Тайните около биографията на Никола Вапцаров (част 1) (видео)
Комунистически поет, идол или родоотстъпник?
Публикуваме отново статията за Вапцаров, след проведен диспут на 8 ноември 2022 г. по национална телевизия „България 24“.
Статията е обновена и с разширени данни. Първоначално я публикувахме на 25 април 2022 г. във връзка с 80 години от разстрела на поета. И свалихме броени дни след публикацията, след писмо от родственика на знаменития ни поет, в което той ни обвини в изнасяне на неверни данни.
***
Истина-та е свята.
Свобода-та е мила.
…
Мото на Ботйовия вестник
„Дума на българските емигранти“
На 23 юли 2022 г., по случай 80 години от разстрела на Никола Вапцаров, президентът Румен Радев заяви, че Вапцаров е „мъченик на праведна кауза, която в последните години новите ревизионисти се опитват да изтрият от нашата история“… „Затова са и вандалските посегателства върху антифашистките паметници и насаждането на историческо невежество в обществото“.
Дотук нищо ново в България. Един проруски политик прославя просъветски комунистически поет, и двамата с общ идеен генезис…
Иначе никой не иска да го трие от българската история. Откъде накъде, той е част от нея, но с истинските си дела, а НЕ с измислените…
Защото 99% от българите не знаят, че той публично се обявява за „македонец и македонски писател“. Години наред създава македонистка литература и участва в създаване на „македонски“ и антибългарски комунистически организации… „Тайна“ скривана и досега, въпреки че документите отдавна са разсекретени. Дори известни изследователи на комунизма не знаят това.
Потресаващо, нали?
Причината е проста.
Идолопоклонството
Човекът и идолът
Един човек имал божество – идол от глина.
Той много го почитал, държал го на най-доброто
място в бедната си къща, обгрижвал го и му
принасял дребни дарове. Всеки ден отправял
горещи молитви. Молел идола да го направи
богат, умен и щастлив.
Така минавали години, човекът се молел, но си
оставал все така беден. Един ден дотолкова се
разгневил, че не се сдържал и блъснал идола
на пода. Той се строшил на парчета, защото
бил кух и от него се посипали много златни
монети. Човекът се смаял и дори не повярвал
на очите си. Когато се опомнил, възкликнал:
„Боже, когато те почитах и ти се молех, ти не
направи нищо за мен, но сега, когато те разруших,
станах богат и ще бъда щастлив. Дори чуствам,
че поумнявам“…
Шумерска приказка,
записана на клинописни
таблички, преди повече от
5000 години
Оказва се, че публичното разкриване на доброволния македонизъм на Вапцаров е недопустимо. Защото заплашва да взриви отвътре една цяла система, овладяла почти всички институции на Републиката. Това е Кастата на АБпФК, представена от Децата, Внуците, Близките роднини и Клиентелата им. Осветяването на случая с Никола Вапцаров може да има ефекта на доминото и да изкара наяве серия от злодеяния, извършени от върхушката на БКП (т.е. на АБпФК) и свързани с насилствената македонизация на Пиринска Македония, с отказа от националния суверенитет в този край, както и с много и разни съпътстващи престъпления.
Лошото е, че за тези действия по никакъв начин не може да се измисли що-годе убедително оправдание.
Ясно е като бял ден, че става въпрос за серия от най-тежки престъпления срещу страната и нацията, при това в най-чистия им, „химически“ вид. Тази възможност хвърля в ужас управляващите страната наследници на АБпФК, още повече в условията на криза в отношенията със Северна Македония.
Заплахата е, фактите за престъпленията на дедите им да изплуват, да ги разобличат пред обществото, тънещо в историческо невежество и да ги превърнат в маргинали. Това би било катастрофа за Кастата, за нейните политически представители (БСП и присъдружните партии), за клиентелата от „интелектуалци“, както и за цялата Пета колона на руските интереси, които са кокошката със златните яйца за потомците на АБпФК.
Затова борбата за „делото на Вапцаров“ ще се води на живот и смърт, докрай.
Мобилизацията ще бъде пълна.
Защото той не е обикновен поет или революционер, а е издигнат в ранг на чугунов позлатен Идол на „българската антифашистка борба“, сиреч морален стожер на Кастата АБпФК, „български пролетарски поет“, „железен революционер с кристално чиста съвест“ и т.н.
Има реална опасност рухването на този фалшив Идол да отбележи началото на края за Кастата, която и досега държи икономическата власт в страната…
Държим да отбележим, че настоящата статия не се отнася за човека Никола Вапцаров или за поета Вапцаров. Не засяга и неговото семейство, нито неговите наследници, нито техните привилегии, бизнес или опитите да се прикрие истната за техния прочут родственик. Те нямат общо с обожествения Идол.
Никола Вапцаров е една объркана личност с трагична съдба. Той е човек с високо самочуствие, при това с основание. Но непризнат в литературните кръгове, дори и сред своите леви литератори, той накрая се превръща в маргинал.
