Между пировата победа и поражението

През 279 г. пр. Хр. епирският цар Пир печели
битката при Аскулум срещу Римската република.
Загубите му обаче са огромни. Според Плутарх
той възкликнал: „Още една такава победа и няма
да ми остане нито един войник“.

На 8 май 1945 г. Германия капитулира пред Съюзниците.

СССР си приписва заслугите за победата и обявява 9 май 1945 г. за Ден на Победата.

Оттогава Войната и Победата стават главната тема, която се обсъжда в съветското, а по-късно и в руското общество. Изписани са стотици хиляди книги, създадени са хиляди филми и безброй паметници. Войната и Победата стават основна фиксация (с елементи на патология) в обществено-политическите отношения, а по-късно и един от стожерите на руския национализъм.

Но каква е цената на тази победа за СССР и защо след 80 години Русия търпи такова унизително поражение във войната в Украйна?

Загубите

През 1941 г. (юни-август) практически цялата довоенна Червена армия е унищожена. Тя губи до декември 1941 г. 8 500 000 войници и офицери – убити, ранени, пленени, и изчезнали (включително дезертирали).

Оттогава, до края на войната, срещу германците воюват не кадрови военни, а запасняци и опълченци. Същата година армията загубва 6 300 000 единици стрелково оръжие, предостатъчно да се въоръжи целия Вермахт. За периода Червената армия губи и над 12 000 танкове и повече от 14 000 самолети (в т. ч. само от 22 до 30 юни: около 3 400), както и близо 40 000 оръдия и минохвъргачки. Врагът заграбва над 1 млн. т. боеприпаси и стотици хиляди тонове горива.
Пленени са общо 3 900 000 войници и офицери (по други данни общо около 6 000 000), включително повече от 100 генерали и 7 командващи армии. Изчезват безследно 20 генерали и над 180 000 офицери. Убити са 9 командващи армии. По този начин загубите сред ВИСШИЯ команден състав достигат 1/3, а сред средния и младшия команден състав – 1/2 (!), с други думи армията до голяма степен е обезглавена.

Истината е жестока – през 1941 г. загиват най-подготвените съединения на Червената армия. Към август/септември 1941 г. Червената армия губи фактически ЦЕЛИЯ т. нар. Първи стратегически ешелон – най добрата кадрова част. Затова и тоталната мобилизация хвърля в боя зле обучени, не сплотени, ръководени от запасни офицери и въоръжени с евтино мобилизационно оръжие дивизии, въпреки, че в началото на септември Червената армия има превес по жива сила в съотношение 2:1 спрямо германците.

Дезертират близо 1 милион военнослужещи, а 3.9 милиона се предават в плен, над 1 милион войници и офицери преминават с оръжие на страната на Германия (по други данни – 1.5 милиона). Има случаи цели съединения да преминават на германска страна.

Крайният баланс на загубите в жива сила на бойното поле за Източния фронт е следната (световната военна история не познава такова съотношение между победители и победени).

Невъзстановими* загуби на страните

*убити, безследно изчезнали, починали от рани, пленени

Унищожени са хиляди градове и населени места, по-голямата част от инфраструктурата и хиляди заводи.

Броят на цивилните жертви не е по-малък от 3-4 милиона души. Точните числа едва ли ще станат известни някога. И досега, 78 години след войната, броят на жените в Русия е с няколко милиона повече от мъжете. На всичко отгоре изглежда, че ударът нанесен върху народопсихологията на населението, е непоправим.

Руският народ заплати огромна цена за войната, която СССР разпалиха заедно с Германия.

Победата

СССР побеждава поради две причини:

1. Огромният обем на съюзната помощ

Смята се, че без помощта на Съюзниците, СССР не би могъл да спечели войната. Западните съюзници не само отклониха значителна част от германските сухопътни сили (до 40% през последната година на войната), почти целия флот и повече от 2/3 от германската авиация, но и осигуриха способността на Съветския съюз да води война с доставки по ленд-лиз.

