С какво ще ни изненада вторият мандат на Румен Радев?

Победата на Румен Радев на балотажа от президентските избори е факт потресаващ, но вероятно може да се окаже и фатален за България.

Ще видим ли нов Румен Радев? Твърде вероятно, въпреки че това се отрича с пяна на уста от неговите апологети, до един генерично свързани с Кастата АБпФК. Според тях това щял да бъде същият Радев, справедливият, честният, мъдрият.

Много съмнително. Защото той вече се усеща с развързани ръце. Всъщност, вече няма какво да губи, а и нищо повече не може да спечели. Пред себе си има гарантиран петгодишен мандат и никой практически не може да му го отнеме. Освен това, Дамоклевият меч на Гешевото разследване вече няма да виси над главата му.

С други думи, Румен Радев ще може необезпокояван да води отново антибългарската си и проруска политика. Разбира се, в определени граници, защото с НАТО шега не бива.

Мандатът на Радев и бъдещето на България

На пръв поглед, президентският мандат на Радев изглежда безметежен, само цветя и рози. Има си партия, народът го обича, какво повече? Е вярно, забърка един-два дипломатически скандала. Но забележете, лошото впечатление в ЕС и НАТО може лесно да бъде трансформирано в противоположното. Ще запитате, как?

Много просто, като начало ще „продаде“ Македония и всичко ще му бъде опростено. При това, няма да го направи лично той, а неговата партия, „Продължаваме промяната“, където има ясни индикации, че този въпрос вече се обсъжда. От друга страна, в Президентството явно са на мнение, че това били чевръсти момчета, умни и знаещи. Те щели да намерят изход от кризите и да съхранят любовта на народа към своя Президент.

Видно е, че още действа опиянението от Победата, която обаче не е твърде убедителна и в абсолютни числа, и в исторически аспект, ако погледнем хронологията на президентските избори:

Жельо Желев, 1992 г. – 2 738 420 души
Петър Стоянов, 1996 г. – 2 502 517 души
Георги Първанов, 2001 г. – 2 043 443 души
Георги Първанов, 2006 г. – 2 050 488 души
Росен Плевнелиев, 2011 г. – 1 698 136 души
Румен Радев, 2016 г. – 2 063 032 души
Румен Радев, 2021 г. – около 1 400 000 души

(Забележка: Всички изчисления тук са базирани на данни от ГРАО. Оттам е и информацията за тази година. Запазваме тази база, за да могат да се правят сравнения във времето. Въз основа на тази информация, за настоящата година гласоподавателите са 6 732 316. Но според НСИ, те са 5 761 802 (в тази цифра влизат и чужденци с настоящ адрес. До неотдавна експертите твърдяха, че всеки път от 30 години насам, около 1 милион фантоми скачат в урните. Сега вече не се говори за фантоми, а за изчистване на списъците от хора, които живеят в чужбина и гласуват там. Както и от такива, които са живели в чужбина, но отдавна не са сред живите. Изчистването на списъците може да стане или с активна регистрация, или чрез открита база данни, в която да се вписват гласуващите.)

Пък и бъдещето, погледнато под друг ъгъл, не изглежда чак толкова безметежно. Дипломатическите скандали могат лесно да се разраснат като горски пожар. Необузданият Ердоган току виж побеснее и вземе да запрати към границите хиляди мигранти.

А ако пъргавите момчета, Кирил Петков и Асен Василев, забатачат нещата? Особено Петков, който прелива от някаква инфантилна жизнерадост и комсомолска вяра в светлото бъдеще, всичко това примесено с обаятелна некомпетентност и лъжи от детската градина.

Или пък двамата герои влязат в древните персонажи на Макс и Мориц и същият този народ да вземе да ги подгони с камъни? А покрай тях и любимия до скоро президент? А съвсем възможен е и друг сценарий. Двамата, след като сформират правителство, да се еманципират от своя патрон, президента, да се отметнат и да започнат съвсем самостоятелна политика. Въпроси, въпроси…

Улисани в интриги и преследване на Враговете, съвсем забравиха за страната.

Кирил Петков пръв се досети и тутакси реши да блесне с прясно откраднатия от лъжеПатриотите девиз „България над всичко“. Клетникът явно не знае, че те пък са го откраднали на свой ред от НационалСоциалистите на партайгеносе Хитлер. А пък със сигурност не е и чувал, че още преди 150 години, някой си Христо Ботйов, революционер и по съвместителство поет (или обратното), се е произнесъл по казуса: „… защото преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти“. Изглежда е смятал, че нищо не може да стои по-високо от морала (и истината).

