В навечерието

… Нацията ни е свидетел на безмилостна кампания за заличаване на нашатa история, оклеветяване на нашите герои, заличаване на нашите ценности и индоктриниране на нашите деца … Децата ни се учат в училище да мразят собствената си страна и да вярват, че мъжете и жените, които са я построили, не са били герои, а злодеи… Тази лява културна революция има за цел да свали Американската революция… Тяхната цел не е по-добра Америка. Тяхната цел е да сложат край на Америка…

От речта на призидент Тръмп на 4 юли 2020 г. в планината Ръшмор

Всички големи световни играчи следят с изключително внимание развоя на предизборната борба в САЩ. Причината е проста. Това е най-могъщата страна на планетата, от която в голяма степен зависи насоката на световната политика.

Преди 248 години Тринайсетте съединени държави в Америка, с население 4 милиона души, обявяват своята независимост от британската корона. Оттогава постепенно, за век и половина, САЩ се превърнаха в най-могъщата държава на света. От времената на Римската империя светът не помни такава мощ. Те държат първенство във всички теоретични и приложни науки, в технологиите, във военното дело, в космическите изследвания. Създали са почти всички иновации на модерното време. САЩ имат най-развитата инфраструктура на света. Представляват най-високопродуктивната световна аграрна сила: само 1.4 % от населението са фермери (в Индия те са 42.6%, а в Китай – 24.9%), но те изхранват страната и създават най-големия световен износ на агропродукция. САЩ притежават най-важното геостратегическо положение в света – разположени с огромна по дължина брегова линия между двата най-важни световни океани – Атлантическия и Тихия (като контролират директната връзка между тях) и чрез Аляска има достъп до третия (Северния ледовит), така че имат директен достъп до три от четирите световни океана и до голяма степен може да ги контролират чрез най-могъщия военоморски флот в света и чрез верига от военни бази в ключови точки на морските пътища.

Те са най-могъщата военна машина в света, с военен бюджет за 2022 г. от 877 млрд. щ.д. – близо 40% от световния военен бюджет, толкова колкото е общият военен бюджет на следващите 11 страни (Китай, Индия, Русия, Великобритания, Франция, Германия, Саудитска Арабия, Южна Корея, Япония, Украйна и Италия). Заедно с главните си съюзници (от НАТО и Япония, Канада, Ю. Корея, Австралия, Н. Зеландия) за 2022 г. имат общо военен бюджет от 1.414 млрд. щ.д., или 63% от световния военен бюджет (2 240 млрд. щ.д.). Съответно Китай и Руската федерация имат общо 378 млрд. щ.д., или 17% от световния военен бюджет.

САЩ са и културен център на света: там се издават най-много книги и патенти на глава от населението в света, намират се най-големите библиотеки, най-големите музеи и най-големите театри и концертни зали, американските университети държат първенството във всички класации.

Това е най-мощната икономика в света – за 2022 г. БВП на САЩ (25.5 трлн. щ.д.) е почти колкото сумата от трите следващи: Китай (18 трлн. щ.д.), Япония (4.2 трлн. щ.д.) и Германия (4.1 трлн. щ.д.). Същевременно САЩ са най-богатата страна в света (ако пренебрегнем шестте малки държави и държави джуджета), осигурява 80 034 щ.д. на глава от населението (съответно РФ – 14 403 щ.д., Китай – 13 721 щ.д.; забележка: България – 14 893 щ.д.). Заедно с главните си съюзници (ЕС, Япония, Канада, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия) САЩ създават 52% от БВП на планетата, при което осигуряват общо 355 262 долара на глава от населението си, или 28 пъти колкото е средният световен (Руската федерация и Китай създават общо 20% от световния БВП, при което осигуряват общо 28 124 щ.д. на глава от населението си, или два пъти колкото е средният световен).

Всичко това определя непоклатимото и уникално финансово положение на Америка. САЩ са единствената страна в света, която може да печата почти неограничено пари и да си позволи огромен дълг, като никоя друга на света. Това се определя от уникалното положение на долара в световната финансова система.

Затова са толкова важни президентските избори в САЩ. Има и друга причина за необикновения интерес. От близо 150 години насам американското общество не е било толкова разделено на две съперничещи си групировки: неомарксисти и десни консерватори. В последните четири десетилетия неомарксистите реализираха огромни успехи сред Западния свят, най-вече в САЩ – там, където започна и разцветът му.