Това нееднократно е споменавано и от Сталин. Според Хрушчов:

„… Неведнъж в разговори лично с мен или в тесен кръг членове на Политбюро той [Сталин] споменаваше, че ако не е била Америка и нейната помощ, не бихме се справили с Хитлер, защото бяхме изгубили много заводи, средства и материали, необходими, за да водим войната…“

Всички доставени товари по ленд-лиз в СССР са на стойност 13.3 млрд. долара по тогавашния курс (над 200 милиарда долара по сегашен курс). А за мащаба говори фактът, че оценката на всички материални активи на САЩ през 1939 г. е общо 50 милиарда долара (!).

Доставките по ленд-лиз, са не само на оръжие и военни материали :
самолети – 22 195, радиолокац. станции – 1800, танкове – 10 000, оръдия – 9600, товарни автомобили – 376 000, джипове – 51 000, влекачи – 8000, военни кораби – 271, подводници – 105, автомоб. гуми – 3 600 000, тел. апарти – 500 000, стругове – 44 500, и т.н.,

но и на храни (най-вече месни консерви – 300% от производството в СССР за военните години, брашно, мляко на прах, варива, сушени плодове, плодови консерви и т.н.),

както и облекло – 15 милиона чифта армейски обувки, бельо и други дрехи. Именно по последните пера са най-големите доставки, сравнено на база производството в СССР – от 50 до 300%.

Тук се включват стратегически продукти и метали:

2.5 милиона тона стомана, 200 000 тона манган, 42 000 тона хром, 350 000 тона мед, 48 000 тона олово, 42 000 тона цинк, 29 000 тона калай, 6 500 тона никел, 1 200 000 тона прокат, 30 000 тона суров каучук, 2.7 милиона тона нефтопродукти, 107 000 тона памучни тъкани, 5 200 тона броневи листове, взривни вещества – 296 000 тона, лагери, както и и цял клас от детайли, които просто не се произвеждат в СССР.

Така например, през първата половина на 1942 г., по ленд-лиз, СССР получава три пъти повече танкове, отколкото са загубите им тогава. Добивът на нефт в СССР през 1941 г. – 43 милиона тона се свива драстично. През 1943 г. е 23 милиона тона, а през 1943 г. се свива още повече – 12 милиона тона.

Затова първите американски доставки са нефтопродукти, вкл. високооктанови авиационни бензини, от които СССР има дефицит до края на войната.

Освен това САЩ доставят в СССР цял завод на компанията „Форд“ за производство на гуми, който ги произвежда за съветските военни автомобили. Практически всичкото гориво за самолети се произвежда или в САЩ, или в СССР – с американски компоненти, или в завод, построен от САЩ.

Настъпателните операции на Червената армия (РККА) през 1943-45 г. са били невъзможни без доставката на стотици хиляди товарни и други автомобили от САЩ – около 400 000 камиона и 50 000 леки автомобила Jeep (например известните „Катюши“ са монтирани на камиони Студебейкър). За сравнение – през 1941 г. Червената армия е загубила 58% от автомобилния си парк.

Само 98 локомотива са произведени в СССР през войната, а по линията на ленд-лиз са внесени 1860, както и 11 600 вагона, включително огромно количество ж.п. релси. СССР получава 1900 локомотива и 66 дизел-електровоза (особено очевидно тези цифри изглеждат на фона на собственото производство за 1942-1945 г. – 92 локомотива), както и 11 075 вагона (собствено производство – 1087 вагона).

Освен това са доставени 128 товарни кораба и 3 ледоразбивача.

Ролята на съюзната помощ по отношение на стратегически суровини и материали проличава особено на база сравнението със съответното производство в СССР през годините на войната (СССР – 100 %).

