Жена

В свят объркан, груб и жесток,
по пътя рискован,
от съдбата избран,
жената – крехка, прекършена даже,
не предава духа си, сама се изправя,
битки неравни за правда,
за права води,
сили и на смелите дава.

Жената – цвете красиво,
за обич разтваря душите,
радост, вяра в доброто,
надежди дарява.

Срещу вятър променлив,
в тъмната нощ,
тя е лъч светлина, огън,
нежност и вярност.

Вечно подкрепя, прощава.

Нов живот,
дори върху разруха, създава.
Безсънна над него трепти,
отговорна в малкото стръкче
ценността си да претвори
и своите мечти,
без жал, че ще остане с умора,
бръчки, сълзи, заскрежени коси.

Благословена, че с нови надежди
е продължила света,
в него вечно, като звезда ще блести.