Неизбежна ли е изборната измама? (видео)

Съмненията, че ни се готви голяма изборна измама от страна на „борците за промяна“, ръководени от Румен Радев, стават все по-категорични. И за това има солидни основания.

Събитията около посочения проблем се развиха напоследък с кинематографична бързина, в разстояние само на седмици. Променят се обстоятелства, изникват нови улики, институциите бълват нови и нови Решения, постановления и разни Доклади и Методики, отменят се едни и се постановяват други, вихрят се скандали по костинбродски калъп…

И над всичко това се носи гръмовен рев откъм симпатизанти и активисти на посочените политически партии. Те денонощно протестират, анатемосват и заплашват с Апокалипсиса, ако не се отмени проклетото Броене. Естествено, най-активни и гласовити са Внуците и Близките роднини на АБпФК.

Статията „Вървим ли към голяма изборна измама?“ от 1 ноември 2021 г. в „Новетика“ вече не е така актуална. Появиха се нови обстоятелства и проблемът се оказа още по-злокобен, отколкото очаквахме.

Какви са основанията за такава песимистична оценка? Те се съдържат в отговорите на ТРИ простички въпроси:

1. Каква НОРМАТИВНА УРЕДБА би подкрепила такива съмнения за предстояща изборна измама?
2. ЗАЩО възникнаха такива съмнения?
3. КАК може да се осъществи подобна изборна измама и как да ѝ се противодейства?

По-нататък, в настоящата статия ще се постараем да обобщим и обновим материалите по проблема, като ги разгледаме в светлината на новите обстоятелства, улики и документи.

Нормативната уредба, която би подкрепила съмненията за предстояща изборна измама

Както е известно, партиите ДБ, ПППП и ИБГНИ обжалваха пред ВАС решението на ЦИК за броене на контролните разписки от машините.

Решението вече е известно – №11162 от 4 ноември 2021 г.

Съдът реши: единственият документ, удостоверяващ резултата от гласуването, е протоколът, който се отпечатва от машината. Преброяването на разписките е само контролно и не може да бъде вписано в протоколите. Приоритетен ще е резултатът, който дава машината след края на изборния ден.
Върховните магистрати същевременно приемат, че ЦИК има право да прави контролно преброяване в какъвто обем прецени, но това преброяване не може да влияе на изборния резултат. Може обаче да бъде вписано в отделен протокол.

Всъщност съдът, с настоящото Решение, де факто постанови, че гласуването не е пряко, както повелява чл. 10 от Конституцията, защото машината и програмистът се явяват солидарно безконтролен посредник между гласоподавателите и изборната комисия.

Решението, по наше мнение, също противоречи на Чл. 271 (2) от Изборния кодекс (ИК), който гласи, че при установяване на резултатите от гласуването, броят на машинно гласувалите избиратели е равен на броя на потвърдените гласове от машинното гласуване, които гласове, пък са равни на броя на отпечатаните от системата контролни разписки.

Т.е. може аргументирано да се предположи, че трябва да са изпълнени едновременно тези три изисквания, за да бъдат достоверни резултатите от гласуването. Но съдът прие, че последното изискване има само информационен характер…

По този начин ВАС негласно узаконява правото на компанията „Смартматик“ (виж по-нататък) евентуално да манипулира безнаказано изборния резултат.

Но нека бъдем обективни, все пак е оставена една възможност.

Става въпрос, че съгласно Решението, ЦИК може да реши броене на контролните разписки, макар и това да не влияе на изборния резултат. Тук възниква една въможност да се документира и официализира (!) евентуална изборна измама, което може да бъде основание за съдебна жалба по касиране на изборите.

Разбира се, ако ЦИК предварително обяви в кои секции ще брои контролните разписки (ако не е във всички), това е възможно да даде нулев ефект за противодействие на евентуална изборна измама. Просто в тези секции няма да се извършват вредителски дейности и толкоз…

Ако обаче ЦИК предварително обяви броене във всички секции, това би имало опустошителен ефект върху потенциалните замисли за измами и при това забележете, „борците за промяна“ не биха имали никакво основание да недоволстват…

Важно е да се отбележи, че Върховният административен съд в случая се позовава на вече произнесено Решение по сходен казус, преди изборите за 46-ото Народно събрание (Решение на ВАС №8042 от 2 юли 2021 г.), т.е. на прецедент.

Тогава от ГЕРБ-СДС обжалваха решението на ЦИК, броенето на разписките от машинното гласуване да се извършва на извадков принцип.

Магистратите отхвърлиха жалбата с аргумента, че според ИК, единственият начин за отчитане на изборния резултат е чрез отпечатване на протокола от системата и че той не съдържа изискване за проверка и преброяване на контролните разписки!

Освен всичко друго обаче, това предходно Решение на ВАС №8042 от 2 юли 2021 г. отваря допълнителна възможност, която осигурява БЕЗПРОБЛЕМНО да се оспорват резултатите от гласуването (виж по-долу).

А освен това, предвиденият императивно в чл.270, ал.2 от ИК ред за съхраняване на контролните разписки гарантира възможност за извършване на последваща проверка (броене) при съдебна жалба от заинтересована страна…

На база на горното може да се направи обоснован

Извод:

Решението на ВАС №11162 от 4 ноември 2021 г., на пръв поглед изглеждащо съсипателно за каузата на честните избори, ВСЪЩНОСТ се явява Пирова победа за „борците на промяната“.

Първо, поради същото Решение на ВАС от 4 ноември 2021 г., което дава реална въможност да се документира и официализира (!) евентуална изборна измама, чрез решение на ЦИК за броене на контролните разписки (преди приключване на изборната процедура).

Второ, най-вече въз основа на Решение на ВАС №8042 от 2 юли 2021 г., където буквално се казва: „… съхраняване[то] на контролните разписки гарантира[!] възможност за извършване на обективна проверка при оспорване на изборен резултат…“.

