Доц. Григор Сарийски: За целите и изгодите от Плана за възстановяване и устойчивост

Каква е ползата за България от Плана за възстановяване и устойчивост, приет от Европейската комисия на 7 април 2022 г.? Има ли Планът други цели, освен официално обявената – възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията? Какво показва опитът от други държави? Ще трябва ли да връщаме на ЕС парите по Плана? Как ще се справят българските домакинства с либерализацията на цените на тока?

По тези и още горещи въпроси разговаряхме с доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН), защитил дисертация на тема „Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България“ и автор на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси и икономическа конвергенция.

Новетика: Как оценявате Плана за възстановяване?

Доц. Григор Сарийски: На първо място, трябва да се отбележи, че 13-те млрд. лв., които ще получим за четири години по линия на Плана не изглеждат никак впечатляващо, в сравнение например с 63-те млрд. лв. разходи на бюджета само за 2022 г. (които тепърва ще нарастват) или пък с обема на ангажиментите, които България поема за изпълнение по този план. Това, обаче не пречи на изказващите се по темата постоянно да повтарят, че сумата е безпрецедентна и едва ли не ще доведе до пълен обрат в икономическото ни развитие.

На второ място трябва да се отбележи, че в условията на протичащите в момента тектонични размествания в търговските потоци (включително при стратегическите суровини, от които зависи изцяло постигането на „зелените“ цели в Националния план за възстановяване и устойчивост – НПВУ) е твърде оптимистично да се очаква, че Планът ще бъде изпълнен, което от своя страна означава висок риск от санкции и блокиране на достъпа до фонда.

Не на последно място трябва да се подчертае, че присъстващото в заглавието „възстановяване“ може да се прояви по-скоро като слаб страничен ефект, но в никакъв случай не е основна цел на цялата инициатива. Както знаете, водещият критерий за да бъде одобрен един НПВУ е увеличението на дела на възобновяемите енергийни източници, докато показателите, свързани с възстановяването на доходите и благосъстоянието на населението (и които би трябвало да са същинските ефекти от процеса на възстановяване) почти не присъстват сред тези критерии.

България е особено старателна в „озеленяването“ на икономиката и след неколкократни ревизии, делът на финансирането за т. нар. зелен преход беше увеличен до 59%, което е далеч над изискването по регламент (за минимум 37%). Това неминуемо ще доведе до по-рязко поскъпване и нарушаване на енергийния баланс, а оттам и до закриването на немалка част от нашите предприятия и до понижаване на жизнения стандарт на българските граждани.

Новетика: Изгоден ли е Планът за България?

Доц. Григор Сарийски: Като страната с най-енергоемка структура на производство в ЕС, България ще бъде сред основните потърпевши, доколкото тук сме склонни (не отсега) да залагаме по-високи цели за ВЕИ и да се ангажираме със съкратени срокове за тяхното постигане. За разлика от Франция например, страната ни не разполага с алтернативен заместител на въглищата, а при това условие „зеленият преход“ може да се извърши единствено за сметка на закриване на ключови предприятия, освобождаване на заетите в тях и отваряне на допълнително пространство за внос на стоки от ядрото на Съюза. Това няма нищо общо с понятието за възстановяване, макар че ще се положат всячески усилия да бъде представено като такова.

Особено притеснителен е поетият в Плана ангажимент за ограничаване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% до 2025 г., което (съгласно разписаното в Реформа 10: Декарбонизация на енергийния сектор) „ще обхваща централите работещи на въглища“. При положение, че те (топлоелектрическите централи, произвеждащи електроенергия от въглища), формират съпоставим дял, или „почти половината от емисиите в сектора“ според текста на с. 92 от НПВУ, поетият ангажимент означава че посочените централи трябва буквално да спрат да отделят емисии, или да преустановят дейността си до посочената 2025 г.

Новетика: Парите по Плана безвъзмездно ли се предоставят (ако проектите се изпълнят коректно) или при всички положения България ще трябва да връща средства?

Доц. Григор Сарийски: Упорито тиражирана заблуда е, че тези пари ще бъдат отпуснати безвъзмездно, но това не е точно така, въпреки че 13-те милиарда за България ще постъпят под формата на грантове. В действителност целият фонд на механизма за възстановяване (723.8 млрд. евро по текущи цени) се попълва чрез емисия на дълговите пазари и в някакъв момент тези пари ще трябва да се връщат.

