Параван или лепило

Появата на Кирил Петков и Асен Василев, като лидери на полетялата, направо от гнездото на служебното правителство партия, изненада, а и не толкова българския избирател.

Още докато бяха министри, двамата младежи, съветници от обкръжението на президента, бабуваха за раждането на президентска партия. Партия, зад която да се маскира мечтата на Радев, един ден да бъде министър-председател на България. Мечта, която се прочете и в думите му: „Ако аз управлявам, няма да се краде“.

Днес вече никой не се съмнява, че ПП ПП е удобно прикритие, зад което се крие амбицията на сегашния президент. Само че параванът е твърде прозрачен и ясно се вижда свитият юмрук, готов да смаже всеки, който не изпълнява командата „бегом и ходом марш“.

Мълвата, че Радев подклажда интригите между партиите в парламента и умишлено води към несъгласие и хаос, а целта е президентска република, се оказа твърде вероятна. А тази цел не съвпада съвсем с настроенията на избирателя, напротив отблъсква го.

Българинът, колкото и да забравя, колкото и да е привързан към Русия и да има стари копнежи към социализма, все пак вкуси от сладостта на свободата. Свободата да пътува, да изрича това, което мисли, без да го чака Белене, свободата да се облича, както иска и дори свободата да слуша музика и песни, които не звучат на руски.

И да го връщат към каквато и да е форма на еднолично управление и към стария сив, беден и затворен живот, не му е много привлекателно, вече. Ето защо обслужващите президента Радев се опитват да разсеят всякакви съмнения, че новопоявилата се ПП ПП не е параван, зад който се крие Радев и меракът му за власт, не. Политическият анализатор и приближен на президента Радев ги обяви за „лепило“. Да, те били лепилото, което ще спои различните парчета в предстоящия парламент и ще постигнат онази монолитност, необходима за съставяне на правителство.

Лепило! Интересен и полезен артикул. Във всяка къща го има. Затова и всеки знае, че лепилото, колкото и да е яко, лепи за кратко и остават грозни следи. Освен това лепи се нещо, което някога е било цяло. Имаме ли цяло? Ако е имало, кое е то? Ако говорим за политическо цяло, то това може да бъде единствено и само БКП и нейната наследница БСП.

БКП-БСП се разрои на много свои дъщерни образования с различни имена и маски. И бяха лоши пророци тези, които вещаеха гибелта и края на БКП. Тя се оказа наистина жилава и устойчива във времето. Нейните носители, изключително адаптивни и изобретателни в преобразяването си. Днес те вече си имат и „лепило“.

Хубаво! Само че какво ще се получи от залепените части? Някои от тях са по-големи и по-стари, други по-дребни и по-млади. Какво? Със сигурност полученото няма да е красиво. Колкото и да е добро лепилото, полученото ще бъде с дълбоки и отблъскващи белези, спомен от нещо отминало, счупено и ненужно.

Накрая ще видим познатото старо, грозно лице на една партия, която не иска да си отиде, а и обществото нищо не направи, за да си отиде. Не се прие закон за лустрацията, не беше наказана БКП за мракобесието и ужаса, който насаждаше половин век. БКП не се извини, не се покая. И виждаме как днес ДС, вляла се в редиците на ИК на президента Радев, ще слепява остатъците ѝ, използвайки енергията и невинността на млади свои потомци. Само лепилото да не се окаже „Капчица“ или „Момент“.

Параван или лепило? Какво стои зад ПП ПП, оставяме всеки сам да прецени. Всеки сам ще избере слепеното или цялото.