Предизборни хроники: Обречени ли сме на изборна шашма?
Каквато "сертификацията", такива и изборите
Странни неща стават в Татковината. Колкото повече наближават изборите, толкова повече се засилва напрежението, буквално витае във въздуха.
Някои обвиняват Ковида, други лошата организация в ЦИК, но най-много се обръща внимание на „600-те“ подозрителни машини.
Народонаселението е обсебено от тях. Всички са уверени, че там има Нещо. Какво точно, не е ясно. Е, когато арестуват тези съмнителни машини, електоратът сигурно ще въздъхне с облекчение и ще приеме изборите за честни. Което изглежда, е целта.
Честни, защото видите ли, машините за гласуване били „сертифицирани“. Какво точно значи този термин, малцина знаят, но пък за широките народни маси, той има магично действие. Внушава респект и дава чуство за сигурност, все едно машините („сертифицираните“, де) са защитени с Божията ръка против измами…
Да, ама не. Тези доверчиви хора сигурно ще останат поразени, ако разберат, че извършената сложна, отговорна и тежка процедура, наречена „сертификация“ (по-точно „оценяване на съответствието“) на машините за гласуване, ще може да бъде класифицирана като „Боклук“. Защото има толкова пороци, че е възможно да се пледира за нейната нищожност.
Във връзка с:
Първо. Законът (ИК) възлага да се извърши процедурата по сертификация едновременно на три авторитетни институции – Държавна агенция „Електронно управление“, Българския институт за стандартизация и Български институт по метрология (може би липсва само Светия Синод), съгласно изискванията по чл. 213, ал. 2, от същия закон.
Второ. Видно от самите документи по сертификацията, извършена от посочените институции
Доклад за оценяване на съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване
става ясно, че процедурата съдържа пороци, които обезценяват напълно представената сертификация и могат да доведат до признаването ѝ за нищожна. А именно, поне три:
1. По отношение на „представителната извадка“:
За да извършат сертификацията, посочените институции обследват само 2 (ДВЕ) машини за гласуване, тип A4 – 517, производство на скандалната компания Smartmatic International Corporation Inc.
За останалите 12 738 броя машини е депозирана Декларация за идентичност с посочените образци, от „Сиела Норма“ АД. Двете машини са наречени „представителна извадка“.
Веднага се вижда, че числото за „представителната извадка“ е определено произволно (защо не е, например, 20 или 32 или 644?).
Защото, съгласно нормативите, „представителна извадка“ е числото на изпитваните екземпляри от цялата серия, което гарантира, че допустимата грешка (т.е. разсейването на резултатите) в процеса на дадено изпитване, при дадения метод на изпитване, е в границите на определена стойност. Тази допустима грешка се определя по определени математически зависимости. За „допустима грешка“ не става и дума никъде в представената документация. Може би пък да няма грешка?!
2. По отношение на „начин за придобиване на представителната извадка“:
От посочената документация по сертификацията става ясно, че тези 2 (ДВА) екземпляра, наречени „представителна извадка“, не са избрани самолично от представители на сертифициращите институции (ДАЕУ, БИС и БИМ), измежду всичките 12 738 машини за гласуване, от указания тип и производител.
Те са им били доставени от фирма „Сиела-Норма“ по неин избор и усмотрение! Нещо, което е абсолютно недопустимо при оценяване на съответствие чрез „представителна извадка“.
Забележете обаче, че фирма „Сиела-Норма“ е не само Доставчик по договора с ЦИК, но и Изпълнител. Тя поддържа технически изборния процес с машините за гласуване, като в нейните ръце е ВСИЧКО: машините, техниците по поддръжката, инсталацията на софтуера и генерирането на сертификатите за смарт картите, софтуеристите, които пишат специализираната програма и т.н…
3. По отношение на „установяване на съответствието с изискванията чл.213, ал. 3, т. 5 от ИК“:
Става въпрос за „нерегламентирано влияние върху изборния процес“, което би трябвало да включва и зловредния софтуер.
Сценарият на проверката за установяване на съответствието с посоченото изискване не отговаря на извършените процедури и на реалното състояние на организацията и контрола (от страна на Изпълнителя).
Разработчикът на специализирания софтуер (препрограмирането) има потенциалната възможност, безпрепятствено да зареди в машината, директно или с чужда помощ (например техниците по поддръжката и инсталацията на софтуера) видоизменен софтуер, съдържащ вредоносен код, преди транспортирането на машината до съответната секция. А пък във всяка машина се зарежда софтуер с две флаш памети (т.нар. „флашки“).
Не става ясно кой и как контролира този процес.
Същото се отнася и до процеса по генерирането на повече от 60 000 сертификата за смарт картите на машините (по 5 броя на машина). Никой засега не може да гарантира, че така няма да бъдат изготвени допълнително количество смарт карти, които да бъдат използвани нерегламентирано… (въпрос зададен от външен специалист, в процеса на общественото обсъждане, октомври 2021 г.).
Сценарият за изборна измама
С други думи, една предполагаема манипулация (измама) на машинния изборен процес би се развила по следния сценарий, въз основа на горепосочените констатации:
Недобросъвестен програмист, създател на специализирания софтуер (препрограмирането) за конкретните избори, изготвя два варианта на този софтуер, легален и вредоносен.
Във втория е инкорпориран вредоносен код, който осигурява прехвърляне на гласове към даден участник в изборите, според определена схема.
Легалният софтуер се представя за сертифициране (в ДВЕТЕ машини, представляващи „представителна извадка“).
След „сертифициране“ на легалния софтуер няма никакви пречки (от организационно и/или контролно естество) да се инсталира вредоносният софтуер върху произволен брой машини, под формата на легален.
След това машините се запечатват и поемат към секциите.
Забележете, че на всички е известно, коя машина, в коя секция да се насочи. Това извънредно много улеснява манипулациите, защото е изгодно да се извършат в определени секции, както има и такива, в които това не би имало смисъл.
От това следва, че вредоносният софтуер може да има различни варианти, съобразно нуждите от манипулации в различни секции.
Изобщо има обширно поле за измами, поради несъвършенствата на ИК, случайни или преднамерени, на безотговорното отношение на ЦИК и други…
Но главна причина за това е порочната същност на самия принцип за машинно гласуване. Нещо, което точно, кратко и ясно бе обяснено от Германския Конституционен съд още през 2009 г.
После всички страни в Европа се отказаха от машините за гласуване (в Холандия ги мачкаха с валяци). След повече от 12 години, България е единствената страна в Европа, където се гласува с машини…
Подробности по горните проблеми виж тук.
Появиха се и твърдения за предполагаеми връзки между „Сиела-Норма“ и политически партии.
