Нов ден

С тихи стъпки посрещам деня.
Изпращам луната и казвам – здравей на светлината.
Звездите изчезват, започва денят.
Посрещам зората с танца на цветята.

Усмихвам се на слънцето и дишам с пълни сили.
Къде са спомените на детството ми мили?
Вървя бавно и мислите ми бягат пред мен.
Следвам вятъра и мириса на вкусни банички.

Пристъпвам напред, но волята казва – поспри!
А мисълта ми лети, лети….

С отронения листец, запечатал палитрата на неръкотворния творец на красотa.
Залива ме сянка на чинари и застивам за миг – в суета.
Усещам диханието на вятъра в клоните и аромата на пролет, а е есен.
В гърдите ми застива камък, а от някъде се чува песен.

Времето минава почти неусетно, а младостта не казва поспри.
В главата ми бушуват хиляди мечти.

Щастието е глътка младост, но не мога този миг да спра.
Да отпия от сладкия нектар на радостта.
Волята мe тласка напред.
Радвам се на красотата навред.

Следвам компаса и пътя отреден, до сетния ми ден.
Къде ме води – не зная, но искам да следвам деня.
Искам след тъмна нощ, плашеща и грозна, да запаля светлината и тя да грейне в мен.
Да стопли устните ми и с усмивка да започна новия ден.