Така че възможността за касиране на изборите при измама не се е променила нито на йота и нищо не е загубено за каузата на честните избори, просто само се е усложнила обстановката…

Интересно е само, кога ще разберат това тримата жалбоподатели (ДБ, ПППП и ИБГНИ) и техните симпатизанти?!

Проверяват ли се машините за наличие на зловреден софтуер?

Оказа се, че търсенето в сайта на ЦИК за евенуални извършени проверки при предишните избори с машинно гласуване, дава интересни резултати. По точно пълна липса на резултати.

Така например, в раздела „Решения на ЦИК“, търсенето от дата 20 януари 2021 г. до 30 октомври 2021 г. показва, че ключовата дума „проверка“ се среща само по отношение на документи, НО НЕ и за машини за гласуване и софтуер.

С други думи, излиза, че такива проверки не са правени.

Всъщност, това е правилно. Защото законодателят, при последните промени в ИК, е прехвърлил цялата отговорност около машините за гласуване на трети лица, държавни институции: виж в ЗИД на ИК от 45-о НС 29 април 2021 г., ЗИД на ИК от 44-о НС 17 септември-8 октомври 2020 г., както и ЗИД на ИК от 42-о НС 21 февруари-4 март 2014 г.).

Това ясно е записано в ИК със ЗИД на ИК от 45-о НС 29 април 2021 г., в чл. 213а (нов):

Чл. 213а. (2) Държавна агенция „Електронно управление“, съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология, удостоверяват съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване с изискванията по чл. 213, ал. 2 и изискванията на техническата спецификация по методика, утвърдена от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, председателя на Българския институт по метрология и председателя на управителния съвет на Българския институт за стандартизация.

Видно е, че топката е в полето на ТРИ държавни институции, по отношение удостоверяване на съответствието на самите машини за гласуване, съгласно изискванията на чл. 213, ал. 2 от ИК.

Там обаче терминът „зловреден софтуер“ не е споменат никъде, а е казано в общ смисъл, по отношение на „електронната система“ (т.е. машината за гласуване): Чл. 213. (2) 5. „не допуска манипулиране на гласовете, както и всяко друго нерегламентирано влияние върху изборния процес“.

По-нататък ще видим, че при сертификацията, за това изискване не е установено съответствие (виж по-нататък). Единственото споменаване за системния софтуер, инсталиран в машината, е в променения чл. 271 (7) (нова), която се отнася само до обявяване на текущата версия на използвания софтуер.

Излиза, че липсват законови рамки за проверки и търсения, относно зловреден софтуер и зловредни устройства в машините за гласуване, след проведена сертификация. Откъдето пък следва, че никой не е задължен да ги търси…

Ето накрая една извадка от Решението на германския Конституционен съд от 2009 г., по въпроса за машинното гласуване, което доведе до отказ от такъв начин за организиране на вота. Тя прекрасно илюстрира казаното дотук (резюме):

Изпoлзвaнeтo нa мaшини зa глacyвaнe, ĸoитo зaпиcвaт пo eлeĸтpoнeн път глacoвeтe нa избиpaтeлитe и oпpeдeлят пo eлeĸтpoнeн път peзyлтaтa oт избopитe, oтгoвapя нa ĸoнcтитyциoннитe изиcĸвaния caмo тoгaвa, ĸoгaтo ocнoвнитe eтaпи нa избopния пpoцec и ycтaнoвявaнe нa peзyлтaтитe мoгaт дa бъдaт пpoвepeни нaдeжднo и бeз cпeциaлни пoзнaния.

Дoĸaтo пpи ĸoнвeнциoнaлнoтo глacyвaнe c бюлeтини мaнипyлaции или фaлшифиĸaции нa избopитe пpи дeйcтвaщитe paзпopeдби e възмoжнo caмo cъc знaчитeлни ycилия и пpи пpeвaнтивнo дeйcтвaщ мнoгo виcoĸ pиcĸ oт paзĸpивaнe, тo пpи мaшинитe зa глacyвaнe пpoгpaмни гpeшĸи в coфтyepa или цeлeнacoчeнa фaлшифиĸaция нa избopитe чpeз мaнипyлиpaнe нa coфтyepa ca тpyдни зa oтĸpивaнe. Шиpoĸoтo въздeйcтвиe нa тaĸивa гpeшĸи или фaлшифиĸaции нaлaгa cпeциaлни пpeдпaзни мepĸи зa зaщитa нa пpинципa нa пyбличнocт нa избopa.
Caмият избиpaтeл тpябвa дa мoжe дa пpocлeди бeз дoпълнитeлни ĸoмпютъpнo-тexничecĸи пoзнaния дaли пoдaдeният oт нeгo глac e oбxвaнaт бeз мaнипyлaция пpи пpeбpoявaнeтo или пoнe пpи пoвтopнo пpeбpoявaнe.

Koгaтo peзyлтaтът oт избopитe ce oпpeдeля чpeз ĸoмпютъpнa oбpaбoтĸa нa глacoвeтe, cъxpaнявaни в eлeĸтpoннa пaмeт, нe e дocтaтъчнo, aĸo мoжe дa бъдe ycтaнoвeн caмo peзyлтaтът oт извъpшeния в мaшинaтa изчиcлитeлeн пpoцec въз ocнoвa нa oбoбщaвaщa paзпeчaтĸa нa xapтия или пoĸaзaниe нa eлeĸтpoнeн диcплeй.

Горното Решение представлява едно точно, ясно и кратко обяснение, защо машинното гласуване е непряко и непредставеително.