Литераторът Вапцаров е майстор на езика, пример за родѐн поет. Но дали той е талантлив, голям или велик поет, ние не можем да кажем, гласецът ни е слаб, понеже сме съвременници, както е казал Летописеца. Само тя, Историята, може да реши какво място ще заеме поетът Вапцаров в общественото културно пространство. Но затова трябва да отминат поколения, да утихнат страстите и да се погребе политическата омраза. Дотогава нека застъпваме тезите си и да ги доказваме с факти. Времето ще реши и този проблем.
Дейците на изкуството и науката се оценяват от поколенията съобразно таланта и приноса им. Моралното им поведение е категория, която единствено в този случай не се взема предвид…
Така например един от най-големите поети на Франция, Франсоа Вийон, е бил авантюрист, престъпник и крадец. Бил е обесен. Оценен е след един век.
Да повторим отново, не искаме да осъждаме човека и/или поета Вапцаров, имаме единствено намерението да съдействаме за низвержение на чугуно-бронзовия Идол, покрит с фалшиво злато.
Да го разрушим и да ликвидираме езическият му култ, за да бъдем свободни… и щастливи.
***
И все пак, кой е Никола Вапцаров?
Роден е на 7 декември 1909 г. в град Банско, тогава в границите на Османската империя. Неговият баща Иван (Йонко) Вапцаров, е един от видните членове на ВМРО. Никола учи в Разложката гимназия до 1926 г. и после постъпва в Морското училище във Варна, не без връзките на баща си. Завършва училището и е произведен в подофицер, получава специалност „машинен техник“. През май 1932 г. прави голяма обиколка с кораб в Средиземноморието. През 1934 г. сключва брак, а в 1936 г. се премества в София. През 1940 г. издава единствената си стихосбирка „Моторни песни“, в която има и македонистки акценти. Участва в македонистката литературна организация МЛК (1938-1941 г.), а през 1942 г. е арестуван като участник в минно-подривната организация на ЦК на БРП. Съден и разстрелян същата година.
Индоктринация
Дървото се превива,
докато е младо.
Народна мъдрост
Има данни, които сочат, че младият Никола е бил индоктриниран още като дете от един руснак, когото бащата прибира в къщата им. Това е агентът на НКВД, д-р Майлер, който насочва младия човек към поезията и социализма. Това е съдбоностно събитие за младия Никола и еднозначно определя съдбата му. Подобно на неговия кумир Володя Улянов, който е индоктриниран още като юноша от родната си майка, която го запознава с основите на социалистическите идеи.
Между Никола и доктора се създава такава близост, каквато не съществува дори между баща и син, (Виж [3]) факт, отразен в мемоарите на вапцаровата фамилия. Виж [2] с. 163
А че личността е съмнителна, говорят документите.
Борис Майлер се появява в Банско заедно със семейството си през 1919 г., легендиран като белогвардейски емигрант. Йонко Вапцаров го приютява в къщата си и той живее там две години, но остава в града до 1923 г.. Периодът съвпада със забежките на Йонко Вапцаров с лявото крило на ВМРО и комунистите, в смутните времена след войната. В спомените си семейство Вапцарови умилително разказват как докторът лекувал безплатно бедните жители на Банско. Бедният емигрант явно е бил алтруист, но как е издържал семейството си в чужбина никой не казва. Пък и от снимките личи, че не е мизерствал – добре изглеждащ мъж е, добре облечен, специално екипиран за планинско приключение. По-интересното е, че на тези снимки загадъчният Майлер е в компанията на Ванче Михайлов, водачът на ВМРО, в неговото царство – в Пирин над Банско, където е била недостъпната му резиденция. На тази забележителна снимка са заснети и бащата Йонко, и младият Никола. Виж [2] с. 159, а също с. 163.
Между другото, къщата в Банско е била местната резиденция на важни особи, като цар Фердинанд, кайзер Вилхелм II (през войната), цар Борис III и видни интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и други. От своя страна фамилията Вапцарови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юношата Никола с цар Борис ІІІ и обкръжението му. Виж [2] с. 205.
През 1926 (или 27) г. цяло Банско говори за първия аероплан, който посещава града и каца на една суха поляна в покрайнините. Бил дошъл да откара вапцаровите деца в София, в двореца. Виж [4] с. 93.
Фактически чрез Йонко, д-р Майлер е проникнал в сърцето на ВМРО и в най-вътрешния кръг на македонските революционери. С каква цел – не се знае досега (въпреки, че не е трудно да се досетим).
Но през 1923 г., по време на септемврийските комунистически метежи в Разложкия край, „белогвардеецът“ бил арестуван, а от опасност го измъкнал пак Йонко Вапцаров, извел го набързо до турската граница, откъдето си заминал обратно там, откъдето бил избягал – в Съветска Русия. Виж [3].
Предполага се, че е внедрен, за да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.нар. ВМРО (обединена).
