45-ото Народно събрание снесе едно яйце и то се оказа запъртък

Последното 45-о Народно събрание дойде с много заряд и обещание за „промяна“. Промяната обаче се заяви само с едно нещо и това е промененият Изборен кодекс. Обещанието беше, че този закон, макар и променен, извън всякакви правила и набързо, ще бъде гарант за честни и справедливи избори. А гаранцията са 100% машинно гласуване и премахване на ограниченията за създаване на избирателни секции във всички държави, без значение дали са в Европейския съюз или не. Има, обаче, една малка законова особеност – 100% машинно гласуване, но само за българите в България, както и условието за гласуване по постоянен адрес, пак само за българите в България.

Справедливост?!?

Оказа се, че борбата е била да се защитят правата на българите в чужбина и да се ощетят правата на българите в България.

Оказа се, че българите в чужбина могат да гласуват където сварят само срещу лична карта. Същото се отнася и за българите, които са имали „непатриотичната нагласа“ да почиват в чужбина. За българите в България, обаче, не е така. Всеки български гражданин, който е имал лошия късмет да планира почивка в български курорт по време на изборите, автоматично губи правата си на гласоподавател.

Е, не е съвсем така, ще кажат авторите на поправките. Ако много искат да гласуват, почиващите в България могат да го направят по цели три начина: или да се откажат от почивката си, или да я съкратят, или да пътуват до секцията си, и обратно на почивка. Това ще им струва скъпичко, но пък ще са патриоти и активни граждани. Е, разбира се, може да се регистрират и по настоящ (временен) адрес, което е свързано обаче с бюрокрация и срокове.

Нима не беше същото за българите в чужбина? Всеки можеше да гласува, стига да иска, като си плати пътуването, ако секцията е по-далеч. Защо се обърнаха нещата? Защо авторите не помислиха и за българите в България и за техните права?

Въпреки маскировката, ясно се вижда намерението да се ограничи гласуването, и то на образованите, интелигентни, с добър социален статус българи, които нямат проблем с машините, но имат проблем с времето и мястото. Това са множеството работещи българи, които са си определили за почивка период, включващ изборната дата.

Честност!?

Честните избори, според апологетите и авторите на поправките в Изборния кодекс, ще се гарантира от машинното гласуване. Много са споровете за и против машинното гласуване и доколко те са гарант за преодоляване на купения вот. Но едно е видимо: зад 100-процентовото машинно гласуване е замаскиран официално неприет, но реално задействан образователен ценз.

Години наред буди тревога високият процент функционална неграмотност. Години наред се говори за села и малки градчета, до които не достигат пътищата, няма аптеки, хлебарници и пощи, какво остава за интернет и банкомати. Така че обяснението, че всеки, който е влизал в интернет и може да тегли пари от банкомат, може да гласува и с машина, е твърде условно.

Прозира и изключително срамният „възрастов ценз“. Няма съмнение, че за възрастните хора гласуването с машини ще бъде проблем. Много от тях, дори и да са високо интелигентни и образовани, поради възрастови промени, имат сериозни проблеми със зрението и концентрацията. Да не говорим, че старият човек по принцип изпитва недоверие към новото. Как да накараме нашите баби и дядовци да положат „големи“ усилия, за да бъдат активни и полезни граждани? Те просто няма да гласуват.

Лицемерието лисна. Ако машините наистина гарантират премахването на купения вот и бяха така задължителни и без алтернативни, и в чужбина, и у дома, то тогава партията на Васил Божков щеше да има нула или близко до нулата резултати. Но няма да стане така. Защото емигрантите имат право да гласуват и с хартия. Въпросът е: защо, след като хартиените бюлетини са толкова податливи на покупко-продажба, останаха за сънародниците ни в чужбина? Те по-морални и надеждни хора ли са от живеещите в родината, освен че са по-умни и красиви?

Този закон е манифестация на конюнктурното, тяснопартийно, късогледо и реваншистко мислене. Този закон е недоносче, което работи в полза на едни българи и във вреда на други. В интерес на едни партии и във вреда на други.

Справедливи и честни избори? Може, но някой друг път.