„Опенхаймер“ или „Клети създания“
Особен поглед към два от големите носители на Оскар тази година
Оскарите отидоха там, където всички очакваха – при „Опенхаймер“. Безспорен шедьовър, появил се в един контекст на война и ядрена заплаха. Всъщност тази ядрена заплаха е резултат на гениалния ум на Опенхаймер – бащата на атомната бомба. Видяхме в картина и звук синтезираната мъдрост, изречена от Имануел Кант: „Пътят към ада e постлан с добри намерения“. Филмът разказва как един гений иска да спре Злото със зло. Резултатът е, че днес живеем във времето на Опенхаймер, времето, което може да се окаже и „свършекът на света“.
За мен, обаче, кино явлението, филмът, който отправя много по-съществено предупреждение към човечеството е „Клети създания“. Странно е, че всички коментират филма като израз на приключенския дух, който героинята притежава и най-вече ярките сексуални сцени, стигащи до откровена порнография. Не, не това е верният поглед.
„Клети създания“ е филм за противоречието между дух и материя. Гениален учен присажда мозък на бебе в зрялото тяло на мъртвата майка. И виждаме как тялото помни своите нужди и инстинктивно ги търси и иска. То води героинята до публичен дом, къде незрялото съзнание е просто любопитно, не се срамува и се държи като Адам и Ева преди да отхапят от плода на дървото за „познаването на добро и зло“. Героинята е невинна и чиста в своята поквара.
Филмът изпраща и своето предупреждение към бъдеще, в което социалното разделение ще е толкова голямо, че богатите ще чуват като далечен и неясен стон болката на бедните и страдащите. И кадърът, който показва това бъдеще, е удивителен. Светът на привилегированите се намира в един кораб, от който героинята надниква; вижда там, долу, в бездната страшната картина на страданието и несправедливостта.
И точно в този момент се поражда конфликтът между хищната природа на материята и светлата енергия на непорочно съзнание. Без да мисли, героинята на Ема Стоун дава всички пари, които дори не са нейни, за да спре тази болка. Накрая на филма нейния създател открива своята грешка, която вече няма да допусне в новия си проект – чувството на емпатия и състрадание, което той е забравил да блокира, сътворявайки новото създание.
Това е предупреждение към всички нас. Предупреждение, че устремени към откривателство, жажда да познаем божествените тайни и сами ние да бъдем богове, губим смисъла, който Бог е вложил в нас – да бъдем хора. Предупреждение, че сътворявайки, сме стъпили на пътя на собствената си дехуманизация, породена от горделивост и надменност. Защото тогава, когато спрем да състрадаваме, да изпитваме болката на другия, то тогава сме престанали да бъдем човешки същества. И тогава Христос е разпнат напразно. Така аз разбрах филма на Йоргос Лантимос. И не, филмът не е черна комедия. Филмът е ярко предупреждение за мрачно бъдеще, ако не спрем да се състезаваме с Бог.
ФИЛМЪТ ЗА ОПЕНХАЙМЕР
е само ехо от едноименната книга, която пък е опит за постфактум оправдание на плеядата американски и чуждестранни комунисти (убедени сталинисти) – съветски агенти, които в периода 1942- 1946 г.г. успяха да откраднат пълните технологична тайни за изготвяне на „атомната“ бомба (по-точно ядрената), както и голяма част от технологията на „водородната“ бомба (по-точно термоядрената).
В резултат тези тайни изтичат по ТРИ различни канали на съветското разузнаване (което е оплело „съюзника“ САЩ с невероятно гъста мрежа от агенти, най-вече от средата на АКП и други леви прокомунистически организации), чак до бюрото на Берия, който ръководи свръхтайния съветски атомен проект.
Естествено в книгата/филма не се споменава нищо за подобни факти, както и за общата картина, а се дават тук-таме отделни и непълни факти, с цел да се замъгли този общ поглед върху събитията. Повествованието е наситено/задръстено с огромен брой незначителни факти, стар похват за заблуждаване и манипулиране на публиката. И всичко това на фона на професионална майсторска режисура, която не дава никакъв шанс на средностатистическия зрител (с никакви исторически познания) да се ориентира в тази къде е истината. Което е и целта…
Книгата/филмът се появяват във връзка с една стратегическа тенденция в разпространението на Неомарксистката пропаганда в последните 10 – 15 г.г..
Докато преди това за комунизма левичарите неомарксисти се изказваха леко неодобрително или неутрално, сега нещата коренно се промениха.
Теоретиците на Неомарксизма (НМ) в хуманитарните катедри от американските универсистети по двете „леви“ крайбрежия, схванаха, че сестринската връзка между „комунизма“ (по-точно марксистко-ленинската редакция на Марксизма) и неомарксизма („културната“ редакция на Марксизма), е твърде очебийна. Всички престъпления на комунизма се отразяват крайно негативно върху имиджа на НМ – тази нова тоталитарна идеология, която също се бори за глобална хегемония…
Затова реабилитацията на комунизма вече стои на дневен ред пред теоретиците на НМ, разбира се, доколкото е възможна. Главната теза е, че комунизмът не е лоша идеология, а просто е движена от идеалисти, борещи се за светло бъдеще на човечеството, докато само такива „неправилни“ лидери като Сталин и Мао са го опорочили (Ленин не се споменава, Троцки – също)…Разбира се подробности не се дават…
Както във филма, така и в книгата гъмжи от маловажни и излишни факти (дори и такива, продукт на авторските фантазии – т.нар. „художествени измислици“), привеждани с цел разводняване на общата ситуация и отвличане вниманието на наивния и исторически невеж зрител/читател.
Иначе за операцията по „кражбата на века“ всичко е известно на историците като факти, дори подпечатани документално и от операция „Венона“…
Но широката аудитория, особено младото поколение, не знае нищо по въпроса и затова е лесно манипулируема.
Всъщност филма/книгата за Опенхаймер (който в края на кариерата си е остракизиран от научната общност и дълбоко подозиран за съветски агент) е само звено от големия нов проект на НМ за ПРЕНАПИСВАНЕ НА ИСТОРИЯТА от левичарска гледна точка.
Така по въпроса за историята около ВСВ и периода на Студената война, вече се подготвят в левите „бръшлянови“ университети (от двайсетина години овладяни от НМ) нови фалшификати.
Например вече е готова и се разпространява от рупорите на НМ (напр. NG) нагла фалшивка за Карибската атомна криза 1962….
И т.н. …