Оковите на миналото

Казват, че любовта на света не стига,
може би, защото не всеки дава, но всеки иска…
Казват още, че след всяко разочарование
все по-малко вярваме, за да се предпазим от страдание…

Но ако можеше отново да се доверяваме,
ако само можеше напълно винаги да се отдаваме,
сякаш никога не сме били наранявани,
сякаш никога преди не сме били лъгани или предавани…

И лошите си спомени, ако изтривахме,
ако всеки път не се съмнявахме и не анализирахме…
Нямаше заради миналото си да се обричаме,
а щяхме свободни от него да летим и просто да обичаме…