Явно за Кирил Петков мантрата „България“ няма нищо общо с Родината и затова може да я постави над истината, например. Истината за него, по всичко личи, е категория без особено значение…

От казаното дотук, твърде вероятно изглежда, че сме на път сами да си причиним голяма вреда. Да се самонакажем. При това демократично, с вишегласие.

Преброяване на съучастниците от Кастата на АБпФК

Въпреки тези песимистични предвиждания, не е изключено, независимо от победата на Румен Радев на балотажа, че може да очакваме и някакъв позитивен, макар и единствен резултат.

Защо ли?

Защото Линията на противопоставяне при тези избори си остана същата, както и досега, само че е изключително поляризирана.

Наблюдаваме редкия случай, когато политическата картина в обществото е необикновено чиста и избистрена. Противоборстващите политически групировки имат ясно очертани контури и са напълно разграничени. Отдава ни се изключителната възможност да направим опит, макар и елементарен, за количествено измерване на противоборстващите ДВЕ основни политически тела, исторически възникнали в страната още в началото на Гражданската война (1918 г.).

И така,

от едната страна наблюдаваме САМО двете крила на Кастата – ЧервеноРуското (убедени русофили) и ЧервеноЛевото (преобладаващо левичари/неомарксисти, използващи Радев в момента за постигане на политически и икономически цели), които включват генерични наследници на АБпФК (Внуци и Близки роднини), бивши агенти на КДС/КГБ и техните наследници, заедно с икономическата и политическата клиентела на Кастата (слуги и икономически зависими хора), бизнес партньори, както и известен брой от т.нар. „жертви на комунизма“ (виж по-долу),

а от другата страна – САМО хора с десни, консервативни възгледи (при това антикомунисти, отхвърлящи хибридната руска политика), обединени в различни партии и организации.

По средата между тези две групировки битува огромният лагер на т.нар. „политическо блато“. Това е инертна маса от обезверени хора, невярващи в собствените си възможности, но силно вярващи в Месията, който ще ги „оправи“ (т.е. ще ги води в Обетованата земя). Някои ги наричат „полезни идиоти“, „дебили“ и т.н., но не са прави. Това са наши сънародници, кръв от кръвта и плът от плътта на нацията. Поколения, жертви на 74-годишно промиване на мозъци от комунистическата пропагандна машина. Машината, която под модифициран, „капиталистически“ фасон, работи и до днес. Вече под формата на „свободни“ медии, образователни и хуманитарни научни институции, собственост вече на Внуците или под тяхно управление и/или влияние.

В тази среда избуяват бурените на всякакви конспиративни и хейтърски теории. Тук процъфтяват русофилството и примитивният шовинизъм (маскиран като лъжепатриотизъм с проруска окраска). Това е един друг, отделен, виртуален свят. Свят на крайности, на черното и бялото, свят без полусенки.

Най-страшното е, че това пространство постоянно се попълва с нов човешки материал, включително и с млади хора. Тук господстват Вярата и догмата, а не научното познание.

Най-страшното е, че измъкването от тази виртуална реалност е изключително трудно, дори невъзможно, без външна помощ…

Тези хора по принцип не гласуват масово на балотажа, защото вече са припознали Месията и това в момента им е достатъчно. Засега чакат…

Затова пък за първи път ще може да узнаем, какъв е в общи линии абсолютният брой на всички членове, поддръжници и сериозни симпатизанти от Кастата на АБпФК (заедно с един малък процент от посочените „жертви на комунизма“). Тъй като изброените включват всички, които застанаха зад победата на новия/стар президент.

За брой на гласоподавателите ще възприемем числото на НСИ като меродавно и леко ще го намалим заради чужденците с настоящ адрес. Числото е 5 750 000 души. За избирателна активност допускаме 30%, а за брой на гласувалите за Радев – 66%. Или: 5 750 000 х 0.3 х 0.66 = 1 138 500.

Ако премахнем известен брой „жертви…“, ще получим нещо близо до числото 1 100 000 души.

С други думи, общият брой на двете крила на Кастата – ЧервеноРуското и ЧервеноЛевото, които включват генерични наследници на АБпФК (Внуци и Близки роднини), бивши агенти на КДС/КГБ и техните наследници, заедно с икономическата и политическата клиентела на Кастата (слуги и икономически зависими хора), както и бизнес партньори – наброява не повече от 1 100 000 души над 18-годишна възраст.

Можем също да извършим и елементарна обратна проверка:

Нека допуснем, че към 9 Септември 1944 г., т.нар „комунисти“ – редови членове на БРП(к), участници в бойни групи, шумкари и ятаци, са наброявали около 7 000 души.

Но още в първото десетилетие след това, при създаване Съюза на АБпФК и с оглед щедрите привилегии осигурявани от Кастата, броят им рязко и взривообразно се увеличава. Близки, далечни роднини и приятели се удостояват с членство, чрез свидетелство от страна на трима автентични „борци против фашизма“.

