Нидал Алгафари: Омразата е първопричината за политическата криза у нас

Как да действат партиите, за да сформират правителство и да избегнем надвисналата икономическа, здравна, социална и културна криза? Какви са възможните конфигурации и ефектите върху президентските избори? Какво разедини партиите на протеста и „Има такъв народ“ (ИТН)? Коя е първопричината за настоящата политическа криза и къде се крие ключът за нейното разрешаване? Успя ли Слави Трифонов да се превърне от шоумен в политик?

По тези и още актуални теми и стратегически въпроси за бъдещето на България, днес разговаряхме с Нидал Алгафари, режисьор, писател, бивш изпълнителен директор на БНТ, политически PR и един от авторите на студентското предаване „Ку-Ку“.

Новетика: Коя е горещата политическа тема днес?

Нидал Алгафари: Липсата на преглъщане на егото на политическите лидери – егото на Слави Трифонов, на Бойко Борисов, на Ахмед Доган, на Румен Радев. Това его ще ни докара много тежки последици в бъдеще.

Новетика: Днес в национална телевизия призовахте Борисов, Нинова и Доган да се разберат. Защо те? Нали именно техните партии на т.нар. статукво, и в частност ГЕРБ, бяха сочени като причина за проблемите на България?

Нидал Алгафари: Причините за проблемите в България не са само те. Ако тръгнем по тази логика, няма да остане жив човек, който да може да управлява.

Защото ако се върнем малко по-назад, ще видим, че БКП е виновна за много неща. Ако се върнем още по-назад, ще видим, че деветоюнците имат много вина за това, което се случва след 9 септември 1944 г. След това ще видим, че СДС имат вина, БСП имат вина… Всеки носи някаква вина, ако гледаме, за да търсим лошото. Но ако гледаме, за да търсим доброто, ще видим, че във всяко едно управление е имало и нещо добро. Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Борисов, Нинова и Доган са трите големи символа в политическия живот, които имат зад гърба си история като политици, като организатори на политически формации и като участници в правителства. Те са подготвили достатъчно хора, които могат да реализират политиките им.

Тримата биха могли да се договорят в най-общи граници, какво можем да направим заедно и да спрем да си играем на екзотики. Защото това, което ни предлагат хората на Слави в момента, са изключително екзотични идеи (ако въобще имат някакви). Дори съм с усещането – както каза Радомир Чолаков от трибуната на Народното събрание – че тези хора се опитват по всякакъв начин да взривят цялата съществуваща система (добра или лоша), но не ни дават алтернатива на тази система.

Затова смятам, че тези трима души биха могли да седнат и да се разберат. Те нямат идеологически проблеми от рода, че едните са фашисти, другите са комунисти, третите са либерали. Те в общи линии говорят за едно и също. Държавата има големи проблеми, които биха могли да се разрешат, без да се включва идеология и омраза.

Те биха могли да направят правителство, което не е с изявени политически фигури от тези три формации. А по-скоро правителство, в което да се покаже екстрактната кошница на всяка от формациите. Смятам, че тримата са достъчно зрели като политици и към този момент по-подготвени от тях няма.

Новетика: Това означава ли, че ГЕРБ трябва да се опитат да направят правителство, когато президентът им връчи втория мандат?

Нидал Алгафари: Ако не си играят като децата в детската градина на „дай си ми куклите, на си ти парцалките“, тогава е все едно дали ще бъде мандат на ГЕРБ, БСП или ДПС. Ако успеят да се договорят, няма да говорят чий мандат е, а ще говорят, че това е мандат на Народното събрание. И те са представители на Народното събрание.

Макар ГЕРБ да обявиха, че ще върнат мандата, всичко може да се промени до последния момент, защото политическите процеси в България са високодинамични. Въпреки това те са много по-бавни от процесите, които се развиват в самата държава. Като например в икономиката, здравеопазването, социалната сфера, пенсиите и еврофондовете. Да, тези процеси са много по-бързи и много по-бързо отиват към пропастта, и някой трябва да ги настигне, за да ги спре.

