Осъждане на кръвосмешението (инцеста): от древността до съвремието

Инцестът, или кръвосмешението, може да се дефинира като сексуални отношения между членове на семейството или близки роднини. Обикновено инцестът включва секс между хора в родствена връзка (кръвно родство) или такива, които са свързани чрез друг вид родство – напр. осиновяване, но обхванати от инцеста могат да бъдат и други правни връзки – напр. приемните семейства.

Първият текст в еврейската Библия, в който се осъждат кръвосмесителните връзки, се намира в книгата Левит. В глава 18, аудиторията е увещавана да не спазва разпуснатия морал на ханаанците, които някога са заемали Светите земи, а да живее според новия Мойсеев кодекс, който Бог е установил за тях.

Следващите стихове определят границите на кръвосмесителното поведение, което Бог е забранил: обръщайки се към читателите от мъжки пол, текстът им нарежда да нямат сексуални отношения с майките си, защото това би нанесло голям позор на бащите им; по същия начин те трябва да се въздържат от сношения със сестрите си и с други дъщери, родени от майка им – текстът се отнася за полусестри, които имат една и съща майка, но не и един и същ баща. Сексуалната близост с лели и чичовци също е била забранена и обхващала няколко степени на родство, включително доведени родители и близки роднини.

Еврейският закон за кръвосмешението е създаден за една номадска общност, която е в процес на установяване на по-постоянен начин на живот. Римското право от класическия и посткласическия период, което е имало за цел да регулира поведението на семействата, формиращи транссредиземноморския елит в разцвета на империята, също има ценен принос за развитието на разпоредбите за кръвосмешението.

Римско право и морален кодекс

Римското право класифицира като углавно престъпление всички сексуални отношения между родители и техните потомци, и между братя и сестри, лели, чичовци, племенници или племеннички. Римското право, което давало големи възможности за осиновяване, също забранявало сексуалните отношения между осиновени деца и техните нови родители.

В Западна Европа, ранното Средновековие е свидетел не само на рухването на римската политическа власт, отъждествявано от мнозина с 476 г. от н.е., но и на възхода на християнството като религия, способна да влияе върху облика на обществения живот – роля, не само търсена от някои християнски лидери, но и наложена им като представители на най-голямата и силна институция в свят, който иначе се характеризира с хаос.

Една от най-ранните прояви на това ново християнско господство в обществото е моралният кодекс, изразен в наръчниците за покаяние. Най-ранните заупокойни наръчници са от 7-и век, като през следващите векове броят и сложността на тези документи нарастват. Първите наръчници са дело на ирландски монаси, които трябвало да разработят единни принципи за налагане на покаяние след изповед. Тези документи се оказали популярни и скоро се появили в много части на европейския континент.

Каноните на Теодор от 7-и век са важен източник за развитието на етиката срещу кръвосмешението. В този текст се предлага кръвосмешението да включва не само хетеросексуални отношения в рамките на забранената степен – родители, братя и сестри, възходящи и низходящи, лели и чичовци, но и да класифицира хомосексуалните отношения между близки роднини като форма на кръвосмешение.

Впоследствие Биготианският покаятелен сборник възпроизвежда тези правила в по-компресиран вид, като осъжда като виновни за незаконно блудство не само онези, които спят хетеросексуално с майка или сестра, но и „брат … с родния си брат“.

През 12-и и 13-и век в Европа се появява по-улегнал и политически стабилен живот, който на свой ред позволява да се развие усъвършенствано право за управление от страна на Църквата. Канонистите от висшето и късното средновековие – приблизително от 12-и до 15-и век – са отговорни за радикалното разширяване на категориите на кръвосмешението под рубриките на брачните пречки на кръвосмешението и родството.

Родството е било дефинирано широко, за да се забранят сексуалните отношения, простиращи се до седмата степен на родство. Родството се основавало и на силна концепция за духовната връзка, която се създава чрез тайнствата кръщение и брак. Кръстителите например се считали за „съ-родители“ на естествените родители, а на техните роднини и кръвни връзки било забранено да сключват брак с потомците, които са кръстили.

Фактът, че Църквата е претендирала с властта си да премахва тези брачни пречки, поне в техните по-далечни степени, е смятан от много критици за по-широк модел на злоупотреби – създаването на неприложими правила, които изискват редовната дискреционна намеса на църковните служители, за да бъдат тези правила преодолени.

Протестантските реформатори от 16-и век, които са сред най-постоянните критици на системата на Католическата църква за родство и сватовство, се стремят да върнат определението за кръвосмешение към левитските модели.

Един закон на Хенри VIII, който определя кръвосмешението по левитски образец, има може би най-голямо влияние, като неговият общ език и определения са възприети от редица законодателни органи в последствие. Някои съдилища навремето определят този закон като отражение на „Божия закон“, макар че други съдилища се задоволяват да видят в него отражение на здравия смисъл на обичайното право.

Правна обосновка в съвремието

Основните очертания на този статут остават в основата на съвременното право за кръвосмешението, въпреки че обществената обосновка на забраните за кръвосмешение е престанала да бъде божествена заповед и вместо това се е превърнала в желание да се изкорени сексуалната конкуренция в домакинството и да се предотврати раждането на генетично дефектно потомство.

Под последното се има предвид избягването на съвкупност от генетични заболявания, от които страдат децата на родители с близка генетична връзка. Тези деца са изложени на по-голям риск от вродени заболявания, смърт, увреждания на развитието и физически увреждания, като този риск е пропорционален на коефициента на родство на родителите им – мярка за това колко близки са родителите в генетично отношение.

Законите относно кръвосмешението в съвременността ни варират значително в различните юрисдикции и зависят от вида на сексуалните отношения и естеството на семейната връзка на участващите страни, както и от възрастта и пола на страните.

Законите за инцеста могат да включват ограничения по отношение на встъпването в брак, които също варират в различните юрисдикции. Когато кръвосмешението включва възрастен и дете, то се счита без изключения за форма на сексуално насилие над деца, като това е много важна регулация, тъй като именно поради участието на деца, кръвосмесителни по характер отношения са квалифицирани като друг вид по-тежко наказуеми престъпления. Когато е между двама възрастни по взаимно съгласие, понякога инцестът се нарича consanguinamory. Наред със законовите забрани, повечето форми на кръвосмешение се осъждат в почти всички познати култури по света.

---

Редакционна бележка: Статията ни „По пътя към Утопията: първото узаконяване на инцеста“ от 20 април 2021 г. предизвика лавина от коментари, въпроси и полемика относно законите по света, осъждащи кръвосмешението. По този повод се обърнахме към адв. Борис Ляков, който беше така любезен да разясни тази противоречива тема за читателите на Novetika.com.