Пирова победа или четвърти опит за реванш на Кастата (видео)

На пръв поглед изглежда, че мечтата на Внуците за реванш е осъществена.

Те победиха и Румен Радев е назначен за още 5 години. Въпреки че е избран с гласовете на около 22% от имащите право на глас при небивало ниска избирателна активност.

Въпреки това той публично се обясни в привързаност към завоеванията на Русия.

От друга страна, и правителството ще бъде тяхно, там игла да хвърлиш, все ще падне на Внук или Близък роднина на АБпФК (в най-добрия случай на потомък на КДС/КГБ агент).

Преговорите за светлото бъдеще

Съвсем в стила на Реставрацията, наблюдаваме преговори за съставяне на правителство, режисирани като публично пропагандно мероприятие.

Защо ли получаваме пристъп на déjà-vu? Ами защото този цирк поразително напомня пропагандната истерия около тезисите на XXII Конгрес на КПСС през 1961 г. Приети с всенародно ликуване, те прокламираха изграждане на Комунизма след по-малко от 19 години. А при Комунизма, както е известно, всеки щял да получава колкото му е нужно, а ще се труди, колкото му е възможно. Тоест, ще се осъществи Утопията на Марксизма, крайната цел на човешкото развитие. А после… историята ще спре (поне така излиза, според теорията).

На нашенските преговори се обещава нещо по-скромно – освен всеобщо благоденствие и задоволяване на всички искания на народните маси, допълнително и подреждане сред най-развитите европейски народи. При това в кратки срокове, които не се уточняват (за разлика от ясните и предвидими срокове в Програмата на КПСС).

В горното съвпадение няма нищо чудно, преговорите се водят с благословията на настоящия ляв Президент, между две пролеви, една лява и една левичарска партии (последните изповядват някои основни тези на Неомарксизма.

Затова естествено е популизмът да е основното им кредо на преговорите. Отвсякъде ни се обещава Светло бъдеще и всякакви приятни за ухото фантазии. Навсякъде, в икономиката, сигурността, социалната сфера, административните услуги, финансите, и разбира се, съдебната система.

Съмненията

На първо място, съмнения предизвиква и съставът на преговарящите специалисти. Някои от тях са публично известни с принадлежност към комунистически служби, други пък са останали в историята на България с еднопартийния кабинет на БСП начело с Жан Виденов, донесъл срив на банковата система, хиперинфлация и тотално обедняване.

Тук задължително трябва да споменем Таско Ерменков – бивш щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб, чието кадрово досие е пълно с отрицателни атестации.

Също бившият енергиен министър Румен Овчаров в компрометираното правителство на Виденов. В правителството на тройната коалиция той е един от основните двигатели на корупционните скандали („Р. Овч.“ „Топлофикация“ и „Булгартабак“), заради което Станишев бе принуден да го отстрани. През август 2020 г. Овчаров беше осъден условно на 2 години затвор, както и да плати над 16.5 милиона лева за безстопанственост, заради отдаването под наем на „Мини Бобов дол“ по време на неговото управление, като министър на енергетиката.

Не може да се пропусне и бившият министър на труда и социалната политика по време на тройната коалиция, Емилия Масларова, „експерт“ при преговорите по темите пенсии и майчинство. Тя стана известна с приватизирането на държавната фирма „Русалка“, както и СПА комплекса „Армира“ в курорта „Старозагорски минерални бани“.

Друга знакова фигура в тази област е изтъкнатият специалист по фалитите в правителството на Виденов, Румен Гечев, който на всичкото отгоре е и секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност през 80-те години на 20-и век (той заплашвал съседите си с „Белене“ и не вършел никаква полезна работа като агент).

Преговорите изобилстват с общи приказки, пожелания за големи успехи и за фантастични постижения по проблеми, които се дъвчат вече 30 години.

В съдебната област, по изключение, има ясна конкретика: тя се отнася само и единствено до идеята, че „трябва да се махне Гешев (и допълнително Цацаров)“.

Човек може да си помисли, че обсесията към фамилията „Гешев“ има исторически корени. Та нали пак Гешев гонеше дедовците на сегашните политици от петте партии. Името му всяваше страх и ужас сред активистите на БРП(к), десетилетия след 9 септември 1944 г. Мнозина ги преследваше кошмарното видение, как името им излиза сред вербуваните от Гешев партийни членове…

На всичкото отгоре се оказа, че съвременният Гешев има съвсем реални грехове. Той не гонел когото трябва, а преследвал когото не трябва. В това число олигарси, приятели на Президента и о, Боже, сътрудници на самия Президент, заради изтичане от президентството на секретна информация в посока североизток. Това е във висша степен недопустимо, а във втория случай е твърде опасно. Затова Гешев трябва да си ходи и да се замени с правилния човек.