– за вагони — около 1000%
– за парни локомотиви — 240%
– за автомобили — 160%
– за снаряди — 142%
– за алуминий — 125%
– за кобалт — 138%
– за мотоциклети — 120%
– на железопътни релси — 92%
– за електрически локомотиви — 90%
– за рафинирана мед — 82%
– за радарно оборудване — над 80%
– за алкохол с най-висока чистота — почти 80%
– за авиационни бензини — над 50%
– за автомобилни гуми — почти 50%
– за военни кораби — 32%
– за барути — 25%
– за металорежещи машини — 23%
– за трактори — 21%
– за противовъздушна артилерия — 18%
– за танкове и самоходни оръдия — 16%
– за самолети — 15% (включително военноморска авиация — 29%, фронтови бомбардировачи — 20%, фронтови изтребители — 16%)
– за експлозивни вещества — общо 53%
– за масло — 223%
– вълна — 102%
– за захар — 66%
– месни консерви — 80%

Експлозивните вещества съставляват 5 % от всички произведени в съветските предприятия. Още по-впечатляващо изглежда такова съотношение при металите мед — 76%, алуминий — 106%, , кобалт — 138%, а също при масло — 223%, вълна — 102%, захар — 66% и месни консерви — 480%.

Внимание заслужава анализът за доставките на автомобилната техника. Общо СССР получава по ленд-лиз 447 785 автомобила. Показателно е, че съветската промишленост през годините на войната е произвела само 265 автомобилa. По този начин, броят на получените автомобили е 170% от собственото производство. Освен това доставените (най-вече американски) автомобили са от истински армейски тип, пригодени за експлоатация във фронтови условия, докато съветската промишленост доставя на армията обикновени граждански автомобили.

Повече от половината самолети на СССР са изработени от алуминий, доставен по ленд-лиз.

Трябва също така да се има предвид, че качеството на доставеното оборудване най-често значително надвишава това на съответните съветски изделия (по този начин едва ли си струва сериозно да се сравняват качествените характеристики на съветски и американски автомобили или машини).

В допълнение, някои видове материали и оборудване, получени по ленд-лиз, изобщо не са произвеждани в СССР (естествен каучук, бронетранспортьори, десантни кораби, безконтактни тралове, отделни образци на радарно и сонарно оборудване и други).

Не може да не се отбележи, че при оценката за ефективността на съюзната помощ е необходимо да се вземе предвид и факторът време. И така, доставените от съюзниците през 1941-1942 г. танкове представляват почти 96% от танковете, произведени в СССР през първите шест месеца на войната. До юли 1942 г. от 13 500 хиляди танка в Червената армия, внесените превозни средства възлизат на 2,2 хиляди, т.е. 16%. Но например, на Калининския фронт по това време, техният специфичен дял е не по-малко от 38%. Самолетите, доставени по така наречения Първи протокол за ленд-лизинг, позволиха да се компенсират 40% от загубите на ВВС на Червената армия от началото на войната.

По отношение на храните:

25% от свинското месо на САЩ отива за СССР, а в армията на САЩ остават 14%. В СССР се доставя огромно количество краве и овче масло, което довежда до криза на американския пазар. Американските доставки на храни са общо 4 915 000 тона. САЩ доставят дори повече храни от заявеното и така се стига до дефицити на техния пазар. Изчислено е, че само доставките на храни от САЩ и Канада са могли да изхранват 10-милионна армия през цялата война!

В заключение трябва да се каже, че редица съюзнически позиции за доставки все още не са изяснени. Например данни за броя на доставените в СССР през годините на войната, петролни рафинерии и химически заводи, булдозери, кранове, болнично оборудване, хирургически инструменти, палатки, електронни лампи, мини, торпеда, оптика и други.

И накрая, трябва да се оцени жеста на съюзниците, които предлагат на СССР да плати само доставките на цивилно оборудване, което е било годно за употреба към 2 септември 1945 г.

Но преговорите по този въпрос са прекъснати от съветска страна и възобновени едва през 1972 г. Тогава е постигнато споразумение, според което Съветският съюз се задължава да плати 722 милиона долара. И тук отново, след плащане от 48 милиона, съветската страна преустановява плащанията. И едва през 1990 г. страните постигат споразумение за нов падеж на дълга, през 2030 г., за останалата сума — 674 милиона долара, което е по-малко от 1% от главницата по общата стойност на доставките по ленд-лиз.

