част 3 за подкрепата към Хамас от Русия.