Определям като неправилно решението на ГЕРБ да предложат проектокабинет, но да върнат мандата. По-правилният вариант е, независимо от всичко, те да преглътнат егото си, и преди да върнат мандата, да се опитат да намерят начин, по който да хвърлят мостове към ДПС, БСП и към обществото, с много ясни договорки какво ще правим и как ще го направим. Така от 100 идеи ще бъдат отхвърлени 99, но една ще остане. Защото ако вторият мандат не успее и дойде третият, ще има поне една идея, около която те ще могат да се обединят и ще имат основа, върху която да стъпят.

Омразата няма да ни докара доникъде, освен до още едни, трети избори, които няма да променят кой знае колко политическата ситуация и парламентарните мнозинства. Ще стигнем докъдето сме сега, само дето ще сме похарчили стотици милиони за гласуване.

Вторият мандат не е шанс за ГЕРБ, а е шанс за държавата, за хората. ГЕРБ трябва да разберат, че е много по-важно да стабилизират държавата – неслучайно мотото им е „ред в хаоса“ – отколкото да продължат да се наслаждават на неопитността на екзотиките.

Новетика: Как ще се развие третият мандат, ако се стигне до него?

Нидал Алгафари: Клоня към варианта, че чисто по „интересчийски“, Радев ще даде мандата на „Демократична България“ (ДБ). Защото на предишните избори даде третия мандат на БСП, с което върна жеста на подкрепа към левицата. Освен това, президентът има нужда от още една формация, която да застане над него на следващите президентски избори.

Дори и така, пак ще е трудно да се създаде правителство. Кръчмарските сметки няма да излязат. Т.е., ДБ и БСП сами не могат да направят правителство. Дори да се включат хората на Мая Манолова (ИСБГНИ), и дори ДПС, пак няма да е достатъчно. За да стане, ще трябва да се включат и ГЕРБ. ИТН вече казаха, че няма подкрепят такова правителство.

Новетика: Възможно ли е сътрудничество между ГЕРБ и ИТН?

Нидал Алгафари: Мисля, че ще е самоубийство и за двете формации. Преди много, много години, когато Слави и неговите сценаристи лансираха Бойко Борисов, те тръгнаха заедно и вървяха заедно. В един момент се разделиха и тогава се зашумя под сурдинка, че Слави поискал да владее 50% от ГЕРБ. Това сложи край на отношенията им. Затова не виждам каква е логиката сега да се обединяват.

Освен това избирателите на едните и на другите са много различни, дори в слушането на музика.

Също, не мога да си представя как човек като Борисов, който се е срещал с американски президенти, с краля на Саудитска Арабия и с турския президент Ердоган, ще седне до Тошко Йорданов. Това по-скоро ще изглежда като карикатура.

Новетика: Ако и при третия мандат не се сформира правителство, отиваме отново на избори?

Нидал Алгафари: Започваме да уморяваме хората с избори. Изборите са нещо много хубаво и демократично, но са интересни, когато се случват малко по-рядко. Това е като при детето, на което даваш сладолед. Ако то чака с нетърпение един месец или определена дата, за да яде сладолед, той му е вкусен и му е много приятно. Но ако всеки ден нагъва сладолед от сутрин до вечер, ще му втръсне.

Освен това, тези трети предсрочни избори ще доведат до почти същия резултат. Пак ще се стигне до въпроса как да се направи коалиция, която да е стабилна. И пак ще се явят двете възможности: или вземаш неопитни хора, които тепърва ще се учат да управляват, или вземаш обучени, макар и много тежко обременени от миналото: било то заради кражба или корупция, за които само се говори, но няма нищо доказано, нито за ДПС, нито за ГЕРБ.

Новетика: Какво разедини партиите на протеста и ИТН?