От две десетилетия насам те индоктринираха огромни маси от деца и младежи в Америка, Европа, дори в Австралия и Нова Зеландия, както и другаде в развитите страни, като превърнаха значителна част от тях в активисти на новата Културна революция.

По-голямата част от медиите в страната са овладени по един или друг начин от неомарксистите в последните 20-30 години и се използват за масирана пропаганда на левичарските ценности. Марксизмът обаче носи отрицателна конотация, дори и в Америка, където населението изобщо няма представа от тази идеология, включително това важи и за видни политически анализатори (за което принос има не само образователната система, но и контролираните от левичарите медии, които прикриват и омаловажават фактите за тази идеология, включително и проявленията й в САЩ). Затова една от основните грижи на неомарксистките идеолози е да пропагандират сред лековерната американска публика идеята, че неомарксимът и производните му не съществуват в Америка (казват, че най-големият номер на Сатаната е да убеди хората, че не съществува). За целта се използва терминът „либерализъм“, „либерали“, за който има положително отношение в обществото, защото препраща към уважаваните либерали от края на 19-и и началото на 20-и век, с които обаче съвременните неомарксистки „либерали“ нямат нищо общо. Затова освен като „неомарксисти“, тези левичари често са наричани „леви либерали“ и „културни марксисти“.

Овладяна е от тях и по-голямата част от образователната система – от детските заведения, през средните училища, до колежите и университетите.

Неомарскистите успешно превзеха в последните две десетилетия голяма част от съдебната система в САЩ. От правосъдна тя се превърна в нещо като полутоталитарна, близко подобие на тази от Източна Европа в края на 40-те години. Понастоящем левичарите в САЩ са в състояние да се разправят с всеки противник, като го обвинят във всички възможни престъпления.

Положението е толкова сериозно, че мнозина смятат за възможна нова гражданска война.

Единственият, който успя да се опълчи срещу левичарските агаки, беше президентът Тръмп. С желязна воля и необикновена прозорливост той се изправи като скала спущу новопоявилото се Зло.

Затова за всички е важно по какъв път ще тръгне Америка – и за съюзници, и за приятели. Защото главният въпрос е дали САЩ ще продължат по пътя на левичарската културна революция, убиваща страната и армията и насърчаваща Глобализма и Зелената политика. Политики, които деиндустриализират САЩ и разрушават финансовата и икономическата им система.

За неприятелите е по-изгодно страната да продължи да се разлага и загнива под ударите на неомарксизма и да върви към състояние на гражданска война. Ето какво казва проф. Сергей Караганов. Той е един от учените, моделиращи отбранителната стратегия на путинска Русия. За него се твърди, че е един от високопоставените идеолози на руския елит, спадащ към висшата номенклатура на Кремъл. Той е доктор на историческите науки, почетен професор, научен ръководител на факултет „Световно стопанство и световна политика“ на Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“, почетен председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика на Руската федерация. В интервю за globalaffairs.ru от 4 юни 2024 г., на въпрос от интервюиращия:

– През ноември ще има избори в Съединените щати. Кой е за предпочитане: Тръмп или Байдън? По някаква причина много руснаци и дори политици смятат, че Тръмп е почти наш човек.

Проф. Караганов отговаря:

– Това е смешно, но и погрешно схващане. Тръмп е много ярък политик. Но той е част от сегашния американски елит. Най-реалистичната му част. Тя е национално, а не глобалистично ориентирана… И искам да ви напомня, че първата жалка вълна от антируски санкции беше подетата именно от Тръмп.

Изборите за Европа

Обаче и при двата случая при резултати от изборите, следват неприятни промени за Европа, отдадена на зелените политики и формата на краставиците.

Така или иначе Америка е длъжна да се обърне към своите проблеми, защото там се натрупаха зловещи симптоми. Инфраструктурата започва да запада, деиндустриализацията се засилва, не само в гражданската, но и във военната област. Градските центрове западат. Огромните военни разходи започват да тежат на страната. Това прави впечатление на фона на безгрижието на някои съюзници, предимно европейците, които бяха свикнали 80 години на безметежен живот под американския военен чадър, същевременно успешно търгувайки със СССР/Русия и непрестанно повишавайки жизненото си равнище. След края на Студената война европейските страни (ЕС) намалиха военните си разходи и се стигна до парадокса най-богатата европейска страна (Германия) да отделя за военния си бюджет малко над 1% от БВП, при положение, че САЩ дава над 3.5%

Агресията на Путин до голяма степен отрезви европейските лидери (които преди това бяха дисциплинирани в значителна степен от президента Тръмп, по отношение на военните разходи) и те дружно подкрепиха Украйна. Обаче на третата година от войната те отново се чувстват обезверени, военното напрежение им идва в повече и започват да мислят за някакъв компромисен мир. Като едни съвременни сибарити, те продължават да се надяват, че горчивият хап ще ги отмине и нещата пак ще тръгнат по старому – безметежен живот, по възможност пак под американски военен чадър и взаимноизгодна търговия с Русия.

