Николай Василев: Демографията трябва да е пръв приоритет на правителството (видео)

Кои са четирите приоритета на България през 21-и век? Какво казват и какво премълчават демографите за раждаемостта, смъртността и прираста? И какво конкретно да се направи, за да нарасне населението на България?

На всички тези въпроси и още отговаря Николай Василев пред аудиторията на събитието „За демографията: проблеми и перспективи“, което се проведе в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ на 21 ноември 2024 г. по инициатива на Студентски Дипломатически Клуб, сдружение „Полити“, ДНК „Движение за национална кауза“ и Bulgaria Wants You, и с участието на Андрей Арнаудов и Георги Бърдаров.

По-долу публикуваме речта на Николай Василев, икономист, финансист, бивш вицепремиер (2001-2005 г.), бивш министър на икономиката (2001-2003 г.) и бивш министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.).

* * *

Не съм демограф, а просто гражданин, който изключително се притеснява за демографията на България. Като такъв смятам, че българската нация има четири приоритета и предизвикателства през 21-и век.

На четвърто място поставям опасността от мигрантско цунами. Свързана ли е тази тема с демографията? Да. Защото едно е България да е като Полша – държава с население 40 млн. души и голям брой младежи. Друго е да е малка, разнебитена обезселена държава без младо население.

На трето място слагам дългосрочната финансова стабилност на нацията ни. Тази тема също има връзка с демографията, защото всички икономически процеси и растеж са свързани с това страната да има растящо население, млади и образовани хора, а не обратното – което се случва сега.

На второ място е западната ориентация на страната.

И на първо: демографията.

Аз съм по-голям от повечето от вас. Когато бях ученик, празнувахме 1300 години България. Населението ни тогава беше около 9 млн. души. Ще празнуваме ли 1400 години? Не знам. Кажете вие. Нашите деца, колкото и да са те, къде ще бъдат? Дали ще бъдат в България? Колко внуци ще имам? Колко внуци има в България в момента? Това са проблеми, които изключително много ме интересуват.

Имам един въпрос към вас: колко от вас са виждали през живота си демографската пирамида на българското население? Виждал съм я единствено в Министерски съвет и никъде другаде. Намерих я сам от чужди източници, когато публикувах последната си книга – сложих я на корицата.

Присъствал съм на няколко подобни конференции за демографията и съм водил разговори с експерти извън конференциите. Какво чувам от тях?

Какво казват демографите?

Първо, демографските процеси протичат бавно. Да, вярно, като климатичните промени. За едно поколение нашата нация намалява от 9 млн. души на 6.5 млн. души. Колко ще бъдем след още едно поколение? Кажете вие. За мен това е супер бързо, особено когато е със знак минус.

Второ, казват, че проблемът не е толкова голям. За мен проблемът е изключително голям.

Трето, според мен демографите и НПО-тата тази година направиха лоша услуга на българските политици. Те казаха, че проблем няма и че всъщност резултатите са страхотни. Един показател, който е плодовитост на българката (проекция за брой деца на една жена в детеродна възраст) се повишава и България дори е на трето място в Европа. И оттогава, като папагали, всички НПО-та и политици повтарят следното изречение: ето виждате ли, мерките, които ние предприехме в демографската политика, вече дават своите първи положителни резултати.

И аз не мога да повярвам на ушите си. Аз никакви значими мерки не съм видял през последните 35 години. И за какви положителни резултати става дума?

След Втората световна война в България са се раждали близо 200 000 деца на година, въпреки че населението е било много по-малко от сега. Когато съм бил ученик, са се раждали над 120 000 деца годишно. Следва спад през 90-те, рязко покачване между 1997 г. и 2009 г. до 82 000 деца. Сега сме спаднали до малко над 50 000 деца. И понеже през 2023 г. имало позитивен ръст с 600 деца спрямо 2022 г., България се изкара равна с Люксембург. Станали сме страшни популисти!

За мен това е потресаващо! Как няма един политик в държавата, който да каже: „това е потресаващо“, а вместо това казват: „мерките вече дават първите позитивни резултати“. Без да съм специалист по коефициент на плодовитост, предполагам, че повишението не е, защото раждаемостта се е повишила (всъщност тя е намаляла с още 10 000 души), а защото населението още се е свило. И ето така се е получило, че сме на трето място в Европа.