Умело се подхвърля фразата за „собствени средства“, с които ще бъде погасяван този заем, само че парите няма да дойдат нито от Европейската комисия, нито от Европейския парламент, а от нашите джобове. Доскоро вървяха усилени намеци, че ЕС ще успее да повиши приходите в хазната си с новите зелени такси, или чрез облагане на мултинационалните компании, които вършеят на платежоспособния европейски пазар, без обаче да заплащат справедлива цена за правото си на достъп. Проблемът е, че ако Съюзът не успее да ги принуди да платят, или поне не в необходимия обем (което е най-вероятният изход от ситуацията), тези т. нар. „собствени средства“ ще бъдат събрани за сметка на увеличени вноски в бюджета на ЕС, а и за сметка на въвеждането на нови общоевропейски данъци, като например предлагания от години данък върху европейската добавена стойност и пр.

Новетика: Някои държави вече работят по проекти от Плана. Каква обратна връзка има от тях?

Доц. Григор Сарийски: Като цяло досега се отчитат единствено обещания и парични трансфери. До края на февруари ЕК е приела 22 плана на обща стойност 445 млрд. евро (870 млрд. лв.). От тях 291 млрд. евро (569 млрд. лв.) за грантово финансиране и 154 млрд. евро (301 млрд. лв.) под формата на заеми. Вече са направени предварителните трансфери към 21 от страните с одобрени планове, на обща стойност 56.6 млрд. евро (110 млрд. лв.).

Например Гърция, която по разбираеми причини беше сред първите четири страни, представили своя план за възстановяване, успя да получи предварителния транш на стойност 4 млрд. евро (7.8 млрд. лв.) (1/6 от одобреното финансиране) още през август 2021 г., а през декември депозира искане за получаване на следващия транш, в размер на 3.6 млрд. евро (7 млрд. лв.).

В същото време срещу Унгария е задействан новосъздаденият механизъм, който (уж) обвързва финансирането с т. нар. върховенство на закона и сега страната е застрашена от лишаване от достъп до средствата по Плана. Това е меко казано абсурдно, тъй като финансирането на механизма за устойчивост се осигурява посредством емисия на дълг, който ЕК тегли от името на всички страни-членки. Задействането на процедурата на практика означава, че Унгария ще остане ангажирана с погасяването на заема на ЕК (или поне на онази част, която ще бъде обслужвана за сметка на постъпленията от вноски в общия бюджет на ЕС), но няма да има достъп до парите от Плана. Пари, които са изтеглени и от нейно име и за нейна сметка и които очевидно ще бъдат използвани като лост за натиск и намеса в нейната вътрешна политика.

Новетика: Планът за възстановяване в унисон ли е с принципите на пазарната икономика?

Доц. Григор Сарийски: ЕС е в дисонанс с принципите на пазарната икономика изобщо. Макар да изглежда свободен, европейският пазар е направляван в някои от най-лошите традиции на плановото стопанство. Политиката за производствени квоти, спускането „отгоре“ на регламенти, които дискриминират икономики с определен профил (и облагодетелстват останалите), отпускането на финансови стимули за насочване на потоци (от хора, стоки, капитали) в определена посока и т.н. Всичко това изкривява до неузнаваемост идеята за свободен пазар и като цяло само задълбочава различията между страните-членки.

Планът за възстановяване и устойчивост не прави изключение и една от неговите неявни, но всъщност приоритетни цели е именно да блокира свободната търговия и да преразпредели общия пазар в полза на страните от ядрото.

Така наречените „зелени инициативи“, за които се отделя преобладаващия дял от средства, ще бъдат използвани само като претекст за изолиране на континенталния пазар за външни участници, или с други думи за „ограждане на ловно поле“ за европейските концерни. По подобен начин Великобритания се опитва да се справи с кризата от 1929 г., затваряйки страните от британската сфера на влияние за външни стоки (предимно американски). Последвалите тогава ответни мерки водят до бърза ескалация и срив на международната търговия. Именно с цел да се предотвратят подобни шокове, световната общност по-късно се обединява около идеята за създаване на цялостна институционална и регулаторна рамка, която да блокира подобни стъпки още в зародиш. Сега не можете едностранно да въвеждате произволни ограничения върху чуждия внос, тъй като ще бъдете санкционирани от Световната търговска организация и ще бъдете принудени да ги отмените.