Уви, всичко си има край, включително и хедонизмът.

Европа (ЕС) я чакат тежки времена. Войната чука на вратата, Безумната Зелената сделка се превръща в непосилен товар. Конкурентноспособността на европейските стоки спада, иновациите намаляват, неминуемо е спадането на жизненото ниво.

За България положението може да се окаже по-тежко. Обществото е изпаднало в тежка криза, разделението между гражданите е огромно. Във военно отношение положението е още по-лошо – 35 години генералитетът в МО успешно саботира модернизацията и превъоръжаването на армията, в интерес на Русия.

Войната

За никого вече не е тайна, че Западът губи войната в Украйна. Трудната ситуация на украинския фронт и значителното превъзходство на Русия в жива сила и техника променят целите и задачите на Киев и неговите западни партньори. Вече не се говори за освобождаване на окупираните територии, основното сега е да се попречи на Русия да заграби още повече. Периодът от август до октомври 2024 г. стана най-успешният за руската армия от първата година на войната: тя успя да превзема по 460-480 кв. км на месец. Украинските въоръжени сили страдат от недостиг на военнослужещи като цяло и в частност на калени в битки войници, както и от недостиг на техника и боеприпаси, които техните съюзници не могат да им осигурят в достатъчни количества.

А надеждите ва Запада за победа на Украйна са отстъпили на по-краткосрочна цел: предотвратяване на поражението на Украйна, пише The Economist. „В момента мислим все повече за това как Украйна може да оцелее. Не знаем дали можем да произведем достатъчно оръжия за тях. Не можем да им дадем повече, без да се изложим на сериозен риск на други места като Близкия изток и Азия, където САЩ трябва да помогнат на Израел и съответно да противодействат на нарастващата агресивност на Китай“, според военен от Пентагона пред изданието.

Деиндустриализацията във военната област се отнася не само до артилерията. Wall Street Journal от 29 октомри 2024 г. смята, че в САЩ назрява сериозен дефицит и губят, без да участват във война. Пентагонът се опасява, че запасите му от ракети могат да се изчерпят по-бързо, отколкото те могат да бъдат произведени от военно-промишлен комплекс, оставяйки САЩ уязвими за потенциален конфликт в Тихия океан.

Увеличаването производството на оръжия се оказа трудно за Пентагона, тъй като често изисква компаниите да отворят нови производствени линии, да разширят съоръженията и да наемат допълнителни работници. Компаниите нерядко не са склонни да инвестират в такова разширяване, без да са сигурни, че Пентагонът се ангажира да купува в дългосрочен план. С други думи военното производство е поставено ва чисто търговска основа, което се оказва изключително голяма заплаха за националната сигурност.

Руският военно-промишлен комплекс също не може да даде много повече на фронта. Според високопоставен представител на НАТО „Русия сега няма достатъчно сили за масиран удар, дори и да осигурят пробив, няма да могат да се възползват от него“.

Вашингтон, Брюксел и Киев обаче се опасяват, че ако сегашната тенденция се запази, Украйна ще се „счупи“ по-рано. „Москва изглежда залага, че може да постигне целите си в Донбас през следващата година и да наложи на украинската армия достатъчно високо ниво на жертви и материални щети, за да не може да предотврати по-нататъшно напредване“, пише Джак Уотлинг, специалист от Кралския институт на обединените служби (RUSI). Това според него ще позволи на Русия да диктува условията си при евентуални мирни преговори.

Много дипломати и анализатори смятат, че най-вероятният изход от войната в близко бъдеще ще бъде споразумение, което временно замразява конфликта по все още неопределена линия, пише New York Times: „Все по-често чуваме във Вашингтон и Европа, че Киев не трябва да очаква да си върне 100% от територията си и украинците започват да разбират това“, казва пред изданието Камил Гранд, бивш помощник генерален секретар на НАТО и експерт по отбраната в Европейския съвет по външни отношения, който наскоро посети Украйна.

Това е жестоката истина и който от двамата претенденти да спечели, военното решение в Украйна изглежда ще бъде в общи линии едно и също.

