Новото време

Показност на нищото,
отмерваща измислици безвкусни,
фалшиви пиршества
и маски за прикриване на същността.

Липса на съмнения
в безмозъчното ръкопляскане
и жалкото присъствие
на неми наблюдатели.

Сбръчкани от равнодушие души.
Мълчание за пламналите
от омраза небеса,
убило голите истини.
Има ли кой да поплаче за тях?

Умора от подли, на сляпо игри.
Тишина по пътя надолу, към ада.
Новото време – желано, нежелано.
Безидейност, безверие.

Към стойността на ценностите –
безразличие, сковало прогреса.
Ще преглъщаме ли още отровата?