Вижте за сравнение аналогичното решение на българския Конституционен съд: Решение на КС №9 от 2 юли 2021 г. (и неговите пороци). Решението е изпълнено с витиевата словесност и съдържа поне едно невярно твърдение, според нас (виж по-долу). Съдът закономерно се опира на ИК и на друго едно свое Решение №4/2011 г. по к.д. №4/2011 г.

Ето една извадка от споменатото Решение №9, което смятаме за неиздържано, относно тълкуванието на чл. 10 от Конституцията (за „всеобщо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване“), във връзка с машинното гласуване. Последното се обсъжда от конституционните съдии така:

„Твърдението на вносителите, че така, както е уредено в ИК, гласуването не е пряко, тъй като е опосредено от машина и компютърния специалист, програмирал съответния софтуер, не е основателно. Използването на бюлетини за машинно гласуване самò по себе си не засяга по какъвто и да е начин принципа на прякото избирателно право, доколкото и по силата на атакуваните разпоредби на ИК, избирателите продължават пряко да участват във формирането на изборните органи на държавна власт“ (?!) … „Промяната на материалния носител, върху който е отразен гласът на избирателя, не променя характера на избирателното право като пряко.“ (?!)

Напротив, по наше мнение твърдението на вносителите е основателно, защото е нарушен чл. 10 от Конституцията, тъй като машината и програмистът се явяват солидарно, един безконтролен посредник (виж по-нататък), между гласоподавателите и изборната комисия, т.е. гласуването не е пряко.

Смятаме, че това е един явен порок на Решението.

По-нататък, в същото Решение се казва:

„Уредбата в ИК на гласуването с бюлетина за машинно гласуване чрез електронни средства (машини) в контролирана среда дава законови гаранции както за всеобщо, равно, пряко и лично упражняване на правото на глас, така и за доброволност… Електронната система за машинно гласуване се проектира, осъществява и поддържа, така че да гарантира, че всеки избирател подава само един глас за всеки вид избор и че всеки глас се съхранява и преброява само един път (чл. 213, ал. 2, т. 9 ИК).“

С други думи съдът смята, че електронният машинен избор се провежда в контролирана среда, от електронна сиистема с гарантирани (от закона) качества.

Може би Конституционният съд е формално прав.

Той, за разлика от германския Конституционен съд, не изследва порока на самия принцип на гласуване с електронно устройство (машина), а формално се опира върху закона (ИК). Като смята, че гласуването се извършва в „контролирана среда“ и че „електронната система се проектира, осъществява и поддържа“ така, че отговаря на изискванията на чл. 10 от Конституцията.

Излиза, според тази логика, че ако има порок, той се корени в разпоредбите на ИК, по-точно в прословутия Чл. 213а. (2). Или, според същата логика, ако законът няма пороци, тогава и машинното гласуване е безпроблемно и отговаря на изискванияга на Конституцията.

Това е едно идеалистично виждане на проблема, тук ролята на човешкия фактор се пренебрегва. Германската философия е коренно различна, тя е реалистична. Машинното гласуване се отхвърля преди всичко заради човешкия фактор. Както се забелязва, това са две различни философии.

Най-после разбрахме що за сертификация беше извършена

Дългоочакваният Доклад за оценяване на съответствието на доставените машини за гласуване е факт.

Той беше представен на експертна среща между Държавна агенция „Електронно управление“, Българския институт за стандартизация (БИС) и Българския институт по метрология (БИМ) на 5 ноември 2021 г. (7 работни дни преди изборите).

Дейностите бяха извършени по утвърдена Методика и съответните Приложения към нея (4 броя), съгласно Чл. 213а (2) от ИК.

Накратко, в Доклада е обяснено, че сертификацията е „оптимизирана“ (т.е. извършена в съкратени срокове) и е завършена за 2 дни вместо за 20 (!), поради закъснение с доставката на ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ИЗВАДКА от 2 (два?!) екземпляра от машините за гласуване на Smartmatic International Corporation Inc. тип A4–517 (при общ брой повече от 12 000).

Тези два екземпляра са били необходими за извършване съответно на сертификацията на хардуерната и софтуерната част на машините. В посочения срок от 2 дни се включва също и организация по присъствието на външни специалисти и представители. Докладът се отнася само за предоставените 2 образеца. За останалите 12 738 броя машини е депозирана Декларация за идентичност с посочените образци, от изпълнителния директор на „Сиела Норма“ АД.

Докладът съдържа 4 части и удостоверява валидността на документацията на вносителя „Сиела-Норма“ АД и на производителя Smartmatic International Corporation Inc., както и проверка и оценка на съответствието с изискванията към хардуерната конфигурация, по отношение на функционалност, както и проверка по сигурността на информацията, която се въвежда, обработва, съхранява и извежда от машините.

Във връзка с проблемите поставени в настоящата статия, Докладът дава следните отговори:

Машината не разполага с активни комуникационни интерфейси, извън корпуса. Проверката е установила липса на активни комуникационни антени, а също, че няма възможност за комуникация през хардуерни интерфейси, защото Мрежовата Ethernet карта е забранена софтуерно (което значи, че може да бъде разрешена пак софтуерно – забел. наша).

Докладът изрично отбелязва, че горните констатации са валидни за изпитваните ДВА образци от съответния удостоверяван тип машина и софтуер. За останалите 12 738 броя машини е депозирана Декларация за идентичност с посочените образци.

В Доклада се констатира още, че препрограмиранено на софтуера за конкретните избори (парламентарни и президентски), т.е. приложния софтуер, е извършено от фирмата изпълнител (Сиела-Норма). Оттам следва, че те също зареждат и софтуера (в две стандартни флаш-памети на всяка машина, съдържащи операционната система и приложния софтуер), преди транспортиране на машините към секциите и същевременно пак те генерират повече от 60 000 сертификата за смарт картите към машините (по пет броя). Което значи, че същата фирма осигурява техническите лица, обслужващи машините и носи отговорността за техните действия.