Просто Западът не може да осигури ресурсите необходими на Украйна за победа над Русия. Това е жестоката истина. Деиндустриализацията слага грозен печат върху военните стратегии на западните страни.

Това е причината за шокиращия факт, че страните от т. нар. Глобален Запад, които през 2022 г. имат военен бюджет от 1 413 900 милиона долара (63% от световния) не могат да осигурят по-голям обем конвенционално въоръжение от Русия с военен бюджет 86 400 млн. щ.д. Дори ако прибавим Китай с военен бюджет 292 000 млн. щ.д. (което не е коректно), общият бюджет на двете за 2020 г. е 378 400 млн. щ.д. (17% от световния). Съответно БВП на колективния Запад (САЩ, ЕС, Япония, Канада, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия) е 52 021 530 млн. щ.д. (52% от световния) срещу БВП на Русия и Китай – 20 203 593 млн. щ.д. (20% от световния).

Невероятно, но числата говорят за фундаменталната истина, че не при всички обстоятелства финансовото богатство може да се материализира в желаните веществени изделия.

 Загубата на Глобалния юг

Невероятно, но факт – Путин успя с много по-малко ресурси да заобиколи Запада дипломатически. В тази връзка срещата на БРИКС в Казан през октомври 2024 г. не е мимолетно събитие и не е само възможност за общи снимки на лидерите. Това е конкретен, много осезаем успех на дипломацията на Путин през третата година от войната. През 2024 г. пътуването на редица световни лидери до това събитие не само опроверга мита за пълната изолация на Русия, но също така показа, че западният наратив е до голяма степен несъстоятелен и непривлекателен за елитите на развиващия се страни (т. нар. „Глобален юг“)

Путин успя да мобилизира повече ресурси от цялата западна коалиция. Вярно е, че на Украйна бяха дадени пари, оръжие и боеприпаси, а пък БРИКС формално не даде нищо на Русия. Но съгласието на Индия, Китай и арабскиге страни да продължат търговията с Русия в някакъв формат, може да се окаже дори по-съществена помощ от всички тези оръжия.

Путин, за разлика от Зеленски, също така успя да привлече 12 000 военнослужещи от Северна Корея в редиците на руската армия, както и за много ограничено време да свърже военно-промишлените комплекси на Иран, Северна Корея, а може би на някои други страни, към руската военна индустрия.

Европейските държави провалиха абсолютно всичко, като две години обсъждаха доставките на прости оръжия за Украйна, водеха шизофренични спорове за червените линии и демонстрираха пълното си политическо и военно безсилие. За изпращане на войници за помощ на Украйна дори не може и да се говори.

Същевременно Путин води близо три години война срещу глобалната финансова система, срещу световните центрове на научно-техническия прогрес и срещу основните си търговски партньори, и устоява!

Всички, които пътуват до Русия казват, че общо взето нищо не се е променило, всичко работи както преди и не само в Москва, но и в други големи градове (никой не се интересуваше от малките дори преди войната). Всичко това само по себе си е мощен сигнал към елитите на Глобалния юг, провокиращ смяна на парадигмата на мислене.

Голяма част от тези страни приемат идеята на Кремъл, че в Украйна Путин всъщност воюва със Запада, а не с Украйна. Преди руско-украинската война нямаше успешни примери за военна конфронтация между страни от Глобалния юг и западни държави, без да броим Афганистан, където историята е много специфична.

Обаче сега елитите на Индия, Бразилия, Китай, Южна Африка и арабските страни видяха, че е възможно да оцелееш в конфронтацията със Запада – дори и с ограничена подкрепа, ако правилно изградиш мрежи от контакти и се подготвиш.

Почти всяка страна от Глобалния юг има някакви конфликтни проблеми със свои съседи или с глобалния Запад, които през последните десетилетия бяха сдържани, главно поради страх от западни санкции, бомбардировки или интервенции. Сега този страх е отслабнал, все още не до критични нива, но в значителна степен.

Фаталният избор

Изброените обстоятелства подчертават изключителното значение на тези президентски избори, както за САЩ, така и за света. Те, от една страна ще определят съдбата на Америка като световен хегемон, а от друга страна и бъдещото развитие на света като цяло.

Ако неомарксизмът победи в Америка, това ще означава началото на края за САЩ, залез на икономическата и военната им мощ, поява на деструктивни сили и избухване на войни на всеки срещу всеки, нов световен ред, основан на правото на силата и залез на европейската цивилизация.