Нещата се изясняват от документите, пазени в музея на Вапцаров – два портрета (от 1956 и 1965 г.) и няколко писма на Б. Майлер, адресирани до Елена Вапцарова през 50-те години. В едно от тях мнимият „доктор“ собственоръчно разкрива някогашната си мисия и повода за бягството обратно: „Мислех, че ще дочакам свободата на България и своите старини, но врагът не спеше и ме надуши…„. Писмото е цитирано и в книгата на Райна Вапцарова. Виж [3].
Агентът на НКВД, д-р Майлер насочва младия човек към поезията и социализма и по този начин проправя пътя му към гибелта. Факт е, че синът на същия Майлер, през 60-те години на миналия век е бил заместник-министър на вътрешните работи в СССР, пост твърдо свързан с НКВД/КГБ, нещо, което напълно изяснява случая (виж спомени от Мая Вапцарова).
Видно е, че Никола отдава целия си живот за победата на пролетариата и за подпомагане на СССР. Хвърля всички сили за прокарването на коминтерновската резолюция от 11 януари 1934 г., за създаване на Тракийска, Добруджанска и Македонска нация. Започва неуморна борба за признаването и утвърждаването на Македонски народ и нация.
Македонизъм
Случи се така, че в Сръбска и Гръцка
Македония великобългарските утопии
изстиват и крепне еднo поколение,
ентусиазирано от лозунга – Свободна
и Независима Македония. Това е най-
важният етап от македонския въпрос
в последните години…
Н. Вапцаров, доклад пред МЛК, 1938 г.
Вапцаров години наред пише и издава македонистки произведения, участва в създаване на „македонска“ организация (Македонски Литературен кръжок – МЛК). Пише на български, не само защото още не е бил измислен „македонски“ език, но и защото е владеел (в съвършенство) само българския литературен език.
МЛК е македонистко комунистическо литературно общество, в голямата си част съставено от разочаровани и маргинализирани личности, които по-късно се превръщат във важни културни фактори на новата югомакедонска държава. В него, освен Никола Вапцаров, се подвизават Михаил Сматракалев (литeратурен псевдоним Ангел Жаров), Венко Марковски, Димитър Митрев, Коле Неделковски, Васил Ивановски, Антон Попов и други писатели и поети, повечето родом от Македония.
Македонизмът и МЛК. Докладът
Основаване на Македонския литературен кръжок (МЛК)
Кръжокът е създаден по указание от комунистическата партия, с единствената цел да се изпълни решението на Коминтерна от 1934 г., за създадаване на условия за организиране на литературно общество с „македонско“ национално съзнание. А пък то да стане център, около който да се формира бъдещата „македонска“ култура и интелигенция.
МЛК е създаден на антибългарска основа и дейността му има антибългарска насоченост към утвърждаване на македонски народ, различен по култура, бит и история от българския. В документацията на кръжока имената България, българин са натоварени с отрицателно емоционално значение.
В качеството на организатор, изборът пада на литературния критик Васил Александров. Последният е бил действително подходящ. Член е на БРП и създаването на МЛК той е трябвало да приеме като отговорно партийно поръчение. Имал е и известни литературни изяви, а в средите на пишещите млади хора от Македония е смятан за свой човек. При това Васил Александров вече е бил показал съпричастност към политиката на БРП по македонския въпрос. В “Македонски вести”, неформално издание на ВМРО (Об), той отпечатал пространен материал, в който призовава към създаване на “македонска национално-революционна литература”, която да подбужда населението на борба за независима Македония под комунистическо ръководство.
След няколко седмични организационни усилия, в София се учредява литературна група от млади и начинаещи поети, писатели и журналисти, родени или произхождащи от родители от Пиринска, Вардарска и Егейска Македония. В нея се включват и творци от вътрешни райони на страната на основание проявен известен интерес към македонската проблематика. Наричат я Македонски литературен кръжок (МЛК). Функционира докъм средата на 1941 г., когато съществуването ѝ става безпредметно – по-голямата част от Македония е в границите на България.
Учредяването на кръжока става в края на септември 1938 г. в София, в квартирата на поета А. Шудров (Ведров), на ул. Люлин 20. Присъстват: В. Александров, Н. Вапцаров, А. Попов, А. Ведров, Г. Абаджиев, И. Керезов, Г. Деспотов, А. Великов, М. Сматракалев, К. Николов. Присъединяват се по-късно и В. Марковски, В. Ивановски и К. Неделковски. Трябва да се отбележи, че някои от присъстващите и преди това са стояли на позиции, близки до македонизма, а други идват с оформени македонистки възгледи.
Михаил Сматракалев участва в издаването на „Македонски вести” през 1935/6 г., който е на абсолютно македонски позиции; през 1935 г. издава своята македонска патриотична стихосбирка „Чудна е Македония”.
Кирил Николов също идва в кръжока от „Македонски вести”.