Очевидно е, че с т.нар. „зелена сделка“, стояща в основата на цялата инициатива, европейската бюрокрация търси начин за заобикаляне на това ограничение. Въведеният от самата нея зелен знак ще бъде използван като претекст за въвеждане на всякакви тарифни и нетарифни ограничения, които няма да подлежат на санкции. Кой би посмял да санкционира инициатива, която претендира, че се бори за по-чиста природа?

На второ място „зелената сделка“ ще доведе до осезаемо прекрояване на общия европейски пазар, като основните облагодетелствани ще бъдат страните, разполагащи с достъп до евтина електроенергия. Доскоро един от основните кандидати за тази група беше Германия, която почти успя да реализира изцяло в своя изгода прекратения преди години „Южен поток“. В момента основният претендент като че ли е Франция, която за разлика от много свои съюзници (в т.ч. България) прояви благоразумие и задържа ликвидирането на ядрените си мощности. Някъде по средата на този списък може да се добави и Полша, която успя да договори относително мек вариант за закриване на добива на въглища, а също и икономиките с по-ниска енергоемкост на производството, които ще понесат прехода сравнително леко.

България е страната с най-енергоемка структура на производство в ЕС и по известни само на близките до правителството причини залага по-високи от другите страни-членки цели за ВЕИ и нереалистично кратки срокове за тяхното постигане. Това обстоятелство я поставя сред основните потърпевши, доколкото само ще направи местното производство по-неконкурентно и няма нищо общо с понятието за свободен пазар.

Новетика: Необходима и навременна мярка ли е Планът?

Доц. Григор Сарийски: Както отбелязах, възстановяването не е приоритет на тези планове. Тяхната основна цел е преразпределението на пазарите в ЕС и ограничаването на достъпа за външна конкуренция. Възстановяването е само благовидната форма, с която се прокарва същинската инициатива, точно както през 70-те години на 20-и век в САЩ и страните от западна Европа под предлог „за опазване на природата“ са закривани множество индустриални предприятия, само за да бъде преместена тяхната дейност в дестинации с по-евтина работна ръка.

Новетика: Имат ли дълговете, които правителството взема напоследък, връзка с Плана за възстановяване?

Доц. Григор Сарийски: На този етап е трудно да се очертае връзка между въпросния План и набирането на средства от дълговите пазари. На фона на изумителната скорост, с която се тегли нов публичен дълг (успоредно с драстичното намаляване на фискалния резерв) изглежда, че финансирането на мерките по все още нестартиралия НПВУ е най-малкият проблем в момента.

Очевидно е, че странната политика на коалиционното правителство води и ще продължава да води до изостряне на нуждите от средства, с които да се покрият нарастващите бюджетни разходи. Бих казал, че за публичните финанси, а и за финансите изобщо започва един меко казано неприятен период, тъй като успоредно с нарастването на нуждите на българското правителство, желаещите да го кредитират постепенно намаляват.

Неотдавна станахме свидетели на първия (от 10 години насам) провал на емисия 10.5-годишни облигации, която пропадна не само защото заявките бяха с близо 1/10 по-малко от предложения обем, но и защото средната доходност, която купувачите предложиха, беше шокиращо висока.

Разбира се, нарастването на цената при намалено предлагане е един от основните закони на свободния пазар, а в момента това предлагане (в случая на заемен ресурс) устойчиво намалява. При положение, че средният коефициент на покритие спада от 1.74 (средно за седемте аукциона, проведени през 2020 г.) до 1.65 (за проведените през 2021 г. 11 процедури) а след това и до 1.33 (средно за първите три аукциона за 2022 г.) лесно можете да се досетите в каква посока ще се движи цената за обслужване на държавния дълг. Цена, която ще платим всички ние.

Новетика: Има ли българското правителство волята да устои на отпора срещу реформите, които обещава да проведе в рамките на Плана за възстановяване?

Доц. Григор Сарийски: В България често се злоупотребява с тази дума и обикновено това, което се предлага под формата на „реформа“, е или зле замислено, или недофинансирано, или с доста спорен краен ефект.

Предложенията в НПВУ не правят изключение от това правило. Достатъчно е да отчетете обстоятелството, че почти половината от заложените в националния план за възстановяване и устойчивост 47 реформи са съсредоточени в най-слабо финансирания от четирите стълба на Плана, а именно „Справедлива България“, за чието финансиране са предназначени едва 1/7 от общо предвидените 13,5 млрд. лв., които България ще получи по механизма за възстановяване.