2. Мобилизационният ресурс

Сталин побеждава с едно главно оръжие – „перманентната мобилизация“.

Мобилизират се набор след набор и незабавно, необучени се хвърлят в месомелачката на войната. Вермахтът не смогва да унищожава новите попълнения, задавя се в кръвта на руските войници, хвърляни на бойното поле като пушечно месо.

Пирова победа

А иначе съветската победа, погледната от дистанцията на времето, се оказва типична „пирова“ победа. Победа, от която народите на бившия СССР и най-вече руският, едва ли ще могат да се възстановят някога.

Сблъскваме се с един рядко срещан парадокс на историята. Победената Германия съществува и досега, 77 години след поражението. При това процъфтява, а победителят СССР, преди 31 години изчезна завинаги от историята.

Новото поколение историци

След Виктор Суворов се появиха редица нови руски историци, благодарение на чиито усилия през последните десетилетия излязоха наяве истините за войната на съветския фронт:

А. Лобанов, М. Барятинский, Е. Горбачева, Л. Смирнова, А.Гогун, И. Дерейко, А. Исаев, М. Мелтюхов, В. Бешанов, А. Буровский, В. Савин, В Рунов, Д. Хмельницкий, Дж. Наджафов, М. Солонин, Р. Раак, Дж. МакДауел, М. Ловентал, К. Закорецкий, М. Шаули, Д. Хвостенко. Борис Соколов и други.

Тук трябва да се споменат и десетките германски изследователи на ВСВ, чиито работи са на много високо ниво.

Поражението на Русия

По една ирония на съдбата понастоящем, 77 години след края на ВСВ, армията на Руската федерация, явяваща се физически и идеен наследник на РККА от 1918 г., започна агресивно и непредизвикано нападение над Украйна. Започна най-голямата война в Европа след ВСВ.

Шокиращ е преди всичко един факт. Руската армия, въоръжена предимно със съвременно оръжие, страда в общи линии от същите недостатъци в стратегията и тактиката, характерни за РККА през 1941 г.:

– безцелно блуждаещи из бойното поле бронетанкови колони
– артилерийски и ракетен залпов огън по площи
– необучен редови и младши командирски състав, които дават огромни загуби
– нулева инициативност надолу по командната верига – големи недостатъци в системата за управление на войските, които се коригират обикновено с личната намеса на старшия или висш команден състав, което пък води до невероятни загуби на старши офицери и генерали

Ново явление в съвременната руска армия е всеобщата и масова корупция (в комплект с прословутото руско „разгилдяйство“) във всички звена на армията и военната индустрия, което още повече задълбочава проблемите (при Сталин това е било невъзможно!).

В резултат на всичко това, тази армия, която провежда предимно настъпателни операции срещу относително по-слаб противник, в пъти по-слабо въоръжен, търпи огромни загуби в жива сила и техника…

За наблюдателите обаче, които са се интересували от подробностите, свързани с развитието на руската армия от 1992 г. досега, посоченото не е голяма изненада.

Работата е там, че системата за управление на армията и военната индустрия, стратегията и тактиката, обучението и военното образование останаха общо взето същите както в РККА и Съветската армия, докато сталинската система за контрол и жестоки наказания изчезна.

Установената полукапиталистическа-полудържавна система на военно производство, в комплект с капиталистическо-феодалната система на огромните военно-конструкторски и производствени бюра (наследство от СССР), заедно с липсата на държавно-партийния контрол, създадоха обширна корупционна среда, откъдето се корумпира и армията. Тонът се зададе от посочените феодални корпорации във военната индустрия, които се надпреварват в дисциплината „заблуди началството“, за да си осигурят тлъсти държавни поръчки, често пъти за фантастични проекти със съмнителен реален ефект.

От друга страна в модерните оръжия масово се влагаха западни високотехнологични елементи и блокове, непостижими за възможностите на руската индустрия. Нещо, което изигра лоша шега на Русия, във връзка със западните санкции през 2022 г.

