Отворено писмо към всички протестиращи с „любов и омерзение“

Отново протести. Отново пред Президентството. Отново същите хора отпреди две години, които тръгнаха след издигнатия юмрук на Радев и го избраха за втори път да бъде президент на Републиката. Този път срещу Радев, срещу своя избраник! Защо? Защото видните протестъри, които отново са на площада, изведнъж проумяха, че Радев е проводник на проруска политика и обвързаност.

Нима? Нима това не беше видимо, когато тръгнахте, скъпи протестъри, след вдигнатия юмрук? Нима сега чухте какво каза Радев за Крим? Че е Руски? Сега провидяхте, че не застанахме на страната на Украйна в тази ужасяваща война на Русия?

Какво ще кажете за свое оправдание днес, когато прогледнахте?

А, да. Вече чухме. Преди две години вие сте тръгнали след юмрука, не в защита на Радев, а на институцията? Каква демагогия! Какво лицемерие! Кой ще ви повярва?

Ако наистина е било, за да защитите президентската институция, макар че вътре и днес се стаяват руски шпиони, защо гласувахте до един за същия този президент и призовавахте всеки, който е „почтен“, да се присъедини към апела ви? Не, няма да се скриете зад подобно оправдание. Защото, ако не бяхте така брутални в своето отрицание към тези, които още тогава виждаха и разбираха кой е Радев и какви са неговите цели, днес България щеше да има друг президент, който нямаше да крие опасност за геополитическата преориентация на България.

Но, не! В амбицията си за власт Радев раздели народа на мутри и корумпета, срещу честни и достойни. Когато Радев обяви, че парламентът е на улицата много ви устройваше, нали? Когато улицата се пренесе в НС, също бяхте щастливи. Само че не свършихте работа. Сомосвалихте се. А Радев това целеше. Избори след избори, служебен кабинет, след служебен кабинет. Цялата власт в неговите ръце. Той държи кормилото на държавата. Той определя посоката. Но на вас, скъпи протестъри, тази посока не ви харесва. И на мен не ми харесва. И на всеки българин с отворени очи и морал не му харесва, но вече сме близо до пропастта. Заради вас. Искате да си поправите грешката?!

Само че „късно е, либе, за китка“, както би казал българският народ. Късно е да се събирате под прозорците на този, който сами поставихте начело на държавата, въпреки че за всеки що-годе интелигентен човек беше ясно, че неговата цел беше съвсем видима – да управлява държавата. Помните, нали: „Ако аз управлявам, няма да се краде“. Ето сега ще разберем всички за какви кражби става дума, кой и как ще ги спре. Ща разберем и цената на тази „благодат небесна“.

И вие, псевдодемократи, които наложихте своя избраник чрез недемократични средства, не можете и няма как да скриете вината си. Това, което можете да направите, е да се извините на целия български народ, от чието име вилняхте по площадите, крещяхте „Мутри, вън!“ и оскърбявахте полицията с горяща слама. Гаврехте се с лидера на най-голямата опозиционна партия, внушавахте на народа, че вие сте „Пътят, истината и живота“.

Какво да се прави сега? Как да се измъкнем от капана, в който ни натикахте със своята самоотверженост в битката да бъде този „достоен президент“ отново, цели пет години на върха на държавата?

Няма как. Освен, ако?!?! Освен ако не се извините на оскърбяваните от вас, не поискате прошка и не се обедините заедно, да задвижите процедурата на Импийчмънт. И това да бъде задача номер Едно в следващия парламент. Задача номер Две – свикване на Велико народно събрание и нова Конституция.

Изпълнете си дълга, не се търкаляйте отново по паважа. Кажете истината за себе си и своите цели, за греховете си и се включете в отпора, който трябва да се даде на личността, която сами издигнахте. Защото, да, „Обединението прави силата“. С такова обединение наложихте свое правителство и президент, но с грешните хора. Сега просто вижте и се обединете с правилните хора. Това е.

Без уважение, но с надежда.