Още повече, че това става в обстановка, силно наподобяваща 1913 г., в навечерието на ПСВ, когато Германия се опитва да отнеме военоморската хегемония на Великобритания.

Оказа се, че САЩ (и НАТО) не са подготвени за дълга конвенционална война, която гълта големи количества боеприпаси и загуби на оръжия набойното поле. Особено голям е упадъкът в артилерията. Недостиг има и в ракетното оръжие. Същевременно левичарите разлагат американската армия и служби с ударни темпове, като подронват моралните им устои. Процес започнал още при президента Обама.

Посочените факти открояват една много тревожна тенденция, която директно подкопава моралната устойчивост и дисциплината, и като резултат – бойната готовност на армията. Защото въпреки новите технологии и футуристичните оръжия, човешкият фактор си остава главният фундамент на военната мощ:

В американската армия се въвежда обучение за „разнообразие“ което да накара войниците да се чувстват „включени“, както и обучение как войниците да използват „полови местоимения“.

Офицери от армията на САЩ ще преминават обучение по „Полова идентичност“. В последното развитие на крайнолевите идеологии, натрапвани на военните в Съединените щати, нови документи показват, че офицерите от американската армия получават заповед да преминат обучение как да се справят с войници с „дисфория на пола“.

Според Washington Free Beacon въпросната презентация е озаглавена „Политика относно военната служба на транссексуалните лица и лицата с полова дисфория“. Освен това политиката декларира, че офицерите в армията „трябва да подхождат към прехода на пола на войника по същия начин, по който се отнасят към всеки войник, получаващ всякакво друго необходимо медицинско лечение“.

Обучението е част от по-широка армейска политика, обявена за първи път през юни 2021 г., която позволява на „транссексуалните“ да служат открито, като част от по-големите усилия на администрацията на президента Байдън да наложи левите идеи на цялата армия на Съединените щати. „Трансджендъризъм“ е фалшивата и научно развенчана теория, че съществуват повече от два пола и че всеки може внезапно да „промени“ своя пол във всеки един момент, съгласно джендър теорията на Джудит Бътлър. Това беше класифицирано като психично заболяване от водещи медицински институции като университета „Джон Хопкинс“, където беше официално наречено „дисфория на пола“.

Военната академия “Уест Пойнт“ промени „Декларацията за мисията“, премахвайки ценностите „дълг, чест, родина“ и заменяйки ги с по-аморфните „ценности на армията“.

Изглежда, че почтеният двувековен „Уест Пойнт“ вече „се е събудил“. В университета вече се извършват и трансджендър сватби.

ФБР официално прие акронима LGBTQIA+ на мястото на LGBTQ+. Тази промяна беше предложена от Bureau Equality, един от деветте консултативни комитета по „многообразието“, и одобрена от изпълнителното ръководство на ФБР, за да спомогне за насърчаването на „по-приветливо работно място за членовете на нашата LGBTQIA+ общност “, по инструкция на FBI Communications. След това ФБР обясни какво означава акронимът:

„LGBTQIA+“ означава Lesbian, Gay, Bisexual, Transgender, Queer/Questioning, Intersex, Asexual/Aromantic, plus., като „+“ представлява друг пол, сексуална и романтична идентичност, която не е покрита от буквите на акронима.

 Повече от 30 федерални агенции включително Министерството на правосъдието, се налага да използват формата на разширения акроним. Разпореждането влиза в сила незабавно и новият, по-дълъг акроним, описващ сексуалната ориентация, половата идентичност и политическата идентичност, като например „queer“, ще се използва „за всички вътрешни събития, празници и комуникации“.

Речта на Тръмп от 4 юли 2020 г.

На 4 юли 2020 президент Тръмп произнесе реч в планината Ръшмор, пред изсечените в скалата ликове на най-великите американски президенти. В нея той точно, ясно и кратко формулира същността на опасността, която грози институциите на Съединените щати, както и самото им съществуване. Опасност, каквато не е имало в американската история повече от 150 години.

За първи път, от най-високата институционална трибуна в САЩ, беше заявено принципното виждане за идеологията, структурата и целите на неомарксизма и левичарските бунтове.

Това беше фактически обявяване война против неомарксизма и присъдружните му движения. Посланието беше правилно разбрано от левичарската групировка и беше взето решение Доналд Тръмп да бъде отстранен от политическата сцена по всички възможни начини и с всички възможни средства, като на първо време се използват големите медии и медийни корпорации, от години вече овладени на ниво мениджмънт от неомарксистки активисти, подготвяни в университетите. После в битката се включиха федералните и щатски институции, контролирни от Демократическата партия, превърната в зомбиран придатък на неомарксистите. Един след друг се монтираха политически съдебни процеси срещу него от федерални и щатски прокурори-левичари.