Изводите са следните.

Именно горепосочената дейност по препрограмиранено и зареждането на софтуера, както и генерирането на сертификатите, изглежда, е напълно безконтролна и не е влязла в никакви норми. Не се знае какъв точно софтуер се зарежда в последния момент, преди транспортирането (априори се предполага, че това е регламентираният).

Стана нъпрос за повече от 12 000 машини, при това няколкостотин в чужбина. Обслужващият персонал не би трябвало да е по-малко от 40-50 души (вероятно и повече). Да се контролира ефикасно и отговорно всяко действие на толкова хора, в една напрегната и динамична обстановка, е много трудно, дори практически невъзможно.

Освен това, да не забравяме, че горепосочената сертификация, извършена по стахановски („двайсетлетката за два дни“) фактически важи за 2 (две) машини. За останалите 12 738 само има Декларация за идентичност.

В Доклада дебело е подчертано, че е отговорност на Изпълнителя по обществената поръчка (фирма „Сиела-Норма“) да декларира и гарантира пред Възложителя, в лицето на ЦИК, че останалите единици от този модел (12 738), които се използват при произвеждане на изборите на 14 ноември 2021 г., са с идентични настройки, характеристики и параметри на хардуер, софтуер и т.н.

Тази гаранция трудно може да се докаже, защото проверката би била изключително трудоемка и ще отнеме твърде много време (ако се отдели по 2 часа на машина за детайлно обследване, ще трябват близо 3 години, ако се извършва от един специалист, съответно около 4 месеца от 10 специалисти и т.н.).

НО НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПОРОЦИ на извършената сертификация сe изразяват в следното:

1. Установяване на съответствието с изискванията по чл.213, ал. 3, т.5 от ИК, по отношение на „нерегламентирано влияние върху изборния процес“, което включва и зловредния софтуер.

Извършеното установяване на съответствието в раздел IV. от Доклада, т. 3.2, е неубедително. Сценарият на проверката не отговаря на реалните процедури. Разработчикът на софтуера (препрограмирането) има потенциалната възможност безпрепятствено да зареди в машината видоизменен софтуер (в приложния софтуер или в операционната система), съдържащ вредоносен код, преди транспортирането на машината до съответната секция. Не става ясно кой и как контролира този процес.

Същото се отнася и до процеса по генерирането на повече от 60 000 сертификата за смарт картите на машините (по 5 броя на машина). Никой засега не може да гарантира, че няма да бъдат генерирани повече сертификати, които да се използват за допълнително количество смарт карти, които да бъдат използвани нерегламентирано… (въпрос зададен от външен специалист, в процеса на общественото обсъждане, през октомври 2021 г.)

2. Самата методология. Не е доказан обемът на „представителната извадка“ от изпитвани екземляри. Съгласно утвърдените добри практики, „представителна извадка“ е числото на изпитваните екземпляри от цялата изпитвана серия, което гарантира, че допустимата грешка (т.е. рзсейването на резултатите в процеса на дадено изпитване), при дадения метод на изпитвене, е в границите на определена стойност.

Тази допустима грешка (разсейване) се определя по известни формули и при определени методи на изпитване. За „допустима грешка“ не става въпрос никъде в представената документация (най-вече в Методиката, където ѝ е мястото, но там само се споменава терминът, без да се обсъжда каква е числената му стойност). Става пределно ясно, че числото за „представителната извадка“ е определено произволно.

Само този факт е достатъчен, за да омаловажи напълно представената сертификация.

Всичко казано дотук значи единствено, че тезата за защитеност на тези машини срещу зловреден софтуер е един мит.

Но пък ако не друго, поне разбрахме със сигурност кой носи отговорността за тази защита, или за нейната липса. Главната отговорност солидарно се разпределя между упоменатите три държавни институции (ДАЕУ, БИС и БИМ), изпълнители на процедурите по сертификациите, от една страна, и Изпълнителя по държавната поръчка, фирма „Сиела-Норма“, която осъществява обслужването на машините, от друга страна.

Има неофициални сведения, че при сертификацията на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване – машина на „Смартматик“ тип А4-517, не е била представена спецификация на дънната платка на устройството; това обаче не се потвърждава от официалния Доклад.

Защо възникнаха съмнения за изборна измама?

Междувременно, съмненията за подготовка на голяма изборна измама стават все по-солидни. Тези съмнения нямаше да се разпространят така бързо, ако не беше свръхнегативната и непремерена реакция на т.нар. „партии на промяната“, на техните последователи и присъдружни организации от левия спектър.

Този ажиотаж упорито навежда публиката на мисълта за готвена изборна измама, чрез някаква форма на зловреден софтуер. Включително изказванията на политиците от левичарския сектор на радевите поддръжници, Цветозар Томов, Христо Иванов и Мартин Димитров, както и левичарската организация „Прозрачност без граници“.

Политическата обстановка е толкова напрегната, че създава впечатлението за борба на живот и смърт.

Обединените привърженици на Румен Радев, включително и всички проруски елементи, са се мобилизирали до краен предел, защото икономическата и пандемичната обстановка работят срещу тях. България се мята между първо и трето място в световната класация за най-висока процентна смъртност и преизбирането на Румен Радев започва да изглежда в известна степен проблематично.

Затова няма да е учудващо, ако се действа и по линия на подготовка за изборна манипулация, чрез зловреден софтуер. Не е забравен споменът за знаменитата Костинбродска предизборна измама, още повече, че главното действащо лице тогава, сега е действащ политик и един от главните двигатели на борбата срещу „броенето“.

Всичко това при положение, че в Европа ще бъдем ЕДИНСТВЕНИ в областта на машинното гласуване (ако не се смята един окръг в Белгия). Всички европейски страни, които бяха въвели машинното гласуване се отказаха от него още преди години (в Холандия дори мачкаха машините с валяк)…

Кому и защо пречи броенето?