Митко Зафировски е сътрудник на „Македонски вести” през 1935 г., а през 1936 г,. издава „Македонска земя”.
За Вапцаров влизането в кръжока означава само връщане към младежките идеали, така ясно демонстрирани в ранните му стихове, написани след 1926 г.
Антон Попов още през 1936 г. мечтае и се опитва да издава в Пиринска Македония, македонски вестник. Той на 8 юли 1936 г. пише на Керезиев: „Вече работя върху идеята за издаване на вестник (македонски) в Петрич. Това желание отдавна съществува, но ми се струва трудно осъществимо”; „Вестникът … ще има македонска прогресивна насока”; „Ще настояваме … чрез вестника да влияеме над общото състояние на македонския въпрос”; „Разбира се, вестникът няма да бъде тесногръд македонски. Ще се разглеждат световни проблеми. Предполагаме да бъде двумесечник.” За целта младият Попов разговарял не с друг, а с Ангел Динев (един от първите бъдещи „македонски“ историци), който му обещал подкрепа. Но властите не го позволяват. „Отговориха ми, че по политически причини не се разрешава. Идиоти. Най-много се наежват против тази идея пришълците – „колонисти” – чиновническа шарлатанска тълпа” Виж [6], с. 8. Виждаме, че за него дошлите от България чиновници в Петричко са „колонисти“!
Васил Ивановски още през 1934 г. пише статията „Защо ние, македонците, сме отделна нация”, виж [6], с. 8. По-късно я разпространява в САЩ сред емигрантите, с помощта на Гео Пирински. Всички членове на кръжока, без изключение са свързани с комунистическата партия. На учредителното събрание се формулират задачите на кръжока, уточняват се формите на борба; доклад изнася Н. Вапцаров. Виж [1], с. 60.
Приет е и Устав на кръжока. Член първи предвижда: „ кръжокът е самостоятелна, независима група от македонски поети и писатели, обединени от общата цел да работят за създаване на македонска художествена литература.”
Ето какво разказва и Антон Великов (Беломорски):
През септември 1938 година бях навестен от Васил Александров, ползващ се с особено доверие в македонските прогресивни среди и предан партиец. Той ми извести, че е натоварен да изгради Македонски литературен кръжок, в който ще влизат всички начеващи прогресивни македонци писатели и поети. Той вече беше ги обходил и взел тяхното съгласие. ‚Не се двоуми, в кръжока ще влязат такива хора като Никола Вапцаров и др., че само полза ще имаш от общуването с тях!‘ Александров успя да провокира и мене. Името на Вапцаров разпръсна колебанието ми. Дадох дума, че ще стана член на кръжока. Виж „Страници од мојата биографија“ (Скопје, 1997).
Сбирките са правени на различни подходящи места, по квартири, също в кафенето на Туше Чопов, а често пъти в кантората на Сматракалев/Жаров, който е едвокат.
Виж също спомените на Стоян Бояджиев [10]:
На улица „Мария Луиза“ (сега „Георги Димитров“) № 2 имаше една адвокатска кантора – на Кирил Николов и Михаил Сматракалев. В тази кантора всяка съботна вечер се провеждаха просветно-агитационни събрания на македонските комунисти, които се водеха идеологически от Тодор Павлов.
Идеята е кръжокът да се събира всяка седмица, но срещите не винаги са регулярни. Известни по български източници са поне десетина доклади и сбирки:
Поне два от Никола Вапцаров (два доклада, виж по-долу); Поне един от Антон Попов – „От ‚Буря над родината‘ до ‚Чудна е Македония‘“ (отзиви за стихотворенията, съответно на Сматракалев и В. Марковски), виж [1], с. 59;
Поне един от М. Сматракалев/Жаров, отзив за стихотворението „Родина“ от Николай Багрицки (псевдоним на Н. Вапцаров), виж [1], с. 53;
Поне два от Тодор Павлов – Виж [1], с. 38. Той се явява главен комунистически идеолог в кръжока и виден привърженик на македонизма. Смята, „че са започнали да се създават нова македонска култура, литература и език“ – Виж [1], с. 74. Показателна е речта на Тодор Павлов, вече като регент, през 1945 г. в Белград – Виж [1], с. 24.
МЛК също организира сбирка за обявяване на конкурс за написване на стихотворения за Родината, като се отзовават Вапцаров и Сматракалев. Вапцаров написва „Земя“; Известна е сбирка в кантората на Сматракалев, описана в спомените на С. Русакиев. Виж [1], с.с. 43-44 и с. 60, а също по-долу.
Друга сбирка на която Н. Вапцаров рецензира стихотворението на М. Сматракалев/Жаров „Звезда“… и т.н.
Неизвестни документи от други сбирки на кръжока вероятно се намират в Скопие, тъй като Михаил Сматракалев предава документите на МЛК които притежава в архивите на новосъздадената Република Македония (фонд МЛК).