Дотук добре, ясно е какво трябва да се прави в съдебната система.

Но затова пък, в останалите области е крайно неясно. По една много проста причина: финансовата.

Неслучайно се чуха трезви гласове, призоваващи преговарящите да се приземят и да осъзнаят, че не става въпрос за бюджет на САЩ, а за този на България…

Недъгавите институции

Интересно е и друго. Как преговарящите смятат да осъществят бленуваната Промяна, защото както и да я наричат, става въпрос за Реформа, видно от собствените им идеи. А пък инструментът за тази цел са институциите, държавни и обществени.

Общоизвестен факт е, че тези институции работят бавно, трудно и нестабилно. Те се явяват преки наследници на социалистическите институции, позакърпени и с пришити нови блокове и секции, трудно стиковащи се с основната структура (най-ярки примери са МВР, МвнР, МОН и т.н., а сред обществените – БАН).

Те притежават огромни и раздути щатове от служители, в някои случаи хранилки за „наши хора“ (Внуци и Близки роднини на АБпФК и/или активисти на управляващата в момента партия). Това е ставало ясно на всеки, който влиза в управлението, още в първите месеци. Обаче никой управляващ досега не се е решавал коренно да реформира тези институции. От една страна, за да не изхвърли на улицата свои протежета.

Но има и друга по-важна причина, страхът. Защото който започне тази реформа, със сигурност ще плати огромна цена, образно казано, ще си заложи главата. Най-малкото, ще бъде заличен като политически субект.

Този проблем, реформирането на институциите, може да предизвика обществен земетръс. Хиляди хора ще загубят работа. Има опасност държавната машина да се блокира за дълго време. Ще възникнат хаос и неуредици. Защото проблемите в тези институции са се задълбочавали все повече и повече през последните 30 години, не на последно място и заради опитите те да се решават частично и временно. Натрупала се е критична маса, която сериозно спъва развитието на страната през 21-и век.

Но борците за промяна нехаят. Този проблем на практика не се дискутира. Повечето от тях не са били никога в управлението или са били за твърде кратко време, за да се ориентират в обстановката. Те се подиграваха на „джипката на Борисов“, без да осъзнават, че така се поддържаха в работещо състояние скърцащите и тракащи институции.

На новите борци за промяна им предстои или да измислят нова „джипка“ за текущ ремонт и поддръжка на разнебитените институции, или да извършат грандиозна Реформа, при това по предварително изработен и прецизно прилаган План. Нашите герои едва ли ще имат този кураж и капацитет. Това е упражнение с извънредна сложност и гарантирана опасност. Та те изглежда и не подозират съществуването на проблема.

Вероятно си представят държавната машина като автомобил: качваш се, даваш газ и тръгваш. Въртиш волана наляво, завиваш наляво, после въртиш надясно, завиваш надясно. Да, ама не. Реалната машина пали трудно, прекъсва, върви наляво вместо надясно и обратно, от време на време неочаквано спира и трябва силово да се ремонтира, но така, че да не експлодира… Понякога шофьорът трябва лично да върши работата на машината (справка Борисов).

Така че засега тези възторжени Борци за промяна (каквото и да значи това), можем да ги охарактеризираме с уместния турски термин „аджамии“.

Но възторгът и еуфорията не стихват. Победата ги задължавала да обещават на суверена всичко и по много.

От друга страна, това е типична пирова победа. Най-вероятно, този четвърти опит ще завърши както предишните три (Луканов, Виденов, Орешарски), с катастрофа и то по същите причини.

Лошото е само, че това се пише на гърба на целия народ. Червената групировка (ЧервеноРуското и ЧервеноЛевото крило) винаги ще излиза суха от водата.

Политическото блато

Главната причина за това положение е наличието в българското общество на една огромна, безлична маса, около 70% от гласоподавателите – т.нар. „политическо блато“.

Това е инертна общност от обезверени хора, която периодично се люшка между различни политически утопии. Те не вярват в собствените си възможности. Всичките си житейски неуспехи приписват на външни враждебни сили, политици, институции, лоши хора, дори фатална липса на късмет, но никога на собствените си грешки. За сметка на това, силно вярват в Месията, който ще ги „оправи“ (т.е. ще ги води в Обетованата земя) и винаги са готови да тръгнат след него, който и да е Той. Разбира се, когато той се провали в очите им, те чевръсто го разпъват и търсят нов.

За отбелязване е, че вярата им в Месията винаги преминава през Държавата, т.е. Той оглавява Държавата и спасява нещастния народ. Някои наричат тези хора „полезни идиоти“, „дебили“ и т.н., но не са прави. Това са наши сънародници, кръв от кръвта и плът от плътта на нацията.