На 31 октомври 2021 г., Цветозар Томов, привърженик на ДБ, а иначе заместник-председател и Говорител на ЦИК, ни ощастливи с изявление пред БНР, на което може да повярват само хора с голям интелектуален дефицит.

Той заяви тогава пред БНР, че бил твърдо против решението за броене на контролните разписки от машините за гласуване. Било риск, видите ли, за изборния процес (каквото и да значи това).

Според него, тази процедура (т.е. евентуалната проверка чрез разписките) щяла да обезсмисли машинното гласуване, защото щяла да вкара човешкия фактор, който трябвало да се избягва, бил ненадежден и манипулативен?!

Изглежда, според г-н Томов, е неприемливо, избирателният процес при гласуването с бюлетини, да е в ръцете на хиляди хора. Става въпрос за членове на избирателни комисии, застъпници и представители на политическите партии, както и независими наблюдатели, при това всички ПУБЛИЧНО ИЗВЕСТНИ, с името и длъжността си. Това, видите ли, било лошо (поради ненадеждния „човешки фактор“)!

А пък когато същият този процес, при машинното гласуване, е поверен в ръцете на няколко души, стоящи в сенките и НИКОМУ НЕИЗВЕСТНИ (творците на машинния софтуер, който би трябвало напълно да замести тези хиляди хора), това било добро! Ха! Странна логика!

Но дали пък не е така?

Редовият гражданин от малък е убеждаван да мисли, че машините (т.е. електронните, компютрите, де) не грешат.

Да, ама не! Машините не грешат, грешат хората, които ги управляват, или казано по-точно: машините грешат или не грешат, точно толкова и точно тогава, когато им нареди човекът, който ги програмира (програмистът).

Разсъжденията на уважаемия Говорител на ЦИК обаче продължават. По-нататък той заявява съвсем сериозно (няма майтап):

„Всички досегашни контролни проверки на разписките от машинното гласуване не са дали индикация за зловреден софтуер или грешки при машинното броене.“

Изникват обаче следните справедливи въпроси:

Първо: КЪДЕ е търсен този зловреден софтуер, КОГА и КАК? Какво разбира г-н Томов под термина „проверка“, какви документи удостоверяват тази дейност – протоколи за резултати от тези проверки, назначения на НЕЗАВИСИМИ комисии (в страната и в чужбина) и т.н и т.н. Къде са тези документи? Това никой не знай…
А може би само г-н Томов ги знае и не казва?

Второ: А каква е гаранцията, че такъв зловреден софтуер няма да бъде инсталиран в машини на предстоящите избори?

Оказа се, че никакви такива проверки не са правени (виж по-горе), г-н Томов просто е „затаил истината“, както се казва по-деликатно.

Вероятно броенето пречи на тези хора, защото им се зловиди, че гласуването с хартиени бюлетини е под контрола на МНОГО и различни хора, при това публично известни с имената и длъжностите си, което значи, че изборни машинации в самия процес е много трудно, направо невъзможно да се извършат.

Затова тe се бориха и постигнаха своето. България, единствена в Европа, да се насочи към машинното гласуване, след като Европа се отказа от него. По каква ли причина? Ясен отговор дава решението на германския Конституционен съд по въпроса (виж по-горе).

Разбира се, борбата за машинно гласуване се води от „борците за промяна“ под благородния девиз „борба срещу купуването на гласове“. Добро намерение (добро беше и намерението на комунизма навремето, да освободи от екплоатация работническата класа).

Да не забравяме обаче древната мъдрост, че „пътят към Ада най-често е постлан с добри намерения“.

Ето едно професионално мнение относно машинното гласуване, броенето на контролни разписки и купуването на гласове: решението на ВАС от 4 ноември 2021 г., с което отмени броенето на разписките от машинното гласуване.

На фона на горното, не е трудно да заподозрем един евентуален замисъл относно машинация за изборни измами, подобна на американската, миналата година.

Как може да се осъществи подобна изборна измама?

Що е то зловреден софтуер и зловредно устройство, и имат ли почва у нас?

Има ЕДИН важен критерий относно приложимостта на зловредния програмен код при изборния процес.

Той е: дали зловредният код се инсталира по софтуерен или по хардуерен (апаратен) метод?

С други думи, дали се инсталира дистанционно (чрез връзка с интернет или друга безжична комуникационна система) или директно, в програмната памет на машината (като най-вероятно зловредният код се инкорпорира в основната програма на устройството, което предполага съучастие на производителя и/или обслужващата организация).

Досега разглеждахме възможността за манипулация на процеса, при допускането, че машините нямат връзка с мрежата.

Последните сведения обаче говорят, че машините на „Смартматик-Доминион“ могат да имат по принцип и вградена връзка с мрежата. Това е съобщено официално от медии във Филипините, за последните три избори преди 2016 г. и конкретно в случая в автономния регион Мюсюлмански Минданао през 2008 г., както и в няколко други райони.

Да не забравяме, че машините, които се използват в България, са закупени от фирма „Сиела-Норма“ от производителя, същата скандална венецуелска фирма „Смартматик“.

И въпреки, че Докладът за оценяване на съответствието не откри активни безжични комуникационни интерфейси, неговите пороци не изключват тази опция (виж по-горе).

Що се отнася до чисто софтуерна манипулация, вероятно хипотетичната (засега) възможност е тя бъде изършена непосредствено преди транспортиране на машините към избирателните секции, чрез зареждане на модифициран софтуер за управление на машините (приложния софтуер и ОС). При това зловредният код е инкорпориран в този софтуер, а след завършване на изборния ден обикновено се самоунищожава.

