Свръхнаднормената красота: новата естетика на неомарксизма?

„Красотата е в очите на гледащия“, гласи крилата фраза от романа „Моли Баун“ на ирландската писателка Маргарет Хънгърфорд. Или казано по нашенски, „за всеки влак си има пътници“.

Това означава, че всеки има свой собствен стандарт, кой е красив и непривлекателен, кой му харесва и кой не – бил той (тя) висок, нисък, слаб, пълен и т.н. Така на всяка форма и разновидност на човешкото тяло има кой да се любува.

Но често стандартите за красота са наложени от обществото и затова хората ги смятат за приемливи. Така е и с женската красота, или по-точно – със стандарта за красота на женското тяло. В днешно време списанията, социалните мрежи и екраните изобилстват с красота, чиито размери прогресивно растат, буквално преливат и дори се превръщат в заплаха за здравето.

Дали нашите възприятия за хубост се промениха и жадуваме да се насладим на излишно количество плът? Или това е присъщата за новото течение неомарксизъм, кенсъл култура – която насажда нови стандарти във всички сфери на живота, зачерквайки това, което до момента сме считали за нормално?

Но преди да отговорим на този въпрос, нека се върнем малко назад във времето и си припомним какви са стандартите за красиво женско тяло от началото на миналия век до днес.

Женската красота през 20-и и 21-и век

През първото десетилетие на 20-и век идеалната женска фигура е с форма на пясъчен часовник, но с изключително тънка талия, постижима единствено с помощта на силно пристегнат корсет.

През 20-те години на мода идва андрогенният тип женско тяло – слабо и без извивки, с малки гърди и тесен ханш.

30-те години връщат заоблените тела с тънки снаги.

Втората световна война през 40-те години прави предпочитаната женска фигура висока, с квадратни плещи, известни като „военните рамене“. Жените искали да имат внушителен и вдъхващ сила външен вид.

50-те и началото на 60-те години са белязани от иконата на американското кино – Мерилин Монро. Идеалът за женска красота е заоблена фигура, тип пясъчен часовник, с голям бюст, тесни бедра и тънка талия.

В края на 60-те години вкусовете се променят коренно. На мода идва слабото и без извивки, момчешки тип тяло, със символ манекенката Туиги.

През 70-те на почит остава стройната женска фигура с тесен ханш и плосък корем, а нейно олицетворение е американската актриса Фара Фосет.

През 80-те години стандартът отново е високо и стройно, но вече атлетично женско тяло. Фитнесът става част от ежедневието, а модните подиуми превземат супермодели като Линда Еванджелиста, Синди Кроуфорд и Наоми Кембъл – пресъздавайки идеалната женска фигура.

Спортът и здравословното хранене се налагат като начин за поддържане на добра форма. Тези години са неразривно свързани с аеробиката на Джейн Фонда, бягането за здраве и идеята, че жените с оформени мускули изглеждат добре.

Модата се променя през 90-те години, когато супермоделът Кейт Мос налага имиджа на свръхслабата женска фигура с болезнен вид, известна като „хероин шик“.

За щастие, началото на новото хилядолетие връща тренираните, стройни женски тела с плоски кореми и ясно изразени мускули. Поддръжката на такова тяло изисква системни упражнения и здравословна диета. Певицата (тогава тийнейджърка) Бритни Спиърс превръща в своя запазена марка плоския, трениран корем, подаващ се от задължителните по това време джинси с ниска талия.

Без съмнение обаче, началото на новия век ще остане в историята със супермоделите на Victoria’s Secret и техния символ – бразилската манекенка Жизел Бюндхен. Те превърнаха дамското бельо в секси символ, дори фетиш. Американският моден бранд даде нов, прелъстителен имидж на понятието „супермодел“, а билбордове с изваяните тела на неговите „ангели“ доминираха световните подиуми и разкрасяваха най-известните градове по света.

В края на първото десетилетие на 21-и век на мода отново се завърнаха женските тела тип пясъчен часовник, но този път с драматично заоблени бюст и задни части, тънки талии и неотменно плосък корем. Този тренд се поддържа от инфлуенсърите в социалните медии и звездите на реалити шоутата, а негов безспорен символ е Ким Кардашян.