Рождената дата на тази общност, почти непозната в буржоазна България, е нейде по време на първите десетилетия от победилия социализъм. Тогава, когато частната собственост върху земята и върху производствените и занаятчийски активи е забранена и хората вече започват да забравят, че могат да разчитат на собствения си труд и упоритост в живота.

След това, поколения наред, та до днес, стават жертви на 74-годишно промиване на мозъци от комунистическата пропагандна машина. Машината, която под модифициран, „капиталистически“ фасон, работи и до днес. Вече под формата на „свободни“ медии и на образователни и хуманитарни научни институции, собственост вече на Внуците или под тяхно управление и/или влияние. В тази среда избуяват бурените на всякакви конспиративни и хейтърски теории. Тук процъфтяват също русофилството и примитивния шовинизъм (маскиран като лъжепатриотизъм с проруска окраска).

Това е един друг, отделен и виртуален свят. Свят на крайности, на черното и бялото, свят без полусенки. Тук господстват Вярата и догмата, а не научното познание. Потресаващо, но тази маса демографски се обновява от млади хора, индоктринирани от блатната вяра в семейството и институциите. Най-страшното е, че измъкването от тази виртуална реалност е изключително трудно, дори невъзможно, без външна помощ…

Общият брой на хората от „политическото блато“ вероятно е между 4 000 000 и 4 200 000 души над 18-годишна възраст, или между 69 и 73% от населението на България над 18-годишна възраст.

Това е огромна, преобладаваща политическа прослойка. Тя задава политическия дневен ред в обществото, сваля и качва правителства, и с нея се съобразяват на първо място политиците.

Това е и главната причина, в страната да не се извършват жизнено необходимите реформи и вече 30 години да търпим неработещи институции. По-точно, причината е в патологичния страх на политиците от негативната реакция на тази могъща обществена прослойка…

Всичко това означава, че съдбата на България до голяма степен е в ръцете на горепосочената обществена група от населението. Който успее да я мотивира, той обикновено печели изборната надпревара, както в случая с последните избори за народни представители.

Там се намира и коренът на всичките ни беди, през безкрайния Преход. Там е причината за политическата турбуленция през всичките 30 години на прехода, за мятането от една крайност в друга, за скоротечното възникване, разцвет и упадък на политически партии, за мимолетното изгряване и изгаряне на нови и нови политически партии.

Дефектът на политическата класа

Има и втора причина за българските нещастия, вековна, за разлика от горепосочената, която съществува от няколко десетилетия.

Това е незрелостта на българската политическа класа. След редица грешки, това довежда до катастрофата от 1913 г., определила оттам нататък пътя на България през 1918 г. до 1944 г., та чак досега, и дала огромно отражение върху вътрешната политическа обстановка в страната.

Тази характеристика на българската политическа класа е отбелязана още навремето от Лев Троцки, сравнявайки я със сръбската, през паметната 1912 г., когато пребивава в България (книгата му би трябвало да се прочете от всеки българин). Сега разполагаме с нова (от 30 години) политическа класа, с неясни и противоречиви възгледи, която сега отново учи политическата азбука по метода „проба-грешка“…

Какво да се прави

Единствената надежда е да измъкнем колкото се може повече хора от „блатото“, да им помогнем, а заедно с това да помогнем на страната си. А това може да стане най-вече, ако ние, дясноконсервативните хора, се опитаме да спечелим информационната война за душите на тези хора…

Преди много векове, прадедите ни създадоха няколко Българии. Остана само последната, нашата. След 19 века, камбаната вече бие за нея. Изглежда, времето ни като народ изтича, може би вече сме в преклонна за народите възраст. В света, сега едва ли се наброяват повече от 7-8 страни и народи с по-стара история.
А зловещи рекорди ни отправят застрашителни предупреждения:

До 2050 г. България ще загуби 1/4 от населението си. По този показател сме на едно от първите места в света Не че това е нещо ново, просто никой не му обръща внимание…

България е на челни места в света по смъртност от COVID-19, считано на 100 000 души от населението. Този печален рекорд се държи, изглежда от септември тази година. За 28 ноември 2021 г. този показател е 402.01 починали на 100 000 души от населението. Съответно за 22 ноември 2021 г. е бил 390.68 починали. Това също не се коментира

По процент напълно ваксинирани жители, България е на последно място в Европа и на приблизително 150-о място в света, от общо около 200 държави. След нас са само африкански и някои изостанали азиатски.

Из мрежата циркулира една мисъл, кой знае защо приписвана на Роналд Рейгън: „Бедността е справедливо наказание за глупостта на един народ“. Кратко и ясно. Да помним, камбаната вече бие…