За атмосферата в кръжока свидетелства и Симеон Русакиев. Той е поканен на една от сбирките, като специалист езиковед, завършил славянска филология. Ето какво свидетелства за Вапцаров:
Другарите от кръжока имаха за задача да обсъдят въпроса за издаване на една антология на македонската национална литература. В тази антология се проектираше да бъдат включени литературлни творби от времето на Кирил и Методий до наши дни … На това заседание Вапцаров направи основно изказване. Това, което чух от него, а също и от други някои членове на кръжока, ми направи извънредно силно впечатление. Вапцаров говореше за македонския народ, за неговата освободителна борба, за националната му култура и литература, за неговата бъдеще. Със своята удивителна логика, с правилната постановка на въпросите, той създаде у мен впечатлението, че е добре подготвен марксист, че познава гениалните ленинско-сталински разработки по националния въпрос, че успешно ги свързва с борбите и задачите на македонската нация … Преброждайки тежкото историческо минало на Македония, той се озаряваше, когата говореше за нейното освобождение. В името на светлото бъдеще той изтъкваше необходимостта от борба за обособяване на македонския литературен език, от борба срещу шовинизма на българската и югославската буржоазия …. В своето изказване за македонския език той говореше за отдавнашната книга на Мисирков, поставяше за пръв път въпроса за македонския език. Говори за Кирил и Методий, Климент Охридски, поп Богомил, Кирил Пейчинов, Йоаким Кършовски, братя Миладинови, Григор Пърличев и др. Виж [4] с. 128.
Вапцаров дава патриотичните си македонистки стихотворения от цикъла „Песни за родината“ на разглеждане в МЛК. Запазени са както доклади на другите кръжочници за тях (например Сматракалев и Антон Попов), така и бележки от дискусиите. В тях тези стихотворения се определят именно като: „македонски”, „македонска, наша, своя литература”, „всеки ред гори от живи чувства негови и на всички македонци”, „стихотворението е македонско”, оприличават стиховете му на вдигане на „знамето на жална Македония”, „национални песни” (Сматракалев), определят стихосбирката му като такава „с македонска тематика”, наричат го „македонски поет”, определят и него, и Венко Марковски, Кочо (Коста) Рацин и Коле Неделковски като творци, „обединени около един сюжет, около една тема: Македония” (Антон Попов). Вапцаров в нито един от запазените протоколи не възразява на този вид окачествяване. Напротив, той самият използва освен понятието „македонска литература”, още и „македонска поезия” в свое изказване при обсъждането на стихосбирката на Кочо Рацин: „За етапа, в който се намира македонската поезия, трябва ли да се премине през всички етапи: народна песен, класическата и т.н.”.
Т.е. той смята, че съществува македонска поезия, и то тъкмо обсъжданата в кръжока и е убеден, че тя ще се развие, но поставя въпроса дали ще мине през всичките и същите етапи като останалите национални поезии! Виж [6] с. 7.
Вапцаров е душата на МЛК. Той е единственият в кръжока с голяма поетична дарба. От останалите, някакъв талант има единствено Венко Марковски. Най-близкото му обкръжение в кръжока са: Ангел Жаров (Михаил Сматракалев), Коле Неделковски (Никола Кръстев Неделков), Антон Попов, Димитър Митрев (по-късно академик в Скопие), Венко Марковски и други, виж [1], с.с. 33-37 и 76-77.
МЛК съществува до 1941 г., когато замира и се разпада. На заседание на кръжока през май 1941 г. Кирил Николов обявява края му с мотива, че при новата обстановка е необходимо членовете му практически да се включат в политическата борба.
Главната причина са големите политически промени, които обезмислят съществуването му: връщането на Южна Добруджа, провалът на „Соболевата акция“ и влизането на България в Тристранния пакт, което довежда до окупацията и освобождаването на по-голямата част от Македония от българските войски. След това съюзът между СССР и Германия се разпада и избухва войната. Партията вече има други задачи и македонизмът временно е изоставен за по-добри времена. Членовете на кръжока се разпиляват. Едни са мобилизирани, други се връщат по родните си места, като повечето вземат участие в борбата против (българския) „фашизъм“ (Кирил Николов, Асен Ведров, Васил Александров, Антон Великов-Беломорски, Тодор Янев и други). Всичко това допринася за физическо, а не идейно разпадане на кръжока. Бившите му членове продължават да стоят на същите позиции и дори да творят в същата насока. Вапцаров създава нови македонски стихотворения („Хроника”, възстановено в последните му дни).
Някои вземат участие в бойните групи на БКП (като Никола Вапцаров, Коле Неделковски, Антон Попов) и загиват.
Сматракалев (Жаров) предвидливо успява да оцелее и след 9 септември 1944 г. отново се проявява като активен македонист, става съдия и води процеси срещу членове на ВМРО по време на македонизацията в Пириско. След 60-те години привидно се отказва от македонизма, но след разпада на Югославия отива в новосъздадната Република Македония, където пренася архива на МЛК, с който разполага. Книгата му „Македонскиот литературен кружок“ излиза през 1993 г. в Скопие, когато получава македонско гражданство от президента К. Глигоров, заради дългогодишната си македонистка дейност и става почетен член ва Дружеството на писателите на Македония.