Но връзката с интернет (безжична) си остава най-лесният и сигурен начин да се промени броя на гласовете при избори, в една или друга посока, с точно необходим брой и в точно определено време.

Ако се разчита само на предварително инсталиран софтуер, изборните данни могат да изненадат манипулатора, и затова наличието на връзка с интернет е най-доброто възможно решение.

Потвърждава се, че по принцип устройствата на Smartmatic могат да имат и връзка с интернет

Така например, в съобщение на компанията „Смартматик“ от Каракас, Венецуела, с дата 15 юли 2003 г. се казва, че „системата, разработена на основата на мрежовата платформа на ‘Смартматик’, използва сигурен информационен протокол, за да осъществи връзка между различните устройства САЕС 3000“.

Освен всичко друго, се оказва, че фирмите „Смартматик“ и „Доминион“ (която оперира в САЩ) са свързани. На практика, „Доминион“ е филиал на „Смартматик“. През 2005 г. „Смартматик“ купува компанията за производство на системи за гласуване „Секвоя“, много по-голяма и развита, със седалище в Оукланд, Калифорния.

На 4 юни 2010 г. компанията „Доминион“ прави изявление, че е придобила активите на „Секвоя“, а от публикуваните протоколи по дело от 2008 г. става ясно, че „Смартматик“ все още притежава правата върху интелектуалната собственост на „Секвоя“. Т.е., компанията „Доминион“ е свързана с венецуелската „Смартматик“.

„Стейпл Стрйит Кепитал“, частна инвестиционна фирма, със седалище в Ню Йорк, закупува „Доминион“ през 2018 г. Сделката е реализирана с посредничеството на „ЮБиЕс Секюритис“, международна компания, като трима от членовете на надзорния ѝ съвет са китайци.

През миналата година китайска банка е инвестирала 400 милиона щ.д. (675 милиона лв.) в „Доминион“. Така, освен наличие на връзка между „Доминион“ и „Смартматик“, се открива и ясна връзка на Китай с „Доминион“, а оттам и със „Смартматик“.

„Смартматик“ има още една много показателна връзка – с Джордж Сорос.

През декември 2020 г. левичарският гуру, бизнесмен и активист Джордж Сорос назначава британския лорд Марк Браун, председателя на управителния съвет на „Смартматик“, за председател на фондация „Отворено общество“, глобалната организация на Сорос.

Повече подробности виж тук и тук.

Как се реализира зловредната манипулация на изборния процес?

Както видяхме дотук, връзката с интернет е най-лесният и сигурен начин да се манипулира изборния процес. Това представлява т.нар. хардуерен (апаратен) метод за манипулация на цифрово електронно устройство.

Въпреки че за доставените в България машини за гласуване, наличието на система за безжична връзка с интернет не е доказано, това си остава предполагаема опция. Безжична, защото жичната (например през USB порт) е неприложима в български условия. Затова предполагаме, че хипотетична манипулация може да се извърши чрез безжично свързване с интернет, например чрез GSM модули, снабдени със SIM карти за данни (цена за 1000 броя 0.50 лв./месец).

Разбира се, по-вероятно е да се предполага вариант за наличието на предварително инсталиран в самите машини вредоносен софтуер (има предпоставки да се подозира съучастие в една или друга степен, от страна на обслужващия персонал). Това е по-малко ефикасният метод с локално, но сигурно въздействие – само върху една машина. Това е т.нар. софтуерен метод за манипулация на цифрово електронно устройство.

Тук ще разгледаме и хардуерния (апаратен) метод. Той е най-прогресивен и производителен. За целта е необходимо да е замесен производителят на машините или фирмата/лицето извършващи техническото обслужване.

Начинът е, като се инсталира в компютърната платка на машината специално миниатюрно устройство (най-добре GSM модул). То създава връзка с интернет и оттам към център за управление, където всяка машина има присвоен код (номер).

Работата на всички машини се управлява от централен софтуер, който показва картината на изборния процес в реално време. Това позволява на управляващия Супервайзор (човек или програма) да дирижира целия изборен процес в реално време, като единственият инструмент, с който си служи, е прибавяне или отнемане на гласове от едни фактори (партии) към други, в една или друга машина. Това е сложен процес, изискващ не само сложен софтуер, но и намесата на човек.

Връзката с интернет осигурява непрекъснато проследяване и контрол на цялата картина на изборния процес и освен това осигурява динамичен режим на проследяване. Т.е., в даден момент посоченият коефициент на приписване може да се промени в посока нагоре или надолу, за да не стане подозрителен самият процес на манипулация.

Така е, защото често се изисква данните от изборния процес да се показват в реално време. При това не само на национално, но и на регионално ниво, като се стига до най-малката административна единица. Това, естествено се подпомага от интернет връзката (тайна или явна).

Всички сме наблюдавали последните избори в САЩ в реално време, благодарение на интерактивни програми (карти). По-наблюдателните са забелязали резките скокове на данните, редуващи се с минути и часове покой. Разбира се, не всички подобни ефекти се дължат на манипулации, но такива случаи често се наблюдаваха на последните щатски избори (голям дял там имаха също манипулации с гласуването по пощата). Визуализацията на тези данни се смята, че не става чрез интернет връзка (по принцип в САЩ тя също е забранена), а чрез съобщения от секциите.

Така или иначе, след приключване на изборната процедура, зловредната програма обикновено се самоунищожава, автоматично или пък по команда откъм мрежата…

За изборните манипулации извършени с машините на „Смартматик-Доминион“ примери има много.

През 2008 г. при избори във Филипините с машини на „Смартматик“, в един мюсюлмански автономен район на о-в Минданао, резултатите от гласуването устойчиво давали нулеви стойности. Когато за това уведомяват „Смартматик“, техник от компанията прави връзка с машините там и коригира данните чак от Манила.

