Пещерно изкуство от ледената епоха: естетика на 40 000 години

Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО, включи в списъка на световното културно наследство уникално пещерно изкуство от ледената епоха, открито в провинция Баден-Вюртемберг, на изток от планината Шварцвалд, Южна Германия, писа през юли 2017 г. немското списание Аркеологи.

Гъстотата на находките и ансамбловото изкуство на този пещерен център от ранния палеолит го правят уникален в цял свят.

Откритите в карстовия масив Швабска Юра, известен още като Швабски Алб, костни фигурки и музикални инструменти се явяват най-старите подвижни художествени творби в света, и са първите ръчно изработени изделия на съвременни хора от преди 40 000 години.

Шестте места на пещерни находки и заобикалящата ги природа в долината на Aх и Лонетал, които са вече в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, включват над 50 фигурки: повечето изработени от слонова и други кости. Към тях принадлежат Мамутската кост от пещерата Фогелхерд, Венера от пещерата Холе Фелс и Човеколъвът от Холенщайн-Щадел. Сред находките са и осем флейти. Обектите са на 35 000 – 43 000 години. Те са най-убедителното доказателство, че ловците-събирачи от ледниковата епоха са правели музика.

Повечето артефакти изобразяват фауната на някогашната тундра от ледената епоха: мамут, бизон, кон, пещерен лъв и пещерна мечка. Колекцията включва и фигурки на по-малки животни: водолюбива птица, риба и вeроятно таралеж. Има изображения на хора и на същества, които са смесица между човек и животно.

Световноизвестна е статуетката на Венера от Холе Фелс, карстова пещера намираща се в близост до Швабските Алпи и река Дунав. Фигурата на древногръцката богиня е един от най-старите образци на керамичното изкуство от ранния палеолит в Централна Европа. Представлява глинена фигурка, висока 6 см, с особено подчертани пищни форми. Навярно е имала култово значение и е олицетворявала Великата Богиня-майка, покровителка на плодовитостта и плодородието, на девиците и жените майки и стопанки, на култа към Слънцето и огъня, на животните и лова. В тракийската обредност е приета като изначално божество и олицетворявала цялата Вселена.

Фигурката на Човеколъва от Холенщайн-Щадел в долината Лоне е от изключително значение за историческата наука. Представлява 30-сантиметрова антропоморфна фигура на човек с глава и крайници на пещерен лъв, изработена от кост на мамут. Статуетката от ранната палеолитна култура е една от най-старите миниатюрни творби на човечеството.

Намерените предмети са от пещерни обекти в две долини на Швабски Алб – долината Ах на около 15 километра западно от Улм и долината Лоне на около 20 км североизточно от Улм.

Пещерно изкуство от ледената епоха се среща в пещерите: Гайсенклостерле, Холе Фелс и Зиргенщайн (в долината Ах); и Фогелхерд, Щадел и Бокщайн с Бокщайнтьорле (в долината Лоне). Във всички тези пещери, по време на археологически проучвания, са открити слоеве на Оринякската култура, чиито носители вероятно са били първите европейски Homo Sapiens.

Изключително вълнуващо е как тези най-ранни жители на „негостоприемен Алб“ са успели да се приспособят към природните условия, за да задоволят основни потребности. Намерените бижута и предмети на изкуството издават наличие на естетически вкус. Уникалната концентрация на палеолитни находища от долините Лоне и Ах предлагат богати археологически пейзажи от ледниковата епоха, в която са живели ловци и събирачи. Районът е доказано централно поселищно място на най-ранните хора, диктували навярно модата в Европа.