Нидал Алгафари: Може ли ДПС да отвеят всички кандидати за президент?

Възможно ли е кандидатът на ДПС, Мустафа Карадайъ, да се превърне в обединител на българската нация? Мечта, абурд или реалност? Кое ще изберат българите: юмрука, духовността или справедливостта?

По тези горещи теми разговаряхме с Нидал Алгафари, политически PR и член на Инициативния комитет (ИК) на кандидат-президента, проф. Анастас Герджиков.

Новетика: Защо се включихте в ИК на проф. Герджиков?

Нидал Алгафари: Първоначално, по-малък кръг хора обсъждаха кои са възможностите да се намери личност, която да може да осигури една нова политика на президентската институция; да е по-различна и да е еманация на обединението.

Сред спряганите имена бяха проф. Асен Балтов, Н.В. Симеон Саксгобургготски, ген. Венцислав Мутафчийски и други. Но всички се спряха на мнението, че най-добрият вариант е ректорът на Софийския университет (СУ), тъй като той е човек, свикнал да работи с различни хора. Защото в СУ и въобще в ректорския съвет (на който проф. Герджиков е председател) има хора от най-ляво до най-дясно, и той успява някак да балансира. Затова решихме, че именно той ще е най-добрият вариант като човек, който би могъл да предостави нова политика в президентската институция.

Новетика: Ще се припознаят ли българите в академичния стил на проф. Герджиков?

Нидал Алгафари: Нагледали сме се на всякакъв род лидери в нашето общество: от едната крайност – на чалгаризация, до другата – на големи висоти в академизма. Преценихме, че в държавата беше отдадено доста време на този „друг“ тип лидери. Затова сметнахме, че най-добрият вариант ще е хората да почувстват духовното, да усетят авторитета на СУ като храм на духовността в България, и че е логично да опитаме – през тази духовност – да стигнем до нещо по-различно от това, което имахме досега.

Новетика: Каква е разликата между тримата основни претенденти за президент на България?

Нидал Алгафари: В момента имаме действащ президент – Румен Радев; той е генерал и човек, свикнал да изпълнява и налага заповеди. Вторият вариант е човек на духовността – проф. Анастас Герджиков. Той работи с млади хора, дава им възможност да се изказват, да имат свое мнение и различия. Докато в армията това е недопустимо, там единствено се изпълнява. И третият вариант е Лозан Панов – той е силно ангажиран със съдебната система и се очаква да е човекът, който да даде на хората възможност да помислят за липсата на справедливост, която всички усещат в България.

Така имаме три много тежки проблема, на които отговаряме с най-доброто, което може да ги разреши. И хората трябва да преценят кое за тях е най-доброто: заповедите, духовността или справедливостта.

Новетика: Каква трябва да бъде стратегията за сплотяване силно разделения български народ?

Нидал Алгафари: Проф. Герджиков трябва да търси начини да гради мостове, а не да ги гори или събаря. Надявам се да започне да търси диалог с всички, не само в дясното, но в лявото и в центъра. Защото той трябва да се покаже като обединител още сега, а не в обозримо бъдеще.

Новетика: Как проф. Герджиков да привлече симпатизанти на различни политически партии?

Нидал Алгафари: Това ще се случи, когато проф. Герджиков не гледа на хората като на части от партии. А като части на обществото, и че това обществото е хубаво и красиво в неговите различия. И тези различия трябва да се канализират в името на нещо добро, а не в името на още разделения. Така неговата задача е да говори не на партиите, а на хората и гражданите.

Новетика: Затова ли проф. Герджиков се разграничи от ГЕРБ?

Нидал Алгафари: Това е по-скоро политически ход, за да не го „залепят“ към ГЕРБ. Защото той е подкрепен от ГЕРБ, а в момента ГЕРБ продължават да „ядат“ много шамари и бой от служебното правителство – къде с право, къде без. Та никой сега не иска да застане на страната на слабия и бития.

