Операция „Прецакай другарчето“

Вчера, лидерът на новата партия „Има такъв народ“ (ИТН), Станислав Трифонов, направи важно обръщение към тръпнещия в очакване български народ. Той обяви проекта си за правителство и акцентите от неговата програма. При това даде съвсем ясно да се разбере, че няма да влиза в никакви коалиции, включително и с т.нар. „партии на протеста“, което имаше върху последните, ефектът на леденостуден душ.

Възниква справедливият въпрос: след като прецака с вчерашното изявление съучастниците си от бандата на „протестърите“, ръководена от Президента, какво смята да постигне царят на родната чалга и новоизпечен джендър-политик, Станислав Трифонов? При това, предвид че ще има малцинство в парламента.

Първо, трябва да отбележим, че неговото участие в процеса на „Реставрацията“ беше само символично. Той изчака партиите на протестърите (ръководени от Внуци и Близки роднинини на АБпФК и оглавявани от пРезидента), добре да се „накиснат“ в протестите, като мятат яйца и павета, мъкнат ковчези и бесилки и освинват градската среда. Тогава нашият герой наблюдаваше отстрани и лукаво ги насъскваше. Същата политика приложи и при действията на служебното правителство, което беше заето предимно с чегъртане и бомбастични разкрития, като съвсем заряза организацията на машинизираните избори.

Протестърите пък, с комсомолски плам решиха, че той е техен човек и ще ги подкрепя във всичко, нали е от същата черга (Внуци и Близки роднини на АБпФК). Започнаха да се чертаят смели планове, за нова конституция, президентска република и други сияйни бъднини.

Уви, сметката им излезе крива и още по-лошо, без кръчмаря. Бандата беше шокирана, изпадна в мирова скръб и възмущение от „предателството“ (?). Воплите им, като Йеремиев плач, огласиха цялата република. Разнесоха се клетви и попръжни…

Сметката на Трифонов обаче, беше съвсем друга.

Бившите съучастници вече не му бяха нужни, те достигнаха предела на своите изборни възможности, в много отношения се компрометираха, а на всичко отгоре се изпокараха помежду си.

Всъщност Станислав иска цялата власт за себе си и своите хора, и не иска да я дели с никого. Егото му е огромно. Смята, че е достатъчно известен и харесван, за да поеме вакантната роля на Главен популист и нов Месия, който ще „оправи“ нещастния народ.

При това разполага с първокласен отбор от „сценаристи“, сплотени в един отбор и отглеждани с години, които ще разпишат Плана.

Иначе сметката е съвсем проста и логична.

Както е известно, има значителна част от електората (наречени от известен учен „дебили“, съвсем несправедливо, разбира се), любители на 7/8-изкуството и заклети приятели на музикалния жанр „чалга“. Казват, че те са изпаднали във възхищение от райското бъдеще, което обеща накратко Станислав във фундаменталното си изказване вчера. В интерес на истината, трябва да отбележим, че би трябвало да се очаква и други, широки слоеве от народонаселението, да бъдат запленени (за кой ли път) от реките мляко и мед, които ще потекат в бедната ни Родина.

Съвсем логично е да се предположи, че който се опита да попречи на това правителство „на националното спасение“ да работи (на земята, под земята и в Космоса), т.е. да не го подкрепи парламентарно, ще бъде подложен на справедливия народен гняв. Т.е. електоралният дял на партията ИТН, ще може само да расте…

Затова на следващите (или по-следващите и т.н.) избори, чалга-джендърите на Трифонов очакват полека-лека да завземат цялата парламентарна власт. Освен това те не бързат, смятат, че времето работи за тях.

Просто и ясно.

Има обаче едно неизвестно в това уравнение: доколко е наивен целокупният електорат?