Целта е не само да смачкат Тръмп психологически, но и да създадат толкова силни настроения на ненавист в обществото срещу „човекоядеца Тръмп“, че това да подготви физическото му отстраняване (например от „безотговорен психически субект“, а защо не и от ислямски/ирански фанатик). Тази кампания цели също и да насъска активистите и феновете на левичарите масово да извършват измами и фалшификации срещу републиканските кандидати в изборния процес. (Виж по-долу най-нови данни)

Тук публикуваме някои извадки, чийто смисъл често фигурира в последващите изяви на президент Тръмп:

– Нацията ни е свидетел на безмилостна кампания за заличаване на нашата история, оклеветяване на нашите герои, заличаване на нашите ценности и индоктриниране на нашите деца.

– Гневни тълпи се опитват да съборят статуи на нашите основатели, да обезобразят най-свещените ни паметници и да отприщят вълна от жестока престъпност в нашите градове… Генерал Вашингтон не претендираше за власт, а просто се върна в Маунт Върнън като обикновен гражданин… [Джеферсън] беше архитект, изобретател, дипломат, учен, основател на един от най-големите университети в света и пламенен защитник на свободата… Линкълн спечели Гражданската война. Той издаде Прокламацията за освобождението. Той ръководи приемането на 13-ата поправка, премахваща робството завинаги.

– Много от тези хора нямат представа защо правят това, но някои знаят точно какво правят… Тази атака срещу нашата свобода, нашата великолепна свобода, трябва да бъде спряна и ще бъде спряна много бързо…

– Ние ще разобличим това опасно движение, ще защитим децата на нашата нация, ще сложим край на това радикално нападение и ще запазим нашия любим американски начин на живот…

– В нашите училища, в нашите редакции, дори в нашите корпоративни заседателни зали, се появи нов, крайно ляв фашизъм, който изисква абсолютна вярност…

– Тази лява културна революция има за цел да унищожи Американската революция… Тяхната цел не е по-добра Америка. Тяхната цел е да сложат край на Америка…

– Насилственият хаос, който виждаме по улиците и градовете, управлявани от либералните демократи, във всеки случай е предвидим резултат от години на екстремна индоктринация и пристрастия в образованието, журналистиката и други културни институции…

– Децата ни се учат в училище да мразят собствената си страна и да вярват, че мъжете и жените, които са я построили, не са били герои, а злодеи…

– Радикалният възглед за американската история е мрежа от лъжи…

– Те искат да ни накарат да мълчим, но ние няма да бъдем накарани да мълчим… Ще кажем цялата истина без извинение…

– Вярваме в равните възможности, равното правосъдие и равното третиране на гражданите от всяка раса, произход, религия и вяра…

– Искаме свободен и открит дебат, а не словесни клишета и контра култура…

– В името на нашата чест, в името на нашите деца, в името на нашия съюз, ние трябва да защитим и запазим нашата история, нашето наследство и нашите велики герои…

– Заселихме Дивия запад, спечелихме две световни войни, отправихме американски астронавти на Луната и един ден, много скоро, ще забием нашето знаме на Марс… Никой никога не го е правил така, както сме го правили ние…

– След векове нашето наследство ще бъдат градовете, които построихме, шампионите, които изковахме, доброто, което направихме, и паметниците, които създадохме, за да вдъхновяват всички нас…

Идеите, за които говори президент Тръмп, рядко ще видите в големите американски медии (а в големите български медии, изобщо не).

Те се цензурират, изрязват или се цитират според принципите, по които Нечестивия чете Евангелието.

От близо две десетилетия, в САЩ големите медии фактически забраниха да се споменава за комунизма. За тази идеология или се мълчи, или се споменава с добро.

За справка например – книгата и филмът за Опенхаймер, чиято главна цел беше оневиняване пред историята на човека, който с действие или бездействие спомогна съветското разузнаване, с помощта на американските комунисти, да открадне всички тайни на ядреното оръжие и то по три! различни канала.

Не се споменава от големите медии и изглежда не се учи в училище за наводняването на САЩ със съветска агентура (вербувана изключително от средата на американските комунисти, членове на АКП и други сталинистки партии) през 40-те и 50-те от години. Дъвче се само големият мит, как чудовището Макарти преследвал невинни хора, обявени за комунисти – съветски шпиони… А самите съветски шпиони са обявени за мит от левичарските медии и не по-малко левичарския Холивуд.