Ако допуснем, че в първото десетилетие след 9 септември 1944 г. има 10-кратно увеличение на броя автентични „борци против фашизма“, то едва ли ще сбъркаме. Защото освен членове на семейството, тук могат да бъдат включени близки (евентуално и по-далечни) роднини и приятели. Да не забравяме, че около 90% от тези „борци“ имат селски произход и съответно големи семейства, свързани в близки родови отношения, които трябва да бъдат облагодетелствани. В тази връзка се разказват комични истории за роднини, една част от които са „фашисти“, а другата – „комунисти“ и които взаимно се подкрепят, в зависимост кои са на власт…

И така, възприемаме, че в първото десетилетие, броят на удостоените АБпФК е около 70 000 души. Допускаме също форма на просто възпроизводство, т.е. едно семейство от тях има две деца и освен това не се удостояват нови АБпФК. Ако се вземе предвид, че тогава коефициентът ще бъде 2х2х2 = 8, то след 3 поколения ще получим 560 000 души генерични наследници в третото поколение. Ако присъединим само съпрузите и извадим починалите в последното поколение, получаваме повече от 1 000 000 души потомци само по права линия и по сватовство, към наше време!

Както виждаме, има добра корелация, въпреки, че методиката е съвсем опростена…

Интересно е разпределението по Линията на противопоставяне в чужбина. Отдавна се шири мнението, че голяма, ако не и по-голямата част от българите в чужбина, са свързани по един или друг начин с Кастата. Исторически погледнато, това са най-вече Деца, Внуци и Близки роднини. Механизмите са както политически, в първите години на Прехода, така и финансови (предвид големите възможности на Кастата в тази област), оттогава досега. С други думи, качественото разпределение по Линията на противопоставяне при балотажа в чужбина е абсолютно същата. Само че там не може да се говори за политическо блато, в същия смисъл, както в България. Там негласуващите българи имат друг манталитет…

Броят на гласувалите там за Радев, привърженици на Кастата, ще разберем веднага, щом узнаем разпределението в тези секции, но числото ще бъде под 100 000 гласа, вероятно около 50 000. Те обаче няма да оказват съществено влияние на процесите в България.

Следователно общият брой на двете крила на Кастата – ЧервеноРуското и ЧервеноЛевото – включваща генерични наследници на АБпФК (Внуци и Близки роднини), бивши агенти на КДС/КГБ и техните наследници, заедно с икономическата и политическата им клиентела (слуги и икономически зависими хора), както и бизнес партньори – наброява не повече от 1 000 000-1 100 000 души над 18-годишна възраст.

При общ брой гласоподаватели по НСИ – 5 750 000, процентът сумарно на Кастата АБпФК е между 17% и 19% , или средно 18% от гласоподавателите. С голямо основание можем да направим интерполация върху цялото население със същата стойност.

Оттук е лесно да определим и броя на дясноконсервативните хора, с твърди антикомунистически възгледи. Те са около 550 000-600 000 души над 18-годишна възраст, т.е. около 9-10% от населението.

Изводи

Общият брой на двете крила на Кастата – ЧервеноРуското и ЧервеноЛевото, включваща генерични наследници на АБпФК (Внуци и Близки роднини), бивши агенти на КДС/КГБ и техните наследници, заедно с икономическата и политическата им клиентела (слуги и икономически зависими хора), както и бизнес партньори – наброява не повече от 1 000 000-1 100 000 души над 18-годишна възраст, което представлява около 18% от населението на България над 18-годишна възраст.

Общият брой на дясноконсервативните хора с твърди антикомунистически възгледи, е около 550 000-600 000 души над 18-годишна възраст, което представлява около 9-10% от населението на България над 18-годишна възраст.

Общият брой на хората от т.нар. „политическо блато“ е между 4 000 000 и 4 200 000 души над 18-годишна възраст, или между 69 и 73% от населението на България над 18-годишна възраст. Това е огромна, преобладаваща политическа прослойка. Тя задава политическия дневен ред в обществото, сваля и качва правителства и с нея се съобразяват на първо място политиците. Това е и главната причина в страната да не се извършват жизнено необходимите реформи и вече 30 години да търпим неработещи институции. По-точно причината е в патологичния страх на политиците от негативната реакция на тази могъща обществена прослойка…

Всичко това означава, че съдбата на България до голяма степен е в ръцете на горепосочената обществена група от населението. Който успее да я мотивира, той обикновено печели изборната надпревара, както в случая с последните избори за народни представители.

Там се намира и коренът на всичките ни беди, през безкрайния Преход.

Единствената надежда е да измъкнем колкото се може повече хора от това блато, да ги спасим, а заедно с това да спасим и страната.