Отмъщението на комуниста

Днес, на своята Христова възраст, младата ни демокрация е поразена от мълнията на отмъщението. Две години тя е под атаките на комунистическите аватари.

Защото комунистът не забравя, комунистът е отмъстителен, комунистът е жесток, комунистът чака своя час. Стаен в сенките, с маска на лицето и ярост в сърцето, комунистът чака своя час, когато маските падат и виждаме лицето му.

Грозното лице на отмъщението

Отмъщението е с лицето на Минеков, който мъкнеше ковчези по площадите, стана министър и започна да вилнее, да изхвърля опозиционната партия от офисите ѝ, да посяга на опозиционна медия под претекст, че не си е платила наема, да кадрува по политически признак.

Отмъщението е и с лицето на Петков, който чрез лъжа и изнасилване на Конституцията стана министър-председател и арестува лидера на опозицията, неговия пиар и финансовия му министър.

Отмъщението е и с лицето на Рашков, който стана министър и започна терора над българските турци под претекст, че си продават гласовете.

Отмъщението е и с лицето на Манолова, която стана депутат и превърна Народното Събрание в конвент.

Отмъщението е и с лицето на Морфов, който изхвърли от трупата талантлив артист по политически причини.

Отмъщението на комуниста има много лица; той е „на всеки километър“ и няма да миряса, докато не си отмъсти за това, че беше разрушен неговият мечтан свят, свят на привилегиите, изграден върху костите на убитите аристократи, политици, фабриканти, банкери, интелектуалци и обикновени хора не-комунисти.

Отмъщението на тъмните сили, които се стаяваха зад маската на Демокрацията, има много лица. Ще ги видите по студиата на превзетите телевизии като коментатори, анализатори, най-вече манипулатори. Ще ги видите като предприемачи, бизнесмени, собственици на медии. Ще ги видите като лидери на партии.

Когато преди 33 години светът каза „не“ на тоталитаризма, „не“ на комунизма, „не“ на репресиите над хора изповядващи други възгледи и убеждения, никой не е очаквал, че нещата ще се случат за един ден. Но хората очакваха, че ще има повече справедливост при преразпределянето на националните богатства. Ще има свобода на възгледите. Ще има свобода на мисълта. Но, не! Не се случи така. България се раздели на две. Светлата ѝ част изпълваше площадите с надеждата за промяна към по-добър и справедлив свят. Тъмната ѝ част, обаче, разпределяше богатства в пари и производствени активи. Група хора от висшата комунистическа номенклатура и ДС си раздаваха авоарите на представителствата и посолствата в чужбина, на парите в БНБ чрез създаване на фалшиви частни банки, на цели предприятия и производства, на цели производствени ресори. Раздаваха си държавата. В тъмното, в мрака, зад кулисите.

Докато възторжената тълпа викаше „Долу БКП!“, „Комунизмът си отива!“, „Кой не скача е ченге“, комунистите и ченгетата избутаха дисидентите и пострадалите от режима, и застанаха на първа линия, развяха знамето на Промяната, превърнаха се в нейни водачи. Пребоядисаха се и се стаиха. Започнаха да чакат своя час на триумфално завръщане, но вече като бизнесмени, като образовани и знаещи.

Подготвяха се за своето отмъщение. За това, че им бяха отнети привилегиите, беше разрушен изгражданият 45 години свят, в който господстваха над всичко и всички. Но не чакаха ей така. Не. Подготвяли са се. Първо овладяха богатствата и после завладяха медиите – частни и държавни.

И часът удари

След 33 години избухна Промяната. Уморени от мъчителния преход, в който скритите тъмни сили грабеха безмилостно и задкулисно, хората повярваха. Но не виждаха, че промяната всъщност е контрапромяна. Хората повярваха, че идва нова поколенческа вълна, която носи на гребена си истинската справедливост. Но гребенът на вълната се издигна достатъчно високо, за да се видят ясно кои са водачите на тази Промяна – децата и внуците на тъмните сили, на задкулисието, на тези, които ограбиха и унижиха България.

И мракът започна да пълзи и да покрива небето на страната ни. Видяха се ужасяващи сцени на насилие и омраза – зад вдигнат юмрук се обединиха и свалиха маските тези, които пееха фалшиво „Комунизмът си отива“ и таяха омраза, но и надежда, че един ден ще си отмъстят.

И си отмъщават

Започнахме да виждаме, че се случват неща, за които вярвахме, че никога повече няма да се случват. Министър-председател иска „Арести, арести, арести“ – няма значение виновен или невинен. И арестите се случиха. Последваха чегъртания на хора само защото симпатизират на неправилната партия. Започнаха репресии над фирми и бизнеси, които не са от техните, като ги обявиха за корумпирани. Започна яростно отмъщение. Да ги спрем!