След осмия опит за избор председател на НС: партийни позиции, мотиви, изход?

Изминаха три седмици след първото заседание на 51-вото Народно събрание (НС), което се откри на 11 ноември 2024 г. Въпреки краткия период на съществуване, сегашният парламент регистрира рекорд след рекорд – осем пъти народните представители не успяха да излъчат председател на НС, с което блокираха законодателната функция на държавата.

До тази патова ситуация се стигна след като в петък, 29 ноември 2024 г. на балотаж се изправиха кандидатите на „БСП-Обединена левица“ и „Има такъв народ“ (ИТН) – доц. Наталия Киселова и Силви Кирилов – при който нито един от двамата не успя да събере необходимата подкрепа да оглави НС.

Без съмнение за всички следящи процесите в българската политика, сегашната ситуация се дължи на последната промяна в Конституцията в частта, в която се посочва, че при невъзможност на НС да излъчи редовно правителство, една от опциите за потенциален служебен министър-председател (който се назначава от президента) е личността на председателя на НС.

Кандидатурата на ИТН, Силви Кирилов, лежи на принципна основа – в духа на Конституцията да бъде избран като най-възрастният народен представител, който открива първото заседание. Около фигурата на Кирилов досега се обединиха ИТН, „Продължаваме промяната“ (ПП), „Възраждане“, АПС и МЕЧ.

Партийни позиции

Позицията на ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ (ДПС НН) е ясна – те нямат интерес служебен министър-председател и вътрешен министър да бъдат личности далеч от техните среди и интереси. Делян Пеевски дори призова за нови избори, определяйки подкрепата за Силви Кирилов като „коалиция Москва“.

Интерес и недоумение обаче будят позициите на „Демократична България“ (ДБ) и „БСП – Обединена левица“.

Въпреки че само допреди няколко дни Надежда Йорданова от ДБ лансираше идеята за най-възрастния народен представител като принципно решение за председател на НС, в следващите дни формацията отказа подкрепа за кандидатурата на ИТН. Причините се оказаха няколко: нежелание участие в управленско мнозинство с „Възраждане“, лишената от всякаква политическа логика „еднократна подкрепа“ и декларацията за „санитарен кордон“ около Делян Пеевски, която впрочем от ИТН подписаха първи.

Позицията на ДБ неминуемо предизвика разцепление в коалицията им с техните партньори ПП. Последните дори изключиха Даниел Лорер и поискаха оставката на Явор Божанков, когато именно техните два гласа попречиха да бъде избран председател на НС.

Припомням, че изборът на най-възрастния народен представител за председател на НС не е прецедент в парламентарната история на България. Само преди две години, в търсене на изход от подобна ситуация, Корнелия Нинова, упълномощена от ГЕРБ, ДПС, БСП И „Български възход“, издигна кандидатурата на Вежди Рашидов и той беше избран за 64-и председател на НС.

Коренно различна е позицията на „БСП – Обединена левица“ днес, когато начело вече не е Корнелия Нинова, а нейните доскорошни заместници, които отказват да подкрепят Силви Кирилов. В началото на дебатите от левицата поискаха уверение за законодателна програма, което по-късно получиха от ИТН. Въпреки това социалистите заявиха, че няма да подкрепят предложението, заради опасения, че изборът на Силви Кирилов „ни води към избори“.

Въпреки краткия период, в който БСП е с ново ръководство, рязкото затопляне на отношенията им с ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ е видно за всички. Самата Татяна Дончева, лидер на „Движение 21“, част от коалицията „БСП – Обединена левица“, заяви че „сложността идва от предварителните договорки между ГЕРБ, ДПС-НН и сегашното БСП“.

Упорито и последователно от „БСП – Обединена левица“ предлагат за председател на НС доц. Наталия Киселова, която от петък се ползва и с подкрепата на ГЕРБ. Въпреки това тя не е достатъчна.

Ситуацията изглежда все по-безизходна, след като на 1 декември 2024 г. „Демократи за силна България“, част от коалицията „ПП –ДБ“, издигнаха кандидатурата на ген. Атанас Атанасов, най-вероятно в отговор на изкушаващото предложение на Бойко Борисов, той да е премиер, а ген. Атанасов – председател на НС. Към момента обаче този вариант изглежда малко вероятен, тъй като за ДБ и ПП Борисов не е приемлив кандидат за министър-председател, а основа за по-нататъшни преговори е декларацията за „санитарен кордон“ около Пеевски, която Борисов отказа да подкрепи.

Изходът?

Какъв е изходът от създалата се ситуация? На първо място – спирането на всякакви задкулисни договорки и поставянето на морала и принципността в основата на българската политика.

Въпреки критичната ситуация, в която се намира парламентаризмът в България, впечатление от последните заседания прави приповдигнатото настроение на част от депутатите, като че ли са на партийна сбирка. Или пък се наблюдава другата крайност – лични обиди и физическа саморазправа. Това като гражданин намирам за недопустимо.

Надявам се, че в следващите дни разумът и отговорността в партиите ще вземат превес и те ще пристъпят към същинска законодателна дейност, в това число приемане държавния бюджет за 2025 г., гарантиращ повишаване на доходите, а с това и на стандарта на живот на българите, който се различава чувствително от този на средностатистическия европеец.