Нидал Алгафари: Кръчмарските сметки, които си направиха. Те смятат, че като събереш 65 + 13 + още малко депутати, ще направиш мнозинство. Мнозинство обаче се прави така: ако аз искам подрепа от някого, трябва да му предложа нещо. Не мога да отида при него да искам нещо, и да му кажа да го направи заради сините ми очи. Със сигурност той ще ми каже, добре, но тогава ти ще ми дадеш нещо.

Например избирателите на ДБ са имали идеи, които партията им ще прокарва. Не може всичко това да се загърби и да се даде като подарък на човек от едно диванче в социалната мрежа, който иска да ръководи държавата както си пожелае. Другите също трябва да имат някакво участие, за да носят отговорност.

Другата причина е отвратителното его на Слави Трифонов. Его от типа „аз съм победител, аз решавам, аз посочвам“ не върви в политиката, освен ако не си Хитлер или Башар Асад.

Новетика: Вчера говорителят на служебното правителство Антон Кутев обяви, че ако има втори служебен кабинет, той няма да е същият. Защо ще го сменят, след като среща одобрение?

Нидал Алгафари: Със сигурност в служебното правителство има хора, които трябва да се махнат. Например вътрешният министър Бойко Рашков е силно обременен и трябва да дава много обяснения. Друг пример е финансовият министър Асен Василев; той също има да отговаря на много въпроси. Трети е министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров, който не е наясно какви решения трябва да взема.

Но дори такива промени няма да помогнат на президента. На него му трябва стабилен парламент, който да стои зад едно такова служебно правителство. Тогава всички ще могат да работят нормално.

Честно казано, ако аз бях на мястото на президента Радев, не бих искал точно в този момент правителството да е мое. Защо? Основно заради недостиг на пари: за здравеопазване и за COVID-19 кризата, която ще ни връхлети; за изплащане на 50 лв. месечно на пенсионерите, които те свикнаха да получават и ще е много трудно да бъдат спрени; за преборване за онези спасителни 12 милиарда евро (23.4 млрд. лв.), които са в Европа, защото няма да има единодушно мнение по темата.

Така че на Радев не му трябва правителство, което да е негово в такава тежка икономическа и социална криза, и да му произвежда избори.

Една от причините ИТН да не искат да съставят правителство е, че който поеме горещия картоф, ще се опари мощно.

Новетика: Вчера ИТН обявиха, че ще подкрепят Румен Радев за втори президентски мандат. Как ще се отрази това на рейтинга му?

Нидал Алгафари: Видно е, че политиката, която прокарват хората на Слави, е нестабилна. Както днес заявяват подкрепа за Радев, нищо не им пречи утре да я оттеглят по лични причини. Така че на тях не може да им се вярва.

Все пак, ако тази помощ към Радев продължи, тя ще постави под съмнение подкрепата, която президентът би могъл да получи от ДБ и БСП. Защото от ДПС и ГЕРБ много ясно заявиха, че няма да го подкрепят.

И тогава може да се изпадне в една друга ситуация, за която апелирам от известно време: ако ДБ и ГЕРБ имат достатъчно разум (те са от едно политическо семейство в Европа), да издигнат един общ кандидат. Например ДБ може да издигне Петър Стоянов, и ГЕРБ след това да го подкрепят, вместо да издигат свой собствен кандидат. При такова положение, Радев би трябвало да си събере нещата от бюрото и да тръгва да прави нов проект, ако иска.

А що се отнася до кандидати за президент от ГЕРБ, Кристалина Георгиева е възможност. Тя е изключителен човек с всеизвестно име по цял свят. Носят се също слухове, че кандидат може да е проф. Асен Балтов – изключително име. Може да бъдат също Бойко Борисов, столичният кмет Йорданка Фъндъкова и кметът на Бургас, Димитър Николов. ГЕРБ имат достатъчно силни кадри, които биха могли да се впуснат в една такава битка.

В битката, за съжаление, победителят е само един. Затова дори среброто е престиж. Все пак за момента мисля, че за да спечелят първото място, ГЕРБ и ДБ трябва да се обединят, и евентуално да получат подкрепата на ДПС.