На 3 ноември 2020 г., на изборите за президент в САЩ, посред нощ спират гласуването в доминираните от демократите метрополии Атланта, Джорджия, Финикс, Аризона, Филаделфия, Пенсилвания, Милуоки, Уисконсин и Детройт – Мичиган, при което Тръмп води с поне 5% навсякъде. На сутринта, като възобновяват броенето, вече Байдън е начело. През това време не би трябвало да се отчита вот, но е отчитан.

Наскоро се проведоха редовни избори в щатите Ню Джърси и Вирджиния. И на двете места са забелязани аномалии. Например, при обявени 97% преброени гласове, процесът спира за час и след това се оказва, че са преброени 92%. В Ню Джърси печели демократ с по-малко от 1%, като републиканецът е водил почти до края с няколко процента. Във Вирджиния обаче, голямата преднина на републиканеца, кандидат за сенатор, не е могла да бъде стопена и той побеждава с няколко процента, въпреки, че е водил с повече от 15%.

Във Вирджиния, републиканците печелят и сенатор, и губернатор, и парламента. Това до голяма степен се дължи на масова мобилизация на родители, във връзка с джендърски изстъпления и налагане на критическата расова теория (CRT) в училищата…

У нас не бива да се правят аналогии с грандиозните измами на президентските избори в САЩ миналата година. Има прилики с България, но има и разлики, наложени от исторически и културни традиции.

Големите разлики са: в САЩ, за да гласуваш присъствено (с електронна машина), НЕ СЕ ИЗИСКВА документ за самоличност, а освен това може да се гласува и „по пощата“. Там практически има само ДВЕ големи партии, за които гласуват над 90-95 % от гласоподавателите. Имало е случаи машините да се свързват явно и директно към интернет. Всичко това стана възможно, защото тогава бе извършена голяма мобилизация от страна на различни левичарски организации, чиито активисти извършиха огромна работа за манипулация и по двата канала: гласуване по пощата и с машини.

В България има по-малко възможности за такива грандиозни измами. От друга страна обаче, нашата избирателна система обхваща над 20 партии и е много по-трудно да се засече измама, отколкото в САЩ, където има 2 основни субекта. Секциите ни също са по-малки, 300 до 800 души средно, и манипулациите се забелязват по-трудно. Въпреки това, манипулации с машините за гласуване у нас са твърде вероятни и то може би най-вече по софтуерния метод, чрез предварително инсталиран в самите машини вредоносен софтуер, както беше отбелязано по-горе.

Индикации за манипулация на изборите на 14 ноември

Има твърде много индикации в общественото пространство, че се подготвя някаква изборна манипулация.

В последните дни в България се развихри някакъв подозрителен предизборен скандал, поразително напомнящ известната Костинбродска афера.

Става въпрос за 228 неидентифицирани машини за гласуване от същия тип, като доставените вече от „Сиела-Норма“, за гласуването на 14 ноември. Отнякъде се пусна слух за готвена манипулация с тези машини. Каква обаче, не се казва, също като в костинбродския случай (има отпечатани хартийки – бюлетини, но никой не обяснява как нерегламентирано се гласува с тях).

Важното е да се нахъсва доверчивия и не много интелигентен електорат. Класическо отвличащо мероприятие (както казват германците, „Nacht und Nebel“ – нощ и мъгла), колективна лудост един вид. Всички са се втренчили натам, а не виждат какво става зад гърба им.

Още един признак, че се готви нещо, но не с тези жалки 228 бройки, а с другите… Лошото е, че май се забелязва дългата ръка на една външна разведка. Нашите „специалисти“ тук нямат потенциал за такива „активни мероприятия“. Никой не се замисли изобщо за какво са ѝ всъщност на „Сиела-Норма“ тези машини. Че и наличните са им достатъчни, цели 12 738 броя, от същия тип, при това „сертифицирани“ (виж по-горе).

Така че за пореден път се изявява порочната максима, че не е важно КОИ гласуват, а КОЙ брои гласовете.

Как може да се противодейства на зловредния софтуер?

Ключът за отговора явно се крие в прословутите „контролни разписки“. На тази мисъл навежда и повсеместният рев от страна на „борците за промяна“ против проверката на контролните разписки.

Обяснението е просто, на разписката е записано за кого е гласувал избирателят. Защото зловредните програми работят по прости принципи, например като отнемат всеки 10-и или всеки 5-и, 3-ти и т.н. глас от определена партия и го приписват на друга.

Затова при сравняване на контролните разписки с броя на отделните гласове за партиите от машинния Протокол, може лесно да се установи дали има разлика, т.е. измама.

И тук възниква с пълна сила проблемът със защитата. Доколко е възможна и как може да се реализира?

Най-мощната линия на отбрана е, разбира се, броенето на разписките!

Ето един елементарен пример. За простота се предполага, че разглеждаме една машина, на която гласуват един след друг трима избиратели (Иван, Драган, Петкан). Гласува се за 3 партии (П1, П2, П3).

Пример 1: По-прост вредоносен софтуер

Той винаги отнема гласа от всеки втори избирател и го приписва на П3. Издава обаче верни контролни разписки, т.е. вярно отразяващи реалното разпределение на гласовете в паметта на машината, съгласно нормативните изисквания.

(За „вярно“ се приема състоянието на паметта на машината, което се отразява в Протокола, съгласно нормативните изисквания. Това няма общо с желанието на гласоподавателя.)

1. Иван гласува за П1, получава контролна разписка за П1, машината отчита 1 глас за П1.
2. Драган гласува за П2, получава контролна разписка за П3, машината отчита 0 гласа за П2.
3. Петкан гласува за П3, получава контролна разписка за П3, машината отчита 2 гласа за П3.