Затова само споменаването от Тръмп на думите „комунисти“, „марксисти“ и т.н. докарва до бяс левичарите и левичарските медии и те отварят тутакси торбата с голословните обвинения и нападки – от това как Тръмп иска да стане диктатор и да събори Конституцията („робовладелската конституция“, според левичарите) – до там, че същият едва ли не яде малки деца на закуска…

При това обаче, термините „комунизъм, марксизъм, левичарство“ и т.н изобщо не се споменават – медиите и левичарските пропагандатори се боят от тях, като дявол от тамян.

Причината е обяснима. Американският народ никога не се е сблъсквал лице в лице с тоталитарния комунизъм, както беше отбелязано – самият термин носи отрицателна конотация още от времето на Студената война. Затова съществува опасност, честото споменаване на тази терминология да стане причина средният американец да събере 2 и 2, и да разбере, че марксизмът/комунизмът понастоящем се преподава в американските университети, та дори и в средните училища, а като се порови в историята, може да види каква роля са играли американските комунисти в Студената война срещу САЩ. Оттук до заключението, че съвременното левичарство се родее и с марксизма, и с комунизма, има само една крачка.

А това би довело до разобличаването и осветляването на неоМарксизма, като тоталитарна идеология произлизаща от марксизма. Което е недопустимо, понеже съгласно левичарския наратив „неоМарксизъм/Културен марксизъм“ не съществува и е измислен от „враговете на демокрацията“. Именно това е една от причините президентът Тръмп да е толкова опасен за левичарите неомарксистки. Той е един от малцината американци, които прозряха истинската същност на новото левичарсво в Америка. Затова е заплаха №1 за неоМарксизма.

Подобно е положението и в големите български медии (в ръцете предимно на Внуци на АБпФК). От публикациите в тях, където всекидневно се хули Тръмп, страничният наблюдател може да си извади заключението, че изборите няма да се провеждат в САЩ, а в България.

Измамите

Както отбелязахме по-горе, гиганската анти-Тръмп кампания има за цел не само подготовка на благоприятна среда за поява на удобния убиец, но и негласно зове активисти и фенове към изборни измами – понеже Тръмп е чудовище, тогава да се фалшифицира вота срещу него е нещо като подвиг, а да се ликвидира физически, нещо като свято дело…

Както видяхме досега се напраниха два опита, които едва ли ще бъдат последни.

От българи, живеещи дълги тодини в САЩ получихме някои автентични сведения за специфичните изборни правила на изборния процес в САЩ, някои по-разпространени начини за измами, както и факти за такива. Поместваме ги по-долу:

– Получава се плик, който съдържа: бюлетината; друг плик, с който се връща попълнената бюлетина; и материали (брошури) с инструкции за гласуване.

– Попълва се бюлетината, пъха се в получения плик за връщане, този плик се подписва и изпраща обратно по пощата или се пуска в специални кутии за гласуване. Тези кутии се слагат на определени места. Често не са охранявани. Демократите водят дела, за да се забрани видеонаблюдението на кутиите.

В Колорадо тези пликове са единственият начин за гласуване. Хората  отиват и пускат своя плик в деня на изборите на място, където има комисия и урна. Повечето хора връщат плика по пощата (безплатно е, няма нужда от марка) или го пускат в една от споменатите кутии преди деня на изборите. В повечето щати в деня на изборите се гласува в зала с машини, където е комисията. В повечето щати не се иска ID [документ за самоличност]!!! при гласуване с машините.

Комисията сканира подписа върху получените пликове (от пощата или от кутиите) – това е единственият момент, в който се проверява кой гласува. За да се определи дали подписът е идентичен с някой от подписите в списъците за гласуване, обикновено човек от комисията гледа подписа и решава дали да го приеме – друга врата за лъгане.

Освен това много щати позволяват да се приемат пликове след деня на изборите – така се знае колко още „правилни“ бюлетини трябва да се набавят чрез т. нар. „жътва на бюлетини“. В Колорадо това не може да стане след деня на изборите.

След проверката на подписа се отварят получените пликове и се броят с машини. След момента на отваряне и разделяне на бюлетината от плика, с който е получена, никой вече не знае кой коя бюлетина е изпратил – така се запазва тайната на гласуването. Пликовете и бюлетините се пазят известно време след изборите.

