Насилието отне гласа на протестите в САЩ
Америка е особено чувствителна към полицейско насилие спрямо афроамериканци. И този път е така. Вече две седмици масовите протести в САЩ заради смъртта на Джордж Флойд не стихват. Миналата седмица те обхванаха Европа, Азия и Австралия.
Джордж Флойд загина на 25 май 2020 г. от удушаване, след залавяне от полицията. Полицаят, извършил ареста и предполагаемо причинил смъртта на 46-годишния чернокож мъж, беше незабавно уволнен и към него бе повдигнато обвинение в убийство. Това обаче не спря протестите, които обхванаха 40 града в 23 американски щата, включително столицата Вашингтон.
Нещо повече, протестите внезапно се превърнаха в масови безредици и гражданско неподчинение. В късните часове на деня, определени групи от хора се смесиха с протестиращите и започнаха да унищожават публична собственост и правят палежи по улиците. Заради тези извънредни обстоятелства, от 1 юни в големи градове като Сан Франциско, Маями, Портланд, Филаделфия и Чикаго, бе въведен полицейски час от 20:00 часа до рано сутринта на следващия ден.
Възмутен от случващото се, и тъй като живея в северния калифорнийски град Сан Франциско, публикувах следното съобщение на стената си във Фейсбук:
„По отношение на протестиращите в Сан Франциско, Калифорния, в отговор на смъртта на Джордж Флойд, считам, че няма оправдание за действията на социално неподчинение и грабежи. Унищожаването на публичната собственост, неспазването на закона и нарушаването на нормалния живот на хората е напълно неоправдано. Не мога да приема нито един аргумент, че който и да е или която и да е социална група трябва да се отнася към другите с насилие.“
Изявлението предизвика горещи дебати сред приятелите ми. Основно ме обвиняваха, че като бял емигрант, нямам нужното познание за историята на афроамериканците и за т.нар. дискриминация, която те изпитват до днес. Особено ме впечатли този коментар от мой познат, бял американец:
„Моите уважения, но не знаеш какво е да си черен в Америка. Знам, че сърцето ти е добро, но проучи темата, преди да правиш заключения. Няма ‘правилен начин’ да започнем революция. Не можеш да съдиш от гледна точка на черните. Като бели, винаги сме били привилегировани. Живели сме с лукса да имаме правото сами да решаваме какво да приемем и какво да отхвърлим. Това не може да продължава повече така.“
Замислих се, какво ли имаше предвид с „няма ‘правилен начин’ да започнем революция“. Нима тези протести, които вече са наситени с насилие и безредици, бяха началото на някаква революция в САЩ? Кой стои зад това и каква е целта ѝ?
По света има много хора, подложени на потисничество. Етнически и религиозни малцинства са преследвани заради произхода и вярата им. Добри хора са хвърляни в затвори и измъчвани в трудови лагери заради убежденията им. Такъв е случаят с привържениците на метода за подобряване на съзнанието и тялото Фалун Дафа (Фалун Гонг). Комунистическото правителство в Китай преследва последователите на Фалун Дафа заради вярата им в духовната практика или просто защото не желаят да вярват в комунистическата идеология. Тези репресии продължават от 1999 г. до сега. Но нито съм чувал, нито съм виждал привърженици на Фалун Дафа да се бунтуват с ярост и да използват насилие заради незаконното си потисничество.
Като имигрант в САЩ, може би наистина ми липсват културни познания и опит, за да разбера защо някои групи хора сега искат да се определят като потиснати, малтретирани, неразбрани, дискриминирани и дори преследвани. Но не е ли така, че във всяка страна има групи хора, които под една или друга форма и в различна степен изпитват дискриминация и лишаване от основни човешки права?
Навсякъде по света хората искат да имат качеството на живот, което смятат, че заслужават или което им се полага по рождение или въз основа на социален статус. И във всяка страна има социални вълнения, политически конфликти, липса на доверие във властите и може би дори тотална тревога от безизходица. Независимо от това, когато ние като общество започнем да прибягваме до насилие, неоправдано и неразумно поведение, и проявяваме социално неподчинение, ще успеем ли някога да достигнем до някакво смислено, рационално решение на проблемите си?
След Втората световна война, революции избухнаха в много страни в Европа, в резултат от които тези страни станаха жертва на потиснически комунистически режими, които управляваха с железен юмрук в продължение на десетилетия, до падането на Берлинската стена. Тези революции бяха водени от хора, които твърдяха, че предлагат освобождение от тиранията на привилегированата класа. Това, което наистина се случи обаче бе, че група бандити злоупотребиха с дадената им власт и поробиха ума на хората, насадиха им страх, буквално убиха интелигенцията и премахнаха частната собственост. На хората бяха отнети основни човешки права, а животът им бе напълно променен в името на една идеология и утопия. Нека попитам тогава: дали революцията ще доведе до нещо по-добро от това, което имаме сега? Не мисля.
Когато някой извърши убийство, убиецът е наказван според закона и в резултат на това правосъдието възтържествува. Не е ли това достатъчно? Да се ограбват и вандализират семейните бизнеси на хората, като по този начин им се отнема надеждата за оцеляване: как може това да е оправдано под формата на протести срещу полицейско насилие? Нещо повече, сега грабежите са дори на частни домове в градовете.
В обществото наистина има правилни и погрешни неща. Но когато хората вече не вярват в нищо, те не се страхуват от нищо и смятат, че каквото и да правят, е добро: „Никой не може да ме съди, мога да правя каквото поискам!“
По последни данни на службите в САЩ, в протестите с насилие има замесени определени групи, сред които се отличава „Антифа“.
Движението „Антифа“ в САЩ е войнствено, предимно ляво, антифашистко политическо движение, което включва автономни активистки групи. Активистите участват в различни тактически протести, включително дигитален активизъм, нанасяне на материални щети и физическо насилие и тормоз на онези, които те определят като фашисти, расисти или крайнодесни.
В съобщение в Twitter от 31 май, американският президент Доналд Тръмп обяви „Антифа“ за терористична организация. В същия ден, министърът на правосъдието на САЩ по време на онлайн брифинг каза, че гласовете на местните протестиращи са били „откраднати“ от радикални елементи, които използват насилие.
В съвременното общество няма оправдание за какъвто и да е акт на насилие. Получили сме толкова много уроци oт историята, но изглежда, все още отказваме да се поучим от тях. Нужно е да си върнем вярата в доброто. Достатъчно цивилизовани сме и разполагаме със социален ред за разрешаване на проблемите. Насилието, терорът и яростта не могат да разрешат нищо.