Лошата новина в случая е, че всички изброени проблеми са нерешими, поради простия факт, че самата държава е построена върху клептократична йерархична система.

Настоящата ситуация, в която изпадна руската армия в Украйна, е обяснима и от военно-стратегически и психологически съображения.

Руската армия е идеен наследник не само на РККА (и на нейния приемник, Съветската армия), но и чрез нея на Руската императорска армия от 18-и – края на 19-и век. Това е същата армия от крепостни роби на знаменитите пълководци Суворов и Кутузов (самите те едри помешчици-робовладелци), където ужасът от наказанията е бил по-страшен и от смъртта.

Помешчикът, отдавайки своя крепостен селянин като новобранец, получавал значителни суми от хазната като компенсация за загубата, така че предаването на новобранци на държавата е един от важните източници за доходи в икономиката на земевладелците. Често цели села са били купувани изключително с цел да се продаде цялото мъжко население от тях за новобранци. Руската армия до 1861 г. набира насила селяни-роби измежду крепостните. Военната служба е продължавала цели 25 години. Мнозина помешчици по този начин направили цели състояния.

Това е била робска армия. В нея дисциплината се е крепяла изключително върху жестоки телесни наказания за редовите войници-роби, дори за най-малки провинения. Нещо обикновено било наказание от 500, 1000, дори до 15 000 (!) удара с тояги и/или бичове. Провиненият минавал между два реда войници, който немилостиво го налагали, под надзора на офицери, докато жертвата окървавена падне в безпомощност. След това нещастникът се изпращал в лазарет и се лекувал, за да получи следващата порция и т.н., което само удължавало агонията. Наказание с повече от 500-1000 удара обикновено завършвало със смърт. Резултатът бил, че войниците повече се страхували от наказанията, отколкото от врага и смъртта. Затова и крепостните роби се страхували от военната служба повече и от най-жестоката каторга в Сибир. Стараели се всякак да се отклонят, бягали и се бунтували или се самоосакатявали (което можело да се накаже с доживотна каторга в Сибир). Затова мобилизацията на набелязаните селяни се извършвала внезапно и тайно, като бъдещите новобранци се оковавали във вериги и се охранявали от въоръжена стража до изпращането им в съответните гарнизони.

Тези порядки дават неизгладим отпечатък върху устройството и командната система на руската армия и след отмяната на робството през 1861 г., та чак до началото на 20-и век. (ПСВ). Тази система от зверски наказания в общи линии е отменена след 1861 г., но получава една куриозна трансформация в РККА.

Сред генералите, офицерите и редовия състав боят е бил разпространен също толкова нашироко, колкото кражбите и пиянството. Ето два красноречиви примера. През есента на 1941 г. членът на Военния съвет на 13-а армия от Брянския фронт Гапенко, се оплаква с телеграма на Сталин за побой, нанесен му от генерал Ерьоменко, командващ на Брянския фронт, където между другото се казва:

„Ерьоменко, без да пита за нищо, започна да упреква военния съвет – всички били страхливци и предатели. Направих му забележка, а той се нахвърли върху мен с юмруци и няколко пъти ме удари в лицето, като заплашваше, че щял да ме разстреля. Заявих, че може да ме разстреля, но няма право да унижава достойнството на един комунист и депутат във Върховния съвет. Тогава Ерьоменко извади маузера си, но заместникът му генерал Ефремов го спря и той не стреля. След което започна да заплашва Ефремов. По време на цялото това безобразие Ерьоменко истерично псуваше, а като се поуспокои, започна да се хвали, че с одобрението на Сталин бил пребил няколко командири, като на един от тях счупил главата.“

Такива случаи не са били рядкост в РККА. Ако някой висшестоящ командир пребие подчинен, този си го изкарва на по-нисшестоящия. И боят продължава, от най-горе до най-долу… Казват, че „маршалът на победата“ Георгий Жуков много рядко биел офицерите си; по-често ги пращал на явна смърт или ги разстрелвал. Но пък често си биел генералите, а се случвало да посяга и на маршали. За такъв случай свидетелства режисьорът Григорий Чухрай: „… Изведнъж чух кавга. Обърнах се и замръзнах: Жуков и Конев се биеха… Хвърлихме се да ги разтървем“.