Венко Марковски (Вениамин Миланов Тошев) става антифашист и се бори срещу „българските окупатори“. Взема най-дейно участие в създаване на новия литературен „македонски“ език. По-късно заявява, че е дошъл в България през 1937 г., за да помогне да се наложи македонският език като народен и литературен език на свободна Македония. В тази дейност е насърчаван от Тодор Павлов. За заслугите си, в югославска Македония е обявен за „Баща на македонския език“. Там пише редица крайно антибългарски произведения. Виж стихотворението „Робии“ – Скопjе 1946 г., с. 29 (вероятно най-злостното и ругателно антибългарско произведение на всички времена). Виж [1], с.с. 24-25, а също тук.
Обаче по време на чистката срещу „агентите на Информбюро“ в Югославия, Тито го праща за 5 години в лагер. След това В. Марковски отново сменя националността си, бяга в България, става български „патриот“ и пише за България и българите обратното на това, което е писал в СФРЮ. Така че титлата „Баща на македонския език“ се прехвърля на акад. Блаже Конески, макар и с по-малки заслуги. Така че В. Марковски може да се смята за един от най-големите ренегати и българомразец в българската история.
За историята по създаване на „македонския“ език виж [1], с. 30.
Докладът
Това е програмният документ на МЛК. Изготвен е от Никола Напцаров и е изнесен на учредителното събрание. Текстът еднозначно характеризира поета като македонски патриот и убеден комунист, като показва и негативното му отношение към България. Вапцаров отдава голямо значине на доклада и дори го пресъздава поетично в стихотворението „Доклад“.
Докладите на Вапцаров (запазен е и друг доклад, виж по-долу) пред МЛК през 1938 г. са запазени в ръкописи на две тетрадки.
Отначало са се намирали в дома-музей в София, където са заприходени под № 33. През 1961 г. ЦК на БКП ги изземва и ги засекретява поради набиращия инерция спор със скопските политици за македонската идентичност на поета (култът към Вапцаров вече е факт). Обаче един от най-ревностните македонисти – акад. Димитър Митрев, който е непосредствен участник в събранието на МЛК, където е четен докладът, има ясен спомен за него. Друг бъдещ македонски академик – Блаже Ристовски, през 1960 г. посещава музея в София, където му дават да разгледа Вапцаровите тетрадки. Близкият другар на поета Михаил Сматракалев/Ангел Жаров, на когото е посветен единият от рефератите, пък си направил копия от тези „програмни документи“. До края на живота си Михаил Сматракалев (Жарoв) е предан на идеите на македонския сепаратизъм, понеже се оказва жив предтеча и връзка на МЛК с ОМО Илинден (виж [3] и [1], с. 33.
В България е известен само един препис от Доклада, този на скулптора Николай Шмиргела, приятел на Вапцаров, чието ателие е използвано за явочна квартира на бойната група (той е същият, за който се потвърди, че си е направил снимка с костюм на вече убития Райко Алексиев, през 1944 г.). Преписът на Шмиргела съдържа 13 правописни и лексикални несъответствия с оригинала. Той е имал свободата да редактира и променя по свое усмотрение притежавания от него ръкопис. Намесата му засяга правописни особености и стремеж да приведе Вапцаровия правопис към нормите на реформата през 1945 г. Направен е опит за стилистична редакция, съкратени са думи, части от изречения и т.н., виж [2], с.с. 172-173.
Оригиналът е разчетен и възстановен от Цвета Трифонова [2], с.с. 174-180, там с курсив са отбелязани възстановените думи и изрази от преписа на Шмиргела.
Виж също, пак там [2], с.с. 154-155, 159-162, 166-168, 172-173.
Докладът е запазен в ДАА, в оригиналния ръкопис на Н. Вапцаров, виж [8]. Носител на ръкописа е синя ученическа тетрадка с щемпел „Ц.К. Б.К.П партархив № 2646“ горе вляво и надпис с флумастер „секретна СП“, съдържаща 9 л., 17 с., изписани от двете страни с химически молив и мастило.
Съдържание и анализ на доклада (следва разчетения и възстановен от Цвета Трифонова текст – Виж [2] с.с. 174 – 180).
Пълното заглавие на доклада е:
Доклад от Никола Иванов Вапцаров върху Македония и задълженията на писателите-македонци към нея, които трябва да следват революционните идеи на Гоце Делчев и Даме Груев
Във встъпителната част на доклада Вапцаров набляга на слабостите, допуснати от пишущите македонци [тук и по-нататък са почернени буквални цитати от доклада].