Какво още не казват демографите? Че е важна не само общата бройка на населението. Говорят доста често за смъртността и за продължителността на живота. Казват: „трябва да се вземат мерки за удължаване продължителността на живота“. Разбира се, че трябва. Обаче: този показател е по-скоро в графата „здравна политика“ и с нея трябва да се занимава здравното министерство. Демографското министерство – каквото липсва и такова никога не е имало – трябва да се занимава с раждаемостта. Защото в дъжавата са важни хора като вас. А не като моите родители – да са живи и здрави.

И като се говори за демография, трябва да се говори не само за общата бройка, а и за възрастовата структура; за етническата структура; за раждаемост спрямо смъртност; за прираст.

Колко от вас са виждали демографска пирамида с етнически състав? Аз не съм я виждал.

Моето мнение е следното: проблемът е огромен. Всяка година българското население намалява по естествени причини. Ако се изключи елементът на миграция, ние намаляваме с няколко десетки хиляди души годишно (около 60 000 души). Така докога?

Само за да излезем 0:0, никакви + 600 деца не ни стигат. Трябва ни раждаемостта да се увеличи поне двойно, т.е. да бъде над 100 000 деца годишно – за да се изравни със смъртността. А ако включим миграцията? Тогава раждаемостта трябва да е примерно 150 000 деца – за да е резултатът 0:0! А не да растем като други държави.

Когато българите изтичат навън, миграцията е голям проблем. Етническият състав е проблем. Със своята биография нямам представа и не съм чул и прочел никъде и никога какъв е етническият състав на децата! За този проблем българското общество си заравя главата в пясъка и не говори!

И в крайна сметка големият проблем е, че има никакви политики от страна на държавата! Отчитаме успехи! Страхотни успехи!

Какви са моите предложения? В последната си книга имам десетина страници по този въпрос, но тук ще маркирам няколко идеи.

Решенията

Първо, да има министерство, което някъде в името си да съдържа думата „демография“. Например: министерство на труда, социалната и демографската политика. Защото когато нещо е в заглавието, не може да не се измислят някакви политики.

Второ, демографската политика да е номер едно най-важен управленски приоритет. Ако попитаме политиците, този не е сред тях, повярвайте ми.

Трето, демографската политика да е номер едно бюджетен приоритет. Сигурно сте чували за мен като за най-големия бюджетен ястреб в републиката. Т.е. аз съм от хората, които от ваша възраст до днес последователно и шумно съм призовавал да нямаме излишни държавни разходи, а да имаме балансиран бюджет и дори излишъци. Всъщност, през осемте години, в които съм бил в правителството, имаме огромни излишъци. Въпреки това казвам, че ако има едно нещо, за което държавата трябва да харчи повече, първото такова нещо е демографската политика.

Какво например може да направи държавата? Нещата са много, но ще спомена две. В София половината от децата нямали достъп до детски градини. Добро утро! Така е вече десетки години! Тези деца самите ще имат деца скоро! Затова трябва да се построят необходимите детски градини. И то незабавно! Иначе и докато вие се пенсионирате, детски градини няма да има.

Другото е: предлагам да се дават до 25 000 лв. на семейство, което ражда дете. И веднага получавам два противоположни въпроса. Единият е: „нали знаеш кой ще ражда, ако направиш това?“ Знам го, да, дошло ми е наум. Затова какво предлагам? Могат да се въведат критерии за диференциация, например: по образователен ценз или по осигурителен доход. Т.е. хората, които работят, които плащат данъци и осигуровки, получават определена сума. А който не притежава образователен ценз и нищо не работи, получава нещо различно.

На предната среща в СУ, на която бях, имаше хора, които не бяха доволни. Млади жени казаха: ние не искаме да раждаме за пари. Аз не съм казал, че трябва да раждате за пари. Ето моите два отговора.

Първо, в моята фирма, където работят висококвалифицирани жени, някои имат по едно дете. Тази седмица попитах една от тях, жена на много висока позиция: „няма ли да имаш второ дете“; тя отвърна: „в тези скъпи времена, несигурност и инфлация сме притеснени и няма да имаме второ дете“. Щом тя го казва, какво мислите, че казват останалите няколкостотин хиляди души в страната, които получават една трета или една пета от нейната заплата?

И второ, нека предположим, че критиците биха били прави и че ще има нула родени деца с такава политика. Защото „няма да раждаме за пари“. Тогава аз казвам така: а защо да има бедни семейства? Дори да подкрепяме семействата, които така или иначе искат да имат деца, това пак биха били по-добре изхарчени пари в сравнение с милиардите, които се прахосват за глупости от всички правителства.