– Служителите в комисията се назначават от общината. Постоянно или за всеки избор, е различно в различните щати. Не знаем дали има много желаещи. В някои случаи в големите градове Републиканската партия се налага да съди общината, за да има повече представители в комисиите.

– Започват да се появяват тревожни доказателства, сочещи към промяна в изборния процес в САЩ, по-специално промяна на процеса за гласуване по пощата.

Събитията в Калифорния при междинните избори през 2018 г. изглежда бяха първоначалният бета тест за изпращане бюлетини по пощата. Резултатът стана ясен две седмици след изборния ден: когато се оказа, че бюлетините продължаваха да пристигат и така промениха резултата от вота.

На общите избори през 2020 г. беше приложен напълно бета тестът: гласуване 2.0. Милиони домакинства получиха бюлетини по пощата, така че не беше необходимо социално изолираният по време на ковид електорат да се събира и гласува в деня на изборите. Процесът създаде широка възможност за измами. На междинните избори през 2022 г. тази система за гласуване се утвърди във всички щати. Хората започнаха да се усещат, че прогнозираната „червена вълна“ липсва и видяха, че броят на избирателите не отговаря на броя на подадените бюлетини. 2022 г. беше по същество третият вариант от първоначалния калифорнийски бета тест: гласуване 3.0. Вниманието се насочи към процеса на събирането на бюлетините от изборните кутии, разпределението в изборните центрове и преброяването на вотовете.

Сега обаче има сериозни причини да вярваме, че „гласуване 4.0“ на 5 ноември 2024 г. е нещо съвсем различно. И досега съществуваше проблемът, при който на хора са били изпращани по няколко бюлетини или са изпратени такива на невалидни имена и/или адреси. Но този път се отива една крачка напред.

Създава се възможност бюлетините да се отпечатат извън институциите нереглементирано, после да се разпространят, попълнят с имена, адреси и обичайни идентификационни данни и след това да се влеят в потока от действителни бюлетини.

В процеса на Гласуване 4.0 статутът на лицето, което попълва бюлетината, става без значение. Така нерегламентирано отпечатаните бюлетини могат да се изпращат по пощата, да се пускат в кутии или да се оставят в избирателните служби. Следва проверка, за която има официални процедури, за да се гарантира, че всички получени бюлетини са от регистрирани избиратели.

Въпреки това, ако служителят по удостоверяването е пристратен, той може да одобри фалшивите бюлетини. На база опит от предишни избори, се предполага, че подобни случаи може да възникнат в районите на Атланта, Остин, Филаделфия, Питсбърг, Милуоки и Детройт.

Засега тази възможност за изборна измама не се обсъжда обществено. Но е важно вниманието да се насочи към центровете за събиране на бюлетини. Защото това е мястото, където входящите бюлетини трябва да бъдат удостоверени, преди да влязат в сканиращата система за записване на вота.

– След като бюлетината бъде сканирана и табулирана, всичко свършва. Никога няма да има процес за отмяна или премахване на законно записан вот, дори ако бюлетината е фалшива. Това е нов начин за кражба на изборите – всеки може да си отпечати колкото иска бюлетини, да ги попълни, както си иска и да ги изпрати в общия кюп – те ще бъдат преброени.

– Допълнение: в Калифорния е забранено да се иска ID при гласуване.

Въпрос: Това значи ли, че един и същи човек може да гласува няколко пъти? Тогава броят на гласувалите ще бъде повече от регистрираните в избирателните списъци?!

Отговор: Може – току-що откриха човек в Мичиган гласувал 29 пъти.

– През 2020 г. имаше много общини, където броят на гласувалите беше по-голям от броя на регистрираните гласоподаватели. Медиите потулиха тези неща, никой не ги разследва и съдилищата не искаха да гледат дела. Беше тотална кражба…

*   *   *

На 5 ноември 2024 г., ще се състои решаващата битка за бъдещето на Западния свят. Тя ще се проведе в най-могъщата страна на света, защитник и гарант на Великата европейска цивилизация.

Силите са разпределени. Лагерите са само два:

– десни консерватори

– левичари неомарксисти

А вегетиращото между тях блато от нерешителни и неопределили се граждани, вероятно в значителна част, ще се разпредели откъм двете страни.

Не може повече да се лъжем: гражданската война в САЩ е факт, само че е в начална латентна и „студена“ фаза.

Наближава времето на Последната битка, която ще реши съдбата на Западния свят – дали ще се срине подобно на Рим или ще възкръсне от пепелищата на Неомарксизма.