Макар в теоретично отношение македонският въпрос вече бил напред (единствено основание за това твърдение на автора може да има решението на Коминтерна от 1934 г.), то македонската революционна борба тъпчи на едно място. Причината според автора е, че македонската народна душа е здраво затворена за директната социална пропаганда (за комунистическите идеи) насочена към хлебарския работник, в обущаря, в дребния чиновник. Основната грешка Вапцаров вижда, в това, че не намерихме живата връзка между икономиката и живота. Какво има предвид авторът става ясно от следващите няколко реда. Разковничето според него е един въпрос, чието име е Родина. А коя е родината, става ясно от лиричното отстъпление, където се описва малка къща с разцъфтели дървета в Тетово. Или насмолена рибарска лодка в Костур, или една стара легенда, която разказват покритите с мъхове зидове на Прилеп, и колко още спомени, които порят съзнанието на всеки македонец (тези няколко реда са застъпени почти буквално в македоно-патриотичното стихотворение „Доклад“ на Вапцаров, представляващо нещо като синтезиран поетичен отзвук на идеите в самия Доклад; това доказва значението, което авторът отдава на тези идеи). Това е Родината, явно става въпрос за Македония. Авторът стига до извода, че борбата трябва да се води не само в социалната област (чрез комунистическа пропаганда сред бедните слоеве от населението), но и чрез национална (македонистка) пропаганда, която да докосне македонската душа и да осъществи идеала – независима Македония. Именно това е връзката между икономиката и живота, между социалното и националното.
Но кои са враговете в тази борба, освен икономическите потисници, капиталистите? В следващите редове става ясно. Това са страните поделили родината на автора – Сърбия, Гърция и най-вече, България. Вапцаров жали, че те, македонските комунисти, не са забелязали навреме най-важния етап (!) от развитието на македонския въпрос в последните години, а именно:
„Случи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват и крепне едно поколение, ентусиазирано от лозунга – Свободна и Независима Македония. Това е най-важният етап от македонския въпрос в последните години…“
По-нататък авторът отправя нападки срещу бившата ВМРО (пробългарската ВМРО на Иван Михайлов) и михайловизма.
Тук Вапцаров демонстрира открито антибългарската насоченост на своите македонистки възгледи.
Самокритиката от името на пишущите македонци, които проспиват политическия процес на изстиването на великобългарските утопии, авторът обобщава така:
Какво направихме ние, другари, за да помогнем на политическия процес?…..
Помъчихме ли се поне да създадем убеждението, че съществува македонска литература. Решението за Вапцаров е едно: Но ако ние, пишущите македонци милееме за своята Родина, ако в нас има и капка македонска кръв, ако в нас е останала искра от благороден патриотизъм, този път трябва да се впрегнем, за да понесеме част от тежестта на едно дело и жестокото величие на една епоха. Тук авторът има предвид борбата в литературното поле, която е и предмет на самия кръжок. Той съжалява, че досега, като писатели са направили по-малко, отколкото е направил михайловизма. Не са усетили със сърцето си македонския въпрос (под този термин явно трябва да се разбира македонизъм – независима обединена Македония и македонски народ, нация).
Вапцаров смята, че трябва да се достигне до душата на народа, да се докоснат най-съкровените мисли, сред непросветения народ. Според него едно движение не може да се изгражда само с политически средства. Казахме, че трябва изкуство, което да стигне в низините и да разпали националната жажда. Тук авторът прави сериозно отстъпление от теорията на марксизма-ленинизма, като в противовес на интернационлизма издига национализма, македонското народностно съзнание.
В Доклада се срещат и други интригуващи мисли.
Нарича събраните нас, като пишущи македонци, споменава за народната македонска душа.
Пита но колцина усетиха със сърцето си македонския въпрос. Колцина му дадоха жива форма, споменава македонско съзнание.
Вапцаров дори дава пример как: Един младеж оре тука земята и мисли, че там тя някак по-другояче мирише, че въздухът е по-друг, че звездите са низко, много низко, че ако сутрин се качиш на Али Ботуш, ще хванеш слънцето. Че старата мисли за чисти понеделник за едрите кавалски маслини, че младата пее за пъстрата чаршия в Струга – мисъл, която много ясно кореспондира със стихотворението „Земя” и противопоставянето на „тази земя, която тъпча сега” и „е чужда” със „мойта земя”, над която в небето опира Пирин.
По-нататък Вапцаров навлиза в тънкостите на бъдещия македонски език. Задачите са следните.
Трябва да се изучава богатия македонски фолклор, най-вече от изворите. За македонските белетристи е било абсолютно необходимо да познават нравите, обичаите, носиите, езика поне в типичното преобладаване на някои изрази, думи и образи.
Трябва да се познава македонската история и най-вече историята на национал-революционното движение – Илинден, Гоце, Даме. Според автора, трябва да се създаде така наречената революционна романтика, която е съставна част на художествения реализъм.
