По стъпките на вятъра

Вървя по стъпките на вятъра и търся вярната пътека.
Засипва ме пъстър листопад и ми става весело и волно.
Как тази чудна палитра е изваяла есента?
Докосва ме нежно щастие.

Чувам песента на вятъра в ушите.
Прииска ми се да се слея в ритъма.
Сърцето ми затупка в сменящ се акорд.
Разплака се природата в мен.

Отнякъде придойде вихрушка.
Загърмя, затрещя, засвятка…
Разцепи небето ярка светлина
и настана мрак до сутринта.

Пътешествието ми в страната на сънищата си даде старт.
Приказните ми мечти се облякоха в чудни картини.
Черна сянка се появи отнякъде и разкъса мислите ми.
Започна словесна борба с въображаем герой.

Събудих се изплашена, къде остана вятъра?
Накъде запокити сънищните ми мечтания?
С ръце в молитва застанах пред БОГА
и благодарих за спасението от мрака.

Започнах деня пречистена, опростена.
С нови мисли, с нови надежди.
И ето ме при теб – ЛЮБОВ окрилена,
с която искам да обгърна света.

Вятърко, поспри, вземи ме,
разходи ме по цялата земя,
с магическа пръчка да посея РАДОСТТА
и МЛАДОСТТА да остане в мен.