Спортът е по-популярен отвсякога и задължително условие за поддържано женско тяло. Фитнес зали, кросфит, пилатес, bootcamp, йога, нови методи за трениране и нови диети като кето, палео, периодично гладуване и т.н., са в своя апогей.

Друг важен съвременен „помощник“ на женската красота са пластичната хирургия и разкрасяващите процедури. Техният възход започва през 70-те години на миналия век, а днес са вече рутина, която превръща в реалност невъзможни за постигане по естествен начин женски форми. Почти всяка видима част на тялото може да бъде увеличена, намалена, подплатена, подгъната, подмладена и дори отстранена и заменена с друга. А там, където медицината и спортът не могат да се справят, на помощ идват филтрите и фотошопът.

„Позитивност на тялото“ или липса на естетика?

Но здравословни ли са такива крайности? Разбира се, че не! По рождение ние имаме различна телесна структура и ако се стремим неуспешно да заприличаме на нещо, което не е заложено в нашето ДНК, това може да доведе до деформации, заболявания, психически разстройства и дори фатални последствия. Неестествено тънките талии са били невъзможни за постигане без корсети, които са не само неудобни за носене, но и опасни за здравето. Фините фигури на модели като Туиги и Кейт Мос са резултат от драконовски диети, хранителни разстройства, изтощителни тренировки и вредни за здравето субстанции, включително наркотици.

Затова не е изненада, че напоследък се наблюдава стремеж към естествени външен вид и женски форми. Осъдена беше идеята за „боди шейминг“ (срам от тяло, което не отговаря на наложените стандарти). Вместо това се възприе т.нар „позитивност на тялото“ –да се приемаме такива, каквито сме, физически и психически. Идеята е да се чувстваме добре, независимо как изглеждаме и да го демонстрираме, без да се срамуваме. Няма нужда да сме размер XS и да се стремим да подражаваме на съвършените фигури на супермоделите, които нямат целулит и излишни мазнини. Позитивността на тялото означава, че всякакъв тип и размер женско тяло са приемливи – естествените извивки и несъвършенствата ни правят уникални и красиви.

Има жени, които предпочитат да виждат манекенки с тела като техните собствени – т.е. на обикновените майки и съпруги, приятелки, съседки, колежки, като на жените по улицата или в магазина. Това повдига самочувствието на тези дами и ги кара да се чувстват красиви в собствената си кожа.

Тази тенденция стана видна от модните подиуми, списания, филми, поп културата и социалните и масовите медии. Красавици с всякакъв размер и форми, включително наднормени полуголи модели и знаменитости, гордо започнаха да излагат на показ своите закръглени прелести, за да докажат на обществото, че това не е привилегия само на „ангелите“ на Victoria’s Secret.

В това разбира се, няма нищо лошо. Ако повечкото килограми не пречат на нашето здраве, няма проблем да сме щастливи с тях.

Оттук нататък обаче нещата отидоха в друга крайност и взеха опасна насока. Феминисти, мултикултуралисти, fat активисти (застъпници на наднорменото тегло) и други производни на неолибералните пропагандатори и контролираните от тях масмедии се заеха да заличат естетиката в женствеността и започнаха да твърдят, че свръхнаднорменото тегло е нещо нормално, здравословно и дори желано.

Доказателство за разчупване на стереотипа станаха масово рекламираните пищни форми на 150-килограмовата Тес Холидей, 100-килограмовата Ашли Греъм и 140-килограмовата рапърка Лизо.

Несъмнено всички те са красавици, но поощряването на свръхнаднормено тегло е превръщане на опасен за здравето начин на живот, в нещо нормално. Заменянето на болезнено слабата Туиги с жена, тежаща три пъти повече, не ни придвижва в правилната посока.

Опасно за здравето затлъстяване – новото нормално

В рекламирането на най-опасното и масово разпространено метаболитно разстройство в съвременното общество няма нищо вдъхновяващо. Според Световната здравна организация (СЗО) затлъстяването в световен мащаб се е утроило от 1975 г. насам.

През 2016 г. над 1.9 милиарда души над 18-годишна възраст са били с наднормено тегло, от които 650 милиона са класифицирани като затлъстели. Също 41 милиона деца на възраст под 5 години и над 340 милиона деца между 5 и 19 години са били с наднормено тегло или затлъстяване.

