Пенсионната възраст в България и животът след нея

Работим, за да живеем или живеем, за да работим? Замисляли ли сте се как протича животът на средностатистическия човек? От понеделник до петък, а понякога и до събота, отдаваме живота си в служба на другите – често за сметка на времето със семейството ни. Колко минути наистина ни остават за децата ни след края на работния ден? И достатъчни ли са уикендите, за да си починем? Стига ли ни една отпуска на година, за да „презаредим“? И така, този ритъм продължава през почти целия ни живот.

Някои от нас имат късмета да доживеят до пенсия, но какво е качеството на живота след това? Колко време и как живеем след като прекратим трудовата си дейност? За 2025 г. пенсионната възраст в България е 64 години и 8 месеца за мъжете и 61 години и 8 месеца за жените, като изискванията за трудов стаж са съответно 39 години и 8 месеца и 36 години и 8 месеца. През 2027 г. се планира увеличаване на стажа за пенсия до 40 години за мъжете и 37 години за жените, а възрастта за пенсиониране ще се изравни – 65 години и за двата пола.

А каква е средната продължителност на живота? Според последните данни, в България тя е около 75.8 години, като мъжете живеят средно до 69.9 години, а жените – до 77.3 години. Въпреки че се увеличава, България е сред страните с най-ниска продължителност на живот в Европа. В световен мащаб, средната продължителност на живота също се увеличава, като в някои страни като Монако тя достига 89.5 години, една значителна разлика.

И така, излиза, че се „радваме“ на пенсия едва 10-15 години.

А как е било преди 20 години? Пенсионната възраст тогава е била 60 години за мъжете и 55 години за жените – една много по-добра възраст, когато те могат да помагат в отглеждането на внуците си, например. Днешните родители с малки деца знаят колко трудно е да се справят, когато няма кой да помага в отглеждането на наследниците им. Малко са работодателите, които проявяват разбиране към честите отсъствия поради заболяване на детето, а бабите и дядовците не могат да помагат, защото работят.

Възрастните хора, които извършват тежка физическа работа, също са поставени в трудно положение. Как да продължават да полагат такъв труд при възраст над 60 години? За съжаление, законите се коват в удобството на кабинета, без да се отчита реалността на работещите хора.

Как стоят нещата в други държави? Нека да направим едно сравнение. Пенсионната възраст в Германия в момента е 67 години, но трябва да сте работили в страната поне 5 години, за да можете да получавате държавна пенсия. В Италия пенсионната възраст е 67 години за мъже и жени, с изискване за минимален трудов стаж от 20 години. В Австралия пенсионната възраст е 67 години, като няма изискване за минимален трудов стаж, но се взема предвид финансовото състояние. Във Франция е 62.5 години, с изискване за минимален трудов стаж от 42 години за пълна пенсия, като е възможно да се пенсионирате с по-малко трудов стаж, но това зависи от определени условия. Например, ако човек не е изпълнил изискването за пълен трудов стаж (необходим за пълна пенсия), той все пак може да се пенсионира на минималната възраст от 62 години, но пенсията му ще бъде намалена пропорционално на липсващите години стаж. Освен това, при навършване на 67 години човек може да получи пенсия без намаление, независимо от броя на годините трудов стаж. Това е известно като „пенсия без санкции“. В САЩ пенсионната възраст е 66.7 години, като минималният трудов стаж за социална пенсия е 10 години.

В България обаче трябва да започнеш да работиш веднага след завършване на образованието си и да продължаваш без прекъсване до пенсия. И каква пенсия ще получиш, след като си работил цял живот? Минималната пенсия за хора с пълен стаж, но работили на минимална заплата, е само 638 лева. Така, вместо да се наслаждават на заслужено спокойствие и да започнат да пътуват или да се отдадат на малките радости на живота, нашите пенсионери често трябва да броят стотинките си. Как може човек да живее нормално с такава пенсия?

Замисляли ли сте се откъде идва думата „работа“? Самият корен на думата „раб“ говори сам за себе си. Не сме ли всъщност роби по собствено желание? Разбира се, хората казват, че сами избираме съдбата си, но наистина ли винаги имаме избор? Има хора, които обичат работата си и тя е за тях удоволствие, но със сигурност сред тях няма такива, които извършват тежък физически труд.

Един млад човек няма да разбере това. Също както човек, който взема голяма заплата, не може да разбере как един пенсионер оцелява с такава мизерна пенсия. Защото той няма как да живее истински с толкова малко пари, а само ще се моли да оцелее.

Не е ли редно, когато достигнем пенсионна възраст, да имаме правото да се наслаждаваме на живота, а не да се молим за оцеляване?

Ако имаме късмет да доживеем до пенсия, ще разберем сами, но дали не е време да се замислим сега, докато сме млади, за един по-добър и по-достоен живот за нас и нашите родители? Или ще продължим да се съгласяваме да ни удържат 40 години вноски за пенсия, за да получаваме такава, с която ще живеем едва 10-15 години?

Балансът между работа и личен живот, както и системата за пенсиониране в България, определено може да подлежат на реформи. Дългосрочното решение включва не само социална, но и икономическа промяна – за осигуряване на адекватни доходи на пенсионерите и достойни условия на труд за всички възрастови групи.

Ако трябва да се търси решение, може би трябва да започнем с въпроса какво би направило живота ни по-добър още сега. Какви промени бихте искали да видите в обществото или в личния си живот, за да се постигне това удовлетворение?

В една държава, където дългогодишният труд рядко се отплаща с достоен живот след пенсия, не само числата в системата трябва да бъдат променени, но и цялостното отношение към човешкия труд и достойнство. Време е да се замислим за едно по-справедливо и устойчиво бъдеще за всички поколения.