Новетика: Поглеждайки назад, какво породи политическата криза в България?

Нидал Алгафари: Омразата. Това беше начинът, по който БКП се разправи след 9 септември 1944 г. с интелигенцията, индустриалците и всички издигнали се хора. БКП ги смачка, за да ги изравни. Така у тях се зароди омраза.

Наред с това, самата номенклатура на БКП започна да създава омраза: чрез привилегиите на членовете на партията и комсомола, и чрез налагането на принципа, че не можеш да се развиваш, ако нямаш „чисто“ минало, а това минало зависеше от Държавна сигурност (ДС) да ти го покажат или укрият. Това подклаждаше омраза у хората.

В един момент, колкото и да беше цензурирана, телевизията започна да показва филми от Запада, и там се виждаше как хората живеят. Появиха се и книги от Запада, които, макар и много цензурирани, показваха как там живеят. Това също породи у хората омраза към тези, които са на власт, „защо не ни давате и ние да живеем като тях?“.

Голяма част от хората в България може би не си спомнят или не знаят, че едно време рязаха панталони, защото бяха по-„кюнци“. На момичетата с къси поли им биеха печати по бедрата. За дълга коса се минаваше в районното, да те подстрижат.

Всичко това се наслагваше лека-полека и с идването на 10 ноември 1989 г. изведнъж избухна. Разделиха се на червени и сини, на БСП-СДС, и започнаха да се мразят нечовешки. Стигaше се дотам, да се бият по площадите, по селата, брат на брата нож да вади…

По това време не се намериха мъдри политици, които да виждат доброто във всички политически субекти, а не само лошото. Това продължава до ден днешен. Винаги се намира някой, който да засили тази омраза. А не се намира никой, който да спре нейното махало.

Единственият, който се опита да тръгне в тази посока, беше Негово Величество Цар Симеон II. Но го провалиха неговите сановници.

Омразата продължи да бъде набивана. Стигна се дотам, че Радев излезе от Президентството с вдигнат юмрук и с езика на тази зловеща омраза към ПП ГЕРБ. Защото да имаш проблеми с Бойко Борисов и да го обвиняваш в каквото искаш, може. Но това не е държавническо поведение. Трябва да се говори за политика и за търсене на обединение на всички добри сили във всички политически формации.

За съжаление, ние също се придържаме към омразата; имаме навика да оплюваме, попръжваме и правим гадости на другите. Това го изкарахме на показ. И затова се появиха Слави Трифонов и неговите хора. Цялата им кампания беше на принципа (с извинение към читателите!) „да им го турим“. За привържениците на Слави Трифонов това беше повече от достатъчно, за да произведе модел на подражание. Но държавниците трябва да са над тези обиди и тази омраза. За съжаление, някои от политическите ни фигури все още не са дорасли, да преодолеят егото и омразата.

Ключът към слагането край на тази омраза е в трите фигури, за които говорих: Борисов, Нинова и Доган. Те могат да внесат спокойствие в своите редици и сред тези, които са застанали зад тях.

Защото ако аз виждам, че моят лидер или кумир бълва гущери и змии срещу опонента, е много логично, че ще искам да го следвам. А когато лидерът каже, „дайте да се смирим, да бъдем по-меки и видим доброто в другите“, аз ще искам да съм като него и да последвам неговия пример. Имаме нужда от лидери, които да дават положителен пример.

Народът е като стадо и то има пастири. Ако пастирите ни водят по правилния, хубавия и красивия път, ние ще вървим натам. Ако ни водят към пропастта, там и ще отидем.

Новетика: Успя ли Слави Трифонов да излезе от телевизионния формат и да стане политик?

Нидал Алгафари: За да стигне до това, което е Слави днес, трябва първо да видим откъде е тръгнал и какъв път е изминал. Той тръгна от продавач на мартенички в подлез, като студент. Когато тръгнеш оттам, трябва да започнеш със зъби, лакти и нокти да се бориш, за да минеш по-напред и още по-напред.

