Патриарх Даниил Български – избор между компромис и надежда (видео)

Преди да изложа и своя коментар наред с другите, които вече започнаха да валят като „из ведро“ от всевъзможни разбирачи по църковните дела на отечествената ни Църква, а трябва да отбележа, че повечето от тях хал-хабер си нямат от това що е Църква, но бързат да я коментират и духовно, и най-вече „клерикално“, т.е. действията (политиките) на синодалните старци, искам много ясно да заявя, че искрено уважавам епископата на Българската православна църква (БПЦ) и всечестния клир, и следователно дълбоко се прекланям пред нейното първосветителско достойнство (на БПЦ), проявявано постоянно пред христолюбивия ни народ през многовековното ѝ съществуване. Уверен съм, че независимо от превратностите на днешния ден това ще продължава и занапред да е така.

С една дума изборът на четвъртия Български патриарх от възстановената ни държава след столетията на османско владичество по нашите земи след блаженопочившите първойерарси Кирил (1901-1971 г., запомнен и с богатото си научно наследство), Максим (1914-2012 г., респектиращ с аскетичния си живот) и последния Неофит (1945-2024 г., вдъхновяващ с ангелския си глас) беше непредвидим. Да, той беше наистина такъв.

И ако при дядо Максим изборът му беше предрешен от тогавашните държавни власти (за това излязоха архивни документи, за което надълго и нашироко писа историкът от БАН Момчил Методиев), то при Неофит и Даниил до последно изобщо не се предполагаше, а когато бяха избрани с изискуемото мнозинство от 2/3 от състава на Св. Синод, както е по Устав, и влязоха в числото на т. нар. „трима достоизбираеми“ за патриаршеския престол мнозина църковни анализатори, включително и аз, счетохме, че имената им са включени чисто и просто за „пълнеж“ и че избраният ще бъде друг.

Да, ама не, както обичаше да казва някога журналистът Петко Бочаров. Оказа се, че те не само не са за „пълнеж“, за остракиране на първи тур – понеже изборът е предвиден в два тура, освен ако през първия даденият кандидат не събере мнозинство от 2/3 – но и взеха, че бяха избрани за патриарси. Е, такава е била Божията воля, отдъхнаха всички очакващи развръзката от тези сакраментализирани избори: убедихме се за сетен път, че Светият Дух, който възпълва Църквата, си свърши работата, и слава Богу.

Неочакван избор

Митрополит Даниил Видински беше избран от Четвъртия църковно-народен патриаршески избирателен събор за Български патриарх на втори тур с 69 гласа срещу 66 за митрополит Григорий Врачански.

В избирателната урна се намериха общо три недействителни бюлетини. Едната от тях, ограждаща и двамата кандидати – Григорий и Даниил; втората с демонстративно изписано с химикалка име на митрополит Николай Пловдивски, който не беше включен в избора; и последната – протестно пусната без посочване на нито един от кандидатите. Тези недействителни бюлетини посочиха кой трябва да стане Патриарх – Даниил, който – видя се – беше силно изненадан при обявяването на резултатите от митрополит Григорий.

Наистина, прав се оказа митрополит Николай в свое изявление в Бургас от 2 юни пред медиите в отговор на въпроса, дали все пак ще бъде номиниран за патриарх от Синода. Той потвърди категоричното си решение за отказ от номинация и добави, че и на ум няма да ни дойде кой ще бъде посочен и избран. И оттук дойдоха разнопосочните тълкувания какво е искал да каже: дали наистина никой не може да предположи със сигурност конкретен член на Синода, въпреки че везните клоняха към наместник предстоятеля на БПЦ Григорий, или е визирал името на митрополит Наум Русенски с използването на двете думи „на“, като предлог, и „ум“, като съществително, но пък слети, посочващи съвсем ясно името на точно този владика.

Митрополит Николай и пловдивските епархийски избиратели избраха тъкмо дядо Даниил Видински за Патриарх, и в това не бива да има никакво съмнение, защото е абсолютно така. И хубаво стана, че се появиха тези три недействителни бюлетини, защото ако бяха действителни гласовете, щяха да са поравно и за двамата претенденти, т.е. по 69. И тогава какво щеше да последва при така стеклата се ситуация? Всички официални гости ще трябва да се разотидат по живо и по здраво, дядо Григорий да продължи да ръководи Св. Синод, а всички ние, обществото, да останем със зяпнала уста. Това щеше да е безпрецедентен случай в целия православен свят. Щеше пак да се започне отначало, така както предвижда Уставът на БПЦ. Но дали щяха да бъдат посочени пак същите имена? Григорий вероятно отново щеше да влезе в тройката, докато за другите двама можеше само да гадаем кои ще са.

Никой, повтарям никой не очакваше патриаршеският избор да се спре на Даниил Видински. Не че не беше невъзможно, но много малко вероятно. След като най-силните евентуални кандидати не бяха избрани в тройката – като Николай Пловдивски и Йоан Варненски, а след като се оттегли Николай от номинация, на негово място се предполагаше Наум Русенски – някак се знаеше, че изборът е предрешен в полза на наместник предстоятеля Григорий Врачански като компромисна личност.

Подкрепа за Кремъл?

Естествено, след номинацията на Даниил пиар акцията в негова полза часове преди патриаршеския избор стана толкова наситено изявена, че липсваше да чуем буквалното му охарактеризиране на ангел небесен. Няма лошо, някои хора го харесват, и в интерес на обективната истина има защо да е така. Но други го изкараха за таен агент на Московския патриарх Кирил, който цели да отведе нашата Църква право в орбитата на Московско-бившосъветската (религиозна) политика. Толкова много се преекспонира това твърдение, че сякаш Даниил беше своеобразен адепт на Кирило-Путинистката идеология, което беше много жалко, освен че и недостойно, особено що се отнася до изречено от устата на искрени радетели на чистото православие в България.