От друга страна, той направи това, за да даде възможност на хора с други политически възгледи и настроения да припознаят в него нещо различно от ГЕРБ.

Когато получиш твърда подкрепа от голяма част от обществото, трябва да се съобразяваш с нея. Но когато кажеш, че си обединител, не можеш да даваш приоритет на едните за сметките на другите. Така проф. Герджиков може да разтвори ветрилото и да получи подкрепа далеч извън ГЕРБ. Но това не означава през цялата си кампания постоянно да отрича подкрепата на ГЕРБ. Защото без нея и без това твърдо ядро той трудно би могъл да прескочи първия тур.

Симпатизантите на ГЕРБ, веднъж убедени, че партията стои зад проф. Герджиков, трудно могат да бъдат разубедени и той трудно може да ги разочарова, стига да не направи някакви фатални грешки или да продължи много дълго да повтаря, че се разграничава, отдалечава и търси „другите“. Това е въпрос на тънка игра и тактика в самата кампания.

Новетика: Как може проф. Герджиков да привлече негласуващите?

Нидал Алгафари: Това трябва да реши неговият ПР екип. През този период е нелепо да се дават съвети, защото може да се стигне до конфликти и излишни колебания. Най-добре е да го подкрепим, а стратегията да изгради той заедно с предизборния си щаб. Той трябва да има тази свобода. Ако видя някаква голяма грешка, със сигурност ще се опитам да му дам съвет, стига той да го поиска.

ИК няма общо с предизборния щаб. ИК са хора, които са се събрали и преценили, че проф. Герджиков е най-добрата алтернатива на настоящия президент към този момент. Оттам нататък, проф. Герджиков събира свой ПР екип и предизборен щаб, и те са отделно от ИК.

Новетика: Какъв шанс за победа има проф. Герджиков, предвид вече заявената от редица политически партии подкрепа за Радев?

Нидал Алгафари: Това, че политическите ръководства са решили, че ще дадат гласовете на този или онзи кандидат, означава, че определят своя електорат като стадо говеда, които можеш да насочваш накъдето си поискаш. Те подценяват българския народ.

Българският народ не е чак толкова прост, както те искат да го покажат. Българите имат свое собствено мнение и ще преценят. Със сигурност има много хора в левия фланг на фронта, които биха гласували за проф. Герджиков, защото искат духовността да изпъкне. Със сигурност такива хора има и в център, и в дясно.

Така че не виждам кой е този смелчага, който ще каже, „аз мога да накарам 600 000 души да скачат на площада“. Това време отмина. И е много трудно партия да каже, „аз давам гласовете си“. Според мен партиите играят тази игра, за да могат след това да търгуват в Народното събрание; не го правят за самата президентска кампания.

Новетика: Как проф. Герджиков може да бъде символ на промяната, така желана от българите, застанали зад юмрука на президента Радев?

Нидал Алгафари: Не можем да твърдим, че това важи за всички българи. Те отново са разделени, този път на много парчета. Едни са около Радев и неговия свит юмрук, други са около проф. Герджиков и неговата духовност, трети са около Панов и неговата справедливост, четвърти са около Сидеров и неговия национализъм, пети са около Луна и шоуто в политиката…

Голямото разделение или обединение вероятно ще се случи на втория тур, когато се появяват основните двама кандидати. За да се случи тази промяна, е важно да покажеш доброто в себе си, а не лошото в онзи отсреща.

Ако проф. Герджиков успее да намери нужната добрина във всеки един от кандидатите и в техните поддръжници, и ако успее да отправи добри послания към тях, тогава те биха му повярвали и той би могъл да бъде искрен с тях.

Новетика: Каква е идейната роля на Невяна Митева в президентската двойка?