Проблемите с теглото засягат мнозина: 39% от мъжете и 40% от жените. Затлъстяването присъства както в развития, така и в развиващия се свят. В медицинските среди го разглеждат като пандемия.

Термините „наднормено тегло“ и „затлъстяване“ се отнасят до излишното натрупване на мазнини. В клиничната практика лекарите оценяват теглото на човек спрямо височината му с помощта на индекса на телесна маса (ИТМ). Според СЗО, ИТМ се изчислява така: ИТМ = теглото в килограми ÷ височината в метри на квадрат.

ИТМ не взема предвид възрастта и пола. ИТМ при нормално тегло е между 18.5 и 25; при наднормено тегло – над 25, при затлъстяване – над 30 и при поднормено тегло – под 18.5.

Игнорирайки напълно предупрежденията на медицината обаче, популярното списание Cosmopolitan издигна кампанията за свръхтегло на друго ниво, като през февруари 2021 г. публикува на своята корица две болезнено затлъстели красавици и им сложи заглавие „Това е здравословно“.

За съжаление, Cosmopolitan не е единствената либерална медия, която открито насърчава женското затлъстяване. Преливащи от рокли и бански костюми прелести на модели с плюс размери украсиха кориците на емблематични списания като Vogue, Glamour, Sports Illustrated, Elle и People.

Известният бранд Always също рекламира свой продукт с наднормен модел.

Дамската самобръсначка Venus на woke-изираната марка Gillette също бе представена от модел със свръхнаднормено тегло.

Спортният гигант Nike, който открито защитава либерално-прогресивния дневен ред, постави през 2019 г. затлъстяла кукла-манекен в свой магазин в Лондон.

Мултимилиардният конгломерат Дисни, който от години пропагандира единствено неомарксистка идеология, пусна през 2022 г. късометражния анимационен филм Reflect. Това е историята на балерина с наднормено тегло, която се бори със собственото си отражение, преодолявайки съмнението и страха, с помощта на „вътрешната си сила и грация“. Лентата бе окачествена като победа за младите момичета и очевидно внушава, че всяка девойка може да бъде балерина, независимо от своите килограми и ръст.

Все пак най-шокиращ беше резкият завой, който направи Victoria’s Secret. Компанията разнообрази перфектните, тренирани форми на своите „ангели“ с модели със свръх размери, които поставят под съмнение дали здравословният начин на живот е тяхна рутина.

Модното шоу на Victoria’s Secret, което от 1995 г. беше ежегодна кулминация на успеха и фантазията на марката, беше свалено от модните подиуми завинаги. Мнозина приветстваха решението като стъпка в правилната посока – към разнообразие и приобщаване. В случая обаче не става дума за расово разнообразие, тъй като моделите на Victoria’s Secret поначало са с различен цвят на кожата, а за разнообразяване и приобщаване на модели с тежко затлъстяване.

Проблемът е, че такава пропаганда кара много жени да приемат за обидни телата на високите, стройни и дългокраки модели, защото според тях, те представят нереални стандарти, които водят до анорексия. Дори стигат дотам да твърдят, че е добре да има манекенки с наднормено тегло, защото това намалява риска от анорексия.

Истината обаче е, че анорексията засяга по-малко от 0.6% от световното население, докато 40% от него страда от затлъстяване, като само в САЩ това е 60% от населението.

Има и нещо друго. Защо трябва да се сравняваме с професионалните модели, чиято работа е да представят модните колекции по подиумите? За тази цел те трябва да отговорят на специфични критерии, най-важните от които са външният вид, ръстът и теглото. Да, те трябва да спазват определен начин на живот, да спортуват и да поддържат форма, и им се плаща да правят точно това.

Подобно на спортистите. За да упражняват определен спорт, освен спортни умения, атлетите трябва да притежават специфични физически данни: тегло, възраст, височина, да спазват определена диета и начин на живот.

Трябва ли да се обиждаме от факта, че баскетболистите и плувците са високи или че състезателките по художествена гимнастика са стройни и грациозни, а ние не изглеждаме като тях?