Резултати:

1. Протоколът за броя гласували отчита 3 избиратели.
2. Протоколът от машината отчита: П1 – 1 глас, П2 – 0 гласа, П3 – 2 гласа, всичко 3 гласа.
3. Драган гласува за П2, НО получава контролна разписка за П3… Стоп, измама! (залавя се в момента)

Пример 2: По-сложен вредоносен софтуер

Той също отнема гласа от всеки втори избирател и го приписва на П3. Издава обаче една невярна контролна разписка (на Драган), като показва желаното от избирателя разпределение, вместо реалното разпределение на гласовете в паметта на машината.

1. Иван гласува за П1, получава контролна разписка за П1, машината отчита 1 глас за П1.
2. Драган гласува за П2, получава контролна разписка за П2, машината отчита 0 гласа за П2.
3. Петкан гласува за П3, получава контролна разписка за П3, машината отчита 2 гласа за П3.

Резултати:

1. Протоколът за броя гласували отчита 3 избиратели.
2. Иван, Драган и Петкан получават контролни разписки съответно за П1, П2, и П3 (точно както са гласували).
3. Протоколът от машината отчита: П1 – 1 глас, П2 – 0 гласа, П3 – 2 гласа, всичко 3 гласа. НО П2 има 0 гласа, а пък Драган има контролна разписка за П2… Стоп, измама! (залавя се след края на изборния процес и издаване на машинния Протокол)

Извод

Залавянето на злонамерената манипулация чрез броене на разпечатаните контролни разписки е НЕИЗБЕЖНО. В зависимост от сложността на зловредния софтуер, това може да стане или по време на гласуването (при по-прост зловреден софтуер) или накрая, след сравняване на машинния Протокол с контролните разписки (при по-сложен зловреден софтуер).

Съвет: Обръщайте внимание на текста на контролната разписка, която получавате от машината!

Друг характерен признак, че машината е манипулирана (когато е свързана към интернет) е необяснимо забавяне в работата (бави опресняването на дисплея, разпечатването, бутоните, изпълнението на операциите, а на моменти „замръзва“) и дори спиране за секунди, до минута-две. Това е признак, че машината обработва други големи потоци информация. Те няма откъде да се вземат, освен отвън (от интернет). Ако машината не е свързана с интернет, такива ефекти са недопустими, още повече, че основният софтуер (машинният софтуер, фирмуерът) е отработен поне от 20 години и всички грешки би трябвало да са изчистени…

За пълното изясняване на случая с евентуалното манипулиране на машините за гласуване е необходимо да се добие официална и публична информация за фактите около: вносителите, лицата, осъществяващи поддръжката, авторите на софтуера (препрограмирането), предназначен специално за предстоящите избори (включително целия колектив). Какви мерки са взети за защита на машините от външна инсталация на злонамерен софтуер (nай-вече преди транспортиране на машините към секциите), както и за безжично свързване към интернет.

Също да се изиска документация относно: разписаната процедура по съхранение на машините, разписаната процедура по въвеждане на машините в експлоатация, от момента на монтирането в залата на избирателната секция, до момента на демонтирането.

А пък за пълното разобличаване на доказана вече изборна измама с машини за гласуване, чрез броене на контролните разписки, е необходимо да се извърши проверка на дънните платки на определен брой машини, за наличие на устройства за безжично свързване към интернет.

А иначе борбата продължава.

Борбата за предотвратяване на евентуално замислени изборни измами с машини за гласуване, както и разобличаване на извършени такива, ако има съмнения за конкретни случаи при бъдещите избори.

Трябва да внимаваме.

След Пировата победа на „борците за промяната“ (отбелязана с Решение на ВАС №11162 от 4 ноември 2021 г.), стратегията е променена. Както заяви тези дни Говорителят на ЦИК и изявен левичарски активист, Цветозар Томов, не бива да се броят контролните разписки (явно визира всеобщо броене) след приключване на изборния ден. Това щяло да причини хаос и нещо като Апокалипсис…

С други думи, ако има някаква измама с машините, фактите ще бъдат погребани в купищата пакети от контролни разписки, съхранявани от ЦИК.

Тогава влизат в сила разпоредбите на Решение на ВАС №8042 от 2 юли 2021 г., което означава, че заинтересована страна (участник в изборния процес) може да поиска изваждане от архива на пакет/пакети контролни разписки от дадена секция/секции, тяхното броене и сравняване със съответните машинни протоколи.

След това трябва да излязат официалните протоколи на ЦИК от броенето и чак тогава да се подаде съдебен иск за касиране и да се уведоми обществото.

Така че зад казаното от г-н Томов, най-вероятно се крие идеята, че броенето и огласяването на резултатите (ако има манипулация) може да се отложи за дълго време, когато вече е станало по-малко актуално и да нанесе по-малко морални щети на предполагаемите извършители…

В този случай има и една друга, важна подробност. Лицето, което се смята за ощетено от манипулация, трябва на практика да гадае, в коя изборна секция е възможно да е извършена, като се опира на косвени доказателства. Ще бъде много затруднително да се определи от засегнатата страна, кои пакети с контролни разписки да се извадят от архива…

Ето тук е главното основание за настояването да не се броят (изобщо) контролните разписки, след приключване на изборния процес. Защото, в този случай, евентуални манипулации с машините ще лъснат веднага!

Докато в другия случай това може да стане след месеци, при други вече обстоятелства и други грижи на обществото. По този начин се преследва отлагане и маргинализация на проблема.

Така че ЦИК ще направи огромна грешка, ако се откаже от броене след приключване на изборния процес. Също, такава грешка ще бъде и предварително оповестяване на секциите, в които ще се извърши частично броене. Тогава, най-вероятно в тези секции просто няма да се извършат манипулации.

Само всеобщо броене може да има някакъв смисъл. В краен случай и частично, но обхващащо най-големите избирателни райони.