Кой присвои почтеността за лична употреба?

ПППП (Политически Проект Промяната Продължава) със замах и дръзновение разсече българското общество, което и без това е разпарчетосано.

Но този път разделението е на полето на морала. С думи ясни и прости лидерите на „продължаващите промяната“ разделиха хората на почтени и непочтени.

Защо, обаче, това разтърси така дълбоко и болезнено българското общество, на което не му е за първи път да го разделят? Защо се развълнува изведнъж от появата на една от многото морални категории, каквато е почтеността? А политическите шмекери побързаха да се прилепят към нея, сакън някой да не се сети що за стока са и да им спре похода към властта.

Просто е! Защото става дума за едно от лицата на Доброто. Когато Злото ни залива отвсякъде, копнежът по Доброто става не просто естествен, а екзистенциален, същностен, жизнено важен. За древните гърци, истината, доброто и красивото са едно и също нещо. Те са тъждествени.

Красота, Истина и Добро

И изведнъж на българския политически небосклон изгрява този удивителен синтез на Красота, Истина и Добро. Хората са очаровани и не могат да се нагледат на младия, красив и говорещ за почтеност Кирил Петков, както и на не по-малко симпатичния Асен Василев.

Те ще създават нова партия, която ще ни изведе от мрака на Злото, където се стаява непочтеността – лъжлива, крадлива и зла. Но, както вече отбелязахме, почтеността е една от многото морални категории в полето на Доброто, а непочтеността, естествено на Злото.

И пред очите ни изникват десетки алегории в литературата и изобразителното изкуство на титаничната битка между Доброто и Злото, между Мрака и Светлината, между Христа и Антихриста.

Но вън от поетичните и философски аналогии, предизвикани от разделянето на нацията ни на почтени и непочтени, какво виждаме? Виждаме грозното лице на Лъжата. Една нагла и арогантна Лъжа, която никога не е била в полето на Истината, Доброто и Красивото.

Виждаме с каква лекота хората вярват на едни други хора, за които да престъпваш правилата, които за всеки друг води до наказание, не значи нищо. Виждаме как наглостта стига до там, че хора, за които да откраднеш интелектуална собственост, което си е голямо престъпление, е едно нищо. Виждаме как водачите на „почтените“ не забелязват, че един от тях е скрил едни пари и е използвал неук и беден човек за мошеничеството си. И няма никакво обяснение защо хората повярваха, че пред тях стои удивителното тъждество – Истина – Красиво – Добро.

Дежавю

Имаме дежавю. Само преди месеци същите тези хора повярваха, влюбиха се буквално в една друга Лъжа, представяща ни се за истина и нейното име е ИТН. Но тази лъжа, освен че беше грозна, е и глупава, та хората бързо, бързо разбраха за какво става думата.

Днешното лице на Лъжата, обаче, е скрита зад красиви лица и думи. Тя е по-хитра, образована и освен това черпи сила от юмрука на, за жалост, българския президент.

Хубаво е, дори е жизнено необходимо, да си припомним едни думи на великия немски философ Георг Вилхелм Хегел: „Когато един конник язди в грешна посока, колкото е по-добър, толкова по-зле“. Иначе казано, колкото е по-добър, токова са по-големи белите.

Утешителното в тази история е, че народът винаги е прав, а той е казал: „На Лъжата краката са къси“. Колкото и да бяга, Истината ще я настигне.