Разбивката по компоненти е меко казано отчайваща, тъй като 1/4 от реформите са заложени в рамките на най-слабо финансирания компонент от този стълб – „Бизнес среда“, за който са заделени под 3% от общата субсидия и който всъщност е от ключово значение за ефективността от прилагането на целия план.

Авторите на Плана със сигурност си дават сметка, че от успешното провеждане на предвидените в този компонент мерки (достъпно, ефективно и предвидимо правосъдие, противодействие на корупцията и пр.) зависи правилното усвояване на средствата, както и постигането на очакваните крайни резултати, което пък е невъзможно без предварителното осигуряване на прозрачна и устойчива бизнес-среда, ограничаване на корупцията и т.н. Независимо от важността на този пакет обаче, той е зле финансиран и в този смисъл може да се каже, че отпорът срещу реформите е заложен в самия план, като това е един от неговите най-големи и неотстраними пороци.

Новетика: Една от обещаните реформи е пълната либерализация на пазара на електричество. Това означава, че дребните потребители ще плащат тока на пазарни цени. Как семействата с ниски доходи ще се справят с новата реалност?

Доц. Григор Сарийски: Някои просто няма да се справят. За това поне свидетелства опитът на Великобритания, която първа в ЕС либерализира пазара на електроенергия и постигна смайващи резултати. Всяка зима много британски граждани буквално загиват от премръзване, тъй като бюджетът им не стига за да осигурят топлина в домовете си. Според анализа на Fuel Poverty Awareness, E3G и National Energy Action в пиковата 2018 г. броят на загиналите от студ достигна 17 000, а едно мащабно изследване, публикувано през 2016 г. в Journal of Public Health класира кралството на второ място в Европа по този показател (EWDi:IHDD ratio).

Говорим за страна, в която от десетилетия се поддържа статистика за т. нар. енергийно бедни домакинства и в която дори ЕРП-тата имат отношение към тяхното подпомагане, или поне симулират такова. Така например компанията Octopus Energy наскоро обяви, че ще раздаде безвъзмездно 5000 електрически одеяла на своите (общо 3 милиона) абонати.

В България няма толкова активни компании, но тя е и по-назад в тази зловеща класация с почти двукратно по-нисък коефициент, тъй като именно регулираният пазар засега осигурява някакъв минимален стандарт за поддържане на температурен комфорт. В ПВУ, обаче е заложено ликвидирането на този механизъм, като на първо време се предвижда отпадане на ролята на НЕК като обществен доставчик и премахване на квотите за регулирания пазар, а до края на 2025 г. се предвижда окончателното изваждане на домакинствата на свободния пазар на електроенергия.

Най-лошото е, че преходът към пълна либерализация ще протича успоредно с ликвидирането на част от въглищните мощности (за което има всички основания да се очаква, че ще приключи доста преди индикативния срок – 2038 г.), а целият процес ще бъде съпроводен от нарастване на разходите за снабдяване с енергийни ресурси, поради поетия курс към „дерусификация“ на вноса на суровини. Шокът за българите ще бъде особено силен, тъй като страната ни е една от петте най-силно зависими от вноса на руски горива в ЕС.

Новетика: Парите от Плана ще достигнат ли до малки/средни фирми или ще облагодетелстват основни големи компании?

Доц. Григор Сарийски: Финансирането по европейски проекти по правило достига предимно до големите играчи, като това е особено валидно за страните от периферията на ЕС.

Причините са комплексни, като от една страна може да се посочи нарастващата сложност на процедурата за кандидатстване (и увеличаващия се обем от регулаторни текстове), което по дефиниция изолира малките участници от процеса поради липса на достатъчен административен капацитет.

Резултатите от редовната анкета на Българската стопанска камара (БСК) показват, че повече от половината предприятия дори не опитват да се възползват от финансирането по европейски програми, а почти 2/3 от участвалите посочват като основен проблем изключително тежките процедури за кандидатстване и отчитане на проектите.

От друга страна, ключова роля за неучастието на по-дребните предприятия играе установеният от години лош климат при разпределението на публични средства изобщо. Опитът на една голяма част от участниците в подобни процедури свидетелства за опороченото им провеждане, което естествено обезверява кандидатите и оставя един ограничен кръг от потенциални кандидати, разполагащи с възможността да оказват влияние върху резултатите от селекцията. Това по дефиниция са най-големите предприятия, чиито мащаб позволява да заделят съответния ресурс за тази цел.

