Не чакай!

Откъснеш ли цвете,
още в ръцете ти,
то вехне, бързо умира.

Потокът човешки не спира,
диша с нови надежди,
щом нощта с деня се смени.

От природата сила струи,
когато пак се възражда
или изстива, гневи.

Изпълнен с победи и сривове,
радости, мъка, сълзи,
животът неспирно върви,
обърква, разплита съдби.

Не стихва пъстрата глъч,
дори теб да те няма.
Вярваш ли,
че твоите дни са безброй,
ще свършат безсънните нощи?

Откъснеш ли цвете,
не чакай!
Влей дъха си в него,
нежност, обич му дай
да не увехне,
за теб и другите
да живее!