Телевизията ни помогна – на Слави, на мен и на много други хора в началото на промените – да изпъкнем. И това изпъкване ни даде възможност. Имахме късмет и шанс да продължим напред. Различните хора решиха да тръгнат в различни посоки, а Слави реши да тръгне в най-трудната по онова време – бизнеса. И да стане изключително успешен в шоу индустрията.

Но за да си много успешен в шоу индустрията, трябва да подчиниш всички хора, които работят за теб. Те трябва да ти бъдат абсолютно верни и да са като армия, която тиктака. И Слави успя да направи това.

И когато всички гледат в очите ти и не смеят да направят една грешна стъпка, ти започваш да придобиваш и да се разболяваш от неврозата на властта. Започваш да мислиш, че всяко нещо, което направиш, е гениално, велико и няма кой друг да го направи освен теб. Защото ти вече си доказал през годините, че си вземал правилните решения. Така Слави стигна до върха в шоу индустрията.

Успя ли обаче Слави да се обърне на политик? Не, не успя. Нито той, нито сценаристите му. Те все още продължават да се правят на опозиционери, на хъшове, на „лошите“ момчета, които много искат нещата да се променят, но не успяват да направят нищо.

Защото е много лесно да седиш пред камерата и да попръжваш всички, да се гавриш с всички и да ги сочиш с пръст за грешките им. Защото няма някой, който да работи и да не греши. Но когато ти застанеш на мястото на този, който трябва да прави нещо, започваш да правиш грешки. Слави и неговите сценаристи все още не могат да проумеят, че правят грешки. Те все още мислят, че всичките им действия са абсолютно правилни и верни, и че самите те са манна небесна, спусната отгоре.

Новетика: Засега политическата криза е все още само зрелище. Кога и как ще усетим нейния ефект?

Нидал Алгафари: Служебният премиер вече започна много ясно да говори, че имаме тежък икономически проблем. Очаква ни четвърта COVID-19 вълна. Мисля, че много скоро ще усетим как ще бъде променена цената на електроенергията, на водата, на горивата. Много скоро ще проумеем, че една голяма част от хората, които помагаха на близките си от чужбина, се върнаха и повече няма да могат да вкарват свежи пари отвън. При това нашите гурбетчии са най-големият инвеститор в държавата.

Напрежението тепърва ще ескалира. Защото дотук говорим само за неща, които са видими и осезаеми на мига. Като например, че като отида да пазарувам, вместо 20 лв., вече ще имам 10 или 5 лв.

Но това, което е по-страшно и което нашите лидери все още не осъзнават, е душевната несгода, в която започваме да изпадаме. Например, едно време, когато се качвах в трамвая, не можех да видя и едно лице. Всички бяха отворили вестници или четяха книги. Помня как преди хората се редяха на опашки, за да получат знание. А сега не се чете.

Образователната ни система потъва. Расте едно поколение, което не е получило максимума от държавата. Става така, че започваме да се радваме на най-елементарно изкуство. На скечове, които са били популярни преди един век на Запад. Изгубен е и онзи красив хумор. Много трудно вече се появяват хубави български романи, филми и спектакли, които да образоват.

В момента за нас е най-важно едно нещо: аз като мъж, с обръсната глава и напомпани мускули, да се кача в някаква втора-ръка хубава кола от Запада, и до мен да се качи момиче със силиконови джуки, гърди и поправени задни части. Това е някакъв идеал. Ако имам достатъчно пари, за да ги хвърлям в кръчмата, аз съм уредил живота си идеално. Това е дъно.

И тук идва отговорността на политиците. Те трябва да обърнат посоката и да поведат народа по добър път. Нашите лидери трябва да загърбят собственото си „аз“ и да се опитат да направят нещо добро за бъдещето на малкия български народ. Народ с много духовност, богата култура, традиции и език.