Нидал Алгафари: Митева е изключително допълнение не само към проф. Герджиков, но и към политическия ни живот. Това е човек, спортист и шампион, доказал себе си през годините със собствена воля, без да има политическа подкрепа. Това е човек, доказал се като защитник на правата на жените, екологията и борбата с неправдата. В нея аз виждам онази майчинска роля, но не в прекия смисъл, а в смисъла на всичко, което е женско и майчинско. Така, благодарение на Митева, президентската двойка има всичко необходимо, което трябва да притежава.

Митева е изключително лъчезарна; усмивката ѝ е много чаровна. И със сигурност би могла да допринесе за по-приятен вид на президентската институция.

Новетика: Подготвен ли е проф. Герджиков да се справи с компроматите?

Нидал Алгафари: Не познавам човек в света, който да е подготвен за компромати. Компроматите са лошо нещо. За разлика от фактите, компроматите са на ръба на истината и се опитват всячески да засегнат твоето его, семейство. Те винаги „болят“ много, защото те уцелват от Ахилесовата пета.

Със сигурност по време на тази кампания, проф. Герджиков ще понесе много неща върху себе си. Мисля, че и той, и Митева (с много силна психика, като полковник) ще успят да понесат всякакъв вид обиди. Политическите страсти в България се нажежават до такава степен, че политиците стигнаха до дереджето на социалните групи и започнаха да изказват дори неверни неща, както се случи с Татяна Дончева по адрес на проф. Герджиков по БНТ. Това е така, защото голяма част от политиците в България ползват като свой информационен източник, социалните мрежи.

Мисля, че проф. Герджиков е много над това ниво и ще държи високо ниво в своята кампания.

Новетика: Как ще се развият президентските избори?

Нидал Алгафари: Всеки един кандидат за президент цели победа и достъп до трибуна, от която да изкаже политиката, която иска да води и за която се бори. Повечето кандидати са издигнати, за да могат да „издърпат“ гласове за своите партии в парламентарните избори.

Така ходът на ДПС да издигнат Мустафа Карадайъ е, за да могат да се сплотят всички българи-мюсюлмани и всички живеещи в България и приемащи се за турци, да застанат за първи път зад едно мюсюлманско име. Това цели да ги обедини и да спре онзи раздор, който се натрапваше в ДПС от Осман Октай, Мехмед Дикме, Касим Дал и други. Всички хора, които искаха да правят някакви промени или които застанаха зад искащите промените, сега би било логично да застанат зад човек с мюсюлманско име и който се приема за еманация на всички 1.3 милиона души, които всеки път досега даваха подкрепа за някого другиго. Сега най-после те могат да застанат зад свой собствен кандидат. Това ще помогне на ДПС и за по-добър резултат на парламентарните избори.

Друг кандидат е Йоло Денев. Изключителна фигура от нашия политически живот. За мен той винаги ще остане зевзекът от политиката. Познавам го още от зората на промените. Той беше на всеки протест. Заставаше с маската на Тодор Живков на мавзолея. Той беше кандидат за президент и влезе в затвора, защото не успя да върне кредита, даден му за президентската кампания в онези смутни години. Каквато и политическа игра да се заформи, той винаги е в първите редици със своите собственоръчно написани плакати. Той си има своето желание да покаже своите слогани и девизи, този път и от телевизионните екрани. И това е негово право.

Що се отнася до другите кандидати, тяхната поява е, за да покаже на обществото, че съществуват и че не са ударени толкова лошо от бурите в политиката, че да са закопани. Такива са Валери Симеонов и Волен Сидеров.

Новетика: С толкова много кандидати, не се ли стига отново до силна фрагментация и загуба на фокус и енергия?

Нидал Алгафари: Енергията не се губи. Но да търсим вариант у нас, при който да са само две политически формации, като например БСП и СДС, или както е в САЩ – основно Републиканска партия и Демократическа партия, мисля, че още не сме стигнали до това успокоение в обществото.

