Пловдив през първия ден от Новата 2022-а година (фотогалерия)
В комбинацията от история, изкуство, вкусна храна и спокойствие се крие магията на втория по големина град в България
Градът под тепетата се събуди за първи път след настъпването на Новата 2022-а година, обгърнат в облаци и хладен вятър, но с необичайни за сезона високи температури от около 15 градуса по Целзий.
Противно на очакванията, че улиците на 1 януари 2022 г. ще останат пусти заради неработещите магазини и снощните празненства, още преди обяд из Пловдив започна да се наблюдава приповдигнато настроение и движение, макар и на забавени обороти.
Арт кварталът „Капана“ постепенно се изпълни с потоци местни жители и гости на града, търсещи горещо кафе и приятна компания. Китните кафе-сладкарнички, вкусно ухаещите ресторантчета и шарените магазинчета за сувенири мързеливо разтваряха кепенци и приветстваха първите си, но нетърпеливи клиенти. А виещите се наоколо старинни улички изостряха любопитството и желанието за снимки за спомен, с многоцветното си улично изкуство и авангардни послания.
Само на пресечка разстояние, главната централна улица вече преливаше от минувачи, дошли да вкусят традиционните мекици, пирожки, арабски дюнер шаурма, да вдишат аромата на димящото турско кафе и похапнат прясна баклава в кафенето досами издигащата се кула на Джумая джамия.
Перпендикулярно на потока пък се бяха устремили желаещите да посетят Стария град, с многобройните му възрожденски къщи като Балабановата и Хиндлиян, Етнографския музей, древноримския Античен театър от 1 в., както и да се полюбуват на живописната градска панорама от ветровитото в този ден Небет тепе, с руини от 4 в.пр.н.е.
По калдаръмените улички на Стария град изобилстваха шумни групи с туристи, видимо развълнувани от гледките и разгорещено обсъждащи видяното, на турски, сръбски, китайски… На всеки метър вниманието грабваше затрогваща изложбена експозиция, древна мозайка, църковна кула, скрита зад висок зид красиво изографисана къща, изложено за продажба ръчно плетено пано и дори прокрадваща се в полуекзотичните храсти добре охранена котка…
От 6 в.пр.н.е., когато е носил името Филипополис, та до днес, вторият по големина град в България продължава да изненадва и вдъхновява със своята древна, но запазена история, и със своя съвременен облик, видим в ефектните арт графити, облицованите със стъкло високи бизнес сгради и облечените по последна италианска мода жители.
Веднъж обзет от магията на Пловдив, няма човек, който да не си пожелае да се върне там отново, за да почувства още веднъж очарованието на този древен, но вечен град – както гласи и неговото мото.
В сф са обикновено концентрирани повече натегнати и амбициозни хора от цяла България, които се борят понякога за оцеляване. В пд го няма това – там са останали да си живеят хората, които по някакъв начин са доволни от реализацията си в града и като че ли това води до някакво по-високо ниво на спокойствие и хармония в сравнение със сф. Нещо такова си въобразявам. И мисля, че сте успели да го отразите с текста и снимките (smiley)