РККА е създадена от Лев Троцки през 1918 г., а армейското строителство окончателно е завършено при Сталин. Старите телесни наказания от царската армия са заменени с нещо по-просто и рационално: дългогодишен затвор (а във военно време наказателен батальон, където смъртта е много сигурна) или разстрел. Така че в много отношения страхът от наказание остава по-силен от инстинкта за самосъхранение и често подтиква червеноармейците да се хвърлят срещу картечниците и да издигат валове от трупове.

От само себе си се разбира, че когато този страх силно намалее, такава една армия започва да жъне неуспехи, както се случва сега с руската армия в Украйна.

Тук е и ключът към разгадаване на причините за необикновените зверства, извършени от армията ва Руската федерация в окупираните области на Украйна (да не забравяме, че подобни зверства извършваше и РККА през 1945 г. в „освободените“ райони на Европа и особено в Германия).

Остава обаче, като наследство от РККА, и старата императорска армия, безмозъчното единоначалие, което не дава никакъв шанс за свобода на действие надолу по командната верига, явяващо се понастоящем фатален и непоправим дефект на съвременната руска армия.

Системата на военното образование е също една от основните причини за неуспехите на Русия в Украйна. Разбира се, и това е наследство от РККА, а оттам и от старата императорска армия.

По исторически причини още по времето на Троцки в РККА се внасят порядките и духът на руската императорска армия, чрез старшия и висш команден състав, идващи от царската армия. Иначе не е могло и да бъде, защото „революционните пролетариат и селячество“ не са разполагали с подготвен команден състав. През 1919 г. в РККА били на служба 48 500 императорски офицери и генерали, които представлявали 53% от командния състав, 100% от всички началник-щабове на фронтовете и 82% от командващите армии. Неминуемо в съветските военни академии се вселява схоластичният дух на императорските военни академии (почти всички преподаватели били царски офицери по понятни причини), който успешно затъмнявал здравия смисъл във военното изкуство, в най-добрите традиции на царската армия. Вместо кратко и ясно излагане основите на военната наука и нейните практически приложения, съветските военни професори витаели в облаците на метафизиката. Простите практически въпроси най-често се решавали чрез дълги, сложни и витиевати умозаключения, които трябвало да бъдат наизустявани от курсантите и слушателите.

За разлика от СССР, след ПСВ победена Германия била лишена от военни училища и академии. Затова офицерите се подготвяли чрез система от десетки и дори стотици специализирани курсове с практическа насоченост, водени не от специални преподаватели, а от най-изтъкнати специалисти в дадена военна област, независимо от чиновете и длъжностите. Фактически всеки военнослужещ, който започвал от най-ниския чин – „стрелец“ (а не безличното „редник“, както в руската/съветска армия) можел да стане офицер. Разликата била, че за този, който имал завършено средно образование, пътят бил по-къс. Ако нямаш завършено средно образование, понякога се налагало да се обучаваш 8-10 години. Трябва да се отбележи, че подофицерските длъжности са били много уважавани в германската армия, а подофицерите били считани за гръбнака на армията (както например центурионите в римската армия и за разлика от руската/съветска армия). И накрая, в германската армия основен принцип бил: „Старшият началник е длъжен да предоставя на подчинения му началник свобода на действия, стига последната да не застрашава неговите (на старшия) намерения“. Което е пълна противоположност на абсолютното единоначалие в руската/съветската армия.

Всичко изброено до голяма степен обяснява неуспехите на руската армия в Украйна, както и загубите ѝ в техника и жива сила, особено сред висшия команден състав. Твърди се за 14 загинали руски генерали за 3 месеца бойни действия, което е рекорд не само в световната военна история (във Виетнам за 10 години загиват 10 американски генерали), но и в съветската (виж по-горе, в изложението).