При нас бурята в чашата я има, все още излизат и лоши, и добри неща от преди 10 ноември 1989 г.; все още има хора, които смятат, че са живели добре през комунизма; все още има хора, които вярват, че Жан Виденов е честен човек, предаден от своите. Тези хора все още съществуват, и техните страсти се нуждаят от винтил, през който да излязат. Това те правят чрез многото партии. В България, в даден момент имаше регистрирани над 400 политически партии!

Още се търсят онези две стабилни мнозиства, които да обединят. Дали ще са на идеологическите ляво-дясно или червени-сини, това неминуемо ще се случи с времето. Но все още е рано. Все още имаме какво да си казваме по различни поводи.

Новетика: Ще има ли балотаж на президентските избори?

Нидал Алгафари: Със сигурност ще има балотаж. Пръв към втория тур ще тръгне настоящият президент, който засега получава голямо одобрение. Но социолозите и самият екип около Радев не бива да забравят, че рейтингът в тази ситуация не е само личен, а е на президетската институция. Това са показали много президенти преди него: какво се случи с Росен Плевнелиев, Петър Стоянов? Тяхното одобрение рязко спадна, след като излязоха от институцията.

Така че най-вероятно Радев ще е първи. Въпросът е кой ще е втори. Тук много неща са под въпрос. Дали проф. Герджиков ще се пребори с Панов и Карадайъ, за да отиде на балотаж?

Защото макар да не мисля, че ДПС има такава цел, при една добра мобилизация и при едно различно разпределение на гласовете в условия и на парламентарни избори, би могло Карадайъ да стигне на балотаж. Тогава ще бъде изключително интересно, защото всички искат подкрепата на ДПС при евентуален втори тур. И ДПС ще я дадат вероятно на всеки, който им я поиска, срещу Радев. Но ако се случи обратното: ако Карадайъ е на балотаж, дали другите ще дадат на него своите гласове или ще се обърнат и ще направят от това етнически въпрос?

ДПС показаха във времето, че са искрени. Да, животът е такъв: обръчи от фирми има в цял свят. Само че у нас го разбираме по малко по-различен начин. В САЩ, без обръчи от много мощни корпорации избори не могат да се случат, защото няма да има кой да „налее“ в предизборния фонд. В която и държава да отидете, има обръчи от фирми, които имат някакви интереси. Доган навремето каза това съвсем искрено, но хората не искаха да го разберат и да видят далечината на думите му.

ДПС са представители на 1.3 милиона души, което не е малко. Тези хора имат нужда да бъдат представени и уважавани, вместо да ги смятат за подпорки и патерици. Те достатъчно дълго време помагаха и на СДС, и на БСП, и на ГЕРБ. Може пък в един момент да се наложи, всички гореизброени партии да станат патерици на ДПС. ДПС имат подготвени хора за такъв момент: техните младежи са обучавани в чужбина, и получават квалификации. Те започват от най-ниското стъпало в политиката и постепенно се издигат нагоре, с мъдростта на вече миналите през битките. Така че не трябва да ги подценяваме.

Все пак членовете на ДПС са български граждани, независимо какви имена носят. Освен това трябва да гледаме човека, а не с какво име е и как е облечен. Нека да видим какво може, какво ни предлага. Защото смятам, че в ДПС има достатъчно кадърни, знаещи и можещи хора, които заслужават да бъдат не само министър-председатели на България, а дори повече.

Българските граждани трябва да осъзнаят важността на избора, който ще направят както за парламент, така и за президент. Защото кризата, за която всички говорим, вече е факт. Икономическата криза вече започна да ни „захапва“ много жестоко, коронавирусът още по-жестоко, а също и разделението. Ние сме нахапани от три огромни звяра. И ако ние не намерим начин – с правилни решения и избори – да се отървем от тези три звяра, ще бъдем изядени.

Нека хората да гласуват, като преди всичко в сърцето се попитат къде е добротата. Не да търсим конфронтацията, и как да орезилим или омаскарим някого, а да търсим къде е добротата за мен, за семейството ми, за близките ми, за градчето ми, за селото ми и за родината ми.