Победната стратегия на Рафаел Надал

Със спечелените тази година Australian open и Ролан Гарос, Рафаел Надал стана играчът с най-много титли от турнирите от Големия шлем. Първата датира от далечната 2005 г., когато той е само на 19 години. За първи път испанецът става номер едно в ранглистата на ATP на 18 август 2008 г.

Днес ще разгледаме каква стратегия използва Матадора, за да доминира вече над 15 години в световния тенис.

В началото на своята кариера Надал използва основно защита от задната линия. Постепенно, през годините, става по-агресивен. А в последно време все по-често виждаме как, когато ситуацията позволява, той излиза на мрежата и завършва разиграването с воле.

Основното, което го отличава от другите двама тенисисти от „голямата тройка“ – Новак Джокович и Роджър Федерер – е, че предпочита да удря топката, след като тя е отскочила, достигнала е максимална височина и започва да пада. Докато Джокович и Федерер играят с топката веднага след като е отскочила и все още се издига.

Краката играят решаваща роля в тениса – цялата мощност на ударите идва от техническото им изпълнение и от краката. Надал умее да се наглася изключително добре с краката, много е бърз и знае как да се позиционира, за да тръгне веднага и да отиграе следващата топка.

Най-мощното оръжие

Най-мощното оръжие на Надал е форхендът. Той прилага много висок въртящ момент на топката (топспин). Средната височина, на която топката му минава над мрежата, е почти метър, което води до изключително малко грешки в разиграването. Освен това, след като топне, топката отскача много високо и става изключително неудобна за съперника. Един от специалитетите на Матадора е да отвори корта със силно лифтиран форхенд по диагонала и със следващия удар да завърши разиграването. Федерер и Сампрас също имат едни от най-добрите форхенди в историята на тениса, но те правят сравнително повече грешки, тъй като невинаги прилагат толкова много топспин в удара.

Бекхендът на рекордьора по титли от Големия шлем е много стабилен и сме го виждали неведнъж да завършва разиграването или да разминава от почти невъзможен ъгъл излезлия на мрежата съперник.

Смяна на тактиката

Надал е изключителен боец на корта и никога не се предава. Тренира усилено независимо от настроението. Испанецът обича големите мачове и те сякаш допълнително го зареждат. Способен е да променя тактиката си по време на мача – когато види, че нещата не отиват на добре. Пример за това е финалът на Australian open 2022 с Даниил Медведев.

В началото на финала, Медведев доминираше и успя да поведе с 2:0 сета. Тогава всички го виждаха като краен победител и почти никой не вярваше, че може да се стигне до обрат. Следващите два сета бяха спечелени от Надал – испанецът успяваше да остане в разигравания, които трябваше вече да е загубил. Това принуждаваше руснака да направи още един удар, за да спечели съответното разиграване. И в моментите, в които Медведев не успяваше да направи този екстра удар, беше доста разочароващо за него. Така световният номер 2 (по това време) се усъмни в своите способности. А когато тенисистът се съмнява в способностите си, невинаги успява да вземе правилното решение. Това води до още повече съмнения и влошаване на играта му. Впоследствие Надал успя да спечели мача и да грабне 21-вия си трофей от Големия шлем.

US open 2022 вече започна и ще завърши на 11 септември. Ако Надал стигне до финала, има голяма вероятност да оглави световната ранглиста. А ако го спечели, ще поведе на Джокович с 23 на 21 титли от Шлема.

Преди няколко дни Джокович оттегли заявката си за участие в Откритото първенство на САЩ. Той не може да участва, защото федералните власти изискват чужденците да имат поставена Ковид ваксина, за да влязат в САЩ.