Новетика: Законът за обществените поръчки може ли да бъде така реформиран, че наистина да се избират най-подходящите фирми?

Доц. Григор Сарийски: Това е възможно по принцип. Проблемът е, че нито една партия не би посмяла да предприеме действия в тази посока. Ако проследите измененията на Закона за обществените поръчки, лесно може да се убедите че законодателната инициатива е насочена като цяло в противоположната посока. Само като пример може да разгледате текстовете, регламентиращи т. нар. „инхаус“ поръчки, около които през лятото на 2021 г. се разрази скандал за 8.6 млрд. лв. При този тип възлагания не се провежда конкурентен избор, а поръчката се възлага на дружество-подизпълнител, което е контролирано от самия изпълнител.

Липсата на конкурентен подбор по дефиниция създава условия за корупционни практики и поради тази причина в предишния закон – от 2004 г., възможностите за прилагане на тази процедура бяха ограничени до извършване на комунални дейности. През 2016 г. обаче, това възлагане се разшири до пълния обхват на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и както имахме възможност да се убедим, администрацията се възползва активно от предоставената ѝ възможност.

В този смисъл в момента не стои въпросът дали реформата е възможна. Въпросът е, кой ще се ангажира с такава реформа, или по-скоро – кой може да я доведе докрай, защото повечето наши сънародници си спомнят как сегашният финансов министър в хода на предизборната кампания пресмяташе колко мостове над река Дунав могат да се построят (ежегодно) с парите, които в момента се отклоняват към сивата икономика. И лесно могат да преброят колко от тях ще бъдат построени до края на мандата.

Новетика: Как може да ускорим произнасянето на съда по жалби по обществени поръчки?

Доц. Григор Сарийски: В плана са предвидени няколко реформи, които имат отношение към оптимизация на процедурата и съкращаване на сроковете, като например укрепване, доразвитие и надграждане на Единната информационна система на съдилищата, цифровизация на ключови съдопроизводствени процеси в системата на административното правораздаване и други, но както споменах, те са заложени в най-слабо финансирания компонент, поради което не би трябвало да храним особен оптимизъм по отношение на резултатите.

Новетика: Ако България няма капацитет да обработва европейски проекти, добра идея ли е да наеме чуждестранни консултанти с повече опит?

Доц. Григор Сарийски: България е страна с постоянно намаляващ капацитет във всяко отношение. Данните показват, че страната ни е на последно място в ЕС според качеството на образованието и на първо – по честота на емигриращите млади и трудоспособни лица, като по правило първи емигрират по-пригодните и по-активните, т.е. тези, на чиято експертиза би трябвало да се разчита за изпълнението на проектните дейности.

Това сериозно подкопава местния експертен потенциал и за да добиете представа за степента на ерозията е достатъчно да сравните например нивото на изказванията в парламента в началото на 90-те и тези – в сегашното НС. Дори за най-пристрастния наблюдател е очевидно, че продуктът на онази набедена за изостанала система притежаваше умения, с които не може да се похвали нито един от сегашните членове на политическия „елит“. През третото десетилетие на 21-и век България е управлявана от хора, които не могат дори да довършват изреченията си и това е показателно за образователното и квалификационно ниво на елита изобщо.

В този смисъл проблемът с липсата на подготвени кадри стои особено силно, но когато се разглеждат варианти за включване на чуждестранни консултанти трябва да се отчете, че това е нож с две остриета. Не бива да забравяме, че образователната ни система е доведена до сегашното си състояние именно с активната подкрепа на чуждестранни консултанти и при това – от най-високо ниво.

Новетика: Очаквате ли българските банки да вдигнат лихвите по депозитите до 2-3 години? Ако ЕЦБ увеличи лихвените проценти?

Доц. Григор Сарийски: Бих казал, че повишението на лихвите е вече факт. Достатъчно е да погледнете котировките на бенчмарковите книжа на вторичния пазар, за да се убедите, че само за няколко месеца тяхната доходност се е увеличила неколкократно (от 0.14% през август до 1.09% през март) и това е съвсем логично. Не може да имате двуцифрени темпове на инфлацията и нулеви лихви по дълга (пък бил той и държавен). На фона на последните събития бих казал, че е въпрос на съвсем кратко време това увеличение на лихвите да бъде пренесено най-напред при кредитите за нефинансови предприятия и домакинства, а след това и при депозитите.