Вярно е, че митрополит Даниил Видински в свое „Окръжно писмо“ до клира и миряните от неговата епархия (3 ноември 2022 г.) оправда военната инвазия на Путин в Украйна, основавайки съжденията си на размириците на Майдана през 2014 г., които за него са целели главно да дискредитират официалната Църква в Украйна, която е към Московската патриаршия, и това да е основание на Вселенския патриарх Вартоломей да учреди такава поместна Църква, извън юрисдикцията на патриарх Кирил.

Митрополит Даниил определи новоучредената поместна Църква в Украйна за противоканоничен акт на Константинополската патриаршия, който е в тотален разрез с традициите на Църквата, от една страна, и от друга – застрашаващ единството и съборността на цялата Църква. Св. Синод на БПЦ обаче се разграничи от мнението на събрата им Даниил – било само негова позиция, но не и на Синода.

Митрополит Даниил се и противопостави за взимането на официална позиция относно статута на новоучредената от патриарх Вартоломей Църква в Украйна, определяйки я за разколническа, както впрочем казват и симпатизиращите на Московската патриаршия (у нас не са хич малко).

Опасенията на обществото ни, че евентуален избор за Български патриарх на Даниил Видински ще тласне нашата Църква в обятията на Кирил Гундяев, се основаваха именно на тези заемани от него геополитически по същество позиции. Сега като новоизбран Патриарх предстои да видим. Струва ми се обаче, че думите на епископ Тихон Тивериополски и на архимандрит Никанор Гигински са показателни дали патриарх Даниил ще ориентира Църквата ни по посока Кремъл. А именно, казват те: едно е да говориш като митрополит, друго е като патриарх, т.е. съобразяването ще стане нещо твърде естествено за патриаршеското служение на Даниил, най-малкото че решенията в БПЦ не са самосиндикални – каквото реши патриархът и това ще бъде. По Устав на БПЦ решенията се взимат съборно от синодалните старци (всички членове на Синода). Казано по друг начин, едно е да лаеш навънка, но съвсем друго е вътре в кошарата.

Реакции

Присъствието на Вселенския патриарх Вартоломей на интронизацията на новоизбрания патриарх е знаково за цялата Христова църква. В обръщението си към патриарх Даниил той и не спести болезнени факти от взаимоотношението на тези две Църкви назад във времето. Но побърза да обнадежди адресата на това си обръщение (Даниил и вярващия български народ), че това е само минало, от което следва взаимно да се поучат тези две Църкви и занапред да пребивават в единство и зачитане на съборно установените църковни канони, като БПЦ зачита достойнството на Църквата-майка, която се явява Вселенската патриаршия и чиято първородна дъщеря е Българската.

Действието на архимандрит Никанор (познат в миналото като Монаха от Уолстрийт ), че ще напусне БПЦ в знак на несъгласие с избора на Даниил за патриарх и че за него такъв ще е само Вартоломей, не бива да е укоримо. Това беше мъжко поведение, а не сервилничене за лична облага, да не кажа и по-тежка дума. Архимандрит Никанор постъпи абсолютно достойно, защото открито е изразявал несъгласието си с прокремълските позиции на Даниил и затова щеше да е много озадачаващо, ако си беше замълчал и спотаил в монашеската си килия у Гиниската св. обител.

Ще споделя, че когато разбрах за намерението на Никанор, че иска да напусне БПЦ и да се присъедини към братството на Света Гора Атонска, веднага му се обадих, за да го разубедя. Но след краткия си разговор с него, го разбрах и подкрепих, защото беше достойна постъпка от негова страна. Още по-достойно беше решението на патриарх Даниил категорично да отхвърли искането на Никанор и да поиска разговор с него, за да диалогизират разногласията между тях и така в дух на братска обич в Христа да достигнат до единомислие освен за тяхно собствено добро, но и за нашата Църква.

Знаете ли, нека споделя и това, колко радостен беше архимандрит Никанор, че дядо Патриархът ни го е поканил за разговор? Да, знам това, защото лично разговарях с Никанор по телефона буквално минути, след като се беше срещнал със Светейшия Даниил в олтара на Патриаршеската катедрала. Светият Дух изпълва всичко и всеки с неизчерпаемата си божествена любов. Това се случи и сега с един обикновен игумен и един необикновен патриарх.

Епископ Тихон Тивериополски каза нещо заинтригуващо около избора на новия Български патриарх, че ще е много изненадан, ако няма изненадани. Всички останахме изненадани! Но нали с почуда Бог разкрива на човеците каква е неговата воля?! А тя едновременно изумява, вразумява и въздига, за да се прослави човекът в Бога, понеже бива сътворен по неговия образ и подобие.

Ето защо от днес нататък не ме интересува това, което е бил митрополит Даниил, а това, което предстои да е като първойерарх на Българската църква. Вярвам, че той ще я води така, както е угодно на този, който го постави на високо – именно Светият Дух.

И до какво заключение следва да достигнем с избирането на митрополит Даниил за Български патриарх? Със сигурност не, че бива компромисно избран вследствие на вътрешноцърковни колизии клерикални и геополитически, а с една надежда, че избраният е действително богопроизведен за такова светителско служение, за да водителства Божия народ към спасение. Защото Бог реши да посочи и постави този за Патриарх, когото българският народ наистина заслужава, и го получи.

Да пожелаем дълги години и благодатно служение на Господнята нива на Негово Светейшество Българския патриарх и митрополит Софийски Даниил!