И завършва: Какво се иска всъщност от нас? Много. Твърде много. Поне от тези, които сме събрани тука. Ние сме македонци. И нашето творчество трябва за бъде в служба на македонската кауза. За мнозина ще бъде трудно…
На последната страница е поместен незавършен откъс към доклада, като мястото му не е маркирано:
Авторът пише буквално: … и всичко да тръгне така, както в доброто старо време. Според мен това е главната причина, останалото е последствия. Разбира се при един по-сериозен анализ би трябвало да се разгледа и бита. Не по-малко важен от него е културния фактор, който включва история и главно историята и легендите за революционното движение, песни, език и пр. После подчертания шовинизъм на поробителките, който отблъсква, отчуждава, слага вякаква преграда между власт и поробени и създава противодействаща сила.
„Власт и поробени” – ето как вижда той положението в Македония през 1938 г. Тук „поробителките“ са съответно България, Югославия и Гърция, владеещи части от географска Македония до 1941 г. Затова и в творчестното си подбира местата от родината си Македония, винаги по тройки (от трите дяла на Македония). Видно е, че Вапцаров смята и България за поробителка на родината му, Македония!
В доклада 17 пъти се повтаря термина Македония, македонци, македонски, в смисъл на родина, роден. България се споменава два пъти, първият – в крайно негативен смисъл (“великобългарската утопия“, виж по-горе), а във втория, като място, където „бежанията в България“ (т.е. бежанците от Македония, за разлика от „народа“ в Петричко, т.е. Петричко не е България, където пребивават бежанците) са подложени на бандитските прийоми на „михайловизма“ (т.е. на ВМРО, която тогава е ръководена от Иван Михайлов). Видно е от това, че авторът и слушателите му са привърженици на лявата комунистическа организация ВМРО (обединена) и на БРП (к), които са приели идеите на македонизма още през 1934 г. Както беше отбелязано по-горе, този доклад е претворен в стихотворението „Доклад“, така че ясно е коя е „Нея” и „Родина” в стихотворението – Македония.
ВМРО (обединена) е основана през 1925 г. във Виена, след провала на Майския манифест от лявото крило на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Тя е приета за партньор в Балканската комунистическа федерация и е спонсорирана директно от Коминтерна, поддържайки тесни връзки с българския комунистически лидер Георги Димитров. Резолюцията на Коминтерна от 11 януари 1934 г. е публикувана от ВМРО (обединена) за пръв път в априлския брой на в. Македонско дело под заглавие „Положението в Македония и задачите на ВМРО (обединена)“ и така става програмен документ за организацията. В Резолюцията на Коминтерна от 11 януари 1934 г.. между другото се казва:
“ … Буржоазията на управляващите нации в трите империалистически държави, между които е поделена Македония, се опитва да камуфлира националното си потисничество, отричайки националните черти на македонския народ и съществуването на македонската нация…“
Блокът на ВМРО (обединена) и групата на т. нар. „протогеровисти“ ще се включи през 1941 г. в Отечествения фронт и като негови съмишленици ще получат важни държавни постове след 1944 г. както в България, така и в югославска Македония и отново като техни жертви ще паднат дейците на ВМРО.
Другият доклад
През октомври 1938 г. Вапцаров изнася друг доклад предМЛК – за някои стихотворения на Михаил Сматракалев (Ангел Жаров).
Както беше отбелязано по-горе, този доклад също е засекретен в архива на ЦК на БКП през 60-те години.
Пълен оригинален текст виж също в [2] с.с. 199-203.
Докладът е запазен в ДАА, в оригиналния ръкопис на Н. Вапцаров, виж [8]. Носител на ръкописа е червеникава ученическа тетрадка с щемпел „Ц.К. Б.К.П партархив № 2646“ горе вляво и неръкописен надпис в етикета: “Доклад върху две стихотнорения на Ангел Жаров“ (това не е почерка на Вапцаров, а надписът е положен по-късно, след 1946 г.), съдържаща 12 с., изписани от двете страни с химически молив и мастило.
Съдържание и анализ на доклада (следва разчетения от Цвета Трифонова текст):
Пълното заглавие на доклада е:
Доклад върху две стихотворения на Ангел Жаров
В него той казва много ясно следното:
Храбро може да се каже, че що се отнася до тематичната определеност Ангел Жаров е на най-правилния път от всички нас, които сме обединени от стимуланта Македония, защото той не е забравил обществения си дълг, защото той единствен от присъстващите има за доминантен мотив на своето творчество нашата Родина.
Вапцаров определя едно от разглежданите стихотворения като „толкова социално, колкото и македонско”. По-нататък казва, че „оттам трябва да пием с душите си, за да създадем искрена македонска литература”. На същото обсъждане друг член на кръжока – Антон Попов, заявява: „Формата не е толкова важна. Важното е да се трудиме да създаваме македонска литература.” Виж [6] с. 6, също виж пълния текст на [2] с.с.199-203.
Приведените цитати ясно доказват защо и този доклад е засекретен. Той също безапелационно свидетелства за македонското самоопределение на Никола Вапцаров.
(Продължението следва)
