Ноември
Ноември е. Далече е морето,
а слънцето – заключено, мълчи…
Предчувствам авантюра, а сърцето
със ритъм отговаря на случайните лъчи…
Навън ме мамят четири посоки,
за мене спорят четири стихии…
А нейде тръпнат пътища широки
в очакване и аз да ги открия!
Копнежът винаги е сън наяве –
ноември е, морето е далече…
Мечтата чака нещо да направя –
така към нея ще потегля вече…
И сякаш дните къси и студени
напомнят ми живота да обичам,
а щедрите секунди заблудени
ми подаряват вкупом миг различен…