Тогава защо ще ни обижда фактът, че дрехите изглеждат най-добре на високи хора с елегантна телесна структура, които полагат ежедневни грижи, за да изглеждат добре? Откога естетиката и здравето са нещо, от което трябва да се срамуваме и да го заменяме с пълната му противоположност, както и да изпращаме погрешни послания за нездравословен начин на живот?

Д-р Брад Франкъм, президент на Австралийската медицинска асоциация в щата Нов Южен Уелс, обобщава много точно проблема пред медията The Daily Telegraph.

„Kакто не рекламираме тютюневи изделия с цигари, така не бива да рекламираме каквито и да било продукти, като показваме хора с наднормено тегло.“

Неговото изказване се потвържадава в проучване от 2015 г. на канадския университет Simon Fraser. То установява, че рекламни кампании с пълни модели имат пагубен ефект върху начина на живот и хранителните навици на хората. Един от експериментите установил, че жените, на които била показана реклама с наднормен модел и положително послание, били по-склонни да направят избор с „повече калории и по-малко упражнения“.

Според д-р Франкъм, вместо да възхвалява крайностите, модната индустрия трябва да представя модели със здравословни пропорции, които не са нито с наднормено, нито с поднормено тегло.

Нека уточним, че нямаме нищо против дамите с наднормено тегло. Тази статия по никакъв начин не е критика към тях, а към хората, които ги използват за политически цели. Проблемът е, че когато под техни снимки в списанията стоят етикетите „нормално“ и „здравословно“, това е реклама на опасен начин на живот. Което ги прави жертва на фалшива идеология. Да, има много хора с нормално тегло, които не са в добро здраве. Но медицината е доказала, че свръхтеглото и особено силното затлъстяване са пряко свързани с диабет, хипертония, висок холестерол, инсулти, сърдечно-съдови и някои ракови заболявания.

Станахме свидетели как по време на COVID пандемията хората с наднормено тегло бяха изложени на много по-висок риск от усложнения и смърт.

В същото време неолибералите се опитват да демонизират отслабването и стремежът към здравословен начин на живот. 36-годишният модел размер плюс, Роузи Меркадо, която отслабна със 100 кг в стремеж към по-добро здраве, стана обект на смъртоносни заплахи от fat активисти.

Носителката на Грами британска певица Адел, която отслабна с над 45 кг, сподели пред списание Vogue, че е много разочарована от коментарите на жени, които я обвиняват, че е станала прекалено слаба. Адел разказва, че спортът ѝ е помогнал да отслабне, макар че целта ѝ била да се отърве от чувството за тревожност, което и успяла да постигне.

Друг пример е британската компания Cancer Research, която беше обвинена във „фет шейминг“ (засрамване на пълните), заради кампания, в която предупреждава за риска от прекомерното затлъстяване, като втори рисков фактор за ракови заболявания след тютюнопушенето.

Instagram премахна през 2019 г. снимка на своя отслабнала потребителка, поради опасения, че „може да окуражи саморазрушително или самоубийствено поведение“.

Единственият резултат от всичко това е, че тенденциозно се извращава още едно обществено възприятие за „нормално“ и се зачерква естетичното и традиционното. Което е запазена марка на неолибералите.

И разбира се, е поредният начин за обезценяване на женския пол, по неомарксистки.

След като ни преименуваха на „раждащи хора“ „хранещи гръдно“ своите бебета, „менструиращи индивиди“, „родител едно или две“ и „биологични жени“ (сякаш има друг вид), и ни накараха да споделяме съблекални, бани, тоалетни и затвори с мъже с действащи полови органи; след като ни принудиха да се състезаваме в същата категория с мъже, които се определят като жени и ни превъзхождат по всички физически показатели – вече сме карани да приемем, че можем съзнателно да оставим телата ни да се превърнат в учебник по патология, и да се гордеем с това.

В същото време трансджендърни жени се подлагат на хирургически и хормонални процедури не само за да си сменят пола, но и за да постигнат естетичната красота на онези венерини форми, които неомарксистите се опитват да изличат от нас.

Нека обичаме тялото си и да се грижим за него по здравословен начин. Ако имаме повече заоблени извивки, нека се гордеем с тях, защото има много жени, които мечтаят да имат такива. Но е много важно да не ставаме жертва на трагедията на поредната левичарска пародия и нейната разрушителна пропаганда.